Решение по дело №5609/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 17.06.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в закрито съдебно  заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно частно гражданско дело № 5609 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗК "Л.И." АД срещу Постановление от 21.10.2020 г. по изп. дело № 20207880400538 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски по изпълнението, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от посочената наредба, тъй като не са налице изискуемите за начисляването му предпоставки, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. 

Отправя искане за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство, както и на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Претендират се разноски за производството, както и юрисконсултско възнаграждение.

Препис от жалбата е връчен на взискателя М.А.А., чрез адв. В.В., който в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е заявил становище за неоснователност на жалбата. Оспорват се като неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното постановление. Изложени са съображения, че адвокатското възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ М.К., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20207880400538 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 787 на КЧСИ е образувано по молба от 28.09.2020  г. на М.А.А., представляван от адв. В.В., въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2020 г., издаден от СГС, с който е ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на М.А.О.сумата от 20 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Отправено е искане за присъждане на 1495 лв. адвокатско възнаграждение, като е приложен договор за правна помощ, сключен между М.А.А. и адв. В.В..

С молба от 14.10.2020 г. е направено искане от взискателя да се направи справка за наличните банкови сметки на длъжника.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 7527/29.09.2020 г., връчена на 29.09.2020 г., в която е посочен общ размер на дълга, възлизащ на сумата от 29 280,46 лв., от които главница в размер на 20 000 лв., 5 522,22 лв.  – законна лихва, 1 495 лв. – адвокатско възнаграждение, 2 263, 24 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

От страна на длъжника е постъпило възражение вх. № 10854/01.10.2020 г. срещу посочените в поканата за доброволно изпълнение: адвокатско възнаграждение в размер на 1 495 лв. и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 2 263, 24 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 14.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „ТОКУДА БАНК“ АД „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНК“ АД „ТЕКСИМ БАНК“ АД, с които са наложени запори на банковите сметки на длъжника. В същите е отбелязано сумите да не се превежат до второ нареждане.

На 05.12.2020 г. съдебният изпълнител е превел  събраните суми по банковата сметка на взискателя.

С обжалваното разпореждане, връчено на длъжника на 23.10.2020 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението срещу определените разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело разноски.

Доколкото поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 29.09.2020 г. и предвид, че по делото не са представени доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, то съставът на СГС намира, че при това положение жалбоподателят дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за образуване на изпълнителното дело и за защита и съдействие по него. Представени са доказателства за заплащане на дълга след срока за доброволно изпълнение на 05.12.2020 г. във връзка с изпълнение на наложения запор по банкови сметки.

Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от цитираната Наредба – т. 1 за образуване на изпълнително дело в размер от 200 лв., а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500. 01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.

С оглед материалния интерес по делото, окончателно определеното от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение от 1 495 лв.  за образуване и за процесуално представителство по изпълнителното дело не се явява прекомерно, съответно не следва да се намалява и размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Ето защо жалбата на длъжника се явява неоснователна, а атакуваното постановление от 21.10.2020 г. на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ по изп.дело № 20207880400538 следа да бъде потвърдено.

По разноските:

Доколкото настоящото производство касае спор за изменение на разноските, то, СГС намира, че в него не се дължат разноски на страните.

Така мотивиран, Софийски градски съд, втори „Б“ въззивен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗК "Л.И." АД срещу Постановление от 21.10.2020 г. по изп. дело № 20207880400538 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение над сумата 200.00 лв. до сумата 1 495 лв. , както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно това.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.