РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Сандански, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20201250100748 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и е образувано, въз основа на искове,
предявени от ЕВ. Г. СТ. от гр. ****против В. К. Д. от същия град.
Ищцата сочи, че с ответника са съседи и живеят в една жилищна кооперация. Посочва,
че тя живее на първия етаж, а ответникът живее на третия етаж. Твърди че на 6.12.16 г., на
13.12.16 г. и на 17.12.16 г. ответникът е извършил спрямо нея непозволено увреждане,
изразяващо се в отправяне на обиди и в закана с убийство. Твърди, че в резултат на тези
увреждания е претърпяла неимуществени вреди. Иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане на ответника, извършено
спрямо нея на 06.12.2016 год., да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на
3 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане,
извършено на 13.12.2016 год. и да й заплати обезщетение в размер на 1000 лева за
претърпени от нея неимуществени вреди от непозволеното увреждане на ответника,
извършено на 24.03.2017 година, ведно със законната лихва от датите на увреждането до
окончателното им изплащане.
Ответникът подава отговор, в който оспорва исковете. Оспорва изложеното в исковата
молба и твърди, че е невярно. Твърди, че отношенията между него с ищцата са се влошили
от 2014 г. във връзка със спор за паркиране. Твърди, че не контактува с нея и избягва срещи
с нея, тъй като е конфликтна личност. Излага подробни факти относно лучилото се на
инкриминираните дати.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковете. Ответникът поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установени следните факти:
1
Ищцата и ответникът живеят в една кооперация, намираща се в гр. ****, на ул.
******“ № ***. Ищцата живее на първия етаж, а ответникът на третия етаж. Към 2016
година отношенията между семействата на ищцата и това на ответника не били добри, а
били влошени след възникнал спор за място за паркиране.
На 6 декември 2016 година, вечерта около 20, 00 часа, ищцата се прибрала у дома
силно уплашена. Майка й свид. ***С. я видяла да стои в коридора и до вътрешната страна
на входната врата и на въпроса й защо стои там, тя й отговорила, че засякла на стълбището
съседа В.Д., който я обидил. Тогава свидетелката чула как Д. извикал към вратата им
думата „помия“ и шумно се изплюл върху входната им врата.
На 13 декември 2016 година вечерта около 21,00 часа, ищцата се приготвяла да
излиза с приятелката си В. П.. Двете стояли в коридора на жилището на С. на първия етаж,
входната врата била полуотворена когато по стълбище се изкачвал ответника Д.. Същият
бил в явно нетрезво състояние. Когато се качил на стълбищната площадка пред жилището
на С., той я видял, приближил се към врата, обърнал се към С. и се изплюл към нея. За да не
я уцели, ищцата се отдръпнала в последния момент навътре, при което Д. дошъл и я казал
„Ей, помийо“. Ищцата и свидетелката се прибрали навътре. Притеснена от случилото се С.
позвънила на тел. 112 и след 5- 10 минути на място пристигнали служители на РУ на МВР
***, свид. В.Ц. и свид. Иван. К.. След като разпитали ищцата, свидетелите се качили на
третия етаж за да потърсят ответника. На позвъняването отворила съпругата му – свид. Д.,
която им казала, че Д. спи и те си тръгнали. Излизайки от кооперацията, Д. се показал на
балкона и заявил на свидетелите, че ще слезе при тях. Когато слязъл при тях се обърнал към
намиращата се там ищца наричайки я „боклук“, псувал и отправил към ищцата и към майка
й заплахи „ще ви запаля, ще ви заколя помии“. Тогава полицейските служители се качили с
него в жилището му с намерение да му връчат протокол за предупреждение по ЗВМР, но Д.
отказал да го подпише.
След случилото се ищцата била силно разстроена, притеснена и с приятелката й се
отказали да излизат. С. се прибрала у дома. Известно време след случилото се чувствала зле
и не можела да спи. Приемала лекарства за успокоение. На 17.12.2016 година посетила
психиатъра д-р А. С., която констатирала, че С. е в състояние на: „Остра реакция на стрес с
последващо посттравматично стресово разстройство“ – видно от медицинско удостоверение
по Амб. № 125/ 17.12.2016 год., издадено от д-р С.. Верността на това удостоверение беше
оспорена от ответника по делото. Съдът намира, това оспорване за доказано, тъй като в
заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно- психиатрична експертиза,
вещото лице д-р Ю.А. – специалист психиатър, което съдът кредитира като пълно,
компетентно и безпристрастно се заключава, че преживяванията на ищцата могат да се
отнесат към категорията на т.н. ситуативен стрес, при който след отстраняване на стресора
отпада нервното и емоционално напрежение. Според д-р А. първоначалните оплаквания на
ищцата „покриват в малка част медицинските критерии за остра реакция на стрес и не
покриват критериите за посттравматично стресово разстройство“. Предвид изложеното
съдът намира оспорването на верността на документа за доказано и не обсъжда като
2
доказателство по делото удостоверението на д-р С., че ищцата страдала от „Остра реакция
на стрес с последващо посттравматично стресово разстройство“.
На 24.03.2017 год., около 18, 00 часа, ищцата отново се срещнала с ответника на
стълбищната площадка. Той отново бил в нетрезво състояние и виждайки я отново я
нарекъл „помия“, изплюл все върху входната врата на жилището й и седнал на стълбището,
говорейки шумно по телефона. Притеснена ищцата се обадила в полицията. На място
дошли свид. Ц. и свид. В.. Двамата намерили Д. в дома му, който лично им отворил вратата
с бира в ръка и в явно нетрезво състояние. Пред тях продължил да обижда С., поради което
свидетелите го отвели в полицията. След случилото се ищцата се срамувала да излиза навън.
Към момента ищцата не живее в процесната сграда.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за доказана от свидетелските
показания на свид. Т. С., майка на ищцата и свид. В. П. и частично от свидетелските
показания на свид. Д. съпруга на ответника, които изцяло се потвърждават от свидетелските
показания на полицейските служители свид. Ц., К. и В.. Независимо от нейната
заинтересованост, съдът кредитира показанията на майката на ищцата, тъй като се покрива с
останалите свидетелски показания и най- вече на показанията на полицейските служители,
незаинтересовани по делото лица. Съдът намира доводите на ответната страна за
заинтересованост на същите, поради колегиални им отношения с настоящия съпруг на
ищцата К. П., също полицейски служител за неоснователни, тъй като свидетелските
показания предимно на свид. Ц. се потвърждават от изготвените от него непосредствено
след инцидентите докладни записки, приети като доказателства по делото (лист 138 и 150).
От друга страна, съдът не обсъжда свидетелските показания на свид. В. М. и Г. Б., тъй като
двете не са очевидци на случилото се на инкриминираните дати. Съдът не обсъжда и
свидетелските показания на същите свидетелки и на свид. Д., че към инкриминираните дати
ищецът не е употребявал алкохол. В тази част показанията им противоречат на показанията
на останалите свидетели, които описват състоянието на ответника при случилото се на 13
декември 2016 год. и на 24.03.2017 година като лице в „явно нетрезво състояние“. Съдът не
обсъжда свидетелските показания на свид. С., П., М., Б. и Д. в частта им, че към процесните
дати ищцата е преживявала прекратяването на дългогодишната си връзка с племенника на
свид. Б.. По делото не се установи причинна връзка между психичното състояние на ищцата
на ситуативен стрес и раздялата с бившият й приятел. От съдебно- психиатричната
експертиза се установи, че поведението на ответника е „стресогенното събитие“, което е
предизвикало нервното и емоционално напрежение у ищцата.
Съдът не обсъжда и представените от страна на ответника две медицински епикризи
и два фиша за спешна помощ поради следното:
Документите съдържат данни за факти, които нямат връзка с предмета на делото.
Обстоятелството, че ответникът има сърдечно заболяване и че приема медикаменти за да се
лекува, не опровергава твърдението на ищцата, че на инкриминираните дати той е бил
пиян.
От страна на ищцата за случилото се на 6 на 13 декември 2016 година и на 24.03.2017
3
година са били подадени жалби до началника на РУП -****, по които са били образувани
преписи и с две постановления, съответно от 05.01.2017 год. и от 03.05.2017 год. прокурор
при РП- ****е отказал да образува досъдебно производство с мотив, че не са събрани
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно- психиатрична
експертиза се установява, че към момента и след напускането на процесната жилищна
сграда, стресогена е преработен от страна на ищцата. Вещото лице заключава, че деянията
на ответника са били възприети от ищцата като стресогенно събитие, което е имало
преходен характер.
При така установеното съдът прави следните изводи:
Съдът приема, че ответникът е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба от закона, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементите от сложния фактическия
състав на непозволеното увреждане са следните: – деяние; - противоправност на деянието; -
вреда; - причинна връзка между деянието и настъпилата вреда; – вина.
Съдът приема, че ответникът на 6 декември 2016 год., на 13 декември 2016 година и
на 24 Март 2017 година е обидил ищцата, наричайки я помия, боклук, псувайки по нея и
плюейки по нея и по вратата на жилището й. Едното от деянието му се изразява в обида чрез
думи, а другото в обида чрез действия - плюене по врата на жилището, с които е засегнал
честта и достойнството на ищцата. Действията му са извършени в присъствието на ищцата и
тя лично ги е чула и видяла, както едно от деянията е извършено и публично, на 13
декември 2016 г., в присъствието на майка й, на приятелката й В. П. и на полицейските
служители. Деянията на ответника са противоправни, същите противоречат на принципа
„Не вреди другиму“ и осъществяват състава на престъплението обида по чл. 146, ал. 1 от
НК. Установи се е и вината на ответника. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се
предполага до доказване на противното, а ответникът, чиято беше доказателствената
тежест, не обори тази презумпция. Установи се, че в резултат на деянията на ответника,
ищцата е претърпяла вреди, изпаднала е в състояние на ситуативен стрес, т.е. причинно –
следствената връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, била е тревожна,
приемала е лекарства за успокоение и се е срамувала от хората в кооперацията.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение за извършените от него непозволени увреждания. Следователно предявените
искове се явяват доказани по основание, а относно техния размер съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
видове вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени (нематериални) вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението съдът се
съобрази с претърпените морални вреди, поради което намира, че ответникът следва да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 200 лева за първото деяние на 6 декември 2016
4
год., 600 лева за второто деяние на 13 декември 2016 година и 400 лева за деянието на
24.03.2017 година. Понеже ищцата претендира сумата от 1000 лева за първото деяние,
сумата от 3000 лева за второто деяние и сумата от 1000 лева за третото деяние исковете над
уважените им части следва да бъдат отхвърлени като неоснователно завишени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно с уважената част от иска, съдът възлага
в тежест на ответника част от направените от ищцата разноски по делото, а именно сумата
от 285 лева от общо направени разноски в размер на 1 186 лева, изчислени съобразно
формулата за определяне на разноски.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска ищцата ще следва да
заплати на ответника част от направените от него разноски, а именно сумата от 479 лева от
общо направени разноски в размер на 630 лева, изчислени съобразно посочената формула.
Водим от горното и на основание чл. 45 от ЗЗД, чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Д. с ЕГН **** от гр. ****, ул.“К*** Х***“ № ***, ет. **, ап. *** да
заплати на ЕВ. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр. *,** ул.*** № ***сумата от 200 (двеста)
лева за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на виновното и
противоправно деяние на Д., изразяващо се в отправени на 6 декември 2016 година в гр.
***обиди към нея, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.12.2016 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания
размер от 1 000 (хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. К. Д. с ЕГН **** от гр. ****, ул.“****“ № ***, ет. **, ап. ** да заплати на
ЕВ. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ № 3 сумата от 600 (шестстотин) лева
за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на виновното и
противоправно деяние на Д., изразяващо се в отправени на 13 декември 2016 година в гр.
****, публично, в присъствието и на други лица, обиди към нея, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 13.12.2016 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до претендирания размер от 3 000 ( три хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. К. Д. с ЕГН ***** от гр. ***, ул.****“ № 3, ет. 3, ап. 6 да заплати на ЕВ.
Г. СТ. с ЕГН ********** от гр. ****, ул.“****“ № 3 сумата от 400 (четиристотин) лева
за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на виновното и
противоправно деяние на Д., изразяващо се в отправени на 24.03.2017 в гр. *****обиди към
нея, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2017 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 1 000
(хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, медицинско удостоверение Амб. № 125/
17.12.2016 год. , издадено от доктор А. С. за неверен документ.
5
ОСЪЖДА В. К. Д. с ЕГН **** от гр. ***, ул.“***“ № **, ет. ***, ап. ** да заплати на
ЕВ. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.“***“ № 3 сумата от 285 лева (двеста
осемдесет и пет) лева за направените от нея разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА ЕВ. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.“**** да заплати на В. К. Д. с
ЕГН **** от гр. ***, ул.“***** сумата от 479 (четиристотин седемдесет и девет) лева
за направените от него разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - град Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6