Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2663 28.07.2020
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На осемнадесети май през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 3324 по
описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищецът Д.Ц.Б. твърди, че по реда на чл. 414 ГПК против
него е издаден изп. лист от 27.07.2009г. Кредитор била „Банка ДСК“ ЕАД, като
вземането включвало: 6904,38 лв. – главница по договор за кредит от
12.07.2009г.; 1255,85 лв. лихва за периода от 15.01.2009г. до 22.07.2009г.; законната
лихва върху главницата от 22.07.2009г.; 163,20 лв. разноски по делото и 385 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Поддържа се, че на
11.08.2009г. било образувано ****. на ****, а на 27.08.2010г. вземането предмет
на изпълнението било прехвърлено с договор за цесия на ответника „Микроадванс“
АД. На 21.09.2010г. било осъществено връчване на заповедта на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, като в законоустановения срок той не бил подал възражение.
На 26.11.2010г. ****конституирал като взискател „Микроадванс“ АД, а на
04.08.2011г. той поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. Следващата молба на взискателя за налагане на запор върху
възнаграждение била от 17.12.2015г., като такъв бил наложен на 13.05.2016г. В
резултат на запора били събрани и разпределени общо 1222,55 лв. Поддържа се, че
в продължение на повече от две години от 04.08.2011г. до 13.05.2016г. не били
предприемани изпълнителни действия поради което изпълнителното дело било
прекратено по силата на закона. Тъй като новата давност в този случай започвала
да тече от последното поискано или предприето изпълнително действие, а в случая
това била датата 04.08.2011г. се поддържа,
че вземането се е погасило по давност към момента на следващите
изпълнителни действия. Правят се две искания, да бъде признато за установено,
че вземането е недължимо поради погасяване по давност, както и да бъде осъден
ответника на върне на ищеца сумата 1222,55 лв., като получена с оглед отпаднало
основание.
Ответникът „Микроадванс“ АД поддържа, че искът е
неоснователен. Твърди, че в хода на изпълнителното дело са предприемани
действия по изпълнението, прекъсващи давността, а освен това в периода до
публикуване на ТР №2/2015г. с което е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г.
давността по време на изпълнението следва да се счита за спряла.
Съдът намери за установено следното:
По силата на изпълнителен лист, издаден съгласно
чл.417 ГПК по гр.д. № 8682/2009г. ищецът била осъден да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД ответника сумите 6904,38 лв. главница, дължима по договор за потребителски
кредит от 12.10.2005г., 1255,85 лв. лихва дължима за периода от 15.01.2009г. до
22.07.2009г. и законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2009г., сумата
163,20 лв. разноски по делото, както и сумата 385 лв. юрискосултско
възнаграждение / лист 121/. По искане на взискателя на 11.08.2009г. било
образувано ****. по описа на ****
/лист 120/. С подадената молба
взискателят поискал налагане на запор и възбрана върху вземания на длъжника,
опис на движими вещи като възложил на **** да извършва действията по чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ. На 03.05.2010г. ****наложил запор върху лек
автомобил собственост на длъжника Б., като запорът е бил вписан на 11.05.2010г.
/ лист 143 и 146/. На 27.04.2010г. взискателят е подал искане
за насрочване и извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, както и
опис и продажба на лек автомобил „Рено“ / л. 143/. На
08.11.2010г. взискателят уведомил съдебния изпълнител за цедирането на
вземанията по изпълнителния лист, а с постановление от 26.11.2010г. като нов
взискател било конституирано дружеството ответник „Микроадванс“ АД / лист 155 и 167/. На 22.07.2013г. взискателят подал молба до съдебния
изпълнител с искане за извършване на справки относно имуществото на длъжника / лист 197/. На 12.03.2015г. взискателят отново подал молба до ****с
която, поискал извършване на справка за актуалната адресна регистрация на
длъжника, както да бъдат предприети действия по насрочване на опис на движими
вещи по настоящия адрес на длъжника /
лист 218/. С разпореждане от
17.03.2015г. ****насрочил опис на движими вещи за 29.05.2015г. / лист 220/. С молба от 17.12.2015г. взискателят е поискал
извършване на справка относно трудови договори на длъжника и при установяване
на такива налагане на запор върху трудовото възнаграждение / лист 227/. След извършване на справката с разпореждане от 13.05.2016г. бил
наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника Б. при работодателя
„Дунавпак – Родинав“ АД, като запорното съобщение било връчено на 17.05.2016г. /лист 237/. На 27.05.2016г.
работодателят признал запора /
лист 241/. На 18.06.2016г. на длъжника
Б. е била връчена показна за доброволно изпълнение, изпратена по месторабота
със запорното съобщение / лист
242/. На 30.10.2017г. взискателят
е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит
Булбанк“ АД /лист 272/. Запорът бил наложен с разпореждане от
14.12.2017г., съобщението за това било връчено на банката на 16.12.2017г., като
задължението било признато на 02.01.2018г. / лист 277 – 280/.
Установява се от направените върху изп. лист
отбелязвания, че по делото са постъпвали суми от наложените запори, като след
извършено разпределение ****е изплатил на взискателя общо 1 085,4 лв. / лист 122/.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е
издадено изпълнителното основание.
Вземанията предмет на изпълнителни лист са установени
с заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като относно главницата по договора за
кредит давностният срок е петгодишен, а относно вземането за лихви срокът е
тригодишен – арг. от чл. 111, б.“в“ ГПК. Течението на давностният срок е било
прекъснато с молбата за образуване на изпълнителното производството на
11.08.2009г., тъй като с нея ****е бил упълномощен да избира начина на
изпълнение, тоест да предприема служебно изпълнителни действия. Същевременно,
доколкото към момента на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС № 3
от 18.XI.1980г., давността следва да се счита за спряла. Това е така, защото
споменатото постановление е отменено с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което за периода до изричното
постановяване на отмяната – 26.06.2015г. предходното задължително тълкуване на
закона следва да бъде зачитано. След датата на постановяване на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., давността не следва да се счита спряна, поради
което относно заварените изпълнителни дела тя възобновява течението си, при
отчитане на ефекта на прекъсването. От последното следва, че давността за
гланицата следва да изтече на 26.06.2020 г., а относно лихвите на 26.06.2018г.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че давността не е била спряна.
Това е така, защото постановленията на Пленума на ВС имат задължителен характер
за органите на правоприлагането, докато действието им не бъде изрично отменено
с нов задължителен тълкувателен акт /
в този смисъл Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, ІV ГО/.
Следва да се отчита и обстоятелството, се спреният
давностен срок, ще възобнови течението си само, доколкото през периода от
образуване на изпълнителното дело до датата на постановяване на цитираното
по-горе Тълкувателно решение № 2 по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВСК, не е настъпил ефекта на прекратяване на
изпълнителното дело по право съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това е така защото,
съгласно задължителната практика, прекратяването на делото в тази хипотеза
настъпва по силата на закона, без да е необходимо изрично постановление на
съдебния изпълнител / в този
смисъл е и съдебната практика при действието на отменения ГПК - ТР № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65
г., ОСГК/. В случая не е налице
перемиране на производството, тъй като се установява, че независимо от това, че
взискателят се е възползвал от възможността по чл.18 ,ал.1 ЗЧСИ, той
многократно е подавал до съдебния изпълнител молби, с искания за предприемане
на изпълнителни действия, като това е ставало в рамките на двугодишния срок по
чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Освен това, когато взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да избира начина на изпълнение по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, следва да се
приеме, че двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК ще тече от всяко
служебно предприето действие по изпълнението, което осъществява определен
изпълнителен способ. Това е така защото, в хипотезата на чл.18, ал.1 ЗЧСИ,
избирайки служебно начина на изпълнение, ****действува както би действувал
взискателят. От взискателя не би следвало да се очаква една и съща степен на
активност в случаите когато не е възложил и когато е възложил на съдебни
изпълнител правомощията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Следователно по настоящото дело
срокът за перемция, който първоначално е започнал да тече на 11.08.2009г. /
когато е била подадена молбата за образуване на дело/ не е изтекъл в хода на
изпълнението. След възобновяване на течението на давността, на 16.12.2017г. е
бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника, този запор е прекъснал
течението на давността както за главницата така и за лихвите, като новите
срокове на изтичането им са съответно 16.12.2022 г. и 16.12.2020г. От това
следва извод, че вземането не е било погасено по давност и предявения иск по
чл.439 ГПК е неоснователен.
Неоснователен се явява и искът по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй
като събраната в хода на изпълнителното дело сума не е недължимо заплатена,
предвид обстоятелството, че срокът на давността за вземанията не е изтекъл.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и тъй като ответникът е
представляван от юрисконсулт следва да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение в размер на 150 лв. Този размер е съобразен с невисоката степен
на фактическа и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.25, ал.1 НЗПП
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Ц.Б. ЕГН ********** с адрес ***,
съд. адрес ***, адв. Б.Л. против „Макроадванс“ АД ЕИК ********* с адрес гр. София,
ул. Г. С. Раковски №147, ап.14 относно признаване на установено, на осн. чл.439,
ал.1 ГПК, че ищецът не дължи, поради погасяване по давност, сумите: 6904,38 лв.
главница по договор за потребителски
кредит от 12.10.2005г.; 1255,85 лв. -лихва дължима за периода от 15.01.2009г.
до 22.07.2009г.; законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2009г. до
окончателното заплащане; сумата 163,20 лв. разноски по делото, както и 385 лв.
юрискосултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. №8682/2009г.
по описа на Пловдивския районен съд и за чието събиране е образувано ****по
описа на ********.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Ц.Б. ЕГН ********** с адрес ***,
съд. адрес ***, адв. Б.Л. против „Макроадванс“ АД ЕИК ********* с адрес гр.
София, ул. Г. С. Раковски №147, ап.14 за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 1222,55 лв., като получена от ответника
с оглед отпаднало основание – заплащане на погасено по давност задължение по ****№****по
описа на ********, ведно със законната лихва от 07.09.2018г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д.Ц.Б. да заплати на „Макроадванс“ АД, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 150лв./ сто и петдесет лева/, представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК