Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. Кюстендил, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора:
Михаил Крушовски, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 199/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Б.1.“
ООД, ***, против решение № 251 от 29.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 533/2023 г.
по описа на Районен съд - Дупница, с което е потвърден Електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за налагане
на дружеството касатор на административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал.
3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди неправилност
на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1
и т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Обосновава се наличието на предпоставките по чл. 28 ЗАНН за маловажност
на процесния случай. Формулирано е искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново по същество, с което да се отмени издаденият електронен
фиш.
Ответникът - Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Д.Р., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на представителя на Окръжна
прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Кюстендил, в
настоящия си състав, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е установил от фактическа страна по
спора, че на 01.11.2021 г., в 12:37 часа, с устройство № 20701 – елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата
(ЗП) е установено (заснето) движението на
пътно превозно средство – товарен автомобил „Ф К“, с рег. № *** собственост на „Б.1.“
ООД, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, в община Бобошево на път
I – 1, км 343+292, с посока нарастващ километър, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна
такса съобразно категорията. Констатирано е, че няма валидно подадена тол - декларация
или закупена маршрутна карта, с оглед което е издаден процесният електронен
фиш.
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че ЕФ съдържа всички необходими реквизити, като е изпълнена
процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. Съдът е
достигнал до извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е, че нарушението е отчетено коректно, установено
е, че "Б.1." ООД е собственик на процесното ППС - товарен автомобил
„Ф К“, с рег. № ****. В производството по установяване и санкциониране на
нарушението са спазени изискванията на Закона за движение по пътищата и
специфичните условия на Закона за
пътищата,
като нарушението е установено от снимков материал, писма и справки от
електронната система за събиране на пътни такси, които установяват, че
процесното ППС се е движило на сочената дата по път I – 1, км 343+292 в
община Бобошево, с посока намаляващ километър. Прието е от съда, че правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството и е наложено
предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и
законосъобразно определен. С тези доводи районният съд е потвърдил електронния
фиш.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на решението Районен съд
- Дупница е извършил цялостна проверка на обжалвания ЕФ, като не е нарушил
процесуалните правила. Проявил е процесуална активност, като е събрал
допълнителни доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа
страна. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните в производството.
Административен съд – Кюстендил, в
настоящия си състав, възприема изцяло констатациите на първоинстанционния съд
от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и
задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях.
Както правилно е посочил въззивният съд,
установено е по безспорен начин, че санкционираното дружество е извършило
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба
вменява задължение на собственика да не допуска движението на ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на
превозното средство. Районният съд е достигнал до извода, че товарен
автомобил „Ф К“, с рег. № ****, с технически допустима маса 7490, брой оси 2,
екологична категория Евро 6С, собственост на дружеството касатор, попада в
категорията на ППС по смисъла на чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което не е платена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Следователно, с
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, допълнена от текста на
чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е установено,
че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато
именно е била наложена с процесния ЕФ.
В производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на Закона за движение по пътищата и специфичните
условия на Закона за пътищата, като
нарушението е установено от доклад и снимки от електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8
от ЗДвП,
отразените в системата данни се считат за доказателства за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В случая към 01.11.2021 година, датата
на извършване на нарушението не се доказа, че за процесното ППС е заплатена
изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, в какъвто
смисъл са доводите на касатора. От представените по делото справки по
дата на пътуване от електронната система за
събиране на пътни такси се установява, че за час на движение 12:37 ч. на 01.11.2021
г. за ППС няма валидна маршрутна карта или валидно подадена тол декларация за
преминаването. При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е
изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
Съдът намира за правилен извода на
районния съд, че деянието не е маловажно
и към него не са приложими правилата на чл. 28 от ЗАНН, като отчита,
че не е установена необичайно ниска степен на обществена опасност, която да го
отличава от останалите случаи на подобни нарушения.
Не са налице сочените в жалбата
касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
което същото следва да се остави в сила.
Предвид крайния изход на спора,
своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ,
на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК,
във вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 29.06.2023
г., постановено по а.н.д. № 533/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница.
ОСЪЖДА „Б.1.“ ООД, *** да заплати в полза на Агенция
"Пътна инфраструктура" - гр. София, разноски пред касационна инстанция,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: