РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300503334 по описа за 2022 година
Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, образувано по
жалба от длъжника по изпълнението В. С. Н., ЕГН ********** срещу
постановеното по изп.д. № 1509/2017 г. на ЧСИ рег. № 824 Разпореждане от
28.11.2022 г., с което е оставено без уважение искането на Н. за прекратяване
на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на
обжалваното разпореждане, искането e за неговата отмяна и връщане делото
на ЧСИ с указания за неговото прекратяване поради перемпция.
Ответникът по жалбата – взискател по изпълнението „ Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ „ ЕАД, ЕИК ********** е депозирал отговор по чл. 436 ал. 3
от ГПК че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа че действия по
принудително изпълнение са насрочвани и /или извършвани от образуването
на изпълнителното дело и през настоящата 2022 г. включително, като всяко
от тях е било предприемано и/или осъществявано преди изтичането на 2
години от предходното. Описват се извършени по делото такива действия,
като се акцентира върху запор на банкови сметки ва длъжника в Юробанк
България АД – изходиран от ЧСИ с дата 16.10.2020 г., насрочен на 30.09.2022
г. Опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 22.11.2022 г. и искане
от взискателя от 04.10.2022 г. за справка за банковите сметки на длъжника и
1
налагане на запор върху същите, както и отново насрочване на опис. С оглед
което моли жалбата да се остави без уважение. Претендира направените за
настоящото производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № 824 по чл. 436 ал. 3
от ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа
изложените в разпореждането си доводи. Допълва същото и с довод, че като
прекъсващо течението на срока следва да се считат и искането на взискателя
от 22.10.2019 г. – на лист 80 от делото.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащо
на обжалване действие на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ,
изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 20178240401509 е образувано въз основа на
молба вх. № 30 035/16.05.2017 г. по описа на ЧСИ рег. 824 и приложен към
нея изпълнителен лист от 01.11.2016 г., изд. по ч.гр.д. № 8633/2016 г. на
Районен Съд – Пловдив, удостоверяващ подлежащи на принудително
изпълнение парични притезания на взискател „ Профи Кредит България „
ЕООД / впоследствие на основание договор за цесия заменен с „ Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД / към длъжника В. С. Н.. С молбата на ЧСИ са
възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба от 17.11.2022 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК с твърдения че към датата на
депозиране на това му искане не са поискани/извършвани изпълнителни
действия в 2 – годишния преклузивен срок.
С обжалваното разпореждане ЧСИ е постановил отказ по искането с
мотиви, че в двугодишния срок до 17.11.2022 г. изпълнителни действия са
извършвани както следва: На 16.10.2020 г. / запор на банкови и други сметки /
и на 30.09.2022 г. / насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника /, а
на 04.10.2022 г. взискателят Кредит Инкасо Инвестмънт БГ ЕАД е поискал
справка в регистъра на БНБ и налагане на запори върху открити банкови
сметки на длъжника, както и насрочване на нов опис на движими вещи в дома
му.
В жалбата се поддържа че отказът е незаконосъобразен. Настоява, че
последното валидно извършено изпълнително действие е насрочен опис на
движими вещи в дома му за дата 02.10.2019 г. / неосъществен /. Извършеното
след тази дата принудително изпълнително действие - Запор на банкова
сметка в Юробанк България „ АД от 16.10.2020 г. не поражда правни
последици – в т.ч. и прекъсването на 2 – годишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, тъй като е незаконосъобразно по причина тази му сметка да е била
служебно закрита от банката още през 2017 г. – в каквото насока представя
2
издадено от банката Удостоверение от 05.12.2022 г.. Относно насроченият с
разпореждане на ЧСИ от 30.09.2022 г. Опис на движими вещи в дома му за
22.11.2022 г. – 10 ч. възразява, че не му е съобщен и не е осъществен, поради
което счита това обективирано в казаното разпореждане действие да е „
стъкмено „ от ЧСИ с цел делото да бъде „ запазено „. Развива доводи, че
незаконосъобразно Държавата чрез НАП – ТД - **** не е заличена като
присъединен по право взискател за публичните вземания, за които е
конституирана и които са погасени по давност – в която насока представя
Решение № 95/10.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – ****.
Действително, преди и към датата на налагане на запорното съобщение
от 16.10.2020 г. по изпълн. дело са били налице данни, че спестовна сметка на
длъжника в Юробанк България АД е била закрита, считано от 24.07.2017 г./ л.
54, също и л. л. 83 и 98 от изпълн. дело /. Но това запорно съобщение не е
незаконосъобразно действие, тъй като същото не визира конкретно закритата
сметка, а изобщо негови сметки в същата банка, както и върху вложени вещи
в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени на отговорно
пазене. Съответно това действие е прекъснало течението на 2 – годишния
срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Този срок не е изтекъл и към 28.11.2022 г. /
датата на обжалваното разпореждане / и понастоящем, като в тази насока се
взема предвид Разпореждането на ЧСИ от 30.09.2022 г. за насрочване на
Опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 22.11.2022 г.. Невярно е
възражението му, че този опис не му е съобщен - своевременно е изпратено
уведомление, но същото е останало невръчено, тъй като не е открит на адреса.
Неосъществяването на описа не обосновава извод за отпадане с обратна сила
на предприетото в тази насока действие на принудително изпълнение –
неговото насрочване. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР №
2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС срокът се прекъсва с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Настоящия състав на съда намира
че прекъсването отпада с обратна сила само ако неосъществяването на
способа е по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил
неговото прилагане. В този смисъл и разясненията, дадени с Решение №
37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., че двугодишния срок
за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или
безуспешно / или ако поисканите способи не могат да се реализират по вина
на взискателя. В случая, от приложеното изпълнително дело не се установява
/ не се и твърди / казания опис да не е осъществен поради виновно поведение
на взискателя.
За пълнота следва да се отбележи още следното:
Поискания от взискателя на 22.10.2019 г. Опис на движими вещи в
дома на длъжника не е реализиран по причина, за която взискателят отговоря.
3
Конкретно същият не е изпълнил указанията на ЧСИ да посочи адрес, на
който длъжникът живее – предвид че предходния опис на 02.10.2019 г. не се е
осъществил, тъй като в дома на длъжника са намерени трети лица,
пребиваващи там на основание признато им с влязло в сила съдебно решение
право на задържане на имота на длъжника / л. 76 – л. 79 вкл. от делото/. Ето
защо прекъсването на срока с така предприетото действие е отпаднало с
обратна сила, тъй като то не е реализирано по вина на взискателя;
Неотносими към спора за настъпила перемпция на делото са доводите
относно погасеното по давност вземане на държавата чрез НАП – ТД – ****.
В тази насока следва да се отбележи и че казаното Решение № 95/10.03.2020
г. на Директора на ТД на НАП – ****/ установяващо несъществуването на
тези публични вземания понастоящем / е било представено по
изпълнителното дело и в тази насока е изготвен от ЧСИ Протокол от
24.04.2020 г. за частично погасяване на дълга по изпълнението / л. 95 от
изпълн. дело /.
Предвид изложеното съдът оставя жалбата без уважение.
На ответника – взискателя „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД се
присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. - минимума по
чл. 27 ал. 2 от Наредбата за заплащане на правна помощ по чл. 37 от ЗПП - на
основание чл. 78 ал. 8 от ЗПП.
И съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението В. С. Н.,
ЕГН ********** срещу Разпореждане от 28.11.2022 г. , постановено по изп.д.
№ 201782440401509 на ЧСИ К. П., рег. № 824, с което е оставено без
уважение искането на длъжника Н. за прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция.
Осъжда В. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „ Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ „ ЕАД, ЕИК ********** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 / петдесет / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4