МОТИВИ по ПРИСЪДА № 21

по НОХД № 358/2019 год. по описа на ВТРС

 

Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу Р.С.Д. - роден на *** год. в гр. ***, с постоянен адрес:***, български гражданин, със средно специално образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, затова, че на 10.10.2017 год. в гр. Велико Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.Х.К., че ще му достави четири кубични метра дърва за огрев, с което му причинил имотна вреда в размер на 200 лева, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание подсъдимия Р.Д. и неговия защитник – адв. Й. И. от ВТАК, заявяват, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27-ма от НПК – съкратено съдебно следствие.

По делото е предявен граждански иск от пострадалия П.Х.К. с ЕГН **********, от гр. В. Търново, в размер на сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за причинените му от извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 210, ал. 1 от НК. Съдът, след като изслуша становищата на страните намери, че така предявеният граждански иск от пострадалия отговаря на изискванията на чл. 84 и сл. от НПК и на изискванията на разпоредбите на ГПК – предявен е от активно легитимирана страна в законоустановените срокове преди започване на разпоредителното заседание по делото, поради което счете, че следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес. С протоколно определение от 25.03.2019 год. съдът прие така предявения граждански иск срещу подсъдимия, като конституира в качеството на граждански ищец П.Х.К. с ЕГН **********.

          След разясняване от страна на съда на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го уведоми, че съответните доказателства от ДП и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимия Р.С.Д. се призна за виновен, като заявява, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното.

          Защитникът на подсъдимия – адв. И., не оспорва фактите и авторството на деянието на своя подзащитен. Счита, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, като подчертава, че подзащитния й е имал желанието и намерението да възстанови на пострадалия размера на причинената му вреда, но поради задържането му под стража по друго дело, не е успял да стори това. Освен това адв. И. сочи, че Д. до момента не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, поради което моли на същия да бъде наложено наказание към предвидения в закона минимален размер, което съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК да бъде намалено с една трета. 

          Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия Р.Д.. Счита, че същото е доказано по безспорен начин от събраните на ДП доказателства. Моли същия да бъде признат за виновен. Счита, че за извършеното деяние следва да бъде наложено наказание от една година и шест месеца "Лишаване от свобода, което съобразено с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, същото да бъде редуцирано на една година "Лишаване от свобода". Счита, че съдът следва да приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК отложеното общо наказание по ЧНД № 803/2017 год. на ГОРС в размер на 3 години, което следва да бъде изтърпяно отделно от наказанието, наложено с настоящата присъда.

          Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият Р.С. ***. Завършил е средно образование. Разведен е. Няма постоянен адрес на пребиваване. Живее на квартири в различни градове. Безработен е. Няма легални източници на доходи. Има две деца, които са настанени при майките си и Д. не полага грижи за тях. Средства за препитание набира основно чрез извършване на измами спрямо възрастни лица, изразяващи се в обещание за доставяне на дървесина на изгодна цена и взимане предварително на сумите за дървесината, без обаче след това да им доставя уговореното. Словоохотлив е, умее да убеждава набелязаните от него лица в „чистите“ си намерения, както и да буди съжаление у същите. Управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № *****, който не е регистриран на негово име. Баща му работи в чужбина. Майка му е починала.

          Подсъдимият бил осъждан четири пъти за извършени от него престъпления от общ характер. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 329/2017 год. на Районен съд град ***, влязло в сила на 14.09.2017 год., Д. бил осъден за извършено в периода от 15.06.2016 год. до 19.10.2016 год. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Било му наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от три години. Налаганите му наказания по никакъв начин не постигнали поправителен и превъзпитателен ефект спрямо него и същия продължил с престъпния си начин на живот.

          На 10.10.2017 год. подсъдимият Д. ***. Решил да намери някой възрастен човек, когото да измами, чрез което да си набави доходи. Разхождайки се из града видял свидетеля Г. Д. Г.ев. Подсъдимият Д. отишъл при него и го заговорил. Обяснил му, че има леля, която живее в гр. Велико Търново. Разказал му, че щял да кара камион с дърва за огрев на леля си, но тя нямала финансовата възможност да закупи цялото количество. Попитал го дали познава хора, които да търсят да си закупят дърва за огрев. Свидетелят Г. Г.ев се сетил за своя съсед - П.К. и обяснил на обвиняемия къде живее К. в града.

          Подсъдимият Д. веднага отишъл до дома на пострадалият П.Х.К. с намерението да го измами по отработения вече механизъм чрез предлагане на евтини дърва за огрев. Позвънил на входната врата. Когато св. К. отворил, подсъдимият се представил с името Р.. Обяснил на пострадалия К., че ще му достави четири кубични метра дърва за огрев на изгодна цена, а именно по 50 лева кубика, общо 200 лева. За да спечели доверието на К., подсъдимият му обяснил, че дървата били нарязани и нацепени и щели да бъдат осигурени от братовчед му, който работел в горско стопанство (без да уточнява в кое). В действителност подсъдимият нито имал братовчед, който работел в горското стопанство, нито пък имал възможност и намерение да достави дърва на пострадалият. Подсъдимият Д. обещал на св. К., че ще докара дървата на 13.10.2017 год., но за целта трябвало пострадалия К. да му даде парите за тях предварително. За да го убеди, че няма нищо съмнително, подсъдимият дори му оставил телефонен номер за връзка, който пострадалия записал на едно листче. Номерът на телефона бил ********** и се ползвал от Д.. За да спечели доверието на К., подсъдимият споменал, че се познава със сина му. Убеден от думите му, К. решил да му даде част от сумата, а именно сто лева. Но подсъдимият започнал да му обяснява, че се притеснявал, че няма какво да прави с дървата ако К. се откажел от тях и настоял да му даде и останалите сто лева. Накрая Д. успял да убеди пострадалият К. и той се съгласил да му даде цялата сума от 200 лева. Извадил и му броил парите на входната врата. К. дал на подсъдимия Д. две банкноти по 50 (петдесет) лева и пет банкноти по 20 (двадесет) лева. Бил убеден, че тези пари ги дава, за да си заплати четирите кубика дърва, които обвиняемият обещал да му достави. След като подсъдимият Д. взел парите от пострадалият, продължил да го убеждава, че няма нищо съмнително и щял да му достави дървата. След което двамата се разделили. По-късно подсъдимият Д. се обадил на пострадалия К. по телефона, за да затвърди и поддържа формираното у него заблуждение и още веднъж му обещал, че ще докара дървата в петък, на 13.10.2017 год., като посочил и час 09.00 часа. В определения ден и час - 13.10.2017 год., 09.00 часа, подсъдимият Д. не изпълнил уговорката да достави обещаното количество дърва за огрев на св. К.. Св. К. поизчакал малко и набрал мобилния номер, оставен му от подсъдимия Д., но телефона бил изключен и св. К. не успял да осъществи връзка. Д. нито се обадил повече, нито изпълнил обещаното. Осъзнал, че е измамен, св. К. подал сигнал в полицията за случилото се.

          Разпитан в хода на ДП пред защитник, подсъдимият Д. се е признал за виновен, като е дал подробни обяснения и изразил съжаление за случилото се.

          Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство доказателства: самопризнанията на подсъдимия Р.Д. в хода ДП и в хода на съдебното следствие; от разпитаните в хода на разследването по ДП свидетели - П.Х.К., Г. Д. Г.ев, И.К.М. и М.Д.Д., извършените разпознавания, както и от всички останали приложени по делото доказателства, приети от съда по съответния ред. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимия Р.С.Д. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, доколкото на 10.10.2017 год. в гр. Велико Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у П.Х.К., че ще му достави четири кубични метра дърва за огрев, с което му причинил имотна вреда в размер на 200 лева, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай. Съдът намира за безспорно доказано, както че е подсъдимият е възбудил в заблуждение пострадалия, че ще му достави дърва за огрев, така и че е поддържал заблуждението, като е оставил телефон за връзка, за да потвърди това си намерение, като дори е провел допълнителен разговор, за да го убеди в безкористността на намеренията си. Мотивиран от впечатлението, което оставил и от убедителното му поведение, св. К. му предал исканата от него сума за дърва за огрев. Дадената от пострадалия К. парична сума в размер на 200 лева представлява и размера на настъпилата вреда за пострадалият.

          Налице и специфичната причинна връзка между деянието и престъпния резултат - имотната вреда е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от пострадалия, вследствие на неправилно формираната у К. представа от подсъдимия Д. относно това за какво е била необходима въпросната сума.

          Деянието измама е извършено от подсъдимия Р.С.Д. повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е извършил деянието след като бил осъден за същото престъпление и не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на наложеното наказание. Поради това квалификацията на деянието на Д. е по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК. Измамата не представлява маловажен случай с оглед високата степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан няколкократно за същите по вид престъпления (макар и на ниска стойност).

          От субективна страна подсъдимия Д. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл - съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, като е преследвал и специалната цел, предвидена в чл. 209 от НК - да набави за себе си имотна облага. Умисълът на подсъдимия се извежда от неговото обективно поведение. Той ясно е съзнавал, че няма нито възможност, нито намерение да достави предлаганите от него дърва за огрев, като е предвиждал, че в резултат от заблуждението, което е възбудил у свидетеля и впоследствие поддържал, ще последва имуществено разпореждане в негова полза и по този начин ще набави за себе си имотна облага, която не му се следва. Също така подсъдимия е искал да настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремял, а именно П.К. да се разпореди със собствените си парични средства, като е преследвал и специалната цел - да набави за себе си имотна облага. Съдът счита за доказана от доказателствата по делото и специалната цел на подсъдимия - да набави за себе си, имотна облага, обективирана чрез получаване на паричните средства, следствие на възбуждането и поддържане на заблуждение у П.Х.К.. Освен това подсъдимият е съзнавал, че извършва измамата повторно (за пореден път), след като е бил осъждан за същото престъпление и не е изтекъл петгодишния срок от изтърпяване на наложеното наказание.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия Р.Д., незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Като призна за виновен подсъдимия Р.Д., съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се отличава с голяма тежест, а напротив - причинената имотна вреда е в размер на сумата от 200 лева.

Обществената опасност на подсъдимия Д. обаче съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете пълното съдействие на Д. за установяване на обективната истина в хода ДП и на съдебното следствие и критичното му отношение към извършеното.

Настоящия съдебен състав счете, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК (съответно чл.58а ал. 4 от НК).

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите осъждания на подсъдимия Д., както и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в петгодишния срок от наказанието му за друго такщова деяние. Освен това причинената от престъплението вреда в размер на 200 лв. не е възстановена.

След като взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намери, че най-подходящо наказание за подсъдимия Р.Д. би било такова около и малко над минималния размер предвиден в закона, който е лишаване от свобода от една до осем години. Поради това съдът определи за извършеното от Д. престъпление наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца. След това съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, като намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия Д. наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година, което съгласно разпоредбите на ЗИН, следва да изтърпи при първоначален „Строг” режим. Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия Р.Д., е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.

От приложената по делото и приета като доказателство справка за съдимост с рег. № 160 от 23.01.2019 год. на Бюро „Съдимост”  при ВТРС (л. 131 от ДП), се установява, че Р.Д. е извършил деянието за което е признат за виновен и осъден с настоящата присъда, в изпитателния срок на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца, наложено му с присъда (споразумение) от 14.09.2017 год. по НОХД № 329/2017 год. по описа на ГОРС и изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години.

Съдът установи също така, че съгласно сочената справка за съдимост, с Определение от 25.10.2017 год. по ЧНД № 803/2017 год. на ГОРС, влязло в законна сила на 10.11.2017 год. , на Р.С.Д. на основание чл. 25 ал. 1 вр . с чл. 23 ал. 1 от НК е било определено едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му с присъди по НОХД № 478/2017 год. на ВТРС, НОХД № 987/2017 год. на ВТРС, НОХД № 185/2017 год. на РС - Севлиево и по НОХД № 329/2017 год. на ГОРС, в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 25 ал. 4 вр. с чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от пет години считано от влизане в сила на определението.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. Т.е. в настоящия случай съдът следва да приведе в изпълнение отложеното наказание по посочената присъда по НОХД № 329/2017 год. на ГОРС. Същевременно с това обаче Д. е извършил деянието, за което е признат за виновен с настоящата присъда и в изпитателния сок на останалите три осъждания с присъдите по НОХД № 478/2017 год. на ВТРС, НОХД № 987/2017 год. на ВТРС, НОХД № 185/2017 год. на РС - Севлиево. В този смисъл съдът счете, че следва да бъде извършено групиране на горните наказания, тъй като са налице основанията за това и на бъде приведено в изпълнение определеното общо наказание. В конкретния случай съдът не би могъл да приведе в изпълнение определеното общо наказание "Лишаване от свобода" по ЧНД № 803/2017 год. на ГОРС, тъй като определението по това дело към датата на извършването на деянието по настоящото дело - 10.10.2017 год., все още не е било влязло в законна сила. Същото е влязло в законна сила на 10.11.2017 година. Поради това съдът с присъдата определи на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените на подсъдимия Р.С.Д. с влезли в сила присъди по НОХД № 478/2017 г. на ВТРС; НОХД № 987/2017 г. по описа на ВТРС; НОХД № 185/2017 по описа на РС Севлиево и НОХД № 329/2017 г. по описа на ГОРС, а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 25, ал. 4, вр. с чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за срок от пет години. Налице са основанията за групиране на посочените наказания, тъй като отделните деяния за които е осъден Д. по посочените дела, са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което й да е от тях.

След така определеното общо наказание по посочените присъди и на основание чл. 68 ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение така определеното общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, като постанови същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, отделно от наложеното с настоящата присъда наказание от една година лишаване от свобода.

По отношение на предявения граждански иск от пострадалия П.Х.К., съдът намира, че същия е основателен и доказан по размер. От събраните в хода на ДП и в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че е безспорно доказано, че Х., е претърпял имуществена вреда в размер на 200.00 (двеста) лева, което е пряка и непосредствена последица вследствие на извършеното от подсъдимия Р.Д. деяние – измама. Размера на предявения граждански иск съвпада с установената по делото вреда, която е включена и в обвинението срещу подсъдимия, повдигнатото му с обвинителния акт. При това положение, съдът намери, че така предявения граждански иск от пострадалия П.К., е доказан по основание и размер, поради което осъди подсъдимия Р.С.Д. да заплати на П.Х.К. с ЕГН **********,***, сумата от 200.00 лева (двеста лева), представляваща  обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.10.2017 год., до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.С.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС – В. Търново сумата от 50 (петдесет) лева - представляваща ДТ върху уважения гражданския иск, както и сумата от 5.00 (пет) лева - за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                                               

                                     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                       

                                                                                                       / Емил Бобев /