Мотиви
към присъда по НОХД № 1283/2020 г. на
СГС – НО, 20-ти състав
Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен
акт по досъдебно производство № ЗМ 11232/2019 г. по описа на „РТП“ - СДВР, пр.
пр. № 13737/2019 г. по описа на СГП, срещу С.К.И. за това, че на 03.07.2019 г., около 14.40 часа, в
град София, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил,
марка „Мерцедес“, модел „312“, с рег. №********,
по пътното платно в ж. к. „Хиподрума“, в района на вход/изход зад блок №**, с посока на движение от ул. „Добри
Христов“ към ул. „Видлич“ и при извършване на маневра
„движение назад“, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва :
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по
пътищата :
„(1) Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.
(2) По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.“,
чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата
– „На водача на пътно превозно средство е
забранено : 1 да управлява пътно превозно средство с … и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози ;“,
и по непредпазливост причинил смъртта на намиращата се
зад автомобила (с последващо прегазване) пешеходка В.Е.А.,
която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП
травматични увреждания (съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и таза,
с тежки увреждания на множество анатомични структури и вътрешни органи), като
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамин,
установено по надлежния ред – със съдебна-химикотоксикологична
експертиза, изх. № 11-7337/23.07.2019 г.
на специализираната химикотоксикологична лаборатория
към ВМА – София – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от Наказателния кодекс НК).
С разпореждане на съдията –
докладчик от 24.09.2020 г., по реда на чл. 247б, ал. 1 – ал. 3 от Наказателно – процесуалния
кодекс (НПК), делото е насрочено за разглеждане в открито разпоредително
съдебно заседание, по реда на чл. 248 от НПК.
В
откритото разпоредително съдебно заседание, проведено на 10.11.2020 г., при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т.
4 от НПК, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. М.Т., Софийска адвокатска колегия (САК), прави искане
съдебното производство да протече по реда на глава двадесет и седма от НПК, в
частност по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал.
4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият се
присъединява към искането на защитника си. След така направеното искане и
изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл. 371 от НПК, както и
уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да протече по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него самопризнание на фактите по
обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното производство ще се
ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият, защитаван от упълномощен
защитник, поддържа искането си за разглеждане на делото по този процесуален
ред. С оглед така изразеното желание от подсъдимия и защитата му за протичане
на делото по посочената диференцирана съдебна процедура по глава двадесет и
седма от НПК, поддържано след разясняване от съда на подсъдимия на последиците
от нея, незабавно след провеждането на откритото разпоредително заседание, на
основание чл. 252, ал. 1 от НПК, е даден ход на съдебното следствие по реда на
глава двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 от НПК.
В
рамките на съдебното следствие по горепосочения процесуален ред, подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тях.
Съдът, при наличието на направеното от
подсъдимото лице самопризнание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, след като
установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение, постановено по реда на чл. 372, ал.
4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира
доказателства за тези факти.
В хода на съдебното производство,
наследникът на починалото лице – Е.А.А. – майка на
починалата В.Е.А., на основание чл. 76 от НПК, е конституирана като частен
обвинител (ЧО). Същата се представлява от упълномощените повереници
– адв. М.Д., САК, и адв. К.Т.,
САК.
В проведеното открито разпоредително
заседание и непосредствено последвалото го съкратено съдебно следствие по реда
на глава двадесет и седма от НПК, подс. С.И. се
защитава от горепосочения упълномощен от него защитник - адв.
М.Т., САК.
В
рамките на съдебното следствие, подс. И. се възползва
от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
В частта на съдебното заседание по
същество, прокурорът поддържа обвинението така, както е формулирано с
обвинителния акт. Намира, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени средства, и в частност – показанията на
свидетелите К., К., А., В., Л., К., Г., К. и Т.,
както и от изготвените експертизи, които подробно коментира, обвинението,
повдигнато и поддържано спрямо подс. И., е доказано
по нужния несъмнен и категоричен начин. Сочи, че въз основа на заключението на
комплексната медико – автотехническа експертиза
безспорно се установява, че подсъдимият не е разполагал, при движението си
назад, с техническа възможност да възприеме в огледалата за обратно виждане придвижването
на пешеходката, най-вече предвид липсата на стъкла на задните врати на
автомобила, но същият е бил длъжен да осигури лице, което да следи за
безопасността на движението му на заден ход, да сигнализира за наличието на
опасност на пътя и да го напътства, за да извърши безопасно маневрата.
Акцентира, че подсъдимото лице е било във възможност да осигури някой, който да
следи за безопасното извършване на маневрата движение назад, още повече, че в
автомобила е пътувал и св. И.Л., който е могъл да стори това. Заключава, че
като не е осигурил лице, което да следи за безопасното извършване на маневрата,
подс. И. е допуснал нарушение на вменените му
разпоредби от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – чл. 40, ал. 1 и ал. 2.
Представителят на държавното обвинение акцентира върху заключението на съдебнохимическата експертиза, съгласно което във взетите
проби от кръв и урина на подсъдимия е установено наличие на наркотично вещество
от групата на стимулантите – амфетамин, надвишаващо
концентрационна област за еднократен прием. Намира, че приемът на наркотично
вещество от подсъдимия също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
поради специфичното му стимулиращо въздействие върху психиката на човека,
повишаване на кръвното налягане, усещането за еуфория и прилив на енергия. Обосновава
извод, че с деянието си, подсъдимото лице е допуснало и нарушение на разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съдържаща правна забрана за водачите на пътни превозни
средства да управляват пътни превозни средства (ППС) с или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Ангажира доводи, че с поведението си подс. И. е осъществил от обективна страна всички признаци
на вменения му престъпен състав, а от субективна страна е действал с форма на
вината „несъзнавана непредпазливост“.
Представителят на СГП
предлага, при определяне на следващото се на подсъдимото лице наказание, да
бъдат съобразени, като смекчаващи отговорността му обстоятелства, чистото му
съдебно минало и изразеното съжаление за извършеното, като с оглед така
сложилото се своеобразие на конкретния казус, на подсъдимия да бъде определено
наказание „лишаване от свобода“ в размер към минимума, предвиден в закона,
изпълнението на което да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с
максималния изпитателен срок, както и да бъде лишен от правоуправление.
Единият от упълномощените повереници на ЧО Е.А.А. – адв. М.Д., САК, пледира за постановяване на осъдителна
присъда по отношение на подсъдимото лице, като сочи, че установената в
обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства
по нужния несъмнен и категоричен начин. Намира, че подс.
И. не е взел никакви мерки, за да обезпечи безопасното извършване на маневрата
движение назад, въпреки че до него е имало лице, което би могло да го
напътства, и е управлявал лекия автомобил с наличие на наркотични вещества в
кръвта. Споделя доводите на представителя на държавното обвинение, че
подсъдимият е извършил деянието при форма на вината „непредпазливост“, но отбелязва,
че е нарушил умишлено правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.
3, т. 1 и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, което следва да се отчете при определяне
размера на наказанието му. Развива доводи, че като отегчаващи отговорността на
подсъдимото лице обстоятелства следва да се отчетат още високата скорост, с
която се е придвижвал и липсата на усилия да обезпечи безопасното извършване на
маневрата, въпреки че е бил придружаван от още едно лице, сочещи на
пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата ; употребените
наркотични вещества – амфетамин ; причинените множество
телесни увреждания на пострадалата, както и създадената опасност от засягане на
други лица, намиращи се в района на произшествието. Повереникът
застъпва тезата, че с оглед постигане целите на специалната и генерална
превенция, в контекста на увеличения брой пътно – транспортни произшествия със съставомерен резултат в последните години, на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание в размер на максимума, предвиден в закона, с
което да се демонстрира засилената обществена укоримост
към подобни прояви. Намира, че прилагането на института на условното осъждане спрямо
дееца би се явило неоправдано снизхождение, с оглед личната и генерална
превенция.
Другият от упълномощените повереници на ЧО – адв. К.Т., САК,
се присъединява към становището на адв. Д., като на
свой ред застъпва тезата, че с оглед високата степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, осъществяването на целите на наказанието, по смисъла на
чл. 36 от НК, не би могло да се постигне при прилагане на института на
условното осъждане. Излага, че чистото съдебно минало на подсъдимия не е
достатъчно, за да се приеме, че условното наказание би постигнало целите си. В
тази насока изтъква, че ежедневно се наблюдават пътно – транспортни
произшествия след употреба на наркотични вещества, алкохол и при превишена
скорост. С оглед на това изтъква, че при преценка относно приложението на
института по чл. 66, ал. 1 от НК не следва да се игнорират целите на
генералната превенция. Развива доводи, че макар да е осъществил деянието при
форма на вината „непредпазливост“, подс. И. сам се е
поставил в невъзможност да реагира адекватно на ситуацията, поради което и
отношението му към настъпването на общественоопасните
последици граничи между небрежност и самонадеяност.
Защитникът на подс. И. - адв. М.Т., САК,
пледира следващото се на дееца наказание да бъде определено при условията на
чл. 55 от НК, с приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1
от НК. В тази насока, пледира при определяне размера на наказанието да бъдат
отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно
минало, липсата на криминални прояви на подсъдимия, липсата на наложени
административни наказания за движение с превишена скорост, липсата на отнети
контролни точки, трудовата му ангажираност, претърпения стрес при пътно –
транспортното произшествие (ПТП), наложило посещения при психолог, обективната
невъзможност на подсъдимия да възприеме пешеходката, и извършването на деянието
при по-малко укоримата форма на непредпазлива вина – „небрежността“.
Възразява срещу тезата на поверениците, че
наказанието следва да отчита и необходимостта от генерална превенция. Изразява
несъгласие с доводите на повереника на ЧО в насока,
че подсъдимият е осъществявал движение с висока скорост, като сочи, че от
заключението на автотехническата експертиза се
установява, че същият е управлявал автомобила със скорост около 20 км/ч.
Намира, че по делото не**събрани доказателства, от които да е видно, че подсъдимият
е бил повлиян от употребата на амфетамин.
При упражняване правото си
на реплика, повереникът на ЧО – адв.
Т., САК, изразява несъгласие с позицията на защитата, като изтъква, че
поведението на подсъдимия е укоримо във висока
степен, тъй като същият е предприел движение на заден ход при липса на
видимост, със скорост на движение от 20 км/ч и въпреки възможността да осигури
лице, което да следи за безопасното извършване на маневрата.
В правото си на лична
защита, подс. И.
се присъединява към изнесеното от защитника му.
В предоставената му
последна дума, подсъдимият изразява искрено съжаление за случилото се.
От
фактическа страна
Съобразявайки разпоредбата на чл.
373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите,
както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт от фактическа страна, относими към
повдигнатото обвинение :
Около 13.30 часа на 03.07.2019 г., подс. С.И. позвънил по телефона на св. И.Л.. По това време свидетелят
се намирал в офиса на ул. „Т.З.94“ ООД, находящ се на
адрес гр. София, ул. „*******, където работел като оператор. Дружеството било
собственост на бащата на подсъдимия и имало за предмет на дейност търговия с
алкохол. Подсъдимият И. заявил на св. Л., че се нуждае от помощта му за
зареждане на търговски обекти, обслужвани от дружеството. Двамата се качили в
товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „312“, с рег. №********, като свидетелят седнал на предната
дясна седалка, а на шофьорското място седнал подс. И..
Последният подкарал автомобила към търговски обект в ж. к. „Хиподрума“,
блок №** – заведение „Пиколино“.
Около 14.40 часа подсъдимият стигнал
до блока, влизайки от ул. „Видлич“, и спрял товарния
автомобил зад блока, пред заведение „Пиколино“, находящо се в гараж в блока, като блокът се намирал от
дясната страна на автомобила, а от лявата страна се намирал паркинг за
автомобили. Подсъдимият и св. Л. слезли от автомобила и двамата заредили в
заведението алкохол, съобразно подадената заявка. След като заредили, двамата
се качили обратно в автомобила, като св. Л. отново седнал на предната дясна
седалка, а подс. И. отново седнал на шофьорското
място и привел автомобила в движение на заден ход, тъй като единственият изход
от паркинга бил в посока на движение от ул. „Добри Христов“ към ул. „Видлич“.
В същото време и в същата посока на
движение се движела пострадалата В. А.. Без да я забележи и управлявайки
автомобила си със скорост на движение не по-малка от 20 км/ч., подс. И. реализирал удар със задната лява зона на
автомобила, като вследствие на удара, В. А. паднала на земята, след което
автомобилът, управляван от подсъдимото лице, преминал върху тялото ѝ.
След изминаване на около 5-6 метра, подсъдимият забелязал тялото на
пострадалата и спрял автомобила. Свидетелят Л. веднага слязъл и на телефон за
спешни повиквания „112“ уведомил за станалия инцидент.
Непосредствени свидетели на
инцидента станали и свидетелитеБ.К., Н.К., М.А.и Б.В.,
като първите трима свидетели били седнали на маса пред заведение „Пиколино“, а св. Б.В.се намирал вътре в заведението. След
настъпилия удар, свидетелитеБ.К. и М.А.подобно на свидетеля
Л., също позвънили на телефона за спешни повиквания „112“ и съобщили за
инцидента.
Около 15.45 часа, св. Г.К., заедно с
колегата си – св. И.С.– полицейски служители при отдел „Охранителна полиция“
(ООП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), били изпратени от
дежурния офицер на 06 Районна управление (РУ) – СДВР на мястото на инцидента, с
цел запазване на местопроизшествието. Пристигайки на място, двамата полицейски
служители установили, че подс. С.И. бил водач на
товарния автомобил и провели беседа със същия и със св. Л..
Скоро на място пристигнали и два
екипа от Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП), като установили настъпилата
смърт на пострадалата А.. На място, един от членовете на екипите – св. д-рС.Т., оказал медицинска помощ на подсъдимия, тъй като
същият изглеждал уплашен, пребледнял и треперел, като му дал ампула „Диазепам“, с цел успокояване.
На място пристигнали и свидетелите Р.К.и
Р.Г.– полицейски служители към отдел „Пътна Полиция“ (ОПП) – СДВР. Същите на
място изпробвали обвиняемия с „Алкотест Дрегер 7510“ № 0138,
проба 1035, като установили отрицателна проба. Подсъдимият бил изпробван и с
тест за наркотични вещества „5000 ARJF“
№ 0040, проба № 0103, който бил
положителен за употреба на наркотично вещество – амфетамин.
Непосредствено след това, подсъдимият бил задържан в 06 РУ – СДВР, като с
талон № 0009053/03.07.2019 г. за
медицинско изследване, същият дал кръв и урина в МБАЛ „Военна Болница“ (ВМА) –
София.
След извършената съдебномедицинска
експертиза на труп, се установило, че смъртта на пострадалата А. се дължала на
съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и таза, с тежки увреждания на
множество анатомични структури и вътрешни органи, като установените травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на
триене и двустранно притискане, със значителна кинетична енергия, като
уврежданията могат да се получат в условията на ПТП, при прегазване от
автомобил.
След извършената съдебнахимикотоксикологична
(токсикохимична) експертиза, от извършените
изследвания на предоставените проби от кръв и урина от подс.
С.И., се установило в тях присъствие на наркотично вещество от групата на
стимулантите – амфетамин, като същото е наркотично
вещество с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо
развиваща се зависимост. Самостоятелната му употреба води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната честота и
кръвното налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия,
освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност,
сила. В случая, установената концентрация на амфетамин
в кръвната проба (133 ng/ml), надвишава
концентрационна област за еднократен „нормален“ прием (20 - 100 ng/ml) за лица без развита зависимост.
Подсъдимият С.К.И. е на 27 години,
роден е на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работи като общ работник в склад за алкохол във фирма „Т.З.– Л.“
ЕООД, живущ ***, ж. к. „*********", бл.
*********, ЕГН **********.
Същият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.
По
доказателствата
Описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от
подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства,
закрепени в гласните, писмени и веществени доказателствени
средства, писмени доказателства и способи на доказване, проверени от съда при
постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно :
гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелитеБ.Б.
К. (л. 51 – л. 52 от досъдебното производство), Н.Н.К.(л.
53 – л. 54 от досъдебното производство), М. И. А. (л. 55 – л. 56 от досъдебното
производство), Б.П.В.(л. 57 – л. 58 от досъдебното производство), И.Г.Л. (л. 59
– л. 60 от досъдебното производство), Радо И. К. (л. 61 – л. 62 от досъдебното
производство), Р.Б.Г.(л. 62 от досъдебното производство), Г.А.К.(л. 63 от
досъдебното производство),С.Т. Т. (л. 64 от досъдебното производство) и Е.А.А. (л. 65 и л. 66 от досъдебното производство) ; писмени доказателствени
средства и писмени
доказателства – констативен протокол
№ К 386 (л. 2 от досъдебното производство), протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.07.2019 г. (л. 21 – л. 22 от досъдебното производство),
справка за нарушител/водач (л. 101 от досъдебното производство), справка –
картон на водача (л. 103 – л. 105 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски)
копия на препис – извлечение от акт за смърт на В. А. (л. 112 от досъдебното
производство) и удостоверение за наследници на В. А. (л. 113 от досъдебното
производство), фишове за спешна медицинска помощ от 03.07.2019 г. (л. 30 и л.
31 от досъдебното производство), протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 03.07.2019 г. (л. 45 – л. 46 от
досъдебното производство), талон за изследване бл. № 0009053 от 03.07.2019 г. (л. 47 от досъдебното
производство), акт за установяване на административно нарушение бл. № 364505 от 03.07.2019 г. (л. 94 от
досъдебното производство), протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 03.07.2019 г. (л. 97 от досъдебното
производство), писмо от отдел „Пътна полиция“ – СДВР, изх. № 4332р – 24819/05.07.2019 г. (л. 93 – л. 105
от досъдебното производство), писмо от Център за спешна медицинска помощ, изх. № № 03 – 19 – 1/30.01.2020 г. (л. 107 – л. 109
от досъдебното производство), разписка от 04.07.2019 г. (л. 110 от досъдебното
производство), справка за съдимост на подсъдимия (л. 28 от съдебно
производство) и справка от отдел „Български документи за самоличност“ (БДС) –
СДВР (л. 26 от съдебното производство) ; веществени доказателствени
средства – фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествието от 03.07.2019
г. (л. 25 – л. 27 от досъдебното производство) и скица на местопроизшествието
към протокола за оглед от 03.07.2019 г. (л. 23 от досъдебното производство) ; способи на
доказване – експертните заключения на съдебномедицинската експертиза на
труп № 465/2019 г. (л. 34 – л. 37 от
досъдебното производство), на съдебнохимическа
експертиза № А – 418/2019 г. (л. 38
от досъдебното производство), на съдебнохимическа
експертиза № 371/2019 г. (л. 39 от досъдебното производство), на съдебна химикотоксикологична (токсикохимична)
експертиза изх. № И – 7337/23.07.2019 г. (л. 42 – л. 44 от досъдебното
производство), на автотехническа експертиза (л. 129 –
л. 135 от досъдебното производство), на автотехническа
експертиза (л. 137 – л. 141 от досъдебното производство), на комплексната медикоавтотехническа експертиза (л. 143 – л. 157 от
досъдебното производство), както и от останалите доказателствени
материали, събрани в хода на съдебното производство относно личността на
подсъдимия.
В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способи
на доказване, които да не**относими към предмета на
доказване по наказателното производство.
Съдът не се ползва при
изграждане на фактическите си изводи от докладни записки, заповеди за задържане
на лице по ЗМВР, писма, постановления на разследващия орган и на прокурора,
призовки, вносна бележка за внесена сума по мярка за неотклонение „гаранция“ в
пари, пълномощно, разписка, сметки за направени разходи и справки – декларации,
защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не
изясняват обстоятелства от него.
Съдът намира, че всички
гласни, писмени и веществени доказателствени средства,
писмените доказателства и способи на доказване по делото**непротиворечиви и в
пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното
от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактически положения.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове
единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го
подкрепят. В настоящия случай липсват гласни, писмени и/или веществени
доказателства, които да обективират каквото и да било
противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
поради което не се налага и обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал.
3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на
досъдебното производство доказателства, изводими от свидетелските показания,
писмените доказателствени средства, заключения на
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи и веществени
доказателства, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво
изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването**извършени
при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така
направеното самопризнание от подс. И. изцяло и
несъмнено се потвърждава от доказателствената
съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено
средство, от което съдът да може да направи различни или противоположни
фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на
обвинителния акт на прокурора.
По тези причини, съдът прие за
установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни изводи.
От правна страна
При така изложената
фактическа обстановка, съдът установи, че с деянието си подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като от обективна страна,
при управление на товарен автомобил, е нарушил правилата за движение, визирани
в разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в
резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката В.Е.А..
На първо място,
подсъдимото лице е управлявало моторно превозно средство (МПС) – товарен
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „312“, с рег. №********. Управлението се е състояло във
въздействие от страна на подс. И. върху механизмите
на управление на превозното средство, чрез непосредствено манипулиране с тях, вследствие
на което водачът го е привел в движение на заден ход и го е поддържал в режим
на движение на заден ход в района на вход/изход зад блок №**, с посока на движение от ул. „Добри
Христов“ към ул. „Видлич“.
На следващо място,
подсъдимият е консумирал изпълнителното деяние, като при управление на
моторното превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Съгласно законово установеното
задължение в хипотезиса и диспозицията на тези
разпоредби, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад,
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. Нарушението на подсъдимото лице се е изразило в това, че въпреки
обективната невъзможност за него, като водач на МПС, да възприеме в страничните
огледала за обратно виждане, с които е бил оборудван управляваният от него
автомобил, пътното платно зад него, и липсата на стъкла на задните врати на автомобила,
през които да наблюдава пътното платно в района зад превозното средство,
респективно при липсата на централно огледало за обратно виждане, е привел
управлявания от него товарен автомобил в движение, без да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Нещо повече – след като е
привел автомобила в движение и е предприел извършване на маневра движение
назад, подсъдимият, като водач на автомобила, е продължил движението си с
избрана скорост не по-ниска от 20 км/ч, без да има възможност да наблюдава пътя
зад превозното средство и без да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности, въпреки че е имал възможност да си осигури съдействието на пътуващия
в автомобила св. И.Л.. Подсъдимият И. е предприел движение с управлявания от
него товарен автомобил и е продължил движението си при обективна невъзможност
да наблюдава пътя зад превозното средство, по което е предстояло да премине и
без да стори необходимото и предписано от правната норма на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. При това, същият не
е възприел движещата се зад автомобила пешеходка В. А. и не е предприел
действия със системите и уредите на автомобила за избягване на удар между
автомобила и тялото на пешеходката. В резултат на движението на автомобила,
управляван от подсъдимия, и пешеходката А. към една точка, настъпил удар между
задната лява зона на автомобила и тялото на пешеходката. Вследствие на удара, А.
паднала на земята, след което автомобилът, управляван от подс.
И., преминал през тялото ѝ и ѝ причинил описаните съставомерни телесни увреждания, несъвместими с живота. Поради непредприемане на посоченото правно –
дължимото поведение и престъпно бездействие вместо това, подсъдимият е
консумирал нарушение на правилата, закрепени в императивен порядък в нормата на
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и безусловно ги е нарушил.
Налице е и изискуемата се
от закона пряка, непосредствена и непрекъсваща причинно – следствена връзка
между нарушението на правилата на движение и настъпилия съставомерен
резултат. В настоящия случай, именно неспазването на правилата на чл. 40, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП, респективно игнорирането на задължението от страна на подсъдимия
водач на МПС преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, респективно по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, е довело до
настъпване на пътно – транспортното произшествие между управлявания от подс. И. товарен автомобил и пострадалата В. А.. В резултат
на този удар, пострадалото лице е получило описаните по-горе травматични
увреждания, довели в кратко време до смъртта му. Смъртта на пострадалата А. е в
пряка причинно-следствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата
за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (в този смисъл е и решение
№ 176 от 11.05.1987 г., III н. о.).
По делото не се установява
друга причина за смъртта на пешеходката А., освен допуснатите нарушения на
правилата за движение по пътищата от подс. И..
По-конкретно, поведението на пострадалата А. не се намира в пряка причинно -
следствена връзка със съставомерния резултат и в този
смисъл, не е налице съпричиняване на общественоопасните последици от деянието. И това е така,
тъй като по делото е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че
същата се е намирала в района зад блок №**
в ж. к. „Хиподрума“, в пространството между зоната, в която били разположени
търговските обекти под блока и паркинга, където е осъществявала движението си в
тази зона правомерно и с поведението си не е допринесла за настъпване на
произшествието.
С това, подсъдимият е
осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е ангажирана наказателната му
отговорност с производството.
Налице**и
предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подс. И. и за осъществен квалифициран състав на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“ от НК, тъй
като в нарушение на императивната законова разпоредба по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
съдържаща правна забрана към водачите на ППС да управляват същите с и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, подс.
И. е управлявал процесния товарен автомобил след
употреба на наркотични вещества – амфетамин. Видно от
заключението на съдебнахимикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, изх. № 11-7337/23.07.2019 г. на Специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА - София, от
извършените изследвания на предоставените проби от кръв и урина от подс. И., е установено присъствие на наркотично вещество от
групата на стимулантите – амфетамин. В случая,
установената концентрация на амфетамин в кръвната
проба (133 ng/ml), надвишава концентрационна област
за еднократен „нормален“ прием (20 - 100 ng/ml) за
лица без развита зависимост. Амфетаминът е поставен
под международен и вътрешен контрол, като наркотично средство, съгласно Списък
ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г., ратифицирана от
Р. България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Действително,
по делото не се установява в какъв период от време преди да поеме управлението
на товарния автомобил подсъдимият е употребил наркотичното вещество, но за съставомерността на деянието по този законов текст е
достатъчно да се установи обективно наличието на наркотично вещество в
организма на водача, без да е необходимо да се изследва в какъв период от време
преди деянието е употребил веществото. Не се установява, също така, дали към
момента на предприемане на управлението на автомобила, водачът – подс. И., е бил повлиян от наркотичното вещество, но
законът не изисква да се доказва подобно повлияване – както вече се посочи,
достатъчно е да се установи обективно наличието на наркотично вещество в
организма на престъпния деец.
От субективна страна, деянието е
извършено от подс. И. виновно, при форма на вината „непредпазливост“,
по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. За него, като водач на МПС, е съществувало
задължението за спазване на правилата за движение. Умишлено е пренебрегнал основно
такова задължение, което като правоспособен шофьор е следвало да съблюдава, а именно преди да
започне движение назад с управлявания от него автомобил, да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че при потеглянето и движението си няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респективно
по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности.
Нарушавайки
задължението си да съобрази пътното си поведение с изискуемото се от посочените
правни разпоредби, указващи му преди да започне движение назад с управлявания
от него автомобил, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че при потеглянето и движението си няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, респективно по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, подсъдимият
сам се е поставил в ситуация, в която не е могъл да възприеме възникналата
опасност за движението и своевременно да реагира на същата и това обусловило
настъпилото пътно - транспортно произшествие, довело до съставомерния
резултат. Подсъдимото лице е било длъжно и е могло да предвиди, че ако не изпълни
правните предписания, визирани в обсъжданите по-горе законови разпоредби, е
възможно да реализира пътно – транспортно произшествие и така да причини смърт.
Също така, подсъдимият
е имал представа, че управлява процесния товарен
автомобил след употреба на наркотично вещество – амфетамин,
въпреки законовата забрана в тази насока, която като правоспособен водач на МПС
е бил длъжен да знае.
Гореизложеното обосновава извода на
съда, че подс. И. е осъществил, от обективна и
субективна страна, състава на престъплението, за което е предаден на съд.
По изложените съображения, съдът
призна подс. С.К.И. за виновен в това, че на
03.07.2019 г., около 14.40 часа, в град София, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „312“, с
рег. №********, по пътното платно в ж.
к. „Хиподрума“, в района на вход/изход зад блок
№**, с посока на движение от ул. „Добри Христов“ към ул. „Видлич“ и при извършване на маневра „движение назад“,
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва :
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
движението по пътищата :
„(1) Преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.“,
чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движението по пътищата – „На водача на
пътно превозно средство е забранено : 1 да управлява пътно превозно средство с
… и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози ;“,
и по непредпазливост причинил
смъртта на намиращата се зад автомобила (с последващо
прегазване) пешеходка В.Е.А., която е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания
(съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и таза, с тежки увреждания на
множество анатомични структури и вътрешни органи), като деянието е извършено
след употреба на наркотични вещества – амфетамин,
установено по надлежния ред – със съдебна-химикотоксикологична
експертиза, изх. № 11-7337/23.07.2019 г.
на специализираната химикотоксикологична лаборатория
към ВМА – София – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Като
причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание
на подсъдимия и несъобразяване със законово регламентираните правила за
движение по пътищата.
По
наказанието
За
извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“, за срок от три до петнадесет години, както и,
съгласно нормата на 343г от НПК, и „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, точка
7 от НК и може да постанови лишаване от право по точка 6.
При определяне на наказанието, което
се следва на престъпния деец за извършеното от него престъпление с посочената
правна квалификация, съдът, на първо място, съобрази разпоредбата на чл. 373,
ал. 2, пр. 2 от НПК, задължаваща го, ако постанови осъдителна присъда в
случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на чл.
58а от НК. Съобразно тази норма, индивидуализацията на наказанието се извършва
според общите правила, след което се редуцира с една трета. Също така, в ал. 4
на същата правна норма алтернативно е предвидена възможността за приложение на
чл. 55 от НК, ако едновременно**налице и условия за редуциране на наказанието,
и за прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по-благоприятно
за дееца.
В конкретния по делото случай, съдът
прецени, че следва да определи наказанието на подс. И.
за извършеното от него престъпление с посочената правна квалификация, при условията
на чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като не констатира нито многобройни, нито дори
едно изключително смекчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелства, при
което и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява прекомерно тежко
спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител. Не**налице, следователно, предпоставките за определяне на
следващото се на подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Приложението на разпоредбата на чл.
55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон
предпоставки – да**налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в
закона наказание, да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на
обществена опасност на деянието и неговия извършител.
Смекчаващите обстоятелства
характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане
и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния.
Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна
принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият
НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по
отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави,
така и при осъществен специален (квалифициран) състав. Тя предвижда три
възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се
окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление –
определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото наказание
с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът
предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.
Основание за използване на
посочените възможности е наличието на изключително или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително
обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно
силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната
практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число –
„изключителни“, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само
на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни
смекчаващи обстоятелства ще има, когато те**повече от обичайния брой и също
оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на
деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но
именно защото**много като количество, те в своята съвкупност значително
намаляват степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние в
сравнение с типичната, визирана от законодателя, при диференциация на вида и
пределите на наказанието, предвидени за съответното престъпление.
В конкретиката
на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, следва
да се приеме, че по отношение на подс. И. не**налице
нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание – „лишаване
от свобода“ за срок от три години, да се явява прекомерно тежко спрямо
конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител. Налице**предпоставките за определяне на следващото се на подсъдимия
наказания при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подс. И., съдът съобрази
като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата му възраст към момента
на извършване на инкриминираното деяние – същият е бил 26-годишен, чистото му
съдебно минало, трудовата му ангажираност, изразеното искрено съжаление и
разкаяние за извършеното и консумиране на деянието при по-малко укоримата форма на непредпазлива вина, а именно „небрежност“,
а като отегчаващи – извършването на деянието на място, където е имало и други
лица – в непосредствена близост до търговски обект, причинените на пострадалата
множество телесни увреждания, включително несъставомерни
такива травми в областта на крайниците, които не се намират в причинно –
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат,
допуснатото нарушение на три самостоятелни правни забрани, съдържащи се в
специалния административен закон – ЗДвП, и то умишлено, сравнително високата
концентрация на наркотично вещество в организма на водача И., надвишаваща значително концентрационна
област за еднократен „нормален“ прием (20 - 100 ng/ml)
за лица без развита зависимост и това, че подсъдимият неколкократно
е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата, което
сочи на създадено у същия, въпреки младата му възраст, негативно отношение към
съблюдаване на правилата за движение по пътищата, изразено чрез тяхното неколкократно неглижиране. За
нуждите на изграждането на точна преценка за поведението на подсъдимото лице
като водач на ППС, което е пряко относимо към
индивидуализацията на наказанието му, с оглед характера на извършеното от него
престъпление, съдът намери за необходимо внимателно да изследва всяко едно
нарушение на правилата на ЗДвП, за което подс. И. е
бил санкциониран, както като вид, така и като време на извършване. При това,
съдебният състав установи, че до инкриминираната дата – 03.07.2019 г.,
подсъдимият е консумирал общо осем нарушения, за две от които е бил
санкциониран с наказателно постановление (НП
№ 35941/08.10.2013 г. за нарушения по реда на чл. 183, ал. 2, т. 2 и по
чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - нарушаване правилата за разположение на пътно
превозно средство върху платното за движение и за неносене на документи,
необходими при управлението на ППС (свидетелство за управление, контролен талон
и/или свидетелство за регистрация на управляваното МПС) – л. 103 – л. 104 от
досъдебното производство). За останалите шест**му били съставяни фишове (за
неправилно изпреварване, но без създаване на опасност за движението - чл. 183,
ал. 3, т. 6 от ЗДвП, за изхвърляне на предмети или вещества, замърсяващи
околната среда - чл. 184, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за неправилно паркиране или
престояване – три пъти - чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за технически неизправно МПС - чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП (отм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) и за нерегистриране в определения
законов срок на придобито ППС - чл. 180, ал. 2, т. 1, пр. 2 то ЗДвП – л. 103 от
досъдебното производство). Горните нарушения**били извършени преимуществено в
периода 2012 г. – 2014 г. (08.03.2012 г. - 06.08.2014 г.) – шест от тях, като
по едно е извършено през 2017 г. и 2019 г., като за нито едно от тях подс. И. не е бил наказван с отнемане на контролни точки.
Посочения брой на установените нарушения, за които е било санкционирано
подсъдимото лице, действително го очертават като водач на ППС, нерядко
нарушаващ правилата за движение по пътищата, от една страна, но от друга –
техният характер и обстоятелството, че преимуществено, с изключение на горевизираните две,**били консумирани до 06.08.2014 г., т.
е. в един сравнително отдалечен, петгодишен период от датата на процесното ПТП (03.07.2019 г.), обуславят преценката на
съда да отдаде на това обстоятелство необходимата му тежест, като го
квалифицира като отегчаващо вината, но не и да го преекспонира.
Респективно, същото не охарактеризира подсъдимия като системен, непоправим
нарушител на правилата за движение по пътищата, т. е. от него не произтича
особена завишена обществена опасност на подсъдимия, в качеството му на водач на
ППС, което да детерминира чувствително утежняване на наказателната му
отговорност, въз основа на горекоментираните
установени нарушения на правилата за движение по пътищата.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите, изложени от процесуалните представители на частния обвинител, че като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се отчитат
липсата на усилия от негова страна да обезпечи безопасността на движението при
предприетата и извършена маневра движение назад. Това обстоятелство е съставомерно по основния състав на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Именно
то обуславя правния извод за допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, с което подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст, и с оглед
императивната законова разпоредба на чл. 56 от НК не следва да се отчита
повторно при индивидуализацията на наказателната отговорност на престъпния
деец.
По идентични съображения, съдът не
отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство фактът, че е
управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество – амфетамин. Това обстоятелство сочи на реализирано нарушение
на правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, и е
основание за ангажиране на наказателната отговорност на дееца по по-тежко
наказуемия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, и отново с
оглед императивната законова разпоредба
на чл. 56 от НК, не следва да се отчита повторно при индивидуализацията на
наказателната отговорност на престъпния деец. Няма пречка, обаче, в процеса на
определяне на следващото се на дееца наказание, да бъде отчетено количественото
измерение на съдържимото наркотично вещество в кръвта и урината на водача –
надхвърлящо минимално необходимото за приложение на обсъждания квалифициран
състав, което съдът стори, видно от изложеното по-горе.
Няма основание, според настоящия
съдебен състав, при преценка на следващото се на дееца наказание да бъдат
отчитани на самостоятелно основание съображенията, относими
към генералната превенция на правонарушенията на правилата за движение по
пътищата, в каквато насока настояват поверениците на
частния обвинител. Неправилно е като отегчаващо отговорността обстоятелство да
се отчита тенденцията в нивото на определен вид престъпност или на престъпление
от даден вид. Практиката на върховната съдебна инстанция е константна в насока,
че съображенията за генерална превенция не могат да имат доминиращо значение
при определяне от съда на вида и размера на наказанието (решение № 190/15.03.1971 г. по н. д. № 42/1971 г., III н. о. на ВС). За да
въздейства положително върху подсъдимия и обществото, е необходимо наказанието
строго да съответства на извършеното престъпление, респективно – на степента на
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, а не да
съобразява евентуално негативните тенденции в развитието на определена
категория обществени отношения или нарастването на относителния дял на
определен вид престъпност (в този смисъл е и решение № 281 от 15.03.2017 г. по н. д. № 974/2016 г.,
ІІІ н. о. на ВКС). Само справедливото и съответно на степента на обществена
опасност на деянието и неговия извършител наказание би се явило едновременно
възпиращо и превъзпитаващо не само престъпния деец, а и останалите членове на
обществото. Прекомерното по тежест наказание, точно както и заниженото такова,
не биха могли да постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.
Настоящата инстанция не споделя и
доводите на защитата на подсъдимия, че като смекчаващо вината му обстоятелство
следва да се отчита констатираната обективна невъзможност на същия да възприеме
пътното платно зад автомобила. Именно тази обективна невъзможност е обусловила
задължението на водача да стори необходимото, преди да започне движение назад с
управлявания от него автомобил, да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че при потеглянето и движението си няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на
движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Конкретно неизпълнението на това задължение от страна на подсъдимото лице е
довело до настъпване на ПТП със съставомерен
резултат.
Не могат да бъдат споделени доводите
на защитата относно липсата на предходно допуснати нарушения от страна на подс. И., каквито доводи се навеждат в контекста на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Както се обсъди подробно по-горе,
видно от справката – картон на подс. И. като водач на
ПТП (л. 103 – л. 104 от досъдебното производство), същият е санкциониран общо осем
пъти за нарушения на правилата за движение по пътищата, което е отчетено като
отегчаващо вината обстоятелство от този съдебен състав, при съобразяване вида и
времето на консумирани на посочените нарушения. Обстоятелството, че подсъдимият
няма криминални регистрации и не е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК до
момента, не е относимо към преценката относно
степента на обществена опасност на дееца и на това основание не се преценява от
настоящия състав като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
С оглед установеното, съдът прецени,
че наказанието „лишаване от свобода“, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, следва да се отмери в размер по-близо до минимума, предвиден в санкционната
част на конкретната материално – правна наказателна норма, при превес на
смекчаващите обстоятелства. Подходящ и справедлив размер на наказанието, според
настоящия съд, се явява 4 (четири) години и 6 (шест) месеца „лишаване от
свобода“. Такъв размер се явява адекватен на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, едновременно целесъобразен, необходим и заслужен от дееца.
Отделно, така отмереното наказание би послужило за коректив на евентуални
нагласи за престъпно поведение и в останалите членове на обществото. Също така,
този размер на наказанието, според настоящата съдебна инстанция, постига необходимия
баланс между интересите на правосъдието и обществото, от една страна, и на
личността на подсъдимия, от друга, както и**в състояние да осигурят целите на
разпоредбата на чл. 36 от НК, в областта на генералната и най-вече персоналната
превенция, съгласно и изложените по-горе съображения.
Предвид изричния регламент на чл.
58а, ал. 1 от НК, наказанието следва да бъде намалено с една трета, а именно до
размер от 3 (три) години „лишаване от свобода”.
Съдът прецени, че в конкретния
случай**налице и материално - правните предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът
на редуцираното, съгласно императивното изискване на материалноправната
норма на чл. 58а, ал. 1 от НК, наложено наказание (ненадвишаващо три години)
очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се
съгласява с изтъкнатото от представителя на държавното обвинение и защитата, че
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да
бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на
така определеното наказание „лишаване от свобода“. В подкрепа на този извод се
явяват данните за личността на подс. И. и социалното
му битие, разкриващи го в положителна светлина, както и обстоятелството, че се
касае за непредпазливо извършено престъпление, независимо че в резултат от
последното е налице много тежък вредоносен резултат – отнет е човешки живот. Действително,
допуснати**нарушения на три самостоятелни императивни правила за движение по
пътищата, но съдебната практика, с която и настоящият съдебен състав се
солидаризира, е константната в насока, че допуснатите многобройни нарушения на
правилата за движение и съображенията за генерална превенция не**основания за
неприложението на условното осъждане (решение № 471/8.11.2001
г. по н. д. № 417/2001 г., III н.
о. на ВКС). За
да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай не е
необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип чрез въдворяването на
подсъдимия в място за лишаване от свобода. Видно от изразеното искрено
съжаление, подсъдимото лице осъзнава тежестта на последиците от стореното, към
което има действително критично отношение. Това, заедно с изложеното по-горе,
обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за
поправянето на подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното
осъждане, като законосъобразно и справедливо решение. Още повече, че ефективно
изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно
само при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на
наказанието. В този смисъл, съдът споделя доводите на защитата, че ефективното
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката
на настоящия случай, не би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36,
ал. 1 от НК желани последици на наказанието, а по-скоро би било проява на
възмездие, което не е в обхвата на целения от законодателя резултат от
налагането на наказанието.
Визираните в разпоредбата на чл. 36,
ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно
най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин,
едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху
осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите
членове на обществото. Осъществяването на тези цели обхваща въздействие и върху
личността на дееца, и върху охраната на обществения интерес. В конкретния
случай, според становището на съда, не се налага изолирането на подсъдимия от
обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му
социална среда. Общественият интерес не налага, а и личността на самото
подсъдимо лице не оправдават, социалната му дезинтеграция.
Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на извършеното
престъпление, което би излязло извън законоустановените
цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. Подсъдимият е на двадесет и
седем години, при него не**формирани престъпни навици, социално ангажиран е с
трудова дейност. Настоящата му инкриминирана проява е с инцидентен характер. С
оглед личността му, законоустановените цели на
наказателната репресия**постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на
провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането на наказание, е
от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. Довод в тази
насока е и изразеното искрено разкаяние на подсъдимия за причинената от него
смърт, което се явява тежко житейско изпитание и за самия него, тъй като този
факт ще го съпътства през целия му живот от тук нататък. При това,
предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо
- превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в
изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на
определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно
поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Воден от изложените до тук
съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от 5 (пет) години, считано
от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок,
съдът съобрази личностните данни на подсъдимия, като едновременно с това отчете
обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане
с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на
това прие, че именно такъв размер отлагателен срок, в размер на максималния, предвиден
в закона, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Вземайки предвид всички посочени
по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е
справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец,
отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на
принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен
би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно определянето му в рамките, посочени в закона не се
явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху
него и върху останалите членове на обществото.
Съобразно разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и
задължителното, кумулативно предвидено наказание „лишаване от право“ да
управлява моторно – превозно средство. При определяне на размера на лишаването
от това право, съобразно нормата на чл. 49, ал. 1 от НК, съдът намери за
справедливо да определи срок от четири години, който прецени за достатъчен
подсъдимото лице да осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената
необходимост от стриктно спазване на всички задължения на водача на моторно –
превозно средство при движението му по пътищата, особено засиленото внимание
към несравнимо по-малко защитените, в сравнение с шофьорите и пътниците в
пътните – превозни средства, пешеходци. Същевременно, този срок, според съда,
не се явява по никакъв начин прекомерен и ненужно затрудняващ нормалния
житейски ритъм на подсъдимия, с оглед гореизтъкнатите
цели на наказателната репресия, закрепени в чл. 36, ал. 1 от НК.
По разноските
С оглед признаването на
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, подс. С.К.И. е осъден да заплати, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на 1 632.40
лв. (хиляда шестстотин тридесет и два лева и четиридесет стотинки), в полза на
държавата, по сметка на СДВР, тъй като
това**направените в хода на досъдебно производство разноски. В хода на съдебното такова, с оглед спецификата на конкретната
диференцирана съдебна процедура, по което то протече, разноски не бяха
извършени, поради което и такива не следва да се присъждат в тежест на подсъдимото
лице.
На основание
чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати и 5 (пет) лева държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на СГС, в случай на липса на доброволно
изпълнение и необходимост от образуване на принудително такова.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си по НОХД №
1283/2020 г. по описа на СГС – НО, 20-ти състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................