Определение по дело №2829/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 84
Дата: 14 януари 2019 г. (в сила от 25 януари 2019 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20185300502829
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                            № 84  14.01.2019г., гр. Пловдив

Пловдивски  Окръжен съд, VIII граждански състав, на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова

                                                                                                      Николинка Цветкова          

като разгледа докладваното от съдия Цветкова частно гражданско дело № 2829 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

          Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е определение № 73 от 13.11.2018г., постановено от Съдия по вписванията при Районен съд Асеновград по молба вх. рег. № 4942/13.11.2018г. на И. Г. – Държавен съдия изпълнител при Районен съд Асеновград, с което се отказва заличаване на възбрана, вписана в СВ Асеновград с вх. рег. № 4710/10.09.2013г. с акт № 116, том № 2.

          Частната жалба е подадена от И. Г. – държавен съдия-изпълнител при РС Асеновград с доводи за неправилност на постановения отказ.Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се върне преписката на съдията по вписвания при РС Асеновград за заличаване на наложената възбрана.

           Пловдивският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:

           Частната жалба е допустима като подадена от процесуално легитимирано лице съгласно ТР 7/2012г., т. 8 на ОСГТК на ВКС, заинтересовано да обжалва постановения отказ от Съдията по вписванията.Същата е подадена в срока за обжалване – видно от отбелязването върху обжалваното определение, препис от същото е връчен на съдебен деловодител от ДСИС на 20.11.2018г., а частната жалба е подадена на 21.11.2018г. в рамките на едноседмичния срок за обжалване.

            По същество съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

            Искането за заличаване на вписаната възбрана с вх. № 4710/10.09.2013г., том 2, № 116 в полза на взискателя по изп. дело № 165/2013г. – „Дина комерс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. А., ул. „М.“ № ., представлявано от К. Х. М. е направено на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК от ДСИ при Районен съд Асеновград.Посочената разпоредба предвижда, че във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.В случая в изпълнение на служебното си задължение след приключване на изпълнителното производство и вдигане на наложената възбрана, ДСИ е поискал от съдията по вписванията заличаването й.

          Обжалваният отказ е обоснован с мотив, че към искането за заличаване на вписана възбрана не са представени доказателства за заплатена ДТ по чл. 31 ал. 1 във вр. с чл. 5 от ТДТСАВ в размер на 7, 50 лв. по сметка на АВ – Имотен регистър.

           Съгласно чл. 431, ал. 4 от ГПК за информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него, се дължи съответната ДТ или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84.Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.

           Съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК се освобождават от заплащане на ДТ държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост.

            Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.В случая искането за заличаване на вписаната възбрана е напварено от ДСИ, който е държавен орган, в изпълнение на служебното му задължение, по вече приключило изпълнително производство, поради което същият не дължи такса за заличаване на вписаната обезпечителна мярка.

            Предвид изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а преписката да се върне на Служба по вписванията при РС Асеновград за извършване на исканото заличаване.

            По изложените съображения съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение № 73 от 13.11.2018г. на Съдията по вписванията при РС Асеновград, с което се отказва нотариално действие по искане на И. Г. – Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Асеновград, за заличаване на възбрана, вписана в СВ Асеновград с вх. рег. № 4710/10.09.2013г. с акт № 116, том № 2, като искането е записано във входящ регистър с вх. рег. № 4942/13.11.2018г. по описа на Служба по вписванията – Асеновград.

ВРЪЩА  приписка вх. № 4942/13.11.2018г. на АВ – Служба по вписванията при Районен съд Асеновград за заличаване на наложената възбрана върху имот, собственост на „Йордан  Новаков 2“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Й. К. Н. – длъжник по изп. дело № 165/2013г. по описа на ДСИС при РС Асеновград.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ :