МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД 1709/2016г.
ПО ОПИСА НА СпНС,
Специализирана
прокуратура е внесла в Специализиран наказателен съд обвинителен акт срещу И.И.Д., И.А.Х. и Б.Д.М.
за това, че в периода от 30.09.2013г. до края на м.август 2014г. в гр. Д. и
курортен комплекс А., общ. Б., в съучастие като съизвършители и с цел да
набавят за себе си имотна облага принудили чрез заплашване - че ще я
„очеткат", да извърши нещо противно на волята си - да се разпореди в
качеството си на пълномощник с правото на собственост на баща й С. И.К. върху
апартамент, описан в нотариален акт, регистриран с вх. ***. на Служба по вписвания в гр. Д.,
като деянието е
извършено от повече от две лица - Б.Д.М., И.И.Д. и И.А.Х.
и е придружено със заплаха за убийство към А.С.К. с думите, че ще я „очеткат", и с това
причинили на С. И.К., значителни
имуществени вреди в размер на 62 952 лева.- престъпление по чл.214, ал.2, т.2
вр. с
ал.1, вр. с
213а, ал., т.2,
вр. ал.2,т.1,
пр.1 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
С протоколно определение
от 26.09.2016г. свидетелката А.С.К. е
конституирана като частен обвинител и граждански ищец в производството, като е
приет за съвместно разглеждане предявеният от нея граждански иск срещу тримата подсъдими и за деянието, предмет
на престъплението, за причинени й
имуществени вреди в размер на 62 952 лева (като наследник
на С. К.), и неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В проведеното на 20.03.2017г. съдебно заседание
прокурорът е изменил повдигнатото обвинение, като съществено са били изменени
фактически признаци на същото – размерът на причинените имуществени вреди е бил
променен от 62 952 лева на 63 437 лева. Съдът е приел новото
обвинение, тъй като то съответства на предпоставките на чл.287 от НПК.
В хода на делото по
същество прокурорът поддържа обвинението, като счита, че следва да бъдат
кредитирани първоначалните показания на свидетелката А.К., намирайки същите за подробни, логични и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. В
тази връзка извършва подробен анализ, съпоставяйки ги с останалите
доказателствени източници. Пледира за признаването на подсъдимите за виновни,
като предлага на подсъдимия М. да бъде
наложено наказание в размер на шест години „лишаване от свобода“ при
строг режим и глоба в размер на 6000 лева, което комплексно наказание бъде при
отегчаващи отговорността обстоятелства (възползвал се е от тежкото финансово положение на пострадалата
и наличието на обременено съдебно минало). За подсъдимия Х.
се предлага наказанието да бъде „лишаване
от свобода“ в размер на седем години и шест месеца и глоба в размер на 10 000 лева, което бъде съобразено със
същите отегчаващи отговорността обстоятелства, както и обстоятелството, че Х. е инициатор на извършеното изнудване. За
подсъдимия Д. се предлага наказанието да бъде
„лишаване от свобода“ в размер на пет години и глоба в размер на
5 000 лева, което наказание е съобразено със смекчаващо отговорността
обстоятелство- чистото му съдебно минало.
По отношение на
гражданския иск прокурорът пледира за уважаването му в пълен размер, считайки,
че на пострадалата са причинени вреди от
действията на тримата подсъдими.
Повереникът на
гражданският ищец и частен обвинител намира, че не е осъществен състав на
престъпление от обективна и субективна страна. Счита, че наказателното
производство трябва са се прекрати, а гражданският иск да бъде отхвърлен (не
застъпва становище за оттегляне или отказ от гражданския иск).
Гражданският ищец и
частен обвинител заявява, че е съгласен с казаното от повереника му.
Защитата на подсъдимите
в лицето на адв. А. намира за недоказано повдигнатото на подзащитните й
обвинение. На първо място, изразява несъгласие с фактическите параметри и
правна квалификация на повдигнатото обвинение, като ги намира за неясни и
неправилни. На следващо място счита, че събраните доказателства установяват
гражданскоправни отношения между страните, както и че пострадалата К. всъщност
е неправомерна в действията си- тя самата
е измамила баща си, както и впоследствие
е продала новозакупеното жилище отново заради заем към трето лице.
Вторият защитник на
подсъдимите адв. Я. намира обвинителната теза за напълно опровергана. Извършва
подробен анализ на първоначалните и последващи показания на свидетелката К.,
проследявайки ги хронологично и в съпоставка с другите доказателствени
източници. Отделя внимание на
веществените доказателства по делото, като счита че значимите, изтъкнати от
обвинението такива, не могат да се свържат с
подсъдимите (в частност с подсъдимия И.И.Д.), а оттам и да се считат
в подкрепа на обвинителната теза.
При даването на последна
дума на подсъдимите същите завяват, че
се смятат за невинни и молят да бъдат оправдани.
Съдът, като се запозна
със събраните доказателства и становището на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Б.Д.М., ЕГН **********, e роден на *** год. в гр. В.,
с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно
образование;
И.И.Д., ЕГН **********,
e роден на *** ***,
с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно образование;
И.А.Х., ЕГН **********, e роден на *** год. в гр,
Т., с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със
средно образование, работи.
Свидетелката
А.С.К. *** и през 2013г. се грижела за тежко болния си баща С. И.К.. От 2010г.
живеела на съпружески начала със св. Д. Д. И., който бил безработен и от време
на време работел като строител. По това време К. и баща й С. К. живеели в апартамент, находящ
се в гр.Д., ул.“***“ №*, вх.*,ет.*, ап.*. Апартаментът в
предходен момент бил собственост на родителите на К., но след смъртта на майка
й и брат й, тя наследила с баща си техните дялове, като с нотариален акт от
31.07.2012г. К. прехвърлила своята 1/6
част на баща си, който станал самостоятелен собственик на апартамента.
През
септември месец 2013г. К. изпаднала във
финансови затруднения и решила да се обърне за помощ към подсъдимия И.Х.. Х.
притежавал заложна къща „***“ ЕООД, като свидетелката вече била вземала заем от
него.
Във
връзка с поискания заем на 27.09.2013г. между подсъдимия Х. (купувач),
свидетелката К. и нейният баща С. К. (продавачи)
бил сключен предварителен договор за покупко
–продажба на недвижим имот. В същия било посочено, че страните се задължават да
сключат окончателен договор за покупко-продажба на апартамента на ул.“***“ в срок от 90 дни и срещу цена от 15 000 лева и предплата (задатък)
от 1500 лева, платена в деня на подписване на настоящия договор.
На
30.09.2013 подсъдимият Х. и свидетелката К. посетили адвокат , където между
двамата бил сключен договор за заем за 3 500 лева със срок на връщане на
заема 30.12.2013г., като свидетелката К. издала и запис на заповед на същата
стойност за обезпечаване на задължението по договора.
На
06.01.2014г. по заявление на подсъдимия И.Х.
и приложена към заявлението запис на заповед от 30.09.2013г. на длъжника А.К.,***/2014г.
по описа на съда) издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата от 3500 лева и 420
лева разноски. На 08.01.2014г. по молба на Х. при частен съдебен изпълнител Н.Ж.
било образувано изпълнително дело № **срещу длъжника К..
Някъде
в този период от време били водени
разговори между К. и Х. по повод невърнатия заем, при което у свидетелката се
оформило решение да продаде собствения на баща й недвижим имот, в който живеели.
Във връзка с така взетото решение в някои от действията съдействие на К. оказал
подсъдимият Х.. Двамата посетили кантората на нотариус Е.С. ***
действие Д. районен съд с рег.№ на нотариалната кантора) и обяснили на
същата, че бащата на К. е тежко болен, на легло и че трябва да се изготви
пълномощно от негово име за притежавания от него апартамент на ул.“***“ в полза
на свидетелката К., поради намерения на последната да продаде жилището. С
предварително подготвени документи тримата посетили жилището на С. К., като
подсъдимият Х. не влязъл вътре. Първоначално свидетелката К. влязла сама при
баща си, като му казала,че трябва да подпише пред дошлия нотариус документи,
свързани с пенсията му. Така в присъствието на нотариуса- свидетелката Е.С., С. К. подписал генерално пълномощно в полза на дъщеря си А.К.,
предоставящо й правото за неограничено
разпореждане с притежаваното от него жилище. Подписите му били заверени под № на
нотариалната кантора на нотариус С. за дата 11.01.2014г. С. К. подписал и два броя декларации, съответно по чл.264, ал.1
от ДОПК и по чл.25, ал.8 от ЗННД, които били необходими при евентуалното
изповядване на нотариална сделка за имота.
За
подготовка на документите за прехвърляне на апартамента съдействие на К. оказала
свидетелката И.И. (дъщеря на
подсъдимия И.Д.), като двете посетили
Службата по геодезия, картография и кадастър в гр.Д., службата „Гражданска регистрация и адм.обслужване“ към община Д. и офиса на ТД на НАП В. в гр.Д..
Интерес
да закупи имота проявила свидетелката Д.С., която взела решението без да го
огледа. Сделката била сключена на 14.01.2014г. пред нотариус Е.С., като св.К.
действала като пълномощник на собственика С. К.. Във връзка със сключилата се
сделка бил издаден нотариален акт №, т., рег.№, дело №/2014г. на нотариус № - Е.С.,
в който било посочено, че продажната цена на имота е 30 000 лева и тя е постъпила изцяло по банковата сметка
на продавача С. К..
На
14.01.2014г. в 10.38 часа свидетелката Д.С. превела по сметка на С. К. (открита няколко минути по-рано
от свидетелката К. ***) сумата от 30 000
лева, като пет минути по-късно сумата
била изтеглена на каса от К.. Няколко
дни по-късно- на 21.01.2014г. по молба на А.К. и Д.С. била извършена поправка в нотариалния акт във
връзка с допускането на фактическа грешка в съставения такъв. Във връзка с
молбата от нотариуса бил издаден нотариален акт за поправка на нотариален акт
за продажба на недвижим имот №, том, рег.№,
дело № от 21.01.2104г., в който по повод
цената на продажбата на недвижимия имот, изразът в скоби
„двадесет хиляди лева“, следвало да се чете „тридесет хиляди лева“.
На
18.03.2014г. свидетелката Д.С. продала апартамента на свидетеля С.С., което било отразено в нотариален акт №, т., дело №/18.03.2014г.
на нотариус № за района на гр.Д.- Е.С..
За закупуване на апартамента св.С. ползвал банков кредит.
На 07.07.2014г. свидетелят С.С. продал
апартамента на свидетеля Г.К., като сделката била отразена в нотариален акт №,
т., рег.№, дело от 2014г. на нотариус № от района на гр.Д..
Междувременно,
в деня на първата сделка за апартамента- 14.01.2014г. в П и б била открита банкова сметка *** И.Х. и А.К. (можещи да оперират
със сметката само заедно), по която сметка била
внесена сумата от 15000 лева.
По
делото не се установява какво се е случило с останалата сума , получена като
продажна цена за апартамента на ул.“***“
при тази сделка.
По
това време подсъдимият Б.М. имал фирма, занимаваща се с брокерски услуги и с
негово съдействие на свидетелката К. било предложено да закупи боксониера, находяща се в гр.Д.,
ул.“ К.“, чиито собственик била свидетелката М.Д.. За боксониерата
между К. и Д. бил сключен предварителен
договор за покупко- продажба. Това се случило в адвокатската кантора на адв. В.К.
***, като пред адвоката подсъдимият Х. дал капаро на св.Д. в размер на 1000
лева. След подготовка на документите, извършена от адвокат В.К., на
21.01.2014г. в кантората на нотариус Д.
Б. била изповядана сделка, с която свидетелката М.Д. продала на св.А.К. собствения си недвижим имот. Сделката била
отразена в нотариален акт №, том , рег.№,
дело №/2014г. на нотариалната кантора.
След няколко дни подсъдият
М. се обадил по телефона на св. К. и й заявил, че двамата трябва да прехвърлят
партидата във „" ЕООД - гр. Д., която се отнася за водоснабдяването на
боксониерата, която е купила. Срещнали се пред административната сграда на това
търговско дружество, като М. имал близка
позната, която им помогнала по-бързо да стане. М. разполагал с нотариалния акт,
който адвокат В.К. получил от нотариалната кантора на нотариус Б.
Около един месец по-късно, подсъдимият Х. се
обадил на св. К. и й казал, че трябва да му предаде ключа за апартамента на
ул."***", тъй като бил необходим
на новия купувач. Свидетелката К. освободила апартамента като баща си отвела при своята позната свидетелката Г. М..
На 30.05.2014г. свидетелката К. започнала работа
като камериерка в хотел „***“ в курортен
комплекс „А.“
На 05.08. 2014г. бащата на свидетелката К.
починал.
На 21.08.2014г. частният съдебен изпълнител Н.Ж.
по молба на подсъдимия Х. предал изпълнителното дело за продължаване на
изпълнителното производство на държавен
съдебен изпълнител при РС-гр.Д..
На 06.10.2014г. свидетелката К. *** в дома на
свидетеля П.К..
На 13.01.2015г. А.К. подала
жалба до Окръжна прокуратура гр.Д.. В
жалбата посочила, че на 30.09.2013г. е взела заем от подсъдимия И.Х. в размер
на 1500 лева и 300 лева месечна лихва без да разписва документи; посочила, че не е върнала заема в уговорения
срок и на 09-10.01.2014г. била извикана от него в стопанисваната от него
заложна къща, където пристигнали и подсъдимите Д. и М.; представили се за шефове на заложната къща и й казали, че трябва да им прехвърли
апартамента си, тъй като в противен случай ще я „очеткат“; подробно описала обстоятелства по прехвърлянето
на апартамента, както и че впоследствие са й били оставени пари да закупи
по-малък апартамент;
посочила, че и през месец юни на работното й място в к.к. А. отново се явили
подсъдимите М. и Д. и пак и отправили заплаха, че ще я „очеткат“, ако се оплаче
на полицията и прокуратурата.
С постановление от 17.02.2015г. е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител с оглед осъществен състав на престъпление по
чл.213а, ал.3, т.2 вр. чл.213а, ал.1 от НК.
В хода на същото досъдебно производство, на 23.04.2015г. в домовете на
подсъдимите, както и в други обекти на
територията на гр. Д. били проведени
процесуално-следствени действия по
претърсване и изземване, при което били открити различни документи и
мобилни телефони.
В дома на подсъдимия И.Х. били открити и иззети копия от следните
документи: договор за заем от 30.09.2013г. между И.Х. и А.К. за сумата от
3 500 лева, запис на заповед от 30.09.2013г. със задължено лице А.К.,
изпълнителен лист от 06.01.2014г. по описа на ДРС с длъжник А.К., нот.заверено пълномощно от 05.07.2013г. от А.К. с рег.№ 3423 с 1 бр.
Декларация за гражданство и гражданско съС.ие, молба до ЧСИ Н.Ж. от 08.01.2014г. за образуване на
изпълнително производство срещу А.К., заповед за изпълнение на парично
задължение №2/06.01.2014г. на ДРС срещу А.К. и предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.09.2013г. със страни С. К. и А.К. (продавачи) и И.Х. (купувач). В хода на съдебното
следствие подсъдимият И.Х. е предал за
нуждите на производството оригинала на същия предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот.
Върху гърба на открития в дома на подсъдимия Х.
документ- молба до ЧСИ Н.Ж. имало изписан ръкописен текст със сметки, индикиращ, че се
отнася за сумите по взаимоотношенията му с А.К.. Назначената в хода на
досъдебното производство графическа експертиза потвърдила авторството на този
текст от страна на подсъдимия Х. (както и положените от него
подписи в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
27.09.2013г. със страни С. К. и А.К. (продавачи) и И.Х. (купувач) и подписа
от негово име в договор за откриване и
водене на банкова сметка в „“АД от 14.01.2014 -копие).
При претърсване на подземния
паркинг на хотел „***“ гр.Д. (стопанисван
от дружество с управител св. И.И.), в офис -помещение били открити и иззети копие на нотариален акт
№/24.02.2014г. за недв. имот в гр.Д. ул.“***“ № и оригинал на нотариален акт за
поправка на нотариален акт за продажба на недв. имот №/22.01.2014г.
От дома на подсъдимия И.Д. бил иззет преносим компютър марка *. От изготвената техническа експертиза № /23.07.2015г.
относно иззетия преносим компютър се установява, че в паметта му е открит файл “предварителен договор за
покупко- продажба“ на апартамента на ул.“***“ с дата 10.02.2014г. между
свидетелите С.С. и Д.С..
При
претърсване в лек автомобил „*“ с рег. №
*били открити подготвени като текст (неподписани) молби от името на И.Х. до ЧСИ Н.Ж. с искане за
прекратяване на изпълнителното дело спрямо А.К. поради удовлетворяване на
финансовите претенции, както и два броя декларации от името на Х. със същото
съдържание.
Към настоящ момент
се установява, че свидетелката А.К. е продала апартамента си на ул. „*“ на
трето лице (В. Г.М.),
както и че въпросното лице е снабдено с изпълнителен лист срещу нея и свидетеля
Д.И. за сумата от 2 500 лева и разноски 400 лева.
Така описаната фактическа
обстановка съдът изведе от следните
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията
на подсъдимите /л.668 и следващите, част 2 от СД/, показанията на свидетелите А.К. /л.95,ч.1 от СД, л.578, л.632, л.666,
част 2 от СД/, Д.И. /л.171,ч.1 от СД/, И.И. /л.174,част 1 от СД/, М.К. /л.175, част1 от СД/, Г.М.
/л.176, част1 от СД/, Г.К. /л.178, част1 от СД/, К.К.
/л.355, част 1 от СД/, Д.М. /л.356, част 2 от СД/, Д.С. /л.357, част1 от СД/, М.Д.
/л.358, част 1 от СД/, Ю.Г. /л.359, част1 от СД/, Д.С. /л.408, част 1 от СД/, С.С. /л.410, част 1 от СД/, К.К. /л.520,
част 2 от СД/, М.А. /л.533, ч.2 от СД/, С.Ч. /л.538 от СД, л.8,т.20 от ДП/, Н.Ж.
/л.599, част 2 от СД/, П.К. /л.662, част 2 от СД/, Д.Д.
/л.665, част 2 от СД/, С.И. /л.689, част 2 от СД/, почеркова експертиза /т.18, л.181
от ДП/, почеркова експертиза – протокол
№ 83/2017г. /л.613, част 2 от СД/, психиатрична експертиза /л.83, т.1 от ДП/,
техническа експертиза /т.5 от ДП/, техническа експертиза /л.86,т.14 от ДП/, жалба
вх.№ 27/13.01.2015г., протоколи за разпознаване на лица от 05.03.2015г., протокол
за доброволно предаване от 05.03.2015г. с приложения, протоколи за претърсване
и изземване от 23.04.2015г. /т.3 от ДП/,
протокол за доброволно предаване от 30.04.2015г. и приложения /т.9, л.200-203 от Дп/, нотариален акт №4, т.1,
рег.№48, дело 4/2014г на нотариус № 301 на НК, нотариален акт №5, том III, рег.№ 7149, дело 390 от 31.07.2012г.,
пълномощно от 11.01.2014г., рег.№36, нотариално
дело №4/2014г. на нотариус № 301 с район на действие гр.Д. (т.9, л.62-82), нотариално дело № 7/2014г. на нотариус № 301
с район на действие гр.Д. (т.9, л.84-88), уведомление
от ЧСИ Н.Ж. изх.№ 1407./20.05.2015г., документи по изпълнително дело №3083/2014г. по
описа на СИС, РС гр. Д. (т.9л.97
от ДП), трудов договор
№10/17.12.2013г. за Д.С. договор за наем
на недв. имот от 31.03.2013г. /л.2т.7 от ДП/, договор за наем на недв. имот от 31.03.2013г.
/л.2,т.7 от ДП/, трудов договор №9/07.08.2013г. за С.С. /л.95,т.7 от
ДП/, писмо на * изх.№ И-5238/1/15.04.2015г. с приложения /т.6,л.44-80/, писмо
на РС гр. Д. изх. №3379/06.07.2017г. с приложения /т.9,л.31-34/, писмо на „ “ ЕООД
Д. вх.№697600-5119/22.06.2015г. с приложения (т.10, л.15-19), писмо
на общ.Д., рег.№ 11-01-48/03.07.2015г. с приложения (т.11,
л.2-9 от ДП), писмо на МБАЛ-Д.“АД
изх.№ 6515/23.06.2015г. с приложена медицинска документация за С. К. (т.11,л.13-144), писмо
на Агенция по вписванията изх.№ 1702/24.03.2015г. с приложения (т.12,л.54 и сл.), писмо
на ПИБ изх.№ И-7319/15.05.2015г. с
приложения ( т.12, л.198,199), справки от мобилни оператори (т.13,л.76-124), удостоверение изх.№
20150701160417/01.07.2015г. на Агенция по вписванията /т.14,л.33/, текст на молба и декларация от
името на И.Х. /т.18,л.30-33/, молба до ЧСИ Н.Ж. от 08.01.2014г. /т.18, л.182 от
ДП/, договор за откриване и водене на банкова сметка ***.01.2014г. /т.18, л.183/, справка на ПИБ
АД с приложения, изх.№ И-5238/15.04.2015г. /л.44 и сл., т.6 от ДП/,
предварителен договор за покупко-продажба
на недв. имот от 27.09.2013г., копие /т.18, л.184 от ДП/, оригинал на същия
договор /л.573,част 2 от СД/, договор
за заем от 30.09.2013г. /л.574,част 2 от СД/, копие на запис на заповед /л.576,
част 2 от СД/, справка за свидетеля Т.Т. /л.712, част
2 от СД/, справки съдимост.
При проведените в
хода на досъдебното производство процесуално следствени действия- претърсване,
изземване и обиски са иззети множество други документи, извън горепосочените,
които нямат отношение към предмета на делото и не са упоменавани от съда. Без
значение за процеса са различните по вид
данъчни документи (декларации,
ревизионни актове, проверки и др.)
свързани с подсъдимите лица и представлявани от тях дружества (т.21-28 от ДП).
Имайки предвид
изпълнителното деяние, предмет на престъплението, вменено на тримата подсъдими (престъпно мотивиране на пострадалата чрез използване
на заплаха), съдът подложи на
подробен анализ показанията на А. К.,
които в хода на съдебното следствие са
претърпяли съществена промяна. От стриктно поддържане на обвинителните факти,
залегнали в първоначално депозираната от нея жалба, свидетелката в края на
съдебното следствие е заявила тяхното отричане. К. е основен свидетел на
обвинението и е лицето, което е единствен очевидец на твърдяните за отправени
вербални закани, поради което важността на показанията й е вън от съмнение. Въпреки
че са разпитани много на брой свидетели по делото, те всъщност въвеждат факти в
гражданскоправния аспект на съществувалите между свидетелката и подсъдимите
взаимоотношения, но не и по същността на изпълнителното деяние.
На 26.09.2016г. К.
е дала показания как е отишла в
заложната къща на подсъдимия И.Х. (знаела,
че заложната къща е на подсъдимия И. Д.)и как с Х. са се разбрали за заем от 500 лева,
кой то да върне в тримесечен срок (посочва,
че Х. всъщност й дал 1500 лева, като подписали пред адвокат единствено договор за заем), който заем свидетелката не върнала. В
началото на 2014г. била извикана от подсъдимия Х., който и съобщил, че
съдия-изпълнител вече е взел апартамента й, дължи му 15 000 лева, след което Х. извикал
подсъдимите М. и Д., представили се за негови началници, които й обяснили, че нищо не може да направи с апартамента си,
за да си го върне. Понататък свидетелката обяснява
как се е стигнало да заверката на пълномощното от нейния баща (казала му, че това пълномощно й трябва за
пенсията му), осъществената
сделка с апартамента и последващо закупуване на по-малко жилище с извършени
удръжки на пари от подсъдимите (Х. и
М.) с мотив покриване
на направени за нея разходи. Свидетелката е споделила , че продажбата на
апартамента е осъществила , защото „те ме заплашиха, че ако пусна жалба , ще ме
„очеткат“, ще ме убият „, без да уточнява в кой момент е станало това
заплашване. Посочва и че през месец юни 2014г. при нарочна среща подсъдимите М.
и Д. отново са й казали, че ако не си
мълчи, ще я „очеткат“.
След задаването на уточняващи въпроси от страните,
св. К. е съобщила, че: всъщност на срещата
в началото на януари 2014г. при подсъдимия Х., тя не е говорила с
подсъдимите Д. и М., те дошли за малко и си тръгнали, а Х. е този, който после й
е казал, че могат да й дадат 20 000
лева за апартамента; не
е подписвала какъвто и да е друг документ освен договора за заем за 500 лева,
както и отрича баща й да е подписвал
нещо друго, освен пълномощното.
Анализът на показанията
й до тук създава впечатление за осъществено психическо въздействие върху нея,
тъй като няколко пъти в изложението си тя казва, че е заплашвана и под
напрежение, с усещане, че нищо не може
да направи, което я е мотивирало да продаде жилището на ул.“***“. Същевременно
свидетелката не навлиза в никаква конкретика на
отправени заплахи, което (преди да отрече наличието на такива), мотивира съда прецизно да съпостави
показанията й с останалите събрани доказателства.
На първо място, в
хода на делото и чрез представяне
на съответните писмени доказателства и изготвена графическа (почеркова) експертиза се установи, че подписаният от свидетелката договор за заем не e за
500 лева, а за 3 500 лева. Това на пръв поглед няма съществено значение за делото, но на фона
на категоричното отричане за втората
сума и налични други несъответствия, заостря вниманието на съда. Установи се,
че свидетелката е подписала и запис на заповед за 3 500 лева, както и в
предходен ден двамата с баща й са подписали договор за предварителна продажба
на недвижимия имот с подсъдимия Х.. Категоричното отричане да са съставяни и подписвани такива
документи (изявление,
направено от нея след предявяване на документите- л.578, част 2 от СД) може да
е обяснимо с нежелание да се признае действителния размер на задължението, но
съдът намери и други противоречия. Св. К. е посочила , че лицето, което я е
мотивирало да подаде жалба и се бори, за
да възстанови справедливостта, е
възрастният човек, за когото тя се е грижила в с.О. (св.К.).
Свидетелят К. обаче в своите показания
изяснява малко по-различни отношения с пострадалата, както и посочва, че
не е знаел тя да има някакви проблеми с апартамент в гр.Д. ( единственото , което знаел от К., че има срещи с
адвокатката си и че води някакво дело). За по-различно поведение на К., от това с
което тя свързва престоя си в село Орехова, обяснява и св.И., макар че нейните
свидетелски показания да са наситени с голяма доза негативизъм към К. поради
усложнени лични отношения. На св. И. не
е било известно К. да има проблем със
жилището си (известно й е, че
го е залагала) или да е била
заплашвана от някого, като причината за идването й в с. О. се сочи да е съвсем друга.
След изготвяне
заключението на почерковата експертиза, установяваща авторство на няколко отричани от свидетелката
К. документи, съдът е допуснал неин допълнителен разпит, при което свидетелката
К. е признала авторството на документите и е застъпила противоположна версия на
съобщеното от нея до момента; заявила
е, че не е била заплашвана, а сама е решила да продаде жилището си, тъй като не
е могла да върне взетия от подсъдимия Х. заем; твърди,
че жалбата до прокуратурата подала под давление на брата на подсъдимия И.Д. (св.Д.Д.), като това направила с надеждата, че може да изкара
някакви пари.
С оглед прецизно
изясняване дали тези противоположни показания са добросъвестно дадени, съдът е предприел действия по проверката им чрез други
доказателствени източници, което обаче не
е получило убедителен отговор. Показанията на св. Д.Д.
(брат на
подсъдимият И. Д.) не биха могли да бъдат кредитирани предвид
силно влошените отношения между двамата братя, изразили се във взаимно подаване
на жалби и всякакви конфликти помежду им, което не се отрича нито от свидетеля, нито от подсъдимия. Очевидно е
желанието на св.Д. да представи в негативна светлина брат си, като свидетелят
отрича да се е срещал със св.К. (както
твърди тя), но в същото
време желае категорично да убеди съда, че тя е пострадала от действията на
неговия родственик.
Опитите за разпити на други свидетели, споменати в
показания като възможно възприели взаимоотношенията между свидетелката К. и някои
от подсъдимите също не са дали резултат - свидетелят Т. Т.,
посочен като „замесен“ от свидетеля Д.Д. е починал
преди да бъде разпитан, а адв. Г.П., която е съдействала на А.К. при подаване
жалба до прокуратурата, подготвяйки текста на тази жалба, е отказала да свидетелства, позовавайки се на
чл.45, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Изменността във
времето на показанията е първото
основание, накарало съда да възприема
свидетелката А.К. като ненадежден свидетел. Наличните непълноти и противоречие
при първите (обвинителни) показания се отнасят до съществени за обвинението
обстоятелства и не могат са се обяснят до липса на спомен, изтекъл значителне
преиод от време, още повече, че част от твърденията са опровергани (чрез графическите експертизи, разпита на св.К.). Откритият въпрос за невярно представяне на събитията обаче не е намерил надлежно разрешение и при последващите
„оправдаващи” подсъдимите показания на К., тъй като опитите за проверката им
чрез контролни доказателства са довели
до изчерпване на способите.
Анализът на
останалите гласни и писмени доказателства е следният:
Показанията на
свидетеля Д.И. също не могат да се тълкуват еднозначно. В показанията си пред
съда той е споделил за извършената от К.
продажба на жилището на баща й, подробно съобщавайки известните му факти, което
е било със звучене за нормално проведена сделка
и съществуващи неуредици, които са я съпътствали, без да застъпва
каквото й да било твърдение да е чул за
отправяни й заплахи и извършване на сделката под натиск. След прочитане на
показанията му от ДП по реда на чл.281,
ал.4 вр.ал.1, т.1 от НК свидетелят е заявил, че го е страх и че всичко
записано в протокола знае от А. (че била заплашвана, че Б. и И.
„Котарака“ ходили да я търсят и й били казали, че ако се оплаче, ще я очеткат и
тя се е претеснявала). Изводът от казаното не е еднозначен. Съдебната фаза е
тази, в която се проявяват принципите на наказателния процес на състезателност
и непосредственост. Поради това присъствието на подсъдимите дава възможност
свидетелят да бъде максимално прецизен в показанията си, можейки ясно да
възпроизведе известното му за всеки един от тях. Това обаче не изключва
възможността заявения от него страх да е от риска да възпроизведе
обстоятелства, които всъщност не счита за верни.
Показанията на свидетелката Д.С. дават
информация за обстоятелствата, при които
тя е решила да закупи апартамента на ул.
„***“ от свидетелката А.К. и последващото й решение
да продаде новозакупения апартамент. Показанията в едната им част звучат логично и
последователно, тъй като намират подкрепа в други доказателства ( как е протекла сделката пред нотариуса и как
са заплатени парите по същата). Същевременно
създават съмнение, тъй като част от
фактите, върху които С. акцентира, на
практика са непроверими чрез независими доказателствени източници (че лечението на брат й в Германия
е финансирано след продажбата на въпросния апартамент; че
парите за покупката са били донесени от майка й без да бъдат декларирани на
границата и след това обменени от двете в няколко чейндж-бюра). Няма логично обяснение и
обстоятелството, че свидетелката С. не е виждала апартамента, нито преди
покупката му, нито след това, което би обслужило тезата за ползването
на свидетелката от трети лица
като фиктивен купувач по сделката. От друга страна обаче, твърденията на С. не се опровергават от други доказателства, а
намират подкрепа и в свидетелските показания на
свидетелите С.Ч. и С.С., в които съдът не
откри умишлено изопачаване на фактите и
преднамерено поднасяне. Св.С. е закупил апартамента от св.С. чрез кредит от
банкова институция, а св. Ч. е майката на св. С., която свидетелства за
предоставените за покупката на жилището
пари. Показанията на свидетелката С.Ч. съдът обсъди с особено внимание, предвид
близката й роднинска връзка с Д.С. и възможността двете да прикриват факти,
които биха ги уличили в неправомерно поведение. Прави впечатление, че тези две свидетелки имат
еднопосочно твърдение за факти, които са непроверими чрез други доказателствени
източници (що се отнася до
мотивите за закупуване на апартамента и последващата му продажба, пренасянето
на парите през гранища и обмяната в чендж бюра);
налице
е противоречие в показанията на св.Ч. по
отношение съобщеното пред настоящия съдебен състав и показанията и пред разследващ орган в
Германия (разпит по делегация, приобщен по реда на мл.281,
ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК) по отношение на сумата,
с която е помогнала на дъщеря си. Тези отбелязвания създават известно съмнение
в добросъвестното поднасяне на показанията, но поради това, че съмненията не
могат да се изяснят прецизно, съдът нe застъпва извод, че не следва да ги кредитира. Не се изключва възможността да става въпрос за
прикриване на факти от свидетелките заради неправомерност в поведението им по
отношение на ползваните по сделката пари, но не и заради участието на С. при
покупката на апартамента.
Съдът частично даде вяра на
показанията на свидетелката И.И. що се отнася до
съобщеното за оказана помощ от И. по сделката между А.К. и Д.С., изразила се в
придружаване на К. за изваждане на документи в различните
институции (НАП,
звено „Кадастър” и т.н.).
Отново еднопосочно не може да се застъпи извод за причината, поради която св.И.
е оказвала тази помощ – дали „съдействайки“ на някой от подсъдими за бързо прехвърляне апартамента на К. (доколкото И.
е дъщеря на подсъдимия И.Д.) или
подпомагайки на приятелска основа свидетелката Д.С. за бързо осъществяване на сделката (св.И. е била позната със С.,
като брата на С.- Д.С. е работел в дружеството на И., което личи от приобщени
по делото документи, както и може да обясни намирането на нотариалния акт за недв. имот №,т.,рег.№,
дело №. в претърсено помещение на подземния паркинг).
С достоверност и обективност се отличават показанията на свидетелката Е.С.,
която е нотариусът, извършил нотариалното удостоверяване на пълномощното от
името на С. К. и в чиято кантора впоследствие е изповядана сделката за имота на
ул.“***“ между свидетелката К. и свидетелката С.. С. е подробна и с ясен спомен
за настъпилите събития, като разказва за конткта
си с К. и подсъдимия Х.; дори
си спомня воден разговор с К., която й
съобщила, че желае да продаде апартамента и си купи по-малко жилище; подчертава, че не
забелязала несъгласие, безпокойство или
външно въздействие, както при вземане на решението от С. К., така и в цялостното
поведение на св.К..
Показанията на свидетеля К. (след разяснена му възможност
да откаже да свидетелства с оглед чл.45, ал.2 от Закона за адвокатурата) не крият
пропуски от формална страна, но съдът
реши да не ги кредитира. Свидетелят е
пълномощник на подсъдимия Х. във връзка
с воденото от последния изпълнително дело срещу А.К. т.е. същият
е обвързан от параметрите на процесуалното представителство, целящо да
постигне благоприятен финансов резултат за подсъдимия (видно от пълномощното, на л. 2
от изп. дело)
Следва този интерес да го ръководи и при
всякакви действия, свързани с възможно
удовлетворение от притежавано имущество на длъжника, каквито са й сключваните
сделки от К., за които той е съдействал.
От показанията на свидетеля Н.Ж. съдът изведе обстоятелства по заведеното
от подсъдимия Х. изпълнително дело срещу свидетелката К. , съдия- изпълнител по
което е бил именно той. Показанията на свидетеля са обективни и последователни,
както и от тях се изяснява, че делото не е довело до удовлетворяване претенцията на взискателя, както и че през
месец август 2014г. по молба на подс.Х. делото е било прехвърлено към държавен съдебен
изълнител.
Макар и в
българското наказателно правораздаване „сходните факти“ да нямат доказателствено
значение, не може да се пренебрегне
обстоятелството, че от показанията на св. Ж. става ясно, че срещу К. има и второ
образувано изпълнително дело (за
сумата от 2500лв.);
взискател по същото е лицето В. Г.М., на което св. К. впоследствие прехвърля и
второто си жилище.
От показанията на св. М.К. (съседка на св.К. ***) се хвърля светлина за момента, когато е станало изнасянето на
багажа на св.К. от жилището. Потвърждава се присъствието на подсъдимия Х. ( което не е спорен факт); К.
съобщава пред съда, че А. й е казала, че си е заложила апартамента и го е
загубила;
споделя, че е била близка с К., но не е
знаела да е заплашвана, нито й е изглеждала да е уплашена и да е треперела. В същото време свидетелката
посочва, че при изнасяне на вещите А. е
плачела, отдавайки го на загубата на
апартамента.
Схематични са спомените на друг съсед на свидетелката К.-
св.К., който също е очевидец на нейното
напускане на апартамента. Неговите показания по-скоро разказват за живота и
семейството на К., както и честите й парични затруднения. Същественото в това
свидетелстване е, че след прочитане на
показанията му на основание чл.281, ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, св. К. си е
припомнил, че А.К. му е споделила за взет кредит от фирма, който бил стигнал
размер до 20 000, както и че от фирмата й казали, че ще я обезпечат с
20 000 лева и тя търсела жилище до този размер. Св.К. свързва тези
споделени обстоятелства с последващото й изнасяне от жилището.
От показанията на свидетелката М.Д. се изяснява
как, кога и при какви обстоятелства тя е
продала жилишщето си на св.А.К., заплатеното капаро
при адвокат (1000
лева) и
заплатената окончателна цена до договорената 11 500 (твърди се заплатена й кеш пред
нотариуса от А.) Показанията
имат стандартно звучене, като съдът счита, че няма спестени или изопачени факти.
Свидетелката не спестява и оказаното съдействие по време на сделката от страна
на подсъдимия Б.М. като представител на ангажираната със сделката брокерска
фирма.
От показанията на свидетелката Г.М. се изяснява кога и прикакви
обстоятелства св. А.К. й е възложила грижите върху болния си баща. Пред М.К.
споделила, че апратаментът й е наводнен, което налага
изнасяне вещите от него (застъпването
на подобно, лъжливо твърдение може да се дължи
и на желанието на св. К. М.а да не разбира за наличните й финансови
затруднения и откаже да гледа баща й). В цялост показанията не разкриват позитивно
отношение към К., но не разкриват преднамереност и погрешно поднасяне, дори и
при представяне на финансовите затруднения на последната.
От показанията на свидетеля Д.С. се установява какво и къде е работил (на паркинга на хотел,
стопанисван от дружество, чиито управител е св. И.И.) и какво му е известно за
закупеното от сестра му св. Д.С. жилище.
За последното той не излага факти, които да са по-различни от застъпената теза
от свидетелката Д.С. и св.Ч..
Че Д.С. е
закупила апартамент свидетелства й сестра й Ж.С., но го е научила от
разследващите при разпита й в хода на ДП, което добре обяснява с отсъстващите
близки отношения със сестра й. Споделя
й твърдението на своята сестра- че последваща продажба на апартамента се
е наложила, за да се финансира лечението от психиатрично заболяване в Германия
на другият им брат.
От показанията на свидетелката М.А. във доказателствената
съвкупност се въведе второ възможно обяснение за открития при претърсването на
обитавано от подсъдимия И.Д. жилище преносим компютър, в чиято памет
при изготвената техническа експертиза е
открит файл “предварителен договор за
покупко- продажба“ на апартамента на ул.“***“ с дата 10.02.2014г. между
свидетелите С.С. и Д.С.. Свидетелката зяявява, че се
е намирала във фактическо съжителство с подсъдимия Д., както и че се е
познавала със свидетеля С. и че тя лично е изготвила този договор по молба на С. с оглед кандидатстването му за кредит пред. Съдът няма причини да
опровергае твърдението на св. А., тъй като съвместния й живот с Д. се
потвърждава и от други доказателствени източници, като и твърдението и се
споделя от свидетеля С.С.В., който също твърди, че е
ползвал помощта й при кандидатстване пред ДСК.
Без значимо
доказателствено значение са показанията на свидетелката К.К.,
която е помощник нотариус, работещ в нотариалната кантора на нотариус Драгостин Бойчев, където е изповядана
сделката между свидетелката М.Д. и А.К. по повод покупко-продажбата на
апартамента на ул.“К.„ 54. Свидетелката К. няма ясен спомен за състоялата се
сделка, което добре се обяснява с естеството на нейната работа, но е
категорична, че не е имало нещо необичайно и не й е направило впечатление някоя от
страните да е притеснена или неадекватна.
С отсъстващо доказателствено значение за факти по
обвинението са показанията на свидетелката Ю.Г., която е била мениджър на
хотела в к.к. А. , където през лятото на 2014г. е работела А.К.. Св. Г. си спомня
за присъствието на такава служителка, както и че един път е била търсена от
непознат мъж, но това са обстоятелства, които не могат да се свържат с делото, още
по-малко със среща с някой от подсъдимите. Същевременно свидетелката посочва, че А. не й
е изглеждала уплашена или стресирана и
не е споделяла за някакви свои притеснения.
Без значим принос за обвинението са показанията на
свидетеля Г.К., който е лицето, закупило
апартамента на ул.“***“ № от свидетеля С.С.. Св. К.
разказва едно стандартно протекло търсене на апартамент от негова страна и
постигната сделка.
Сходен
е изводът и за показанията на свидетелката Д.М., която към онзи момент е била касиер в клон Д. на „“ АД и свидетелства за посещението в клона на
свидетелката И.И. и по-възрастна жена. Обобщени показанията
й (доколкото
са приобщени и показанията й от ДП по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1,т.2 от НПК) не
могат да свържат конкретното посещение с настоящия казус, тъй като се
установява, че свидетелката И. е била редовен клиент в клона на банката и често
е била придружавана от други лица.
От представеното
по делото заверено копие на нотариално дело №/2014г. на нотариус № Е.С. се постига безспорност в твърдението на
всички процесуални субекти за осъществена продажба на недвижимия имот-
апартамента в гр. Д., ул.“***“ № вх., ет., ап. Установява се, че св.К. е
действала като пълномощник на своя баща и посочената сума като продажна цена на
апартамента е 30000 лева;
установява се от писчените доказателства също, че купувачът св.С. е превела посочената сума по
сметка на С. К. и същия ден тя е била
изтеглена от А.К..
Съдът
възприе заключението по изготвената техническа експертиза (т.5 от ДП) като обективно изготвено от
лице с нужната професионална компетентост. Чрез него е установявано
съдържанието на иззетите от подсъдимите
мобилни телефони (общо единадесет мобилни телефона), що се отнася за снимки и
запаметени телефонни номера. Държавното обвинение в обвинителния акт е посочило, че ще позовава
обвинителната теза на заключението и на тази ексепритза без обаче в хода на
съдебното следствие и впоследствие в пледоарията да е показало какъв
доказателствен принос има това експертно заключение. На свой ред съдът след анализ
на свалената на хартиен носител информация от телефоните не намери отразени
данни в подкрепа на обвинителната теза.
Със заключението по изготвена техническа експертиза
– протокол № 32/23.07.2015г. е изследвано информационното съдържание на два
броя преносими компютри (лаптопи) при предварително зададени от
водещия разследването критерии. В компютър „*“, иззет от адрес в гр. Д., ЖК * бл., (
апартамент, обитаван от И.Д.) е открит подготвен текст на предварителен
договор за покупко- продажба на имот с посочена дата 10.02.2014г. между Д.Г.С. и С. С.,***.
От значение за настоящото производство е
заключението на изготвената оценителна експертиза, която е следвало да посочи
средната пазарна стойност на имотите- апартаменти, находящи
се в гр.Д., съответно, на ул.“***“ №, вх., ет., ап. и на ул.“ *“ № ,ет. ап.. Средната пазарна
стойност на първия апартамент е възприета от държавното обвинение като причинена имуществена вреда на С. И.К.
като резултат на осъществената принуда на св.К. и извършените от нея
разпоредителни действия по продажба на имота.
Средната пазарна стойност на втория имот няма
същото съставомерно правно значение, но от нея могат да се правят изводи за
последващите действия на св.К. по покупката на
имота и близостта на тази стойност до
реално заплатената от нея цена (без
към момента да се обсъжда, че всъщност св.К. е закупила боксониерата със
средства, които са принадлежали на нейния баща)
Изготвената в хода на досъдебното производство
оценителна експертиза с горния предмет съдът не е възприел, тъй като е
възникнало съмнение в нейната правилност и определените стойности (на страница 5 от експертизата изчислените проценти на коефициентите), поради което съдът е
назначил повторна оценителна експертиза. От заключението на повторната
оценителна експертиза, възприето от съда за правилна и с нужната специална
компетентост се установява, че пазарната стойност на недвижимия имот-
апартамента в гр.Д., ул.“***“ №,вх.,ет.,ап.
към 14.01.2014г. е 63 437, а пазарната стойност на недвижимия имот-
апартамент, находящ се в гр.Д., ул.“ *“ № , ет., ап. към
21.01.2014г. е 14 510 лева.
Съдът възприе заключението на изготвената по делото
психиатрична експертиза на свидетелката К., но разгледано комплексно с устно
застъпеното становище на изготвилото го вещо лице, което представлява уточнение за възможните причини,
които изграждат психопрофила на св.К.. В писмения
експертен извод за психичното съС.ие
на лицето е посочено, че в резултат на случилото се (разказаното от св.К. за
събитията от 09-10.01.2014г. и впоследствие) в психичното му съС.ие са настъпили тежки и невъзвратими за момента неблагоприятни
последици, като реакцията на тежък стрес с разстройство на адаптацията; протрахирала депресивна
реакция все още не е отзвучала, придобила е хроничен ход и бележи цялостното й
функциониране.
При изслушването му по реда на чл.283 от НПК обаче,
вещото лице е направило следното уточнение- че за псичихното
съС.ие на освидетелстваното
лице всъщност има много други причини-
наличната финансова необезпеченост при цялостния й начин на живот, оказваният й психичен и физически
тормоз от приятеля й (св.Д.И.); вещото лице сочи, че св. К. е лесно внушаева, склонна да взема необмислени решения,
импулсивна;
подчертава, че собствените й твърдения (самата освидетелствата
твърди, че изпитва страх и напрежение от казаното й от подсъдимите) могат да имат и други причини
с оглед възприетия от нея начин на
живот. Вещото лице специално акцентира на обстоятелството, че при изслушването К. се е представила за лице, което никога не е
имало досег с кредити, финансови институции и заложни къщи, като в
действителност обстоятелствата към настоящ момент се оказват други, което не е
поведение на стресиран човек.
От така застъпените експертни изводи съдът приема,
че могат да се градят изводи за личността и психичното съС.ие на свидетелката К. (която е и основния свидетел на
обвинението), но
не може да се счита, че наличните
здравословни страдания се дължат на конкретна ситуация, рефлектирала върху нея през
месец януари 2014г. и впоследствие. Иначе казано- предвид наличието на
множество събития през живота й с
негативен за психиката й характер, не могат да се градят изводи, че точно определено обстоятелство е довело до
протрахиралата депресивна реакция.
Съдът кредитира заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза (протокол №79/22.07.2015г.), като намира същото за пълно
и обективно. От същото се установява, че подписите за И.Х. в договора за разкриване на банкова сметка ***.01.2014г.
и предварителен договор за
покупко-продажба на недв. имот от 27.09.2013г.-копие, като тези факти всъщност
не са били спорни по делото.
Същевременно горното експертно заключение
установява и авторство на ръкописния
текст върху гърба на молба до ЧСИ Н.Ж.
от 08.01.2014г., че е писан от подсъдимия И. Х. Този ръкописен текст е със следното
съдържание: „3м-90дни х 20 лв.= 1800 лева лихва на 3500лв.; 3 500 лв.запис на
заповед от 30.09.13г./5300 лв./ 1500 лв.- договор за апартамент/ 200лв- лихви
на 1500 лв. от 27.09.13г. до 31.12.2013г./7 000 лв/ 500 лв.адвокат/ 280
лв-28.4.2014г. магазин задължение/375лв. боядисване, изнасяне на багаж/ 300лв-
от 1500, 1000 И. + 200
Иво/ 50 лв. Бого/ 8505+ 1066лв задължения към мен= 9 571/.
Анализът показва, че този текст с голяма
степен на сигурност се отнася за задължения на А.К. (имайки предвид останалите
писмени доказателства по делото и гласни док.средства), като правното значение на написаното ще бъде
обсъдено в правната част на мотивите.
Като пълно и ясно бе възприето заключението на съдебна почерковата
експертиза – протокол № 83/2017г., прието без възражения от страните по делото.
От същото се установява, че представеният от защитата оригинал на договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 27.09.2013г. е иднетичен с
приложеното копие на договора по досъдебното производство (л.184, т.18 от ДП до този
момент неизследвано като авторство на подписите), както и че подписът за продавач
под №2 в него е положен, а имената писани от А.К.. Със същата експертиза се
установява, че К. е подписала и записа на заповед от нейно име, във връзка с който
е образувано ч.гр.дело 24/2014г. по описа на РС Д..
От приложените към писмо на РС Д. изх.№
3379/06.07.2015г. документи /т.9,л.31-33/ се установява, че на 06.01.2017 подсъдимият Х. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу А.К., представейки подписаните от нея договор за заем и запис на
заповед от 30.09.2014г. и същия ден е бил снабден със заповед по реда на чл.417
от ГПК.
От справка на /л.48,т.6 от ДП/ и приложено към нея
банково извлечение се установява, че по
разплащателна сметка * на
14.01.2014г. е постъпила сумата от 13 000 лева и същата сума е изтег***ена на 21.01.2014г.
Съобразно договора за откриване на тази банкова сметка /л.183,т.18 от ДП/
следва да се счита, че сумата е изтеглена от И.Х. и А.К., които са били титуляри на
сметката и са можели да оперират с нея само заедно. Това обстоятелство се
потвърждава и от самите тях.
От договор за наем на недвижим имот от 31.03.2013г.
/т.7,л.2 от ДП/ се установява, че подземният паркинг на хотел „*“ се стопанисва от
дружеството „*“ ЕООД с управител Г.К., а от
трудов договор №/17.12.2013г. се установява, че свидетелят Д.С. е служител в
същото дружество. Служител на дружеството е бил и свидетелят С.В.С., като видно от трудов договор №/07.08.2013г.
е изпълнявал длъжността „организатор дейности“ с работно място паркинга на хотел „*“.
Изготвените по делото веществени доказателсствени
средства от експлоатирани СРС с технически способ“ подслушване съдът намира за
законосъобразно приобщени и частично
способстващи за изясняване на обстоятелства по делото. От представените
секретни материали е видно, че специални
разузнавателни средства с посочения технически способ са прилагани спрямо
подсъдимите И.Х. и Б.М., както и спрямо
свидетелката И.И..
Протоколът
за изготвяне на ВДС „звукозапис“, по повод прилагани СРС по отношение на Х.,
съдържа негов разговор с трето лице по повод прехвърляне на апартамент срещу
заем, като този разговор няма отношение към процесния случай (имайки
предвид, че разговорът е воден на 04.03.2015г.) и единствено изяснява
обстоятелството, че в работата си по заложната къща подсъдимият Х. има
практиката срещу предоставени от него
заеми на лихва да изисква прехвърляне на имот от заемополучателя.
СРС с технически способ „подслушване“ е експлоатирано
и спрямо подсъдимия Б.М., като от
приложения по делото протокол за
изготвяне на ВДС „звукозапис“ не се изясняват
факти, от значение за водено производство.
От протоколите за изготвяне на ВДС „звукозапис“ относно
експлоатирано СРС „подслушване“ по отношение на свидетелката И.И. ( водени
разговори с трети лица след задържането на баща й – подсъдимият И.Д.) интерес представляват опитите
на И. да се свърже със св.Д.С. и водения с нея разговори (№13 и №14, том ВДС „*“). От разговорите между двете
става ясно, че свидетелката С. се притеснява от бъдещия й разпит от полицейските органи във връзка с покупко- продажбата на апартамента на ул.“***“, но от казаното не може да се
градят изводи на какво се дължи притестнението- дали заради нежелание да се
сподели истина пред разследващите или заради принципно допустимия страх от
досег с полицията.
В заключение съдът,
при съставянето на фактическите си изводи, взе предвид обясненията на подсъдимите.
Отчитайки двояката им природа на доказателствено
средство и средство на защита, намери тези обяснения са последователни и ги възприе за правдиви изцяло (при подсъдимия Д.) и в опредЕ.тяхна част (при подсъдимите М. и Х.). И тримата подсъдими дават обяснения за своя принос във връзка с
имотните разпореждания на свидетелката А.К.. Подсъдимият Х. дава обяснения по
съществувалите финансови взаимоотношения
с К., като тези му твърдения се
подкрепят и от свидетелски показания (св. С., Н.Ж., Д.С.) , както и от
писмените доказателства по делото по повод предоставени на свидетелката заеми ,
подписвани от нея документи и впоследствие образуваното срещу нея изпълнително
дело. Подсъдимият М. разяснява съдействието си по повод намирането
на купувач за апартамента на ул.“***“,
като тези обяснения частично намират подкрепа в свидетелските показания на св.Д.С..
И двамата отричат да имат финансово облагодетелстване от подпомагането на свидетелката К. при решаване
на финансовите й проблеми, което не е
убедително. Без наличието на финансов интерес не може да се обясни активността им при извършената продажба
на жилището й -подсъдимият Х. е изплатил дори заемите на К. в магазина,
осигурил е транспорт за преместване на багажа й, а излиза, че не си е възвърнал
заема към нея по собствените му твърдения; подсъдимият М. е
съдействал на К. при прехвърляне на ВиК партидите, което е извън обхвата на
предоставяната от него брокерска услуга.
С убедителност
се отличават обясненията на подсъдимия И.Д., чиито досег до процесния казус
е с оглед действията на близки до него лица (св. М.А. и св. И.И.), без обаче да може да се твърди, че тези лица са
действали под негово давление или в
негова полза. Сходни са и фактите, които
съдът извежда от останалите свидетелски показания.
Възприетата фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Обвинителният
акт е внесен в съда против подсъдимите Б.М., И.Х. и И.Д. с обвинение по чл.214,
ал.2,т.2 вр.ал.1, вр.чл.213а,
ал.3,т.2 вр.ал.2,т.1 и т.4 вр.
чл.20, ал.2 от НК; Основателността на
обвинителната теза предполага да бъде установено, че в посочения от обвинението
период тримата подсъдими са осъществили принуда спрямо пострадалото лице,
вследствие на която то извърши акт на имуществено разпореждане и настъпи имотна
вреда за трето лице (за С. К.).
В
случая няма преки доказателства за оказано психическо въздействие върху
свидетелката К., което да се възприеме като възможна мотивирала я да извърши разпореждането закана. Както бе
посочено по-горе, както обвинителното й, така и оправдателното й
свидетелстване не може да бъде поставено
в основата на обвинителната теза за оказано й съставомерно въздействие от
подсъдимите, а в случая нейното свидетелстване се явява единственото за изясняване
на изпълнителното деяние на вмененото престъпление. И това е така, тъй като
няма очевидци на осъществявана вербална закана спрямо нея от подсъдимите, а всички други гласни и писмени
доказателства са в подкрепа на съществували
между К. и подсъдимия Х. взаимоотношения по предоставяне на заем, последваща
извършена продажба на имота на ул.“***“ и закупуване на по-малко жилище от К., но това
са факти с гражданскоправно значение, от които не може да се прави извод в подкрепа
на извършено престъпление. Съществуват и косвени факти, но те са с възможна
двойна интерпертация и не позволяват да се изгради стройна верига от
доказателства с единствен възможен извод за осъществено изндуване. Т.напр.
е ясно, че свидетелката К. е заблудила баща си за целта на издаване на
пълномощното, но това е възможно да се дължи както на внушен й страх, така и на
личното й желание за бърза продажба предвид тежкото й финансово съС.ие. Жилището е продадено на
много занижена цена, но това е обяснима
както с привидност на сделката (с оглед стремеж за бързо
извършване на няколко сделки от заинтересованите лица и достигане на
реална облага), така и заради неинформираността,
импулсивността и недобрата финансова
дисциплина на св.К. (и
второто си жилбище
тя е прехвърлила на лице- заемодател, което преди това й е отпуснало
заем от 2500 лв.). Безспорно е и съдействието, което подсъдимите Х.
и М. са оказали на свидетелката при закупуване на второто й жилище, което също
е двузначно- или водени от благородни подбуди, предвид незавидното й финансово
положение или с цел париране риска от евентуално нейно оставане на улицата,
което би предизвикало реакция на обществото и евентуална намеса на
правораздавателните органи. Откритите в дома на подсъдимия Х. ръкописно водени от него сметки (които
без съмнение с оглед посочени дати и суми съдът отнася към свидетелката К.)
също могат да се тълкуват, както като
действително предоставени в заем суми на свидетелката в по-голям размер,
отколкото тя съобщава (доколкото се установява
да е подписала документи за суми в по-голям размер, отколкото първоначално е
твърдяла) и направени разходи от подсъдимия в нейна полза,
така и като привидно претендирани от нея суми с оглед
заблудата й, че действително ги дължи (т.
напр. от ръкописните записки става ясно, че подсъдимият Х. би претендирал от К.
два пъти една и съща сума от 3 500- един път по записа на заповед и втори
път по договора за заем).
Съществуват две възможни версии за
взаимоотношенията на К. и подсъдимите,
които са различни и взаимоизключващи се, но безспорно са от значение
за главния факт по
обвинението - имало ли е отправяне
на заплахи към свидетелката и ако е имало- дали чрез
тези
заплахи тя е била мотивирана да извърши
нещо противно на волята си- да се разпореди с
имота, собственост на баща й. Събраната гласна и писмена доказателствена
съвкупност заради липсата на преки факти и отсъствие на взаимосвързани и
достатъчни по обем косвени факти не позволява да се приема за доказана
хипотезата за осъществено изнудване на пострадалата. Тази хипотеза е една от
възможните, но не единствена по
отношение на разглежданите взаимоотношения. Истината като отражение на външно проявени човешки действия винаги е обективна и конкретна, а не вероятна
и възможна. Както е подчертал ВКС на РБ в
решение № 228/95 г. по н. д. № 231/95 г., ВК, в наказателния процес е допустимо
изграждането на всякакви хипотези при
планиране и провеждане на разследването,
но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни
и несъмнени доказателства. Едва тогава
хипотезата губи характера си на
предположение и се превръща във фактология на
престъплението. При липсата на достатъчно
уличаващи доказателства по отношение на подсъдимите, както това е в разглеждания
случай с обвинението, хипотезата остава едно от
възможните предположения за събитието на
престъплението.
Съгласно
чл.301 от НПК всяка присъда, както осъдителната, така и оправдателната не може
да почива на предположения, а в случая би било предположение ако съдът
кредитира първоначалните показания на свидетелката К. при констатирана тяхна изолираност и
недостоверност и
невъзможност за изясняване на причините за недостоверността, предвид последващото цялостно отричане на показанията. Съдът не
може да борави с предположения както досежно виновността на подсъдимите, така и
досежно фактите, предмет на доказване по делото. При настоящото изчерпване на
всички процесуални средства и
недоказване на обвинението по несъмнен начин, съдът е длъжен да признае подсъдимите за невинни и да ги оправдае
на това основание (не
защото съмнението се тълкува в тяхна полза;
в
този смисъл ППВС № 6/1978 г.).
На
самостоятелно основание и с оглед
произнасянето на съда, самото описание на съставомерните признаци на обвинението, дори и в материалноправен
аспект да бе доказата тезата за изнудване, предполага някои уточнения. Изпълнителното деяние на този вид престъпление се осъществява чрез
конкретно действие, което мотивира пострадалия
да предприеме против своята воля определено поведение и като резултатно
престъпление следва да се счита за довършено
с осъщественото от него разпореждане и причинената имотна вреда. Ако
беше вярно обвинителното твърдение, престъплението трябваше да се счита за
осъществено в периода от 10.01.2014г. (когато се твърди
първата закана за „очеткване“) до 14.01.2014г. (когато е осъществена
продажбата на имота на ул. „***“ №). В този смисъл всякакви твърдяни действия за отправени закани след този период нямат
съставомерно значение за обвинението по чл.214 от НК и евентуално, ако се бяха
установили, щяха да имат самостоятелно значение за друг вид престъпление.
Отделно
от това, при посочен период на осъществяване на престъплението „до края на месец август 2014г.“, не може да се сочи причинена имотна вреда на С.
К., който е починал на 05.08.2014г., както и
следваше да се даде специален правен акцент на обстоятелството, че с
част от получените от продажбата пари
свидетелката К. е закупила по-малък апартамент на свое име.
В заключение съдът намира, че повдигнатите обвинения на Б.Митев, И.Х. и И.Д.
не са получили необходимата доказателствена подкрепа
в хода на съдебното следствие, поради което тримата следва да бъдат оправдани.
Липсата на осъществено престъпление от страна на подсъдимите е основание предявеният срещу тях граждански иск от А.К. да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, тъй като
от подсъдимите не е извършен деликт, налагащ нуждата
от имуществена обезвреда.
Не е установено извършването на умишлено деяние от тяхна страна, покриващо
признаците на изнудване.
С оглед изхода на делото направените по същото разноски остават за
сметка на държавата.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.