РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 11.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01722 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П.,  е поискала да бъде признато за установено по отношение на  Н.Й.Н., че дължи сумата в размер на 865,40 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева и 40 ст./, представляваща 1/2 ид. част от общия дълг в размер на 1 730,79 на стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.” И.” бл*вх*ап*от които главница в размер на 800,68 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително представляваща 1/2 ид. част от общата главница в размер на 1 601,36 лв.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 64,72 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. представляваща 1/2 ид. част от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 129,43 лв.; както и законната лихва върху главницата от 800,68 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, както се присъдят и направените разноски по делото.  

  Ответника е оспорил предявеният иск по основание и размер, като твърди на първо място, че не е ползвател на топлоснабденото жилище, както и  че ищцовото дружество не е представило убедителни писмени доказателства за вземането си, които да обосноват извода за дължимост на сумите и точния им размер.  

  Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че  за  периода 2009-2012г. за който се отнася задължението на ответника,  действа Закона за енергетиката влязъл в сила на 05.03.2004г. и отменящ ЗЕЕЕ/отм./. В чл.154 ал.1 от ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че ответника е собственик  или  титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост, като такива доказателства в настоящето производство,  не са ангажирани. В тази връзка при извършения доклад по делото, по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства в тази насока. По  делото е представен нотариален акт №181, том І, дело №255/1968г. на пернишки народен съдия, видно от който  жилището е било закупено от И.А.Г.. Представено е и удостоверение, за смърт и наследници на Д.Н.Г. от което е видно, че ответника се явява наследник на същата, но остава недоказана връзката между посочените лица и собственика на жилището. С оглед и представените писмени доказателства от ответната страна нотариален акт №*том ***дело №****/****г. на нотариуса Н.З., само може да се предполага, но остава недоказано по делото притежавани идеални части от жилището от ответника и евентуален техен размер.

                     Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника не е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.   

       Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – П. ” ЕАД суми за ползвана топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.     

       Предвид изхода на делото ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 400.00 лева.  

       Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Й.Н. ***, че дължи сумата в размер на 865,40 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева и 40 ст./, представляваща 1/2 ид. част от общия дълг в размер на 1 730,79 на стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.” И.” бл*вх*ап*от които главница в размер на 800,68 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително представляваща 1/2 ид. част от общата главница в размер на 1 601,36 лв.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 64,72 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. представляваща 1/2 ид. част от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 129,43 лв.; както и законната лихва върху главницата от 800,68 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни. 

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на  Н.Й.Н. ***, сумата от 400.00 лева направени разноски по делото.

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №0235/2020г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

   Вярно с оригинала:С.Г.