Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 185
гр. Перник, 09.02.2024
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти януари, две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с
участието на прокурор К. Т.*** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 203 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „**“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление гр. Б.**, ул. „Разцвет“ № 9, с управител Е.К.Д., чрез адвокат И.М. ***,
пълномощник на управителя на дружеството, срещу Решение № 24 от 06.11.2023 г., постановено по АНД № 117/2023 г. по описа
на Районен съд – Б.**.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-2300026
от 19.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
– Перник, с което на „**“ ЕООД, ЕИК: **, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ, на основание чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за неизпълнение на задължението по чл. 62,
ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
В жалбата се твърди, че е налице
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на решението на районния съд.
Относимо към соченото основание за касиране на първоинстанционния съдебен акт, се
оспорват изводите на районния съд, че от събраните по делото доказателства е
установено наличието на всички съществени елементи на трудово правоотношение,
респективно, че е налице нарушение, изразяващо се в престиране на труд при
условията на чл. 1 от КТ, алтернативно се пледира, че от събраните по делото
доказателства не е установено, че 19.04.2023 г., „**“ ЕООД, ЕИК: ** е
извършвало дейност на процесния обект – не е извършвало товаро-разтоварителна
или друга дейност на обект „временен склад за претоварване на придобита
дървесина“, находящ се в землището на с. Гоз, община Б.**, от което следва, че
не е доказан релевантния факт, че към деня на проверката дружеството е имало
качество „работодател“ на А. С.** по смисъла на § 1, т. 1 от ДТ на КТ,
съответно нарушител съгласно чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. От
касационния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо
него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя
отговор.
В проведеното на 24.01.2024 г. съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява.
В молба вх. № 198/22.01.2024 г., депозирана от адвокат И.М. ***, жалбата се
поддържа по изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на съдебни
разноски, сторени пред двете съдебни инстанции съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
В проведеното на 24.01.2024 г. съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба – директор на ДИТ - Перник, редовно призован, се явява
лично. Оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище с вх. № 176/19.01.2024
г. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Б.**.
В проведеното съдебно заседание на 24.01.2024 г., представителят на Окръжна
прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на
районния съд да се остави в сила като законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
за неоснователна. Доводите за това са следните:
С НП № 14-2300026 от 19.06.2023 г., директорът на ДИТ – Перник, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, налага на „**“ ЕООД, ЕИК: **, имуществена
санкция в размер на 1 500 лв., за това, че на 19.04.2023 г., в обект на
контрол – временен склад за претоварване на добита дървесина, находящ се в
землището на с. Г.**, община Б.**, област П.**, стопанисван от „**“ ЕООД, ЕИК: **,
КАТО не е уредил отношения по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето
А. С.**, заварен на обекта при извършвана на място проверка по спазване на
трудовото законодателство от инспектори на ДИТ – Перник, да полага труд на
обекта на длъжност „шофьор“, декларирал писмено пред проверяващите, че работи
на горепосочения обект като „шофьор“ с определено работно място и трудово
възнаграждение, НЕ Е ИЗПЪЛНИЛ задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Б.**, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.
За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на анализ и
оценка на приобщените по делото доказателства приема, че производството по
издаване на процесното наказателно постановление е водено от компетентни органи
и е проведено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
съобразяване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По същество, въз основа на приобщените по делото в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства в решението е прието, че фактическата
обстановка, описана в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и
издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по
безспорен начин.
От правна страна първоинстанционният съд формира изводи за правилно извършена
от наказващия орган правна квалификация при така направеното описание на
фактическата обстановка за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.
1, ал. 2 от КТ, тъй като по делото е доказано наличието на всички елементи, относими към фактическия състав на трудовото
правоотношение: установено работно време, работно място, почивни дни и уговорено
трудово възнаграждение. Съответно в решението се приема, че не е доказано,
въпреки представения граждански договор, сключен с лицето А. С.**, че последният
е бил ангажиран с предоставянето на характерния за гражданските договори краен
резултат, а дори да се приеме обстоятелството, че извършваната работа е била
срочна и е не е имала постоянен характер, това не изключва трудовия характер на
възложените функции, тъй като трудов договор може да се сключва и за определен
срок или до завършване на определена работа по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1
и 2 от КТ. Наложената имуществена санкция от 1 500 лв. районният съд приема
за съобразена по вид и във минималния размер, предвидени в разпоредбата на чл.
414, ал. 3 от КТ.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 220 от АПК настоящият състав възприема изцяло установената от
районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с
приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и
относими към предмета на доказване. Пред настоящата касационна инстанция
писмени доказателства за установяване на касационните основания не са
представени.
Във връзка с горното, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че
по делото е недоказано наличието на всички съществени елементи на трудово
правоотношение, респективно, че е налице нарушение, изразяващо се в престиране
на труд за касатора при условията на чл. 1 от КТ.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в
писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа – чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ. От анализа на цитираните
законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение на чл. 62, ал. 1
от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа без да е налице трудов
договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. За да е
налице престиране на работа по трудово правоотношение е нужно наличието на
редица белези, основните, от които са: да се предоставя работна сила, да е
налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът да
спазва установена от работодателя трудова дисциплина, и да изпълнява
задълженията си с материали, които са му предоставени от страна на
работодателя.
Наличието на тези белези в конкретният случай по делото е доказано по категоричен
начин.
Правилно първоинстанционният съд и съответно мотивирано е приел, че въз
основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства единственият извод е, че в случая е налице осъществяване на
трудова функция, а не е налице договорен между страните резултат. Правилно тези
изводи на съда са основани включително в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3
от КТ, попълнена от А. С.**, както и правилно е прието от районния съд, че
същата удостоверява всички относими за фактическия състав на трудовото
правоотношение елементи: установено работно време, работно място, почивни дни и
уговорено трудово възнаграждение. Основани в доказателствената съвкупност по
делото са и изводите в решението, че от същата не следва извод лицето, заварено
на място в обекта да не е бил наясно със съдържанието на тази декларация или да
я е попълнил под натиск и въздействие.
Споделя се и изводът в решението, че тези удостоверени с декларацията
обстоятелства не са опровергани нито от представения в хода на
административнонаказателното производство граждански договор, нито от показанията
на лицето А. С.**, дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд. Представеният
договор, именуван граждански, е частен документ, т.е. с достоверна дата по
смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК едва от датата на представянето му пред
контролните органи на ДИТ – Перник – 03.05.2023 г. (свидетелски показания на л.
20 от АНД), тъй като не е налице някоя от останалите хипотези на чл. 181, ал. 1
от ГПК, т.е. същият е ирелевантен към опровергаване на констатациите за престирана
на 19.04.2023 г. работна сила от А. С.** и за наказаното дружество. Нещо
повече, сам свидетелят А. С.** заявява пред съда, че нямал „подписано каквото и
да било по време на проверката“, както и че непосредствено след извършената на
19.04.2023 г. проверка на място подписва представения пред контролните органи
граждански договор, от което следва че представеният „граждански договор“ е съставен
единствено с цел обслужване на защитната теза на наказаното дружество,
респективно прикриване на правоотношения по предоставяне на работна сила. Освен
това, каквото приема в решението си и районният съд, при преценката на
естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за действителното
съдържание на уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги
отличават от другите видове правоотношения. Без да се извършва задълбочен
анализ на представения граждански договор предвид безсъмненото му антидатиране,
респективно с оглед невъзможността същият да има достоверна дата за компетентните
контролни органи преди 03.05.2023 г., ще се посочи, че от съдържанието му (в което включително има уговорки,
несъвместими с „предмета“ на договора) е видно, че страните се споразумяват за изпълнение
на конкретна длъжност от страна на А. С.** – шофьор на товарен автомобил, за извършване
на транспорт до временния склад и за срок от един месец, без да е посочено
количество на дървесината, която се възлага да бъде превозена. Целта на
сключване на граждански договор е за извършване на дадена работа от конкретно
лице, определена по съдържание, обем и конкретни критерии за качествено
изпълнение, не за регулярно извършване на превоз в рамките на един месец, с
транспортни средства, собствени или ползвани от касатора, за неопределено
количество дървесина. Т.е. дори да се приеме за релевантен към 19.04.2023 г.,
представеният граждански договор има за цел единствено прикриване на трудово
правоотношение, тъй като реално уговорената с него престация не е за конкретен
резултат, а за труд на определена длъжност и в продължение на точно един месец,
което са белези на трудово правоотношение.
Съдът не счита за необходимо да излага допълнително доводи в тази посока.
Мотивите на районния съд, с които са отхвърлени оплакванията на наказаното
дружество, свързани с неустановеност на трудовия характер на правоотношенията
на касатора с А. С.** към момента на проверката на 19.04.2023 г., се споделят
изцяло, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към тях.
Оплакването в жалбата, че по делото не е установено, че на 19.04.2023 г.
касаторът е извършвал някаква дейност на проверения на тази дата обект, не е
било предмет на жалбата до Районен съд – Б.**. В тази връзка, наведено за първи
път пред касационната инстанция твърдение, която не е инстанция по същество е
преклудирано, поради което не подлежи на обсъждане. Касационната инстанция не е
компетентна да изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените такива от първата съдебна инстанция. За правна
издържаност обаче ще се посочи, че това оплакване е в пълно противоречие със
защитната теза на касатора, поддържана и пред районния съд, включително и с
ангажираните от самия него доказателства – за наличие на граждански
правоотношения с А. С.** именно на този обект и на процесната дата.
Във връзка с горното правилно Районен съд – Б.** приема въз основа на
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, че безспорно
установеното от фактическа стана осъществява обективния състав на нарушение по
чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което законосъобразно с
издаване на процесното наказателно постановление е ангажирана отговорността на „**“ ЕООД, ЕИК:
**, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, чрез налагане на предвидената в
цитираната норма имуществена санкция на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и в
минимален размер,
като е отчетена тежестта на извършеното нарушение, съобразено с правилата
за определяне на административните наказания, установени в чл. 27 от ЗАНН, във
вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено, настоящият касационен
състав намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Обжалваното решение на Районен
съд – Б.**, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в
сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,във вр. с чл. 63д от ЗАНН, има ответникът по касация. Такива не се
претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 24 от 06.11.2023 г., постановено по
АНД № 117/2023 г. по описа на Районен съд – Б.**.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/