Решение по дело №9953/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1775
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Хрипсиме Киркор Мъгърдичян
Дело: 20211100509953
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1775
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100509953 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.11.2020 год., постановено по гр.дело №52887/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 47 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„С.К.“ АД срещу „К.П.С.“ ЕООД искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 11 720 лв., представляваща незаплатена цена на доставени стоки
по фактура №********* от 03.12.2018 год. и фактура №********** от 07.01.2019 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2019 год. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№27632/2019 год. по описа на СРС, ГО, 47 с-в и ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 434
лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 982 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „К.П.С.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че между страните
съществували търговски отношения, по силата на които ищецът доставял на ответника
стоки от продуктовата си гама – мастила, за което ищецът бил издал процесните фактури.
Неправилно обаче първоинстанционният съд бил приел, че по делото са събрани
доказателства, че в периода от 03.12.2018 год. до 07.01.2019 год. ответното дружество било
поръчало доставката на процесните стоки, както и че тези доставки са били извършени от
ищеца. Представените по делото товарителници не съдържали данни за вида и количеството
1
на транспортираните стоки, като в тях липсвал подпис на представител ответника.
Известията за доставка също не били подписани от представител на ответното дружество.
Следователно липсвали доказателства за приемането на стоките. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Ответникът по жалбата „С.К.“ АД – чуждестранно търговско дружество, регистрирано и
съществуващо съгласно законите на Австрия, счита че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че по делото била назначена съдебно-счетоводна експертиза, като от
заключението на вещото лице било видно, че двете процесни фактури били включени в
дневниците за покупки по ЗДДС на ответника, участвали в резултатите по справките-
декларации по ДДС да съответните данъчни периоди и по тях бил използван данъчен кредит
от ответника. По този начин последният бил признал извършените доставки. Едната от
представените товарителници съдържала данни за доставените мастила – като вид /кодове/,
цветове и количества, а втората – за превозното средство, с което била извършена
доставката. Във фактурите било отбелязано, че доставките са направени въз основа на заявка
по телефона от К.Ч. на 03.12.2018 год. и 07.01.2019 год.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между
продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Т.е. сключването на договора
може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура,
фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него
права и задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от
Закона за счетоводството /ЗСч./ реквизити във фактурата само по себе си не е основание за
отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до
2
съдържанието на фактурата, а следва да бъде направена с оглед на всички доказателства по
делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора
/получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат
да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка /виж
например Решение № 46 от 27.03.2009 год. на ВКС по т.дело № 454/2008 год., ІІ т. о., ТК и
Решение № 96 от 26.11.2009 год. на ВКС по т.дело № 380/2008 год., І т. о., ТК/.
Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,
отразяването на нейната стойност в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Следователно дори
фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса,
съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти
заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното
признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита и превеждането на
дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по сметка на продавача – в този смисъл
Решение № 42 от 19.04.2010 год. на ВКС по т. д. № 593/2009 год., II т. о., ТК, Решение № 23
от 7.02.2011 год. на ВКС по т. д. № 588/2010 год., II т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011
год. на ВКС по т. д. № 416/2010 год., I т. о., ТК, Решение № 92 от 07.09.2011 год. на ВКС по
т.дело №478/2010 год., ІІ т. о., ТК и Решение № 109 от 07.09.2011 год. на ВКС по т.дело
№465/2010 год., ІІ т. о., ТК.
В разглеждания случай от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че двете процесни
фактури са били включени в дневниците да покупки по ЗДДС и декларирани със справки-
декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди от ответното дружество, като
последното било ползвало данъчен кредит по тях.
В този смисъл, разглеждано в неразривна връзка с останалите доказателства по делото –
товарителници и известия за доставка, които се съдържа и достатъчна индивидуализация на
стоките, осчетоводяването на процесните фактури и ползването на данъчен кредит по тях,
несъмнено съставлява извънсъдебно признание на ответника – купувач както относно
сключването на договорите за търговска продажба, така и за доставянето на закупените
стоки, респ. за възникването на задължение в негова тежест за плащането на тяхната цена.
Липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената в общ размер на
11 720 лв., обуславя основателността на релевираните претенции, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане – виж чл. 422, ал. 1 ГПК, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея
решение на СРС – потвърдено, като правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
3
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.11.2020 год., постановено по гр.дело №52887/2019
год. по описа на СРС, ГО, 47 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4