Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04. 06. 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение,
втори въззивен състав, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина
Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА гр. д.
№ 306 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Е.“ ЕООД срещу
разпореждане от 29. 03. 2021 г. на ЧСИ Васил
Недялков, рег. № 864 на КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, с което
отказано приключването на производството по изп. д. № 20208640400223 по реда на
чл. 433, ал. 2 ГПК, поради липсата на правомощия за извършване, респ.
признаване на настъпило прихващане, при наличие на изрично противопоставяне
отстрана на взискателя по делото.
Жалбоподателят поддържа становище за
незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител и моли за неговата отмяна. В жалбата са
изложени подробни съображения за нейната основателност, като се посочва, че се
касае за две съдебно установени насрещни ликвидни и изискуеми вземания, наличие
на компенсаторно изявление на длъжника, достигнало до взискателя, които са
достатъчни условия за удостоверяване от страна на съдебния изпълнител на извършено
извънсъдебно прихващане.
Ответникът по жалба – „Д.“ ЕООД, взискател по
изпълнението, в срока за отговор на жалбата е депозирал такъв, в който заявява
становище за нейната неоснователност и молба за оставянето ѝ без
уважение.
Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното
дело и мотиви на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК, който изразява
становище за неоснователност на същата.
Въз основа на доказателствата по делото, Софийският
окръжен съд намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по дело № 20208640400223
е образувано по молба от 23. 12. 2020 г. на взискателя „Д.“ ЕООД срещу длъжника
„Е.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 02.12.2020 г. , издаден по ч. т.
д. № 197/2020 г. на Софийски окръжен съд, за сумата 5 095,49 лева,
представляваща обезщетение за направени арбитражни разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
На 08.01.2021 г. до длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му към същата дата
възлиза в общ размер от 6 847,66 лева, като по искане на взискателя върху
открити негови банкови сметки са наложени запори в посочени банки.
С молба от 25.01.2021 г. длъжникът е поискал от
съдебния изпълнител, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, да постанови
приключването на образуваното при него изпълнително производство, тъй като с
писма от 12. 01. 2021 г. направил изявление за прихващане до взискателя, които не
били получени от взискателя и неговия процесуален представител, поради което
моли съдебния изпълнител да ги препрати до известните му адреси. Посочва, че
според трайната съдебна практика моментът на настъпване на правните последици
от прихващането законодателят е обвързал с отправянето на изявлението за
прихващане, но не и с момента на узнаването на това изявление от адресата.
Длъжникът е поискал и възстановяване на преведената от запорирана негова
банкова сметка ***, в това число и тази в размер на 852,17 лева, представляваща
такси и разноски по изпълнението, като надвнесена. Последната посочена сума е
била възстановена по сметката на длъжника от ЧСИ Недялков на 04. 02. 2021 г.
Дружеството-длъжник е представил по изпълнителното
дело препис от връчена на дружеството-взискател нотариална покана, с която
уведомява последното, че прави изявление за прихващане на паричното вземане по
изпълнителен лист, издаден по ч. т. д. № 116/2019 г. на Окръжен съд – гр. Шумен
срещу паричното му задължение към „Д.“ ЕООД по издаден в полза на последното
изпълнителен лист от 02. 12. 2020 г. по
ч. т. д. № 197/2020 г. на Софийски окръжен съд до размера на сумите
5 095,49 лева и 900 лева – разноски по изпълнителното производство.
С оглед направеното изявление за прихващане, за
което взискателят бил уведомен чрез връчена нотариална покана, длъжникът е
депозирал заявление до съдебният изпълнител за приемане вземането по
изпълнителния лист, предмет на образуваното при него изпълнително производство,
за погасено, поради което и да бъде обявено за приключило, на основание чл.
433, ал. 2 ГПК.
Препис от заявлението на длъжника е връчено на
взискателя, който в предоставения му срок за становище е депозирал молба на 12.
03. 2021 г., в която възразява срещу направеното от длъжника изявление за
прихващане. Посочил е, че в ГПК не е предвиден такъв правен способ за
прекратяване на изпълнителното производство. Освен това, съдебният изпълнител
не разполага с правораздавателни функции и няма правомощия да извършва
прихващане на вземането по представен пред него изпълнителен лист с насрещни
вземания срещу взискателя.
С разпореждане от 29.03.2021 г. съдебният изпълнител
е отказал приключването на производството, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК,
поради обстоятелството, че той не разполага с такива правомощия при изричното
противопоставяне на прихващането от страна на взискателя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбите
на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК определят лимитативно възможните хипотези на
прекратяване и на приключване на изпълнението, като в частност, по волята на
длъжника основанията за прекратяване на производството могат да бъдат: когато
представи квитанция от пощенска станция или писмо от банката, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена на взискателя
преди образуването на изпълнителното производство, а за приключване – с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението и които
основания не могат да се тълкуват разширително.
Както
правилно е посочил в мотивите си съдебният изпълнител, той не разполага с
правомощия да извършва, респ. да признава настъпило прихващане при наличие на
изрично противопоставяне на прихващането от страна на взискателя по делото, каквото
в случая е изрично заявено. Съдебният изпълнител няма такава процесуална
компетентност, тъй като материалноправното прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД
е институт на облигационното право и не фигурира като изпълнителен способ по
ГПК. Единствено, при заявено твърдение за извършено прихващане от едната страна
в изпълнителното производство, съдебният изпълнител е длъжен да доведе до
знанието на насрещната страна по изпълнението това възражение и ако последната
признае за валидно прихващането да ѝ укаже за възможността да подаде
молба за прекратяване на принудителното изпълнение поради извършено плащане
чрез прихващане на насрещно вземане.
С
оглед на горното, настоящият състав счита, че няма основание да се приеме, че
отказът на съдебният изпълнител да приключи изпълнителното производство е
неправилен и незаконосъобразен. Последният е постановен в съответствие с
действащите процесуални правила и съответства на правомощията му, поради което
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.03.2021 г. на ЧСИ Васил Недялков, с което
отказва да приключи производството по изп. д. № 20208640400223, на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.