№ 22767
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110112996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Я. Д. срещу „....“ ООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата в
чл.11, ал.2 в Договор за потребителски заем № .... от 31.03.2023г., сключен между
страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1,
пр.2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и с
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер
на 302,97 лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно
определение от 20.11.2024 г.), представляваща платена при липса на основание сума по
договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –
07.03.2024г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата
на който ответникът му е предоставил сумата 1000 лева. В договора бил посочен
размер на ГПЛ 44,5% и ГПР 56,67 %. Уговорено е било заемът да се върне в срок до
16.06.2023 г. на единадесет седмични вноски. Поддържа се в чл. 5, ал. 1 от договора да
е уговорено, че в срок от три дни задълженията по договора следвало да бъдат
обезпечени с някое от обезпеченията, предвидени в същия (с банкова гаранция или
поръчители), а ако кредитополучателят не изпълни задължението да представи
обезпечение по кредита, съгласно клаузата на чл. 11, ал.2 от договора е предвидено при
неизпълнение на условията по чл. 5 да се дължи фиксирана неустойка в размер на
302,97 лв. При сключването на договора поради непредоставяне на обезпечение, на
ищеца била начислена неустойка в общ размер на 302,97 лева, която сума била
дължима към месечната погасителна вноска в размер от 124 лева, с което общото
задължение по договора било в размер на 1364 лв. Развива съображения за нищожност
1
на допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е
неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми на
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1
ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на
това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за
кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била
нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка,
така и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 ЗЗП. Поддържа,
че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал.
1, т. 10, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото
не се посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите, които са
включени в него. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като
неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на
подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи процесната
клауза за неустойка за нищожна и да осъди ответника да му върне заплатената въз
основа на нищожната клауза сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата претенция, до изплащането.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало
отговор, с който твърди, че договорът за паричен заем, както и договорната клауза за
неустойка са действителни. Твърди се, че заемополучателят е имал 14 дни за отказ от
договора. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на
обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на годишния
процент на разходите. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между
страните като клаузата е напълно ясна и разбираема. Поддържа, че не е налице
противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените
аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил
предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал
на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и
да не заплаща неустойка. Оспорва осъдителния иск. Твърди се, че всички заплатени от
ищеца суми са получени на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с процесния договор
за потребителски заем № .... от 31.03.2023г. с твърдените клаузи, във връзка с който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лева, която последният се е
задължил да му върне.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че
заемът е сключен при ГЛП 44,5% и ГПР 56,67 %, като заетата сума следва се
2
възстанови в срок до 16.06.2023 г. на единадесет седмични вноски, от които 2 вноски в
размер на 8,65 лв. и 9 вноски в размер на 115,97 лв. всяка.
С чл. 5, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в срок от три дни от
сключването ме задълженията по договора следва да бъдат обезпечени с някое от
обезпеченията, предвидени в същия (с банкова гаранция или поръчители), а ако
кредитополучателят не изпълни задължението да представи обезпечение по кредита, в
чл. 11, ал.2 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по чл. 5 да се
дължи фиксирана неустойка в размер на 302,97 лв.
От погасителния план към договора за кредит се установява, че при заплащане на
главница и възнаградителна лихва размерът на общото задължение по кредита възлиза
на 1061,03 лв., а с включена неустойка – 1364 лв. Неустойката се начислява и заплаща
едновременно с погасителната вноска.
Съгласно приетия по делото като доказателство стандартен европейски формуляр
към договор за кредит е видно, че кредитът е обезпечен с едно от следните
обезпечения по избор на потребителя - поръчител или банкова гаранция, а при
непредставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията на чл. 5 от договора се
начислява неустойка в размер от 302,49 лв.
Съгласно заключението с процесния договор ответникът се е задължил да
предостави на ищеца сума в размер на 1000 лв., а кредитополучателят да погаси
същата, както следва: като заплати 2 седмични вноски в размер на 8,65 лв. и 9
седмични вноски в размер на 115,97 лв. всяка или да върне на кредитора сумата
1061,03 лева. Съгласно чл. 11 от договора вещото лице е посочило, че е било
предвидено начисляването на неустойка 302,49 лв., която е предвидено да се плаща
разсрочено с погасителните вноски. Ищецът е заплатил на ответника сума в общ
размер на 1364 лв., като погасени са били главницата, договорна лихва в размер на
61,03 лв., неустойка в размер на 302,49 лв. Вземанията на кредитора по договора за
кредит са били предсрочно погасени на 31.05.2023 г. Размерът на ГПР изчислен по
описания в договора за паричен заем начин е в размер на 56,66 %, а при прибавяне на
неустойката по чл. 5 от договора ГПР нараства на 1585,87 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143
ЗЗП, чл. 26, ал. 2 вр. чл. 33 ЗПК и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, противоречи
на императивна законова разпоредба, заобикаля закона или противоречи на добрите
нрави, което обуславя нищожността на клаузата.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е валидна и
е уговорена индивидуално.
Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е
длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките
3
– липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на
сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според
тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени
останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци (в този
смисъл решение № 52/14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156/26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г.о., решение № 136/30.10.2020 г. по гр.
д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др.). Съдът намира, че сключеният между страните
Договор за заем попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно, за него се прилагат разпоредбите на чл.
143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
На първо място, съдът приема, че посочената клауза не е нищожна поради
противоречие със закона на посоченото от ищеца основание. Не са нарушени
разпоредбите на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като чрез така уговорената
неустоечна клауза се санкционира неизпълнението на задължението на
кредитополучателя да предостави уговорено обезпечение, а не неизпълнението на
задължението за плащане на суми по договора. С оглед изложеното, следва да бъде
разгледано евентуално наведеното основание за нищожност на цитираната клауза, а
именно – поради противоречие с добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби (в този смисъл Решение 4/2009 г. по т. д.
№ 395/2008 г. на ВКС, Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС,
определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др.). Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е
чл. 289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9
ЗЗД. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените
основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добрите нрави“
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
длъжника с цел извличане на собствена изгода за кредитора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009
г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление
на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва
размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
4
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като
примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при
преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С оспорената в настоящото производство договорна клауза е
уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от
подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 30 % от размера на
заетата сума. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK,
съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е
нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по
който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия
тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той
е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на
кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата
и възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително
неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по
договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. На следващо място
възникването на вземане за неустойка поради непредставяне на обезпечение по
естеството си представлява реализиране на скрита печалба за дружеството заемодател.
Следва да бъде отчетено, че преценката за кредитоспособността и
платежоспособността на лицето, претендиращо отпускане на кредит заемодателят е
5
длъжен да реализира преди сключване на договора за кредит, респективно към
сключване на договора за кредит да бъде уговорено обезпечение, ако такова е
необходимо, докато предоставянето на кредит без обезпечение и уговарянето
възникване на неустойка, ако обезпечение не бъде предоставено в кратък срок след
сключване на договора за кредит, не създава гаранции за заемодателя относно
изпълнение на задължението от заемополучателя по договора за заем, а единствено
генерира в полза на кредитодателя по-голяма сума за получаване, т.е. скрито
възнаграждение рефлектира върху общия размер на задължението по начин, който
препятства заемополучателя към датата на сключване на договора да разбере общия
размер на дълга си, както и по начин, по който общият размер на задължението
нараства – с повече от 30 % от размера на заемната парична сума. По тези
съображения съдът намира, че неустоечната клауза, уговорена в чл. 11, ал. 2 от
процесния договор, е нищожна поради противоречие с добрите нрави
С оглед гореизложеното, не следва да бъдат разглеждани останалите евентуални
основания за нищожност на клаузата.
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание"
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, вкл. в случаите на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979
г.). Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а
ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за
задържане на полученото от ищеца по процесния договор.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса
на други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен, доколкото потребителят
не дължи на кредитора заплатеното въз основа на нищожната клауза. В настоящото
производство е установено, че ищецът е заплатил сумата от 302,49 лева /съгласно
заключението на ССчЕ/ на ответника за погашение на процесната неустойка, поради
което предявеният иск за връщане на така посочената сума като платена при начална
липса на основание следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 100 лева за държавна такса и 350
лева за депозит за вещо лице. Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на адвокатското дружество, представлявало безплатно ищеца в
производството. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като
намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на
националната правна рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата
и правна сложност на делото, като последна служи като ориентир. Съдът отчете
обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на
свидетели, с приемане на ССчЕ, както и че се касае за дело с обичайна за този тип
дела сложност, като в проведеното съдебно заседание не са присъствали
представители на страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение в
6
размер на 400 лева отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и
процесуалната активност на страната за извършените чрез нейния представител
правни действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молби-становища.
Поради гореизложеното на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се
присъди възнаграждение в размер на 480 лв. като в този размер съдът е взел предвид
дължимият от адвоката ДДС.
За пълнота и във връзка с оспорванията на ответника, че не са налице
предпоставките ищецът да бъде представляван безплатно в производството, следва да
се посочи, че от представените по делото документи не се установява наличието към
момента на предявяване на исковете, както и към приключването на устните
състезания пред настоящата инстанция, на финансов доход, който да позволява на
страната да заплати възнаграждение на адвоката си в размер, какъвто е претендиран по
реда на чл. 38 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. Я. Д., ЕГН **********, гр. ... срещу „....“
ООД, ЕИК ..., гр. ...., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД нищожността на
клаузата по чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № .... от 31.03.2023г.,
сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 302,49 лв.
за неизпълнението на задължението на потребителя да осигури обезпечение.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „....“ ООД, ЕИК ..., гр. .... да заплати
на К. Я. Д., ЕГН **********, гр. ..., сумата от 302,97 лв., представляваща недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит № .... от 31.03.2023г., ведно със
законната лихва считано от 07.03.2024г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ..., да заплати на К. Я. Д., ЕГН: **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ... да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ..., на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7