Решение по дело №2915/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  431          Година  2022, 14.03.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.02.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2915 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив срещу постановено­то по АНД №1801/2021г. по описа на Районен Съд – Пловдив, XXІІ н. състав съдебно решение №4241 от 03.08.2021г., с което е отменено изда­деното от Директор на Дирек­ция “Обс­луж­­ване” в ТД на НАП – Пловдив наказа­телно пос­тановление /НП/№ 558147-F568683 от 28.01.2021г., с което на И.Н.С. като ЕТ „И.С.“ със адрес на управление ***** е нало­же­на на ос­но­вание чл.179 пред. първо от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/ имущест­вена санк­­ция в раз­мер на 500 лева за нарушение на чл.125 ал.5 във вр. с ал.1 ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение от състав на Ра­йон­ния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касацион­ни основания – неправилно прилагане на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост, моли същото да бъде отме­нено, като вместо това се постанови потвърждаване на издаденото НП. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – И.Н.С. като ЕТ „И.С.“ счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърля­нето и.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния Съд е приел, че са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила – тези по чл.40 ал.1-2 и чл.43 ЗАНН, освен то­ва по същество е приел, че е налице и „маловажен случай“.

Тези решаващи изводи настоящият състав намира за правилни досеж­но допуснатите нарушения на съществени процесуални правила.

На първо място по възражението в касационната жалба за непра­вилно приложения от страна на първостепенния съд на института на чл.40 ЗАНН, то следва да се посочи, че по делото са били установени двукратните опити за покана към физическото лице, за да му се състави АУАН за конкретно вмененото нарушение. Първата покана е налице по делото(л.34 от РС), докато втората, която е била връчена на съпругата К.С. липсва (нали­це е само известието за доставяне, чрез което е връчена тя, като в описанието е посочено, че е с изходящ № от 04.08.2021г.). Ако се приеме, че тя има иден­тично съдържание на първата, то следва да се обсъди връчването и на лице с качество съпруга на наказаното лице.

На първо място следва да се посочи, че АУАН се съставя в присъст­вието на нарушителя, респективно на негов законен представител или упълно­мо­щено лице съгласно чл.40 ал.1 ЗАНН, за да се гарантира правото му на за­щи­та от най-ранен етап на административно-наказателното производство. Като изключение чл.40 ал.2 от ЗАНН предвижда при определени случаи АУАН да се състави в негово отсъствие. Хипотезите са две: 1. нарушителят и неговият ад­рес или седалище на управление са известни, същият е търсен там, но не е наме­рен, защото се укрива или е променил адреса, респективно седалището си и не е уведомил за това контролните органи или промяната не е вписана в Търговския регистър, поради което е невъзможно да бъде открит, за да му бъде връчена покана за съставяне на АУАН; 2. покана за съставяне на АУАН му е връчена надлежно, същият е информиран за датата и мястото на съставяне на АУАН и са му указани последиците от неявяване, но въпреки това не се явява за съставяне на АУАН и съставянето не се дължи на обективни причини, за които контролните органи разполагат с информация.

Тези предпоставки обаче изискват надлежно уведомяване и призова­ване на лицето за времето и мястото на съставяне на АУАН. Задължението за при­зоваване на нарушителя за съставяне на АУАН е на съответните контролни органи. Съобразно препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за призоваване и връч­ва­не на призовки и съобщения към НПК, следва, че в административно­наказателното производство връчването на документи, имащи отношение към контрола по спазването на данъчното законодателство се извършва по прави­лата на глава 15, раздел първи НПК. По аргумент на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 и ал. 11 НПК връчването на покана за съставяне на АУАН е от служител в съответ­ното учреждение, в структурата на което е административно-наказващият орган, а когато не може да бъде извършено по този начин - чрез служители на МВР или МП. В бързи случаи се предвижда призоваването да става по теле­фона, телекса или факса.

Законът не предвижда връчване чрез пощенски оператор, поради кое­то опитът за връчването в настоящия случай е извършен в нарушение на импе­ративната разпоредба на чл.178 НПК. Самото връчване по този начин би могло да се приеме за надлежно, само ако поканата е получена от адресата или упъл­номощен негов представител.

Доколкото връчването е направено чрез лице от кръга, посочен в чл.180 ал.2 НПК – пълнолетен член на семейството(съпруга), то следва да се посочи, че все пак наказаното лице си остава физическото лице, въпреки, че му се налага имуществена санкция, но съгласно текста на нормата само когато е поето от това трето лице задължение да ги предаде(книжата) на адресата.

Обикновено това задължение е инкорпорирано като текст в съобще­нията, които правят съответните учреждения, но тъй като в случай е пристъпе­но към връчване чрез лицензиран пощенски оператор, то в известието за дос­та­вя­не не е удостоверено и поемането на такова задължение от това лице. Това препятства и възможността за прокриване изискванията на закона за над­лежното уведомяване на лицето за явяване за съставяне на АУАН.

Или само това е основание за незаконосъобразност и на впоследст­вие съставеното НП.

На следващо място по отношение спазване изискванията на чл.43 ЗАНН за  надлежно връчване на така съставяния в отсъствие на нарушителя АУАН, то ал.2 сочи, че „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта“.

В случая в съставения на 04.09.2021г. акт е вписана бележка на връ­чи­теля(тук междувпрочем връчването е предприето надлежно чрез служители на ТД на НАП – Пловдив) с дата 14.12.2020г., като е оформен по същество отказ, удостоверен с подписа на един свидетел(друг служител на ответното учреждение).

От страна на наказаното лице е поддържано, че действително служи­тели на НАП в този период се го търсили, но същият не се е срещал с тях, нито е разбрал въобще за какво то търсят, тъй като по това време жена му е била болна от Ковид и е била под карантина.

Действително в тази връзка е представена от него Епикриза от УМБАЛ„Каспела“ – Пловдив, установяваща пролежаването на К.С. в лечебното заведение с посочената диагноза, респ. изписването и от на дата 02.12.2021г., като е посочено след това, че същата е карантинирана за следващите 14 дни(съобразно нормативно предписаното), т.е. до 15.12.2021г. Или действително, макар да се установява, че С. сам не е бил каранти­ниран, то съпругата му, с която те безспорно живеят съвместно на адреса, е била под карантина, вкл. и за дата 14.12.2021г., когато е оформен отказ.

При липсата на конкретика и съмнителност за действително лично предявяване за подпис на съставения в отсъствие АУАН, то е следвало да се поиска и да се допуснат до разпит като свидетели служителите на ТД на НАП –Пловдив(връчителя Г. и свидетеля К.), за да се разбере всъщност как се е стигнало до оформяне на отказа.

Доколкото обаче в случая е налице първото посочено по-горе несъоб­ра­зяване с правно дължимото, то това е достатъчно да обоснове отмяна на НП, поради което е и безпредметно връщане на делото отново на първата инстан­ция за изясняване и на тези обстоятелства.

При това положение не са  налице и касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК(в касационната си жалба ТД на НАП – Пловдив обосновава неприложимото в случая според закона касационно основание по чл.209 т.3 АПК при изричната уредба за това в ЗАНН – чл.63 ал.1, а сега чл.63а ал.1 ЗАНН), а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съот­ветстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №4241 от 03.08.2021г., постановено по АНД №1801/2021г. по описа на Районен Съд – Пловдив, XXІІ н. състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.