№ 196
гр. Стара Загора, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530104763 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане на
ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против ЮЛ. М. К. за
сумите от 166,67 лева главница - по Договор за потребителски кредит
*************, договорна лихва от 19,10 лева за периода от 20.08.2021 г. до
20.08.2021 г., както законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 24.08.2021г. до окончателното плащане, за които
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
************* г. по описа на Старозагорския районен съд.
Ищцовото дружество твърди, че обстоятелството, въз основа, на което
била издадена заповед за изпълнение била падежирала и непогасена 1 вноска
/четвърта/ за периода от 20.08.2021 г. до 20.08.2021 г. по индивидуален
договор за потребителски кредит ************* г. сключен между
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с търговско наименование HAPPY
CREDIT като кредитодател и ЮЛ. М. К. като кредитополучател.
Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като
индивидуалния договор за потребителски кредит бил сключен във формата на
електронен документ и отношението било реализирано при спазване на
изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
закона за платежните услуги и платежните системи, закона за задълженията и
1
договорите, закона за потребителския кредит, закона за електронния
документ и електронния подпис, както и закона за електронната търговия/.
Договорът между страните бил сключен онлайн, като кредитополучателят го
бил подписал в профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки S M
S персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от
автоматичната системата на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД
служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен
подпис за сключване на договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1
от ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в
договора и общите условия, уреждащи отношенията между „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД и ЮЛ. М. К. за предоставения от дружеството
потребителски кредит.
Съгласно сключения между страните договор, кредитополучателят бил
декларирал, че бил получил предварително, запознат бил и приема всички
условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и
тези посочени в общите условия.
Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни
документи, изпратени му от кредитодателя по електронната поща, в това
число преддоговорнна информация, декларациии, договора в едно с ОУ,
молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен носител,
както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора.
Всички документи, изпратени на кредитодателя били във формат,
непозволяващ промяна/корекция по документите, като същите му били
предоставени в PDF формат.
По силата на сключения индивидуален договор за потребителски кредит
************* между ЮЛ. М. К. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД бил отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв. на кредитополучателя. С
подписване на процесния договор, кредитодателят бил предоставил сумата,
по личната банкова сметка на ответника, с което дружеството било
изпълнило задълженията си по договора, а кредитополучателят се бил
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор на 6 месечни погасителни вноски, 5 от които в размер на 185,77 лв., а
последната 6 - та вноска в размер на 185,75 лв. (включващи главница и
договорна лихва).
Следвало да се има предвид, че ако кредитополучателят не изпълнявал
задълженията си за заплащане на дължимите суми, кредитодателят имал
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере
своите вземания, което от своя страна можело да доведе до значително
2
повишаване на размера на дължимите суми от кредитополучателя.
По договора за кредит, ЮЛ. М. К. била извършвала плащания преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и настоящата искова молба по
процесния договор със закъснения покриващи само първата погасителна
вноска.
Към настоящия момент дължимата главница по забавената падежирала и
претендирана четвърта вноска била в размер на 166,67 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения
индивидуален договор за потребителски кредит ************* между
страните, ответникът се бил задължил да ползва и върне отпуснатата сума,
ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на дружеството
в размер посочен в договора. В настоящия случай ЮЛ. М. К. дължала
договорна лихва в размер на 19,10 лв. за периода от 20.08.2021 г. датата на
четвъртата забавена вноска до 20.08.2021 г. - датата на последната просрочена
вноска.
ЮЛ. М. К. трябвало да изплати претендирана четвърта падежирала
вноска на дата 20.08.2021 г. - падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба сроковете по падежа на горепосочената вноска
били изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което същата дължала и обезщетение за забава -
законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането до съда е да признае за установено, че „Интернъшънъл
Саламанка Капитал“ ООД имал следните вземания срещу ЮЛ. М. К.:
главница по четвърта забавена падежирала вноска: 166,67 лв., договорна
лихва: 19,10 лв. за периода от дата на четвъртата забавена вноска 20.08.2021
г. до 20.08.2021 г. - дата на последната просрочена вноска, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 24.08.2021г.
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира направените в
настоящото производство разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, процесуалният представител
на ответницата Ю.К. е подал писмен отговор, в който взима следното
становище.
Счита, че исковете за установяване на вземанията, за които била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ЧГД №************* г. по описа на 7 състав, PC - Стара
Загора, били допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло
по основание и размер.
3
В исковата молба ищецът претендирал съдът да установи
съществуването на парични вземания в негова полза срещу ответницата,
както следвало: обща цена на иска - 185,77 лв., от които 166,67 лв. - главница
по четвърта забавена падежирала вноска по договор за потребителски кредит
*************, сключен между ищцовото дружество и Ю.К., 19,10 лв. -
договорна лихва за периода на четвъртата забавена вноска 20.08.2021 г. до
20.08.2021 г. - датата на последната просрочена вноска, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 24.08.2021г.
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските в
исковото и заповедното производства.
Ищцовото дружество твърдяло, че между него и ЮЛ. М. К. бил сключен
договор за потребителски кредит *************, при следните параметри:
сума на кредита - 1 000 лева, който съгласно фиксинга на БНБ - 1,95583, се
равнявал на 511,29 евро; срок на кредита - 6 месеца; брой погасителни вноски
- 6 вноски; размер на месечната погасителна вноска - 266,67 лв.; фиксиран
годишен лихвен процент (ГЛП: 38,29 %; годишен процент на разходите -
45,78%; лихвен процент на ден - липсвал; общо задължение по кредита с
включена такса експресно разглеждане - 1 600 лв., които се равнявали на
818,07 евро.
На първо място счита, че твърдяното облигационно правоотношение
/процесният ДПК/, не било възникнало. Оспорва, че била дала съгласието си
за сключване на процесния ДПК, поради което сумите не били дължими на
твърдяното основание - валидно облигационно правоотношение. Аргументите
за това били следните:
Ищцовото дружество твърдяло, че черпи правата си срещу ЮЛ. М. К. на
основание сключен между страните ДПК, който бил приложен като препис
към исковата молба. Видно от исковата молба, за процесния ДПК се
твърдяло, че бил сключен във формата на електронен документ, чрез средства
за комуникация от разстояние. При това положение, към процесния ДПК,
приложение намират специалните закони - закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /„ЗПФУР”/ и закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ”/.
Оспорва, че било налице валидно сключен онлайн договор за
потребителски кредит между страните. Оспорва, че била изразила ясно и
недвусмислено волеизявление за сключване на представения към исковата
молба ДПК. Легалното определение на договор за предоставяне на кредит от
разстояние се съдържал в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която
разпоредба договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
4
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използвали изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР били
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като счита,
че в случая тежестта на доказване следвало да бъде възложена в тежест на
ищеца - доставчик на услугата. Оспорва, че между страните бил съставен
електронен документ - процесният ДПК, съгласно изискванията на
специалните закони. Ответницата не била давала съгласието си за
сключването му, като „подписът”, който се намирал на последна,
самостоятелна страница към договора, бил пренесен от други документи и не
бил полаган за конкретния ДПК от същата. Този „подпис”, за който се
твърдяло от ищеца, че бил обикновен електронен подпис, бил абсолютно
идентичен, както с подписа върху разпечатката на стандартния европейски
формуляр, приложен към исковата молба, така и с „подпис”, който се намирал
върху отделна, самостоятелна страница на друг договор за кредит, по който
ищцовото дружество било завело отделно производство в PC - Стара Загора.
Прилага копие от договор за кредит *************, сключен между същите
страни и който бил приложен като писмено доказателство към исковата
молба, с която било образувано ГД 20215530104257/2021 г., II с - в, PC -
Стара Загора. Моли, съдът да обърне внимание на факта, че подписите върху
процесния ДПК, както и върху договор за кредит *************, били
абсолютно идентични, което навеждало на основателни съмнения, че
ищцовото дружество било в състояние да фабрикува безкрайно количество
договори с лица, за които се твърдяло, че билли негови потребители, без тези
лица изобщо да знаят, че имат N на брой договори с „Интернешънъл
Саламанка Капитал” ООД, по които били длъжници.
Отделно от горното, върху приложените общи условия на ищцовото
дружество не фигурирало подпис на ответницата. Съгласно задължителните
разпоредби на ЗПК, приложим към процесния ДПК, всяка страница от
общите условия било задължително да бъде подписана от потребителя. Ю.К.
нито се била запознавала, нито била подписвала ОУ на ищцовото дружество,
които би следвало да са неразделна част от ДЗ. Липсата на подпис върху
всяка страница влечало до пълна недействителност на индивидуалния ДПК,
каквато била настоящата хипотеза. Оспорва, че между ответницата и
ищцовото дружество били разменяни съобщения, установяващи по безспорен
начин сключването на процесния ДПК.
Поради гореизложеното счита, че съдът следвало да отхвърли исковете,
предявени срещу ЮЛ. М. К., като неоснователни само поради
гореизложените аргументи. В случай, че хипотетично се приемело, че
5
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ били спазени и че било налице
волеизявление от страна на ответницата за сключване на процесния ДПК, то
ДПК бил недействителен/нищожен на други основания.
В процесния ДПК, ищцовото дружество било включило следните
параметри и условия: наред с основното задължение по ДПК за връщане на
главницата в размер на 1000 лв. и договорна лихва, чийто размер от 38,29 %
сам по себе си влечал до нищожност на клаузата за договорната лихва, тъй
като противоречала на добрите нрави, в ДПК била включена и задължителна
клауза - „такса експресно разглеждане”, възлизаща на обща сума от 485,40
лв., която според погасителния план, инкорпориран в ДПК била разбита на 6
броя месечни вноски, всяка от които била в размер на 80,90 лв. При това
положение и видно от приложения към процесния ДПК, погасителен план
месечната вноска, която ищцовото дружество твърди, че се дължала от ЮЛ.
М. К., не била посочената в исковата молба сума от 185,77 лв. - главница и
договорна лихва, а обща сума в размер на 266,67 лв. месечно.
Счита, че страните не били обвързани от валидно облигационно
правоотношение - процесния ДПК, както поради гореизложените аргументи,
така и поради следното:
Като потребител, ответницата разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в глава VI на ЗЗП, за които дори и да не
било направено изрично възражение от страна на потребителя, съдът
следвало да следи служебно. Не се считало за индивидуално договорена
клауза, която била съставена предварително /а именно такъв е процесният
ДПК/ и следователно, потребителят не бил имал възможност да влияе върху
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза били индивидуално договорени, не изключвало приложението
на чл. 3 от директивата към останалата част от договора, ако общата преценка
на договора сочила, че той бил договор с общи условия.
Счита, че процесният ДПК бил недействителен изцяло съгласно
специалните правила на ЗПК и с оглед защитата на потребителите,
предоставена от разпоредбите на ЗЗП. Счита, че процесният ДЗ бил бланков,
поради което същият не бил предмет на предварително договаряне между
страните.
На първо място, към ДЗ нямало общи условия, подписани на всяка
страница от ответницата и с които тя да се била запознала предварително,
каквито били изискванията на ЗПК, а именно - чл. 11, ал. 2 ЗПК. Наред с
горното, налице били и редица други неспазени изисквания на материалния
закон, които на самостоятелни основания водят до недействителност на
процесния ДЗ съгласно различните хипотези, предвидени в чл. 22 ЗПК.
6
Считаме, че изискването за вид, форма, предвидена в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ,
и размер на шрифта, в който бил изготвен процесният ДПК, не бил спазено.
ДПК съдържал таблици и разбивки, от които на потребителя не било ясно как
била формирана общата сума на кредита и месечните му вноски. Счита, че не
било спазено изискването договорът да е бил изготвен на ясен и разбираем за
потребителя език, поради което ДПК бил недействителен на основание чл. 22,
вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Отделно от горното счита, че процесният ДПК бил недействителен, тъй
като не съдържал и погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК.
Действително, в ДПК била инкорпорирана таблица, озаглавена „Погасителен
план”, която обаче не била достатъчно ясна и подробна и не съдържала
законоизискуемите реквизити на погасителния план по смисъла на ЗПК.
Не било спазено и изискването, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК
договорът за заем да съдържал информация за лихвения процент на ден.
Липсата на информация за лихвения процент на ден според законодателя
представлявала съществено неспазване на изискванията към договорите за
потребителски кредити, поради което в чл. 22 ЗПК се предвиждала
недействителност на целия ДПК, ако договорът не отговарял на изискванията
към задължителните реквизити към ДПК, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 20, пр.
последно от ЗПК. Поради гореизложеното счита, че ДПК бил изцяло
недействителен като неотговарящ на законовите изисквания.
Оспорва, че реално била получил сумата от 1000 лв. или евровата й
равностойност от ищцовото дружество. Тъй като договорът за заем бил
реален договор, ищецът - кредитор следвало да установи в условията на
пълно и главно доказване, че бил предал сума в размер на 1000 лв. Оспорва,
че била получила от ищцовото дружество тази сума. Ищцовото дружество
твърдяло, че Ю.К. била заплатила сума в размер на една погасителна вноска,
тоест - 266,67 лв. преди образуване на настоящото производство, с които
плащания счита, че дори и хипотетично да е получила някаква сума от ищеца,
то сумата по четвъртата погасителна вноска била заплатена. Ако съдът
приемел, че процесният ДЗ бил недействителен, това означавало, че не било
налице договорно правоотношение между страните и исковете, предявени на
договорно основание - вземания по процесния ДЗ, следвало да бъдат оставени
без уважение от съда на основанието, на което били предявени.
Ищецът не бил предявил иск за неоснователно обогатяване по смисъла на
чл. 23 ЗПК, а искове за установяване на вземания на договорно основание,
каквото в случая счита, че не било налице, поради което следвало съдът да
остави без уважение така предявените искове.
В случай, че съдът приемел, че процесният ДПК не бил недействителен
поради изложените по - горе аргументи, то счита, че съдържал нищожни
7
клаузи, въз основа на които се претендирали част от процесните суми.
Аргументите ни за това са следните:
Съгласно твърденията на ищцовото дружество, както и видно от
приложения ДПК Фиксираният годишен лихвен процент е 38,29%. Безспорно
било, че договорната лихва, дължима по ДЗ, била възнаградителна/за
ползване на дадена парична сума/. Независимо, че ГПР от 45,78%, включващ
и фиксирания годишен лихвен процент от 38,29%, сам по себе си отговарял
на законовите изисквания за горна граница на ГПР, то размерът на
възнаградителната лихва, който бил 38,29%, представлявал нарушение на
добрите нрави. Поради това и клаузата, регламентираща договорна,
възнаградителна лихва в размер на 38,29% била нищожна на посоченото
основание - нарушение на добрите нрави. По отношение размера на
възнаградителната лихва, и към момента била приложима задължителна
съдебна практика на ВКС. В настоящия случай, записаната в ДПК
възнаградителна лихва, която била в размер от 38,29%, надхвърляла
трикратния размер на законната лихва с оглед обстоятелството, че към
момента на сключване на ДЗ, законната лихва е била в размер на 10,01%
/основен лихвен процент на БНБ от 0,01% съгласно информацията,
публикувана в официалния сайт на БНБ плюс десет пункта/. Това означавало,
че трикратният размер на законната лихва възлиза на 30,03%, а
възнаградителната лихва - фиксираният лихвен процент в ДПК, бил 38,29%.
Това представлявало нарушение на добрите нрави, както било прието в
приложимата и към момента на сключване на договора съдебна практика като
допустим таван. Над този трикратен размер всяка уговорена лихва
представлявала нарушение на добрите нрави и съответно водила до
нищожност на клаузите за лихви. Поради гореизложеното счита, че ЮЛ. М.
К. не дължала вземанията, претендирани в исковата молба като сума от 19,10
лв. - договорна лихва за периода от 20.07.2021 г. до 20.07.2021 г.
Отделно от горното, в месечната вноска, независимо че не била
претендирана в пълния й размер от 266,67 лв., се включвала не само чистата
стойност на кредита и договорна лихва, която сама по себе си била нищожна,
а и таксите за експресно разглеждане. Клаузата, регламентираща подобен вид
такси, които реално били такси по управление на кредита и срещу тях
кредиторът не предоставял никакви услуги, за да ги събира, съгласно
константната вече съдебна практика представлявала нищожна клауза в
договор за потребителски кредит. Тази „такса” представлявала скрита лихва и
ако била включена в ГПР, то ГПР значително щяла да надхвърли допустимия
таван от пет пъти размера на законната лихва, което било още едно основание
за обявяване на целия ДПК за недействителен.
Искането до съда е да отхвърли като неоснователни и недоказани
8
исковете за установяване на съществуването на парично вземане в полза на
„Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД с ЕИК ********* срещу ЮЛ. М.
К. с ЕГН **********. Моли съда, с оглед процесуалното поведение на ищеца
за възможност да представи нови доказателства или да направи нови
доказателствени искания. Претендира разноските в настоящото производство
и в производството по ч. гр. д. № ************* г. по описа на 7 състав, ГО
на PC - Стара Загора. По отношение на претендираните от ищцовото
дружество разноски, представляващи адвокатски хонорар в заповедното и
исковото производства, моли съда, да не бъдат присъждани, тъй като
ежемесечно ищцовото дружество образувало по едно отделно производство
срещу ЮЛ. М. К. за по една месечна вноска със същото основание -
процесният ДПК, като счита, че това било превратно упражняване на
процесуални права, чиято цел била генериране на допълнителни приходи,
завоалирани като „адвокатски хонорар”.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира становище, с която заявява, че поддържа
исковете по наведените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител. Депозира становище, с което заявява, че оспорва
исковете по изложените в отговора възражения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. дело №
*************г. по описа на РС - Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 166,67 лв. -
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит
SO *************г., сумата от 19,10 лв. договорна лихва за периода от
20.08.2021г. до 20.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението – 24.08.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми. Със заявлението се претендират и
направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал
заповед за изпълнение №1************* г. Срещу издадената заповед за
изпълнение е било подадено възражение в срок, поради което и в изпълнение
на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
От представените и приети като писмени доказателства Индивидуален
договор за потребителски кредит SO ************* г., Общи условия,
9
Преводно нареждане от 21.04.2021 г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че
на 21.04.2021 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за
сумата от 1000 лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да
върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване на 6 месечни
вноски с общ размер на всяка от тях 266,67 лева, от които: 166,67лв. –
главница, 19,10 лв. лихва и 80,90 лв. такса за експресно обслужване, при
годишен лихвен процент по кредита 38.29%. Видно от представения към
писмените доказателства Индивидуален договор за потребителски кредит SO
************* г. общият дължим размер с включена такса експресно
разглеждане на документи е в размер на 1 600 лв. Представеното по делото
преводно нареждане удостоверява факта на преведена сума от 1000 лева с
получател ЮЛ. М. К., с посочено основание за плащане - потребителски
кредит SO ************* г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние по
реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване
на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната
страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за
получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се
е съгласило да получи заем. Според съдебната практика /Решение
№70/19.02.2014г. на ВКС по гр. дело №868/2012г., IV г. о./, електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава
сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Ищцата се е съгласила
да получи изявлението в електронна форма и е направила такова като страна
по представения договор. В достатъчна степен представените по делото
хартиени копия на електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор,
какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е
налице валиден договор, сключен от разстояние, е необходимо електронните
документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени
10
една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е
представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до
липсата на такъв. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр.първо от ГПК, той се представя
по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за
кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на
специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята
характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва
реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представеното към
исковата молба копие на Преводно нареждане от 21.04.2021 г. се установява,
че в полза на ответницата на 21.04.2021 г. е преведена сумата от 1000 лв.
Поради това и възражението на ответницата за неполучаването на сумата, се
явява неоснователно. В документа заемателят е индивидуализиран с три
имена, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит.
Преводното нареждане удостоверява не само възникването на
облигационното правоотношение между страните, породено от сключения
между тях договор за потребителски кредит, но и изпълнението на
задължението на кредитора да предостави отпуснатата по договора сума на
кредитополучателя в размер на 1000 лева, превеждайки сумата по банков път.
Видно от приложения индивидуален договор за потребителски кредит SO
************* г. в т. 10 е описан погасителния план. В него е уговорено
погасяване на задължението на 6 месечни вноски, при всяка от които е
предвидено задължение за сумата от 166,67 лева – главница, сумата от 19,10
лева – лихва и сумата от 80,90 лева такса за експресно разглеждане, като
последната не се претендира по настоящото дело и не подлежи на
разглеждане. Оттук следва и задължението на ответника да върне сумата по
вноската при условията и в сроковете, уговорени в договора, но тъй като по
делото не се представиха доказателства от страна на Ю.К. за погасяване на
задължението по потребителския кредит, тя дължи сумата 166,67 лева –
главница по договора, която е дължима вноска.
Относно възражението на ответницата, че договорът за кредит е сключен
в нарушение на разпоредбата на ЗПК, регламентираща формата на договора,
съдът намира последното за неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Предвид спецификата на договора в случая, а именно, че същият е сключен
от разстояние, в електронна форма, съдът намира, че изискванията за форма
11
са спазени. Информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен
и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с
необходимите и посочени в чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК реквизити, съгласие за
които е било дадено по несъмнен начин от страните. В договора е
инкорпориран погасителен план, който отговаря на изискванията на ЗПК.
Същият съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, съдържанието на всяка погасителна вноска
- главница, възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга. Не е
посочена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването, тъй като не е предвиден различен лихвен процент за
периода на погасяване на кредита.
Ответницата е направила възражение за наличие на неравноправни
клаузи, които твърди, че са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
посочвайки уговорения в договора фиксиран лихвен процент в размер на
38,29%.
Настоящият съд приема, че претендираната сума по посочения договор
за потребителски кредит SO ************* г., а именно за договорна лихва в
размер на 19,10 лв. за периода от 20.08.2021 г. до 20.08.2021 г. е недължима
от ответника поради следните съображения:
Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
случая с отпускането на кредит в размер на 1000 лева в полза на ответника
като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По
отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се добави,
че е налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни.
12
В тази връзка съдебната практика трайно приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва /реш. № 906/30.12.04 г.
по гр. д. № 1106/03 г.; реш. № 1270/09.01.09 г. по гр. д. № 5093/07 г.; реш.
378/18.05.06 г. по гр. д. № 315/05 г./. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се
вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е
общоизвестен. Така при сключване на договора размерът на законната лихва е
10%. Следователно реално договорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 38,29% е с близо четири пъти по-висок от
размера на законната лихва. С оглед на изложеното, съдът намира, че
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че уговорките по договора за
потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на договора и
че ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради
което съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са
индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на
заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят като потребител
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Следователно, уговарянето на възнаградителна лихва в размер близо
четирикратно над допустимия надхвърля размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга /предполагащ
недостиг на парични средства у едната от страните/, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрагентите.
Ето защо клаузите на договора, с които е уговорен ГЛП в размер на
38,29% накърняват договорното равноправие между страните, противоречат
на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки нямат правно действие. Тъй като
съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 23 ЗПК, ответницата би дължала връщане само на чистата
стойност на кредита в размер до размера на усвоената главница като в
настоящия случай се претендира конкретната вноска за сумата от 166,67 лв.,
за който размер искът се явява основателен, като за претендираните 19,10
лева – договорна лихва, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
поради нищожност на договорните клаузи.
Предвид гореизложеното, искът за установяване на вземане за главница
13
в размер на 166,67 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.08.2021 г. до окончателното плащане,
следва да бъде уважен изцяло, а искът за установяване на вземане за
договорна лихва за сумата от 19,10 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Относно разноските: При този изход на делото, разпоредбата на чл. 78,
ал.1 ГПК гласи, че на ищцовото дружество се дължат направените разноски,
съразмерно с уважената част от исковата претенция, но това е само в случай
че искането за разноски не представлява злоупотреба с право. В случая на
съда е служебно известно, че поведението на заявителя за претендиране на
вземания срещу един и същи длъжник, произтичащи от едно и също
договорно правоотношение, в отделни заповедни производства се прилага
многократно (към настоящия момент в РС-Стара Загора са били разгледани
още 5 дела освен настоящото за останалите вноски по същия договор за
кредит). Присъдени са били по всяко едно от заповедните производства и
разноски – заплатена от заявителя държавна такса в размер на 25 лева и
възнаграждение за адвокат в размер на 360 лв. Отделно от това, по гр.д.
20215530104272 по описа за 2021 година на РС – Стара Загора са присъдени
отново разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за
исковото производство за установяване на вземане по едно от заповедните
производства. Съдът счита обаче, че този подход за претендиране на
разноски, включително за адвокатски хонорар, по всяко едно от делата с
предмет вземания за отделните вноски, произтичащи от един и същ договор,
което е масова практика на ищеца и то не само по дела пред РС – Стара
Загора, но и пред останалите съдилища в страната, нарушава чл. 3 ГПК.
Процедирайки по този начин се стига до там, че по един договор за кредит с 6
погасителни вноски (какъвто е настоящия случай), се образуват 6 броя
заповедни производства, по всяко от които се присъждат разноски за
адвокатски хонорар и още 6 броя искови дела, по които отново се присъждат
разноски за адвокатски хонорар. Това води до неоснователно обременяване
на задълженията на длъжника и е типичен пример за злоупотреба с право.
Правно неоправдани са действията на кредитора по облигационното вземане,
тъй като пред него е стояла правната възможност в рамките на едно и също
производство да претендира вземанията си, всяко едно от които вече е било
изискуемо. По този начин по-силната страна в облигационните отношения,
посредством законоустановени средства цели постигане на противоправен
резултат и неоснователно обогатяване, както и калкулиране в тежест на
длъжника на неоправдано високи по размер разноски в рамките на
заповедните, а в последствие и в исковите производства. Стига се до там по
един договор за кредит с 6 погасителни вноски да се плати 12 на брой пъти
адвокатски хонорар – по 6 заповедни производства и по 6 искови
14
производства. В случая е осъществена злоупотреба с права, която
противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на
морала в правото, респ. на правилата в правото за добросъвестност и
справедливост при упражняване на законоустановени права. Такава
недобросъвестност не може да бъде толерирана. Предвид това, съдът счита,
че искането на ищеца за разноски /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/, направени в заповедното производство и в настоящото
производство, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата Ю.К. следва да се
присъдят направените от нея разноски в размер на 37,01 лева, съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮЛ. М. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *************, съществуването на вземане
на “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж. к.
“Люлин“ 9, бл. 963, ет. 1, представлявано от Десислав Володиев Димитров, за
сумата в размер на 166,67 лева (сто шестдесет и шест лева и 67 стотинки)
– главница по четвърта падежирала вноска по Договор за потребителски
кредит SO ************* г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 24.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК №1************* г. по ч. гр. дело №
************* г. по описа на РС - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземане за сумата от 19,10 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.08.2021г. до 20.08.2021г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324,
ж.к.“Люлин“ 9, бл. 963, ет. 1, представлявано от Десислав Володиев
Димитров да заплати на ЮЛ. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*************, направените разноски по делото в размер на 37,01 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
15
ОТХВЪРЛЯ искането на “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1324, ж. к. “Люлин“ 9, бл. 963, ет. 1, за присъждане на разноски в
настоящото производство и по ч. гр. дело № *************г. по описа на РС -
Стара Загора, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
16