Определение по дело №142/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частни жалби на М. Д. Х., С. А. Х. и К. С. Т., против определение 125/19.04.11г на РС-П., постановено по Г.д.№1373/10г по описа на с.с.,подадена чрез процесуален П., с пр. осн. чл.274 и сл. ГПК.

С атакуваният акт е спряно производството по гражданското дело на осн.чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Недоволни от атакуваното определение са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно.Поради това искат неговата отмяна и връщане делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна не изразява становище по частните жалби.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

От материалите по делото се установи,че действително с постановление от 17.03.11г на РП-П. срещу К. Т. е образувано досъдебно производство за извършени няколко престъпления, едно от които - на 14.11.08г по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 НК. От текстовото описание на деянието е видно, че е заради съзнателно ползване пред нотариус от Т. на документ с невярно съдържание, а именно-удостоверение изх.№141/19.06.08г, издадено на нейно име и удостоверяващо степента на завършеност на триетажната жилищна сграда в УПИ ХІ 2645,кв.27 по действащият план на П., прилагайки го по нотариално дело №741/08г, като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Същевременно с исковата молба се претендира нищожност на покупко-продажбата, материализирана в нотариален акт №74/08г,издаден по дело №741/08г, поради противоречието й със закона(по арг. на чл.26, ал.1 ЗЗД). Според ищцовата страна последната произтича от същото удостоверение №114/19.06.08г, удостоверяващо степента на завършеност на обекта, предмета на атакуваната сделка, което счита за неверен документ. Основният аргумент за последното твърдение, е че към момента на издаването му и изповядване на покупко-продажбата,отразеното в съдържанието му не отговаря на действителното фактическо положение.Въпреки това обаче е послужил за прехвърлянето на процесния имот, за който ищеца претендира, че е собственик.

При тези данни РС правилно и законосъобразно е спрял производството по делото, основавайки се на чл.29, ал.1, т.5 ГПК. Цитираната норма предвижда възможността, когато при разглеждането на гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, да спре делото. В още по-голяма степен спирането е наложително и когато вече е образувано наказателно производство, в чийто предмет на доказване попада въпросните престъпни обстоятелства. Безспорно в образуваното досъдебно производство(вж. постановлението на РП-П.) по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 НК ще се установи осъществяването или неосъществяването на факта на неистинност на удостоверение №141/19.06.08г(сочено за неверно от първоначалния ищец).Защото това е един от елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 НК, неизбежно попадащ в предмета на доказване и в зависимост от който ще бъде постановена осъдителна или оправдателна присъда.А тя съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд досежно деянието, поради което ще предопредели изхода на водения граждански процес. Ето защо изложените в тази връзка оплаквания на жалбоподателите не намират опора в закона. Доводите им биха имали основание, ако наказателното производство се спре, респ. прекрати.Като е съобразил горното РС е процедирал в пълно съответствие с процесуалните правила за спиране.Единствено при специалният иск по чл.124, ал.4 ГПК, целящ установяване истинността или неистинността на един документ, вследствие престъпление, спирането по чл.229, ал.1,т.5 ГПК е недопустимо.

Предявяването на насрещен иска не променя горните изводи и не налага отмяна на атакувания акт, тъй като е вследствие последващо обективно съединяване на искове, чието разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред, предопределя освен съединяването им и общата им процесуална съдба.

По изложеното атакувания акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърµдаването му изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното БОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение 125/19.04.11г на РС-П., постановено по Г.д.№1373/10г по описа на с.с.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от съобщаването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: