Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 09.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми юни , две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Р. Димитрова , като разгледа докладваното от
съдия Попова гр. д. N 3817 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 240 ЗЗД чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
В подадената искова молба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД,с ЕИК
*********, гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 115 Е срещу И.И.С.,
с ЕГН: ********** с адрес: *** и М.Р.С., с ЕГН ********** с адрес: *** се излагат обстоятелства, че в законоустановения
срок и на основание подадените възражения от солидарните длъжници И.И.С. и М.Р.С.
по реда на чл. 414 от ГПК против издадена срещу тях Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1291 по описа за 2012 г. на PC -
Пазарджик, за ищцовото дружество е възникнал правен интерес да предяви настоящата искова
молба срещу ответниците като солидарни длъжници.
Твърди се,
че процесното вземане произтичало от сключен на 20.04.2007г. Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 911 CL 2007 /Договора/ между "Банка
Пиреос България" АД /Банката/ и И.И.С., в качеството му на
кредитополучател и М.Р.С., в качеството й на солидарен длъжник. Съгласно чл. 1
от Договора Банката била предоставила потребителски кредит в размер на 5000,00
лв. , като съгласно чл. 2, ал. 1 Договора влиза в сила от подписването му, а в
чл. 2, ал. 2 страните са договорили, че кредитът ще се усвои еднократно по
разплащателна сметка на кредитополучателя. С предоставянето на сумата от
5000,00 лв. по сметката на
кредитополучателя, Банката била изпълнила задължението си да предостави
договорената като кредит сума, а кредитополучателя е усвоил цялата сума на
20.04.2015 г.
Твърди се,
че до 26.03.2012 г. кредитополучателят бил погасил 908,07 лв.от главницата,
1615,99 лв. по дължими лихви и 195,00
лв. дължимите такси, съгласно Тарифата
на Банката. На основание чл. 14, б. „в" от Договора, в който била
уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита, банката била направила
вземането предсрочно изискуемо. На 27.03.2012 г. било съставено извлечение от
счетоводните книги на Банката и въз основа не него било подадено Заявление за
издаване на незабавна заповед за изпълнение /ЗИ/ и Изпълнителен лист /ИЛ/.
Съдът е уважил Заявлението и на 02.04.2012 г. е издал ЗИ и ИЛ.
На
14.01.2016 г. бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между "Банка Пиреос България" АД,
ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" АД /АСВ/, с ЕИК
*********, по силата на който процесното вземане било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания", ведно с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви. След датата на цесията, новият кредитор АСВ е образувал
изпълнително дело с № 1298 по описа за 2017 г. на ЧСИ Стоян Якимов, с peг. №
844 в КЧСИ, в резултат на което било подадено и възражение срещу издадената
Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1291 по описа на PC - Пазарджик за
2012 г.
Предвид
изложеното и в съответствие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
1 от 01.02.2017 г. на ВКС по т.д. № 3228/15 г. с докладчик съдия Росица
Ковачева, съгласно което ВКС постави, че иск по чл. 415, във връзка с чл. 422
от ГПК, подаден в резултат на възражение срещу Заповед за незабавно изпълнение,
издадена по реда на чл. 417, ал. 2 от ГПК може да се подаде и от цесионера само
ако същия има качеството на банка и доколкото Банка Пиреос България била страна
по заповедното производство и по Договора за цесия, описан по-горе, се поддържа
, че за Банката възниква правен интерес да подаде настоящия положителен
установителен иск срещу солидарните длъжници И.И.С. и М.Р.С., за да докаже
размера на вземанията си, предявени в заповедното производство и впоследствие
цедирани на Агенция за събиране на вземания.
Във връзка с
изложеното се моли съда да
постанови решение, с което да признаете
за установено, че солидарните длъжници И.И.С. и М.Р.С. дължат следните суми,
присъдени в издадената срещу тях Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК и Изпълнителен лист
от 02.04.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 1291/2012 г. по описа на Районен съд -
гр. Пазарджик, като претендираните суми произтичат от неизпълнение на
задълженията на солидарните длъжници по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 911 CL 2007, сключен с "Банка Пиреос България"
АД и влязъл в сила на 20.04.2007 г. както следва : 4091,93 лв. - главница; 1916,11 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва дължима
за периода от 20.06.2009 г. до 26.03.2012 г.; 765,29 лв. - наказателна лихва, начислена за периода от
22.06.2009 г. до 26.03.2012 г.;Законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и присъдени разноски по ч.гр.д. № 1291/12 г. в размер на 185,47 лв.
В случай че
съдът приеме, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
вземането, каквато била трайната и задължителната практика на ВКС към дата на
подаване на заявлението по чл. 417, ал. 2 от ГПК за процесното вземане,
съгласно която щом била уговорена между страните автоматична предсрочна
изискуемот, същата настъпвала при уговорените между страните обстоятелства без
да е необходимо да бъде уведомен длъжника, както и че т. 18 от TP 4/13 г.
урежда предсрочната изискуемост на задължения, предявени по реда на чл. 418,
във вр. с чл. 417, ал. 2 от ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, на основание Решение №
184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК, с докладчик
съдията Боян Цонев, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, моли съдът на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК да
вземе предвид като факт от значение за изискуемостта на процесното вземане,
настъпилия на 20.04.2014 г., съгласно уговорената между страните в чл. 5 от
процесния договор за кредит и погасителния план към него, падеж на последната
погасителна вноска по договора.
В условията
на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на вземането, каквато била трайната и задължителната практика на ВКС,
съгласно която щом е уговорена между страните автоматична предсрочна
изискуемост, същата настъпвала при уговорените между страните обстоятелства без
да е необходимо да бъде уведомен длъжника, както и че т. 18 от TP 4/13 г.
урежда предсрочната изискуемост на задължения, предявени по реда на чл. 418,
във вр. с чл. 417, ал. 2 от ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, на основание Решение №
139/05.11.2014 по дело №57/2012 на ВКС, ТК, I т.о., с докладчик съдията Тотка
Калчева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, молят съда да постанови
Решение, съгласно което е установено задължението на ответниците за всички
падежирали вноски до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417, ал.
2 от ГПК, като евентуален положителен
установителен иск срещу солидарните длъжница. Направено е искане за присъждане на направените съдебно
деловодни разноски и в настоящото производство.Формулирани са доказателствени
искания.
В първото по
делото заседание на основание чл. 143 ал.2 ГПК ищецът е депозирал писмена молба
,в която позовавайки се на Решение № 139/ 05.11.2014 г. по гр.д. № 57/2012 г.
на ВКС , ТК , І т.о. с докладчик съдията Т. К. , както и на Решение № 184/
04.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 60361/ 2016 г. , ІV г.о. с докладчик съдията Б.Ц.-
се моли съда да приеме, че „евентуалното
искане „ за присъждане на падежиралите вноски до датата на подаване на
заявлението в съда , не касае отделна евентуално съединена искова претенция , а
представлява искане за приложение на чл.
235 ал.3 ГПК в съответствие с указанията
дадени в т.9 ТР № 4/ 2013 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по
чл. 131 от ГПК от адвокат А.М., като пълномощник на ответниците М.Р.С. и И.И.С.
са постъпили писмени отговори в които се твърди, че
предявените от "Банка Пиреос
България" АД установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. с 422, ал.1 от ГПК, били
неоснователни и недопустими,
поради което моли съда да ги отхвърли
изцяло, като им присъди
направените по делото разноски вкл. и при прекратяването му. Исковете се
явявали
неоснователни, защото не съществували сочените в исковата молба
фактически обстоятелства и правоотношения, които ги обуславят. Поради което:
Оспорват всички изложени в исковата молба фактически обстоятелства, с
изключение на воденото заповедно производство. Оспорва се истинността на всички
писмени доказателства посочени в исковата молба сочени като обосноваващи и съдържащи
в себе си доказването на така оспорените фактически обстоятелства и
правоотношения. Оспорва се истинността на всички доказателства приложени към
исковата молба, относно твърдяното прехвърляне на вземания от ищеца "Банка Пиреос България" АД и съответното
уведомяване на доверителелите му за тази цесия и молят да бъде открито
производство по оспорването им. Като правят и уточнение, че за настоящия процес
прехвърлянето на вземанията по делото е неотносима, тъй като дори и да
съществува такова прехвърляне, процесът продължавал между същите страни на осн.
чл. 226, ал.1 ГПК във вр. чл. 298, ал.2 ГПК. Молят съда да задължи ищеца да представи на осн.
чл.183 от ГПК оригиналите
на така оспорените от нас доказателства. Във връзка с това оспорване посочват, че
оспорването на истинността било в пълен
обем (съдържание и автентичност).Молят след представянето от
ищеца по реда на чл. 183 от ГПК на оригиналите
на оспорените от тях документи - да им
се даде възможност да ангажират конкретни задачи(въпроси)
към съдебно-техническа и/или почеркова експертизи. Правят и
следните възражения: - Доверителите му
не били уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от ищеца. - Представеният в извлечение договор за
прехвърляне за вземания не доказвал прехвърлянето, защото можело да съществуват
съществени уговорки досежно действителността му, които били скрити от ищеца с
представянето му в този вид.- Вземанията били погасени по давност. С исковата
молба бил предявен евентуален иск, вземанията по който били погасени по
давност, тъй като това било друг иск, който се основавал на други обстоятелства
различни от посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК и поради това този иск
не можел да се ползва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК. Освен това
претендираните от ищеца вземания били за периодични плащания - месечни
погасителни вноски, които вземанията се погасявали с тригодишна давност,
каквато била и давността за претендиралите лихви, в останалите случаи давността
била петгодишна.-Противопоставят
се да бъдат връчвани от съда книжа във връзка с твърдяната цесия, защото както
било посочено в цитираната съдебна практика, такова връчване било допустимо, но
само по иск на цесионера, а настоящият иск бил на цедента.
На
основание чл. 219 ал.1 ГПК е допуснато участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „Агенция за събиране на вземания „ЕАД , като в срока за
отговор не е подаден такъв, но в съдебно заседание чрез своят процесуален представител поддържа, че предявените искови
претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
|
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следната фактическа обстановка :
От приложеното по делото ч.гр.дело № 1291/2012 г. на РС- Пазарджик е видно, че по заявление на ищцовото
дружество „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ „АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е била
издадена Заповед № 858/02.04.2012 г. по ч.гр.д. № 1291/
2012 г. по описа на ПРС с разпореждане длъжниците И.И.С. ЕГН **********
*** и М.Р.С. ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на кредитора „Банка
Пиреос България „ АД сумата в размер на
4091,93 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 1916,11
лв. за периода 20.06.2009 г. до
26.03.2012 г. , наказателна лихва в размер на 765,29 лв. за периода 22.06.2009 г. до 26.03.2012 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 27.03.2012 г. до изплащане на вземането , както и направените
съдебно- деловодни разноски в общ размер
от 185,47 лв. Посочено е , че вземането
произтича от договор за потребителски кредит от 20.04.2007 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжниците , което
обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземанията му, предмет на
заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
По
същество. Няма спор по делото, а и от писмените доказателства се
установява че процесното вземане произтича от сключен на 20.04.2007г. Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 911 CL 2007 между "Банка Пиреос България"
АД и ответника И.И.С., в качеството му
на кредитополучател и ответницата М.Р.С., в качеството й на солидарен длъжник.
Съгласно чл. 1 от Договора, Банката е предоставила потребителски кредит в
размер на 5000,00 лв. , като съгласно чл. 2, ал. 1 Договора влиза в сила от
подписването му, а в чл. 2, ал. 2 страните са договорили, че кредитът ще се
усвои еднократно по разплащателна сметка на кредитополучателя. Не е спорно , а
и заключението не допусната по делото СИЕ е категорично , че сумата от 5000,00
лв. е
предоставена от банката по сметката на кредитополучателя, с което Банката
е изпълнила задължението си да
предостави договорената като кредит сума, а кредитополучателя е усвоил цялата
сума на 20.04.2015 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора страните са
договорили, че кредитът ще се погасява разсрочено на 84 равни месечни
/анюитетни/ вноски, включващи съответната част от главницата и начислената за
съответния период лихва, като размерът на месечната вноска е 105,06 лв. Падежът на първата вноска е бил на
20.05.2007 г., а на последната - изравнителна вноска на 20.04.2014 г. За
отпуснатия кредит, страните са подписали погасителен план към Договора. В чл. 8, ал. 1 от Договора страните са
договорили, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката
годишен лихвен процент в размер на 7,99 % за първите 6 /шест/ месеца от
усвояването на кредита и 17,99 % за
останалата част от срока на договора, а в чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Договора са
уговорили, че Банката има право да променя лихвения процент по Договора при
промяна на 3-месечния SOFIBOR/EUROBOR с повече от 0,25 % в рамките на 1 /един/ месец, като Банката
информирала кредитополучателя за промяната на лихвения процент в интернет страницата
или по друг подходящ начин. Съгласно чл.
8, ал. 4 от Договора, при забава в плащането на някоя от погасителните вноски
от страна на кредитополучателите по каквато и да било причина, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, просрочената част от главницата се олихвява
с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от
10%, като размерът на надбавката не може да надвишава приложимия законен лихвен
процент. На основание чл. 14, б. „в" от Договора- при непогасяване на
която и да е вноска от договора , е била
уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита- без да е необходимо
уведомление или покана от страна
банката.
На
14.01.2016 г. е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между "Банка Пиреос
България" АД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" АД
/АСВ/, с ЕИК *********, по силата на който процесното вземане било прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания", ведно с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви. След датата на цесията, новият кредитор
АСВ е образувал изпълнително дело с № 1298 по описа за 2017 г. на ЧСИ Стоян
Якимов, с peг. № 844 в КЧСИ, в резултат на което било подадено и възражение
срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1291/ 2012
г. по описа на PC – Пазарджик.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушано заключението на
допусната съдебно- икономическа експертиза , което като компетентно изготвено и
неоспорено от страните съдът цени изцяло. Според експерта, сумата по разрешения
кредит от 5000,00 лв. е преведена по сметка на кредитополучателя на 20.04.2007
г. , като към 29.03.2012 г. неплатените
задължения по главници и договорни
лихви са : падежирала , но непогасена до
датата на подаване на заявлението в съда главница в размер на 1836,44 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 1936,47 лв. и лихва за забава , вследствие на
забавено плащане по процесния договор от 765,29 лв. Размерът на непадежиралата към
датата на подаване на заявлението главница е
2255,49 лв.
При тези фактически данни , съдът от правна страна приема следното.
За
основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието
на облигационно отношение между него и ответниците по договор за банков кредит, по силата на което за ответниците е възникнало задължението за плащане на
процесната сума, настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането за заплащане на главница и договорна лихва и
лихва за забава , както и размера на вземанията. В тежест на ответниците и при доказване на посочените по-горе обстоятелства
е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга чрез някои от погасителните способи.
В конкретния
случай за
основателност на предявените искове на първо място следва да се установи
наличието на валиден договор за банков кредит, кредитополучател по който е ответникът И.И.С.
и солидарен длъжник ответницата М.
Ранеглова С. , а
кредитодател дружество- ищец . По делото
е представен договор за банков кредит , по силата
на който ищецът (в качеството на кредитодател) е
предоставил в заем на ответника И.С. сумата в общ размер на 5000,00 лв., срещу
задължението му да я върне в уговорени срокове и при определени условия.
Не е спорно и се установява, че ответницата М.С. е поела задължения по договора
в качеството й на солидарен длъжник. Във
връзка с бланкетно направени оспорвания от ответната страна на основание чл.
101 ал.1 ГПК съдът е дал указания, като е посочил и последиците от тяхното
неизпълнение. Тъй като нередовността на
тези процесуални действия не е отстранена съдът приема на основание чл. 101
ал.3 ГПК тези оспорвания за неизвършени,поради което намира за неоснователни като недоказани възраженията
на ответната страна касаещи валидността на възникналите между страните
облигационни правоотношения.
По отношение
на представените по делото писмени доказателства касаещи твърдени в исковата
молба факти досежно промяна на страна в материалното правоотношение чрез
извършена в полза на третото лице помагач цесия, съдът намира, че тези
обстоятелства са ирелевантни за предмета на настоящия правен спор , доколкото
настоящият спор е иницииран от кредитора – банка , който е подал и заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съгласно разрешението
дадено в чл.10 б. от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
при частна правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 ,
респ. чл. 415 ал.1 ГПК , легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът , като намира
приложение нормата на чл. 226 ГПК. В случая установителяният иск е предявен от
цедента в срока по чл. 415 ал.1 ГПК и същият е процесуално- правно и
материално-правно легитимиран да води процеса относно спорното право.
Цесионерът , който в случая е привлечен като трето лице помагач , ще бъде
обвързан с мотивите на настоящото съдебно решение по отношение на ищцовата
страна, на която помага. Тъй като обаче той не е главна страна , неотносими към
спора се явяват възраженията на ответната страна относно редовното уведомяване
на длъжниците за цесията , понеже ищецът
предявява свои материални права и
обосновава тези свои права с други
правопораждащи факти.
По другото
основно поддържано от ответната страна възражение досежно липсата на уведомление
на длъжниците за предсрочна изискуемост
на кредита , съдът в светлината на задължителното тълкуване дадено в т.18 от ТР
№ 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС- приема същото
възражение за основателно. По делото липсват доказателства до датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – такова уведомяване да е било извършено.
В същата посока са и изводите направени от въззивния съд в заповедното
производство , тъй като с определение № 473/ 19.09.2017 г. по ч.в.гр.д. № 624/
2017 г. по описа на ПзОС - основавайки
се на тази липса , съдът е отменил допуснатото незабавно изпълнение на
заповедта издадена по реда на чл. 417 ГПК и е обезсилил издадения изпълнителен
лист.
От друга
страна обаче съдът е длъжен да съобрази актуалната съдебна практика, на която
се позовава ищецът в исковата молба и в
допълнително подадена молба за корекция и уточнение , като взема предвид на основание чл. 235 ал.3 ГПК всички нововъзникнали факти от
значение за спорното право до
приключване на съдебното дирене пред настояща инстанция. В случая е безспорно , че крайният срок на договора
според чл. 5 – за издължаване на кредита , ведно с всички лихви, такси и
комисионни е 20.04.2014 г. При това положение независимо, че в настоящото производство
не се установява настъпване на предсрочна изискуемост на кредита до датата на
подаване на заявлението, към датата на приключване на производството пред
настояща инстанция безспорно е изтекъл
уговорения между страните краен срок на договора за кредит и на това основание
са настъпили падежите на всички задължения по този договор. От неоспореното
заключени на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза се
установява, че падежирала , но непогасена до датата на подаване на заявлението
в съда главница е в размер на 1836,44 лв., възнаградителна лихва е в размер на
1936,47 лв. и лихва за забава , вследствие на забавено плащане по процесния договор е 765,29 лв. Размерът на непадежиралата към
датата на подаване на заявлението главница е
2255,49 лв. или общо дължимата главница е в размер на 4091,93 лв.
По
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност. Съгласно т.11
от Тълкувателно решение № 1 / 28.12.2005
г. по т.д. № 1 /
Затова въз
основа на представените по делото писмени доказателства , както и като взе
предвид заключението на изготвената
съдебно- икономическа експертиза , което цени като компетентно изготвено
, съдът приема съществува вземане на ищеца за главница ,
възнаградителна и наказателна лихва по договора за кредит – в претендираните в
исковата молба размери. В тези размери
установителните искове по чл. 422 ГПК следва да бъдат уважени.
С оглед на изхода от
спора ответниците на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 676,64 лв. /
възнаграждение на ВЛ, юрисконсулт и държавна такса / , като на основание чл. 78
ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски . Съгласно
указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГ и ТК по т.д. 4/ 2013 г. по
описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите към същия текст на решението е прието , че съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство , включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В случая с оглед изхода от делото претенцията за сторените в заповедното
производство разноски се явява основателна и следва да бъде уважена в размер
на 185,47 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 240 ЗЗД и чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на И.И.С., с ЕГН: **********
с адрес: *** и М.Р.С., с ЕГН ********** с адрес: *** , че съществува солидарното вземане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ"
АД,с ЕИК *********, гр. София 1784, бул. „Ц. ш." № 115 Е представлявана от
Е. А.А. и Л.И. П. срещу И.И.С., с ЕГН: ********** с адрес: *** и М.Р.С., с ЕГН **********
с адрес: *** по Заповед № 858/
02.04.2012 г. издадена по ч.гр.д. № 1291/ 2012 г. по описа
на ПзРС , въз основа
на договор за потребителски кредит от 20.04.2007 г., а именно за : сумата в размер на 4091,93 лв. главница,
възнаградителна лихва в размер на 1916,11 лв. за периода 20.06.2009 г. до 26.03.2012 г. ,
наказателна лихва в размер на 765,29 лв.
за периода 22.06.2009 г. до 26.03.2012 г. , ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 27.03.2012 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.И.С., с ЕГН: **********
с адрес: *** и М.Р.С., с ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД,с ЕИК *********, гр. София 1784, бул. „Ц. ш." №
115 Е представлявана от Е. А. А. и Л. И.
П. сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 676,64 лв.,
както и разноските в заповедното производство в размер на 185,47 лв.
Производството
по делото е с участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Агенция за събиране
на вземания „ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
район Люлин , бул. „Д-р Петър Дертлиев „ № 25 , офис – сграда Лабиринт ,
ет.2, офис 4 .
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: