№ 1013
гр. Перник, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720100693 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. И. М., ЕГН **********,
***********, чрез адвокат А. С., съдебен адрес: *********** срещу МБАЛ
„Рахила Ангелова” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.
„Брезник” № 2, ЕИК *********, чрез изпълнителния директор д-р А.В.М.,
като обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:
Ищецът твърди, че между страните съществува трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 19 / 01.10.2010
г. и трудов договор № 51 / 02.11.2017 г., по силата на които ищецът полагал
труд при ответното дружество на длъжност ******** към ************.
Твърди се, че на *********, около 13.20 часа по време на работа в
************ на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, по време на изпълнение на
служебните си задължения при опит да попреча на постъпила в отделението
агресивна пациентка да избяга, последната я е сграбчила и повдигнала, след
което я захвърлила към касата на вратата. От удара и силната болка ищцата
загубила равновесие и паднала на пода, за кратко време изгубила съзнание,
след което с помощта на колеги се изправила и макар и трудно довършила
смяната, тъй като нямало кой да я замести. Болките в *********** й се
усилвали.
Въпреки предписани и използвани медикаменти, болките отшумявали за
кратко, след което отново се усилвали - отзад на ******.
Излага, че е работещ пенсионер, като преди злополуката била жизнена и
1
активна, като полагането на труд освен, че я подпомагало финансово, я карало
да се чувства ангажирана и полезна. След злополуката, силните болки в
******** направили трудно, болезнено и невъзможно придвижването й, не
можела да става от леглото и да се обслужа самостоятелно. Принудена била да
отиде в жилището на сина й.
Изпитвала неудобство, срам и гняв, че от активен и жизнен човек, след
злополуката станала безпомощна и страдаща.
След множество извършени медицински прегледи се установило
наличие на травма в областта на ***********, ограничени и болезнени
движения в дясна ****, палпаторна болезненост в шийния отдел с ирадиация в
дясната раменна става, палпаторна болезненост в лумб.отдел с ирадация на
болката към двата долни крайника по- изразени в дясно, ласер плюс
двустранно, наличие на остатъчен хематом в проксимално - лателнага част на
бедрото. Била насочена бях към физиотерапия и невролог.
С разпореждане № 44 от 20.10.2023 г., на ТП на НОИ – Перник
злополуката била призната за трудова, на осн. чл. 55, ал.1 от КСО.
От тогава до настоящия момент ищцата изпитва силни болки в кръста и
в областта на тила, често и силно главоболие. Сънува кошмари, свързани с
инцидента, страхува се от завръщане на работа в подобна професионална
сфера. Посещавала профилакториум за процедури, както и специализирана
болница за рехабилитация – „*********“ АД. Продължава да изпитва силна
болка при продължително стоене в статична поза и затруднения при полагане
на физически труд. Разчита физически и финансово на подкрепа от сина й.
Настъпилата трудова злополука оказала негативно влияние върху целия
й живот занапред. Започнала системно да употребява успокоителни
медикаменти- ****** по лекарско предписание.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 12000,00 (дванадесет хиляди) лева,
представляваща неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от
нея в резултат на настъпила на ****** г. трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал. 1 ГПК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Въведено е възражение за липса на трудова злополука, тъй като
ищцата продължила да ходи на работа след инцидента и че настъпилите
увреждания не се намират в причинно следствена връзка с описаните от нея
увреди по време, място и начин на получаване. Чак на 13.10.2023 година й бил
издаден болничен лист, поради което счита, че описаните от ищцата
травматични увреждания може да са получени впоследствие или
2
предизвикани и обострени в резултат на стари травми. При условията на
евентуалност считат претендираната искова сума за прекомерно завишена, в
противоречие с обичайно дължимата при подобни случаи, както и че
получените травми са били получени в условията на съпричиняване от стари
хронични заболявания, поради което и на осн.чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде
допълнително редуцирана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск, с правна квалификация
чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила
на *********, около 13.20 часа по време на работа в ************ на МБАЛ
„Рахила Ангелова“ АД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря за вреди от трудова
злополука, които са причинили на работника временна неработоспособност,
независимо дали той самият или негов орган или друг работник е виновен за
увреждането. Съгласно установената съдебна практика, имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за
вреди от трудова злополука има обективен характер, поради което
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за
обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането –
чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за
увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), отговорността
на работодателя може само да бъде намалена, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Вземането за обезщетение при настъпила трудова злополука възниква от
смесен фактически състав с гражданскоправни последици – настъпването и
признаването на злополуката за трудова с влязъл в сила индивидуален
административен акт и претърпяването като закономерна, естествена
последица от злополуката на вреди, в съответен размер.
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните, както и за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществуването на
трудово правоотношение между страните, с посоченото в исковата молба
съдържание, както и настъпването на ********* на описания в исковата молба
3
инцидент по време на изпълнение на трудовите функции на ищеца към
ответното дружество, но оспорен като трудова злополука от ответника.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през
време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в
ответното дружество, не се оспорва от ответното дружество, като се
установява и от представените по делото писмени доказателства – медицинска
документация, декларация за трудова злополука, разпореждане изх. № 5104-
13- 44 / 20.10.2023 г., на ТП-НОИ- Перник, лист за преглед на пациент от
12.10.2023 г., лист за преглед на пациент от 17.10.2023 г., лист за преглед на
пациент от 18.10.2023 г., лист за преглед на пациент от 13.11.2023 г., лист за
преглед на пациент от 25.10.2023 г., лист за преглед на пациент от 11.12.2023
г., лист за преглед на пациент от 05.01.2024 г., болнични листа от: 13.10.23 г.,
27.10.23 г., 16.11.2023 г., 06.12.23 г., 15.01.2024 г., епикриза от специализирана
болница за продължително лечение и рехабилитация ЕООД, Експертно
решение на ТЕЛК.
Същевременно злополуката е била призната за трудова по
съответния ред (с Разпореждане № 44/20.10.2023 г., на ТП НОИ - Перник в
специалното административно производство, уредено в КСО и НУРРОТЗ,
приета с Приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г.), като разпореждането, с което
е призната трудовият характер на злополуката, е влязло в сила.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно неврологичната
експертиза (СНЕ), кредитирано от съда като изготвено компетентно и
задълбочено след личен преглед, извършен на 12.09.2024 година и запознаване
с материалите по делото, вкл. медицинска документация, е установено
следното: ищцата излага персистиращи оплаквания от болка в дясна раменна,
шийната и поясна области с ирадиация към десен крак, с изтръпване и умора
при по- продължително ходене, неповлияващи се от медикаментозно и
физикално лечение .
Клинично е установено добро общо състояние, без парези от централен
и периферен тип, с пълен обем на движения в шиен отдел, дясна раменна
става и дистално за ръката, запазена мускулна сила, без забележими
хипотрофии. Налице е умерено изразен тораколумбален вертебрален синдром
с лекостепенна кифоза, напрегната паравертебрална мускулатура и
ограничени във вентрална посока движения в поясен отдел до коленете, без
тазово-резервоарни смущения, без възбудна и отпадна сетивна симптоматика.
При процесния инцидент от ********* ищцата Н. М. е получила
контузия в областта на шията, дясно рамо, дясна поясна област и дясно бедро
с кръвонасядане с оток на пети пръст на дясна ръка, охлузване на втори пръст
на дясна ръка, кръвонасядане и оток в областта на дясно бедро. Тези
увреждания се намират в пряка причинно - следствена връзка с инцидента и са
причинили болки и страдания, като обичайният възстановителен период, без
предварително увреден терен е около 1 месец.
4
Протрахираното протичане на болковата симптоматика с ограничена
двигателна активност, вкл.към момента се обуславя от разпространени
дегенеративни промени в шиен, гръден и поясен отдел на гръбнака, които
няма да отшумят, но се дължат освен на тях като обостряне и на общото
възрастово и здравословно състояние на лицето, извън получените във връзка
с инцидента травми, дължащи се и на предходни хронични заболявания.
Налице са установени дегенеративни промени в шиен, гръден и поясен отдел
на гръбнака.
Спорно между страните е обстоятелството дали при изпълнение на
трудовите си задължения ищецът е спазил всички инструктажи и правила за
безопасност, или е проявил груба небрежност при работата си, която е
допринесла за настъпване на процесния инцидент, респ. дали заместващото
обезщетение трябва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния
резултат от работника, действал при груба небрежност, или че твърдените от
ищеца за получени в резултат на инцидента не са били провокирани и
получени от стари, хронични заболявания и травми.
При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, тъй като съпричиняването е „деяние“
на пострадалия, което е в причинна връзка с настъпване на увреждането и то
влече своите последици. При трудовата злополука обаче обезщетението може
да се намали, само ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението
на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 348 от 11.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 195 от 16.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 757/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 202/12.12.2014 г. по гр.
дело № 1298/2014 г. на ВКС, Решение № 291/11.07.2012 г. по гр. дело №
951/2011 г., Решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.
5
В тежест на работодателя е да докаже твърдяното от него
съпричиняване, което има правно значение, доколкото съставлява груба
небрежност.
Съдът намира, че причината за настъпване на процесния инцидент е
проявеното грубо и травматично физическо въздействие върху ищцата от
******* на работното й място при ответника, през време на полагания от нея
труд при работодателя, в резултат на което е получила безспорно установените
от вещото лице увреждания, подробно описани по-горе, при наличие на
обстоятелства, които обаче са извън поведението и възможностите на ищцата
да ги предотврати или избегне.
Механизмът на настъпване на инцидента се изяснява при съвкупния
анализ на разпореждането на НОИ, свидетелските показания, ценени в
контекста на СМЕ, досежно характера и степента на уврежданията.
От показанията на свидeтелите В.С. (*******) и Д.А. – ******, се
установява, че при трудовата злополука ищцата е пострадала, след като е
била нападната и бита от ********** в болничното заведение, където
полагала труд като ********. В резултат на горното получила тежки
физически травми на ***********, поради което се преместила да живее от
********** в ******** в апартамента на сина й, като в продължение на два
месеца била почти неподвижна, не можела да се обслужва сама, изпитвала
силни болки в крака, кръста и ръката, изпаднала в депресия и панически стрес
от случилото се, които не отшумявали и към момента. Имала затруднения при
ставане, лягане, завъртане, различни движения и се наложило да пие
болкоуспокояващи лекарства Затова напуснала и работа, като се страхувала да
излиза сама и да работи. Преди инцидента била жизнена, активна и
пълноценна в здравословно и психическо отношение, като след случилото се
рухнала и се променила трайно и негативно.
При изложените съображения пълно и главно бе установено, че по
време на възложена от ответника трудова дейност ищецът е претърпял
злополука, квалифицирана като трудова, поради което и с оглед обективния
характер на отговорността на работодателя в хипотеза, в която злополуката е
претърпяна по време на извършване на дейност в негов интерес, същият
следва да заплати на работника заместващо обезщетение в съответен размер,
при обсъждане на въпроса дали са налице основания за намаляване на
определеното обезщетение.
По размера на обезщетението.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност
на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
6
изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на
възникването на правото на обезщетение.
Видът на травматичното увреждане и периодът на лечение се установява
и от представените по делото медицински документи, издавани от
компетентни здравни органи, и за които липсват доказателства по делото да са
оспорени по административен ред от работодателя. За изясняване на сочените
обстоятелства допринасят и показанията на свидетелите, формирали своите
субективни възприятия непосредствено в процеса на след болничното
възстановяване на ищцата.
Съгласно данните на съдебно-неврологичната експертиза, в периода на
лечение ищцата е търпяла болки и страдания за около няколко месеца, като
първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. Към датата на
прегледа– 12.09.2024 г., вещото лице е констатирало, че лечебният процес вече
е завършен, като не са установени трайни последици след лечение на
получените от инцидента увреждания, но ищцата съобщава за продължаващи
в травмираните от инцидента зони.
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото
доказателства счита, че с оглед вида, характера, локализацията и интензитета
на получените увреждания - данни за интензивни болки в първите 30 дни от
възстановителния период, а след това – страдания за около 2-3 месечен
период, съгласно СНЕ, периода на неработоспособност, липсата на данни за
продължителни и трайни увреждания, добрата прогноза и заключение
относно възстановителния период и здравословното състояние на ищеца,
същевременно наред с неудобствата и болките, които ищцата продължава
изпитва при по-голямо натоварване или климатични изменения, наред със
съобразяване на социално-икономическата обстановка в страната към момента
на увреждането – ****** г., намира, че следва да му бъде определено
заместващо обезщетение в размер на 12 000 лева.
За да достигне до този извод, настоящата съдебна инстанция взема
предвид и обстоятелството, че възстановителният процес е бил труден,
болезнен и продължителен, макар и към момента да е приключил, травмите са
отшумели, силният психически стрес е постепенно занижен и липсват трайни
увреждания, които да създават на ищцата прекомерни ограничения или
неудобства, извън обичайните. Независимо от гореустановеното, няма
7
изгледи и данни травмите напълно да се възстановят, макар и по общи,
дегенеративни причини от здравния статус на лицето, които нямаше да
настъпят, ако инцидентът не се беше реализирал.
Т.е., независимо от изводите на СНЕ, че общият здравен статус на
пострадалото лице не е бил изряден и че част от продължаващите болки и
усложнения у ищцата са частично обусловени от предходни заболявания,
претендираният исков размер от 12 000 лева съдът счита за основателен по
размер именно при тези налични факти, експертни изводи и конкретни
обстоятелства.
Освен това, при извършване на решаваща преценка по съществото на
казуса, съдът не е изцяло обвързан от изводите на съответната експертиза, а се
ръководи от всички събрани по делото доказателства и от вътрешното си
убеждение – арг. от чл.202 ГПК.
По правонамаляващото възражение по чл. 201, ал. 2 КТ.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е
допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно
обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да
изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба
небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно
внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в
зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до
който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. В
този смисъл са и мотивите към Решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1446/2019 г., IV г. о.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за намаляване на
обезщетението.
Както бе посочено, груба небрежност по смисъла и с последиците по чл.
201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия –
при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В
този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика с
Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010, Решение №
8
202/12.12.2014 г. по гр. дело № 1298/2014 г. на ВКС, Решение №
291/11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г., Решение № 189 от 17.10.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.
Аналогично, в част от цитираната практика се приема, че
„Извършването на инструктаж на ищеца също не е основание да се приеме,
че е налице груба небрежност от негова страна.” (Решение № 195 от
16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г.).
В конкретния случай възражението за допусната от работника груба
небрежност е заявено по общ, бланкетен начин в писмения отговор, но в срока
по чл. 131 ГПК не са въведени конкретизирани фактически твърдения и
доводи кои точно действия на работника съставляват пълно пренебрегване на
правилата за безопасност и биха могли да се квалифицират като проява на
груба небрежност, респ. кои конкретно предписания за безопасни условия на
труд работникът не е спазил. Същевременно от събраните доказателства не
може да се направи извод, че при настъпване на злополуката работникът е
действал при липса на елементарно внимание и пълно пренебрегване на
правилата за безопасност.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че получените по
време, място и обстановка в исковата молба травми са били изцяло
провокирани в резултат на стари и хронични заболявания, което се опроверга
от заключението на вещото лице.
Установи се, че в изпълнение на работа в интерес на работодателя
ищцата е била изненадващо и внезапно нападната от агресивен пациент в
психиатричното отделение на болницата, като при опит да предотврати
бягството му, е била сграбчена и захвърлена в касата на вратата, като в
резултат на удара и при падането е получила травматични увреждания в
гръбнака, шията и рамото, временно загубила съзнание.
От гласните доказателства се установи, че на процесната дата ищцата е
реализирала трудова дейност, като е получила уврежданията по време, място
начин на получаване и интензитет така, както е посочено в исковата молба.
Няма данни работникът да се е намирал под въздействие на алкохол,
медикаменти или други упойващи вещества, употребата на които да е
несъвместима с трудовата му дейност, няма данни да е извършвал странична
дейност, несъвместима с работата.
При това положение, дори да е била налице известна небрежност и
разсейване на работника, въпреки че такова не се установи, тази небрежност
не може да бъде квалифицирана като „груба” по смисъла и с последиците на
чл. 201, ал. 2 КТ, поради което определеното заместващо обезщетение за
причинените от процесната трудова злополука неимуществени вреди в размер
на 12 000 лева не следва да бъде намалявано при условията на чл. 201, ал. 2
9
КТ.
Следователно искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 12 000 лева се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски. В случая разноски за държавни такси и експертизи не са
сторени, доколкото ищецът е освободен от задължението за заплащане на
такива – арг. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
В полза на процесуалния представител, осъществявал адвокатска
защита, видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 07.02.2024 година, ищцата е заплатила сумата от 1400 лева,
която съгл.чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ е под предвидения минимум от 1480 лева,
поради което възражението от ответника за прекомерност на платеното и
претендирано адвокатско възнаграждение от ищцата се явява неоснователно.
Ето защо за претендираната от ищцата съгл. представения списък за
разноски по чл.80 ГПК част за сумата над 1400 лева, до пълния претендиран
размер от 1500 лева не следва да бъде уважена, тъй като в тази насока липсват
доказателства за извършено плащане.
На осн. вр. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно изхода на
спора, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС-Перник
в размер на 480 лева, както и 490 лева – възнаграждение за вещо лице,
платени от бюджетните на съда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова” АД, със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, ул. „Брезник” № 2, ЕИК ********* да заплати на Н.
И. М., ЕГН **********, *********** на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД
сумата в размер на 12000,00 (дванадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от Н.
И. М. в резултат на трудова злополука, настъпила на *********, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова” АД да заплати на Н. И. М., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1400,00 лева – възнаграждение за един
адвокат.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК МБАЛ
10
„Рахила Ангелова” АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Перник сумата в размер на 480,00 лева – държавна такса, както
и 490,00 лева – възнаграждение за вещо лице по СНЕ, платено от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11