№ 2765
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20203684 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело №8867/2015г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, е осъдено М. на О.,М.,И С. да заплати на Р. К. А., с
ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 83694.53 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 19.02.2015г. до
03.10.2026г., ведно със законната лихва, считано от първо число на всеки следващ
месец до окончателното изплащане. С решението е осъдено М. на О.,М.,И С. да
заплати на адв.М. А. З. на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата от
2200 лв., представляваща разноски за предоставена безплатна адвокатска помощ в
производството. С решението е осъдено М. на О.,М.,И С. да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3797.78 лв.,
представляваща държавна такса и разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - М. на ОБРАЗОВАНИЕТО и
НАУКАТА, чрез процесуален представител държавен експерт – юрист М. Х., с която
се обжалва изцяло решение №20203684 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело
№8867/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, като са инвокирани доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като
постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните
1
доказателства и е обосновал погрешен извод за основателност на предявения иск с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е
удължил периода, за който е определено помесечно обезщетение като крайната дата е
до 03.10.2026г., която не е настъпила, поради което не би могло да се определи
претендирано обезщетение за бъдещ период. Оспорват се констатациите на вещото
лице, изготвило основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, като се твърди, че експертът е използвал неотносими за конкретния спор
документи – изчисленията относно размера на трудовото възнаграждение, което би
получавала ищцата, ако е заемала сходна длъжност с тази, която е заемала към
момента на трудовата злополука, за периода от 19.02.2015г. до 03.10.2026г., са
направени въз основа на Колективни трудови договори /КТД/ за системата на
народната просвета и за системата на предучилищното и училищното образование,
които са приложими само за непедагогически персонал, който членува в синдикална
организация в системата на предучилищното и училищното образование, като в
конкретния случай по делото няма данни ищцата да е била синдикален член от състава
на непедагогически персонал. В тази връзка се твърди, че съдът не следва да кредитира
направените от вещото лице изчисления досежно размера на трудовото
възнаграждение, което би получавала ищцата, ако е заемала сходна длъжност с тази,
която е заемала към момента на трудовата злополука, за периода от 19.02.2015г. до
03.10.2026г.. Оспорват се още като прекомерно завишени направените изчисления от
експерта-счетоводител. На следващо място се твърди, че съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото, като не е указал на
ответника за установяване на кои факти носи доказателствена тежест като по този
начин го е затруднил при упражняване на правото му на защита. По изложените
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от претърпяната от ищцата
трудова злополука на 01.08.1989г. като неоснователен и недоказан. Претендира
направени разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - Р. К. А., чрез адв. М. З., депозира писмен отговор, в който
взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника.
Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното
решение е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил
материалния закон като е приел, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на претендираното вземането. Твърди се още, че правилно СРС е
определил размер на обезщетението за причинените на ищцата имуществени вреди
като е присъдил сбора на помесечно претендираната разлика между трудово
възнаграждение, което би реализирала, ако понастоящем е работоспособна, и
получаваната от нея пенсия за инвалидност. Моли съда да постанови съдебен акт, с
2
който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното първоинстанционно
решение. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от Р. К. А. срещу М. на О.,М.,И С. /с ново наименование М. на
ОБРАЗОВАНИЕТО и НАУКАТА/ иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от датата на подаване на
исковата молба (19.02.2015г.) до 03.10.2026г. (дата на която ищцата навършва 63
години), като относно размер на предявения иск е допуснато увеличение на основание
чл.214, ал.1 от ГПК в частта относно претендираните помесечни обезщетения за
причинените имуществени вреди, съгласно молба, представена в съдебно заседание на
01.10.2020г., както следва:
1.1. 450 (четиристотин и петдесет) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за
периода от 19.02.2015г. до 31.12.2017г., заедно със законната лихва върху всяко от
помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.
1.2. 510 (петстотин и десет) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните
обезщетения от падежа до датата на изплащането му.
1.3. 620 (шестстотин и двадесет) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода
от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните
обезщетения от падежа до датата на изплащането му.
1.4. 693.78 (шестстотин деветдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) лв.
на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., заедно със
законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на
изплащането му.
1.5. 700.80 (седемстотин лева и осемдесет стотинки) лв. на основание чл.200,
ал.1 от КТ за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2021г., заедно със законната лихва върху
всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.
1.6. 707.81 (седемстотин и седем лева и осемдесет и една стотинки) лв. на
основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2023г., заедно със
законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на
изплащането му.
1.7. 714.83 (седемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки) лв.
на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2023г. до 30.11.2024г., заедно със
законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на
изплащането му.
1.8. 721.84 (седемстотин двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки)
лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2024г. до 30.11.2025г., заедно
3
със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на
изплащането му.
1.9. 728.86 (седемстотин двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки) лв.
на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2025г. до 30.09.2026г., заедно със
законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на
изплащането му и
1.10. 70.53 (седемдесет лева и петдесет и три стотинки) лв. на основание чл.200,
ал.1 от КТ за м.10.2026г., заедно със законната лихва върху него от падежа до датата на
изплащането му.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен
контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен
предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск
с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, първостепенният съд е анализирал събраните по
делото доказателства, правилно е приложил материалния закон като е приел, че са се
осъществили фактите, включени във фактическия състав на претендираните вземания,
поради което е прието, че е налице основание да бъде ангажирана имуществената
отговорност на работодателя да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, съставляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би
получила, ако е заемала сходна длъжност с тази, която е заемала към момента на
4
трудовата злополука, и пенсията за инвалидност, която получава, за целия исков
период. В мотивите на обжалваното решение е прието, че за периода от 19.02.2015г.
(дата на подаване на исковата молба) до 03.10.2018г. (крайна дата, за която с влязло в
сила решение от 10.05.1993г., постановено по гр.дело №1906/1991г. по описа на СГС,
Г.О., І-А състав, е определено помесечно обезщетение за имуществени вреди) са
настъпили основания за изменение на определения размер на помесечното
обезщетение, а за периода от 04.10.2018г. до 03.10.2026г. (дата на която ищцата
навършва 63 години), е основателна претенцията на ищцата доколкото крайният срок,
до който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното
увреждане на трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване
на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст /съгласно
дадени разяснения в т.6 от ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д. №5/1975г., които намират
приложение и при действието на КТ/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта, в
която е прието, че са налице основанията в закона за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя по реда на чл.200, ал.1 от КТ за исковия период и на
основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях, като намира, че не следва отново да
преповтаря изводите на СРС в обжалваното решение, които са правилни и
законосъобразни. От друга страна въззивният съд счита, че начина, по който с
обжалваното решение е присъдено на ищцата обезщетение за причинени имуществени
вреди от претърпяната от нея трудова злополука на 01.08.1989г., към която дата е
работила на длъжност “магазинер“ в Обединено детско заведение “Снежанка“ в
гр.Усогорск, Коми, АССР, а именно като е присъден общ, глобален размер на
дължимото от работодателя обезщетение за претърпените от ищцата имуществени
вреди в размер на 83694.53 лв. за целия исков период от 19.02.2015г. до 03.10.2026г., е
неправилен поради допуснато нарушение на императивни материалноправни норми на
КТ. Настоящият състав счита, че само за периода от 19.02.2015г. (дата на подаване на
исковата молба) до 03.10.2018г. следва да се определи в общ размер дължимото на
ищцата обезщетение по реда на чл.200, ал.1 от КТ. За останалата част от исковия
период претендираното от ищцата обезщетение следва да се присъди помесечно до
настъпване на законна причина за неговото изменение или прекратяване.
Във връзка с оплакванията на жалбоподателя относно правилността на
обжалваното решение, съдът намира следното:
В конкретната хипотеза от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установяват по категоричен начин, че са налице предпоставките за
5
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ - налице е
вреда (увреждане на здравето на ищцата), неблагоприятен резултат (настъпила трайна
неработоспособност по повод на извършваната работа – с влязло в сила ЕР на ТЕЛК от
23.08.1990г. е дадена оценка на трудоспособността – инвалидност, първа група с чужда
помощ, пожизнено) и причинна връзка между увреждането и резултата. В подкрепа на
изложеното следва да се посочи, че съгласно трайно установената съдебна практика ЕР
на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и
нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в
него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право
на обезщетение на работника или служителя.
Правото на работника да получи обезщетение от работодателя, на основание
чл.200, ал.3 от КТ, за вреди, произтичащи от трудова злополука, се поражда от
момента, в който се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение,
което би получавал, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди
установяването на трудовата злополука, и реално получената пенсия за инвалидност
сума, от който момент настъпва и изискуемостта на всяко конкретно вземане. Правото
да се претендира разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би
получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди установяване на трудовата
злополука, и получаваната от него пенсия за инвалидност може да се претендира, т. е.
да се получи, едва от момента на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК. В
конкретния случай ищцата претендира, че за част от исковия период от 19.02.2015г.
(дата на подаване на исковата молба) до 03.10.2018г. (крайна дата, за която с влязло в
сила решение от 10.05.1993г., постановено по гр.дело №1906/1991г. по описа на СГС,
Г.О., І-А състав, е определено помесечно обезщетение за имуществени вреди) са
настъпили основания за изменение на определения размер на помесечното
обезщетение. Във въззивната жалба, съответно с отговора на исковата молба не се
оспорва от въззивника-ответник твърдения от ищцата факт за настъпили основания за
изменение на определения размер на помесечното обезщетение за част от исковия
период - 19.02.2015г. до 03.10.2018г., поради което настоящият състав споделя изцяло
изложените в тази насока аргументи от първостепенния съд в смисъл, че са налице
изменение на обстоятелствата, при които е определен размера на присъденото с
влязлото в сила решение от 10.05.1993г., постановено по гр.д. №1906/1991г. по описа
на СГС, Г.О., I-А състав, обезщетение в размер на 170.77 лв., равняващо се след
настъпилата на 05.09.1999г. деноминация на 0.17 лв.. При изчисляване на дължимото
обезщетение за тази част от исковия период - 19.02.2015г. до 03.10.2018г. въззивният
съд намира, че следва да кредитира приетото по делото допълнително заключение на
6
съдебно-счетоводна експертиза в частта, в която експертът-счетоводител изчислява
разликата между сумата, която ищцата би получила, и получената от нея пенсия за
същия период, без включване на добавка за чужда помощ, като взема за база
минималните основни месечни работни заплати за сходни длъжности, представляващи
непедагогически персонал, съгласно предвиденото в КТД за системата на народната
просвета и за училищното и предучилищното възпитание, действащи за релевантния
период, както и се взема предвид, че в посочените КТД се предвижда за работниците и
служителите от системата на народната просвета, членове на страните по договора да
получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер не по-малко от 1.0 на сто от основното месечно трудово
възнаграждение, за всяка година. Направените оплаквания във въззивната жалба за
оспорване на заключенията на основната и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза доколкото са изготвени на база неотносими документи - КТД за системата
на народната просвета и за училищното и предучилищното възпитание, действащи за
релевантния период, са изцяло неоснователни. В случая въззивника-ответник не
установява с допустимите в закона доказателствени средства, че използваните от
експерта-счетоводител за база при направените от него изчисления КТД за системата
на народната просвета и за училищното и предучилищното възпитание, действащи за
релевантния период, са приложими само за непедагогически персонал, който членува в
синдикална организация в системата на предучилищното и училищното образование.
Отделно от това, съдът намира, че след като към настоящия момент длъжността, която
е заемала ищцата към момента на трудовата злополука, не съществува в системата на
народната просвета /факт, по отношение на който между страните няма спор/,
правилно експертът – счетоводител при направените от него изчисления е използвал за
база минималните основни месечни работни заплати за сходни длъжности,
представляващи непедагогически персонал. Поддържаните от въззивника-ответник
оплаквания досежно оспорване на заключенията на основната и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза са неоснователни и като се отчита, че процесуален
представител на ответника е присъствал в съдебни заседания на 02.07.2020г. и на
01.10.2020г. и не е възразил срещу поставените задачи на основната и допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства, опровергаващи
данните, използвани от експерта-счетоводител при направените от него изчисления,
липсва заявено становище за непълнота и/или неяснота, съответно необоснованост и
съмнения за правилността на изготвените заключения по смисъла на чл.201 от ГПК,
въззивният съд намира, че следва да се кредитират като обективни и компетентно
изготвени приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза.
На следващо място не може да бъде споделен доводът на въззивника, че са
прекомерно завишени направените изчисления от експерта-счетоводител относно
7
размер на трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала на сходна длъжност
с тази, която е заемала към момента на трудовата злополука длъжност. Въззивният съд
намира относно размера на трудовото възнаграждение, като база за изчисляване на
имуществени вреди по чл.200 КТ, при определяне на същия се вземат предвид не само
основното трудово възнаграждение на работника/служителя заемащ длъжността, при
упражняването на която ищцата е получила увреждане на здравето си, но и всички
допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Това е така, тъй като по силата
на чл.66, ал.1, т.7 КТ трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните
възнаграждения с постоянен характер. Основната заплата според легалното
определение, дадено в чл.4, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС №4/17.01.2007г., е възнаграждение за изпълнението
на определени задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и
времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, които се изплащат задължително, са определени с посочената
наредба или с друг нормативен акт, каквито са тези по чл.11, чл.12 и чл.15, ал.2 от
Наредбата. Съгласно чл.3 от Наредбата основната работна заплата и допълнителните
трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в
КТД или в индивидуалния трудов договор, образуват брутното трудово
възнаграждение и по силата на чл.245 КТ именно то се дължи от работодателя на
работника/служителя. С оглед на това и определянето на обезщетението по чл.200, ал.3
от КТ за пропусната полза се извършва на базата на това възнаграждение, без
приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално
осигуряване. Горното е така, тъй като принципно данъците и вноските за социално
осигуряване, които са в тежест на работника/служителя, се определят на база на
брутното му трудово възнаграждение, но се одържат от него едва при плащането му.
По същия начин, ако за обезщетението по чл.200 от КТ са предвидени такива публични
задължения, те ще се одържат - от работодателя или от съдебния изпълнител, от
обезщетението при изплащането му. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение №335/10.01.2012г. по гр.д. №1230/2010г. на ВКС, ІV Г.О.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, определение №258/20.02.2013г. по гр.д.
№81/2013г. на ВКС, ІV Г.О. и др..
Следователно дължимото обезщетение за част от исковия период - 19.02.2015г.
до 03.10.2018г., което работодателят дължи на ищцата се явява изчислено от експерта-
счетоводител в изготвеното от него допълнително заключение, отговор на въпрос №2,
вариант №2, при който направените изчисления са на база минималните основни
месечни работни заплати на непедагогически персонал плюс допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 1.0 на сто за всяка година, и
същото възлиза общо на сумата от 17205.88 лв., представляваща разликата между
8
сумата, която ищцата би получила и получената от нея пенсия за инвалиднот, без
включване в пенсията на добавка за чужда помощ. В случая това обезщетение следва
да се присъди като обща сума доколкото се касае за период, който е изтекъл. Относно
останалата част от исковия период – 04.10.2018г. до 03.10.2026г. /дата, на която
ищцата навършва възрастта, предвидена в закона за придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст – чл.68 от КСО/, се касае за бъдещ период след датата на
завеждане на исковата молба, поради което следва да се присъди месечно обезщетение.
Неоснователен се явява доводът на въззивника за недопустимост на иск за присъждане
на обезщетение за ненастъпил към датата на исковата молба период. Предявяването на
иск за заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди от трудова злополука
е допустимо. В правната доктрина и константната съдебна практика е безспорно, че
имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.2 от КТ за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи от разликата между трудовото възнаграждение,
което работникът би получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди
трудовата злополука длъжност, и получаваната от него пенсия за инвалидност, може да
бъде ангажирана до придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.68 КСО. В горния смисъл са и дадените в т.6 от ПП на ВС №4/30.10.1975г. по
гр.д. №5/1975г. разяснения, които намират приложение и при действието на КТ от
1986г., съгласно които крайният срок, в който може да се претендира тази разлика, е до
навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото
би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж, съгласно КСО. С оглед
настъпилите законодателни промени във визираната материя този срок може да бъде
продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане
определения сбор точки от възрастта и осигурителния стаж по чл.68 КСО, в който
смисъл е и решение №463/14.07.2010г. по гр.дело №1009/2009г. на ВКС, ІІІ Г.О.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, чиито съображения настоящият съдебен състав
напълно споделя. Това е така, защото именно поради увреждането от трудовата
злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на
посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност.
Това е крайният момент, до който може да търси имуществени вреди от разлика над
получаваната пенсия по общественото осигуряване. В случая крайната дата, до която
може да претендира имуществени вреди това е 03.10.2026г., датата, на която ищцата
навършва възрастта, предвидена в закона за придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст – чл.68 от КСО.
По горните аргументи въззивният съд намира, че заявената искова претенция за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи
от разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала на сходна
длъжност с тази, която е заемала към момента на трудовата злополука длъжност, и
9
получаваната от нея пенсия за инвалидност, за периода 04.10.2018г. до 03.10.2026г. е
основателна. По отношение на размера, за който следва да се уважи заявената
претенция за частта от исковия период 04.10.2018г. до 03.10.2026г., съдът кредитира
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза – отговор на въпрос
№2, вариант 2, таблица №2, колона №12, в която експерта-счетоводител е направил
подробни изчисления относно месечното обезщетение, което се дължи от работодателя
за периода 04.10.2018г. до 03.10.2026г.. Въззивният съд като се съобрази с допуснатото
увеличение на размера на предявения иск на основание чл.214, ал.1 от ГПК в частта
относно претендираните месечни обезщетения за причинените имуществени вреди,
съгласно молба, представена в съдебно заседание на 01.10.2020г. и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, намира, че заявената искова претенция
за частта от исковия период от 04.10.2018г. до 03.10.2026г. следва да се уважи за
следните размери: за периода от 04.10.2018г. до 31.10.2018г. обезщетение на
основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на 455.45 лв., заедно със законната лихва
върху сумата от датата на падежа до датата на изплащането й, като се отхвърля иска за
разликата над 455.45 лв. до пълния заявен размер от 510.00 лв. /съгласно допуснато
увеличение на размера на иска/ за този месец; за периода от 01.11.2018г. до
30.11.2018г. месечно обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на
504.24 лв., заедно със законната лихва върху сумата от датата на падежа до датата на
изплащането й, като се отхвърля иска за разликата над 504.24 лв. до пълния заявен
размер от 510.00 лв. /съгласно допуснато увеличение на размера на иска/ за този месец;
за периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018г. месечно обезщетение на основание чл.200,
ал.1 от КТ в размер на 510.00 лв. /така както е заявено от ищцата съгласно допуснато
увеличение на размера на иска/, заедно със законната лихва върху сумата от датата на
падежа до датата на изплащането й; за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г.
месечно обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на 620.00 лв. /така
както е заявено от ищцата съгласно допуснато увеличение на размера на иска/, заедно
със законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа до
датата на изплащането му; за периода от 01.07.2019г. до 30.11.2019г. месечно
обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на 607.99 лв., заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа до датата
на изплащането му, като се отхвърля иска за разликата над 607.99 лв. до пълния заявен
размер от 620.00 лв. /съгласно допуснато увеличение на размера на иска/, месечно
обезщетение за всеки от месеците за този период; за периода от 01.12.2019г. до
31.12.2019г. месечно обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на
614.43 лв., заедно със законната лихва върху сумата от датата на падежа до датата на
изплащането й, като се отхвърля иска за разликата над 614.43 лв. до пълния заявен
размер от 620.00 лв. /съгласно допуснато увеличение на размера на иска/ за този месец;
за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. месечно обезщетение на основание чл.200,
10
ал.1 от КТ в размер на 693.78 лв. /така както е заявено от ищцата, съгласно допуснато
увеличение на размера на иска/, заедно със законната лихва върху всяко от месечните
обезщетения от датата на падежа до датата на изплащането му; за периода от
01.01.2021г. до 30.11.2021г. месечно обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в
размер на 700.80 лв. /така както е заявено от ищцата, съгласно допуснато увеличение
на размера на иска/, заедно със законната лихва върху всяко от месечните обезщетения
от датата на падежа до датата на изплащането му; за периода от 01.12.2021г. до
30.11.2023г. месечно обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на
707.81 лв. /така както е заявено от ищцата, съгласно допуснато увеличение на размера
на иска/, заедно със законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата
на падежа до датата на изплащането му; за периода от 01.12.2023г. до 30.11.2024г.
месечно обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на 714.83 лв. /така
както е заявено от ищцата, съгласно допуснато увеличение на размера на иска/, заедно
със законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа до
датата на изплащането му; за периода от 01.12.2024г. до 30.11.2025г. месечно
обезщетение на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на 721.84 лв. /така както е
заявено от ищцата, съгласно допуснато увеличение на размера на иска/, заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа до датата
на изплащането му; за периода от 01.12.2025г. до 30.09.2026г. месечно обезщетение
на основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на 728.86 лв. /така както е заявено от
ищцата, съгласно допуснато увеличение на размера на иска/, заедно със законната
лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа до датата на
изплащането му; за периода от 01.10.2026г. до 03.10.2026г. обезщетение на
основание чл.200, ал.1 от КТ в размер на 70.53 лв. /така както е заявено от ищцата,
съгласно допуснато увеличение на размера на иска/, заедно със законната лихва върху
дължимото обезщетение от датата на падежа до датата на изплащането му.
По горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск като е присъдена
глобална сума за целия исков период като неправилно и противоречащо на закона
следва да се отмени, като се постанови друго решение, с което да се уважи иска, така
както е посочено по-горе. Постановеното решение в частта за разноските не следва да
се отменя, тъй като исковата претенция се явява основателна.
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна - ищца, като процесуалният й представител претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за
процесуално представителство пред въззивната инстанция. Налице са предпоставките
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.М. А. З.,
упълномощен от въззиваемата страна при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер
на сумата от 2200.00 лв., който размер на адвокатско възнаграждение е изчислен на
11
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакция след изменение на ДВ, бр.28/2014г./.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20203684 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело
№8867/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, В ЧАСТТА, в която е осъдено
М. на О.,М.,И С. да заплати на Р. К. А., с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1
КТ сумата от 83694.53 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за периода от 19.02.2015г. до 03.10.2026г., ведно със законната лихва, считано от
първо число на всеки следващ месец до окончателното изплащане, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. на ОБРАЗОВАНИЕТО и НАУКАТА , с адрес: град София,
бул.“******* *******, да заплати на Р. К. А., с ЕГН **********, с адрес: град София,
ул.„*******, ******* на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от разликата между трудовото възнаграждение,
което ищцата би получавала на сходна длъжност с тази, която е заемала към момента
на трудовата злополука длъжност, и получаваната от нея пенсия за инвалидност, без
включване в пенсията на добавка за чужда помощ, както следва: за периода
19.02.2015г. до 03.10.2018г. сумата в общ размер от 17205.88 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата; за периода от 04.10.2018г. до 31.10.2018г. месечно обезщетение
в размер на 455.45 лв., заедно със законната лихва върху сумата от датата на падежа
/първо число на следващия месец/ до датата на изплащането й, като се отхвърля иска за
разликата над 455.45 лв. до пълния заявен размер от 510.00 лв. за този месец; за
периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. месечно обезщетение в размер на 504.24 лв. ,
заедно със законната лихва върху сумата от датата на падежа /първо число на
следващия месец/ до датата на изплащането й, като се отхвърля иска за разликата над
504.24 лв. до пълния заявен размер от 510.00 лв. за този месец; за периода от
01.12.2018г. до 31.12.2018г. месечно обезщетение в размер на 510.00 лв. , заедно със
законната лихва върху сумата от датата на падежа /първо число на следващия месец/
до датата на изплащането й; за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. месечно
обезщетение в размер на 620.00 лв., заедно със законната лихва върху всяко от
месечните обезщетения от датата на падежа /първо число на всеки следващ месец/ до
датата на изплащането му; за периода от 01.07.2019г. до 30.11.2019г. месечно
обезщетение в размер на 607.99 лв., заедно със законната лихва върху всяко от
месечните обезщетения от датата на падежа /първо число на всеки следващ месец/ до
датата на изплащането му, като се отхвърля иска за разликата над 607.99 лв. до пълния
12
заявен размер от 620.00 лв., месечно обезщетение за всеки от месеците за този период;
за периода от 01.12.2019г. до 31.12.2019г. месечно обезщетение в размер на 614.43
лв., заедно със законната лихва върху сумата от датата на падежа /първо число на
следващия месец/ до датата на изплащането му, като се отхвърля иска за разликата над
614.43 лв. до пълния заявен размер от 620.00 лв. за този месец; за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. , месечно обезщетение в размер на 693.78 лв. , заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа /първо
число на всеки следващ месец/ до датата на изплащането му; за периода от
01.01.2021г. до 30.11.2021г. месечно обезщетение в размер на 700.80 лв. , заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа /първо
число на всеки следващ месец/ до датата на изплащането му; за периода от
01.12.2021г. до 30.11.2023г. месечно обезщетение в размер на 707.81 лв. , заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа /първо
число на всеки следващ месец/ до датата на изплащането му; за периода от
01.12.2023г. до 30.11.2024г. , месечно обезщетение в размер на 714.83 лв., заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа /първо
число на всеки следващ месец/ до датата на изплащането му; за периода от
01.12.2024г. до 30.11.2025г. месечно обезщетение в размер на 721.84 лв., заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа /първо
число на всеки следващ месец/ до датата на изплащането му; за периода от
01.12.2025г. до 30.09.2026г. месечно обезщетение в размер на 728.86 лв., заедно със
законната лихва върху всяко от месечните обезщетения от датата на падежа /първо
число на всеки следващ месец/ до датата на изплащането му; за периода от
01.10.2026г. до 03.10.2026г. обезщетение в размер на 70.53 лв., заедно със законната
лихва върху дължимото обезщетение от датата на падежа /първо число на следващия
месец/ до датата на изплащането му.
ОСЪЖДА М. на ОБРАЗОВАНИЕТО и НАУКАТА , с адрес: град София,
бул.“******* *******, да заплати на адв.М. А. З., от САК, с ЕГН **********, с адрес
на упражняване на дейността: град София, ул. „*******, на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА сумата от 2200.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищцата пред въззивната инстанция по подадената въззивна
жалба на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14