Решение по дело №18558/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. ***, 10.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          РАЙОНЕН СЪД - ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18558 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по предявена искова молба от М.К.П., ЕГН **********, срещу ***, булстат ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 900,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, последица от неправомерното му привличане като обвиняем по ДП с номер 868/2017г. по описа на ***и като подсъдим по НОХД 5233/2018г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11 000,00 лв., представляваща обезщетениe за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са последица от неправомерното му привличане като обвиняем по ДП с номер 868/2017г. по описа на ***и като подсъдим по НОХД 5233/2018г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на задължението.

           В исковата молба се излага следното: Към 05.05.2017г. ищецът имал качество на работник по трудово правоотношение с ***. Длъжността, която заемал, била „продавач – консултант“ в магазин на улица ***в гр. ***. На 05.05.2017г. управителят на *** подал материал, с който се тъжил, че ищецът в продължение на няколко дни извършвал кражба на суми от оборота на магазина в размер на общо 1040,00 лв. На 08.05.2017г. било образувано досъдебно производство. На същата дата ищецът бил извикан в магазина, за да замести своя колежка. Нанесен му бил побой, като бил принуден да признае пред колегите си, че извършил кражба. Извикан бил полицейски екип и ищецът бил задържан за срок от 24 часа. При снемане на анамнеза било посочено – „пострадал при побой, болка и кръвонасядане в областта на лицето и носа, гръден кош в ляво“. На 09.05.2017г. ищецът бил дисциплинарно уволнен. С постановление за привличане на обвиняем от 13.08.2018г. ищецът бил привлечен като такъв за престъпление по чл. 195 вр. чл. 194 вр. чл. 26 НК. На 19.10.2017г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по реда на чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26 НК. На 19.11.2018г. бил депозиран обвинителен акт в съда. По повдигнатото обвинение било образувано НОХД. След приключване на съдебните прения прокурорът по делото заявил, че не поддържа повдигнатото обвинение спрямо ищеца. С присъда от 14.10.2019г. обвиняемият бил признат за невиновен. В резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че наказателното производство било водено за период от 2 години, 5 месеца и 22 дин. Ищецът имал добро име в обществото, но след повдигане на обвинението започнал да има ниска самооценка. Същият е баща на дете, а половинката му го напуснала. Освен това ищецът бил привеждан окован с белезници на публични места.

     В срока за отговор по реда на чл. 131 ответната страна е взела становище в следния смисъл: Молбата е неоснователна. Искът е недоказан по основание и размер. Сочи се, че искът за имуществени вреди е завишен. Излага се, че прокуратурата следва да отговаря за вреди едва след привличане на лицето като обвиняем.

         След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

    Не е спорно между страните, а и от представения по делото трудов договор с номер 016 от 17.04.2017г. се установява, че ищецът М.К.П. бил назначен на длъжност „продавач – консултант” в ***. Със Заповед от 09.05.2017г. трудовото правоотношение е било прекратено.

     Видно от представената докладна записка ДП с номер 868 от 08.05.2017г. било образувано по тъжене на Димитър П., с твърдения, че ищецът и негов служител в продължение на няколко дни извършвал кражба на суми от оборота в размер на общо 1040,00 лв.

          Установява се от представеното по делото постановление за привличане на обвиняем, че на 13.08.2018г. М.К.П. е бил привлечен като обвиняем за това, че през периода от 18.04.2017г. до 08.05.2017г. в гр. ***, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 1010,73 лв. от владението на Димитър П. с намерение противозаконно да ги присвои. На 19.10.2018г. ищецът бил привлечен отново като обвиняем, но този път за престъпление по реда на чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26 НК, поради това, че като длъжностно лице присвоил сума от 1010,73 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги пази.

          От представената справка за съдимост се установява, че лицето не е било осъждано.

          На 19.11.2018г. Прокуратурата на Република България, в лицето на Районна прокуратура – ***, внесла обвинителен акт срещу М.П. ***, като го обвинила за това, че в периода от 18.04.2017г. до 08.05.2017г. в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – продавач консултант в магазин ***собственост на ***, присвоил чужди пари – парична сума от 1010,73 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява.

          Видно от представения заверен препис на договор за правна защита и съдействие М.П. заплатил на адв. Я.К. сумата от 800,00 лв., представляваща възнаграждение за осъществена правна защита и процесуално представителство по НОХД 5233/2018г. по описа на ВРС. Представена е и разписка от 15.04.2019г. за заплащане на сума от 100,00 лв., адвокатски хонорар по НОХД 5233/2018г.

          Безспорно е между страните, а и от присъда от 14.10.2019г. се установява, че  Районен съд – *** признал лицето М.П. за невиновен, в това, че в периода от 18.04.2017г. до 08.05.2017г. в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – продавач консултант в магазин ***собственост на ***, присвоил чужди пари – парична сума от 1010,73 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява.

          В открито съдебно заседание е разпитан св. ***, майка на ищеца. От нейните показания се установява, че ищецът и неговото семейство понесли емоционално повдигането на обвинение в извършване на престъпление. Ищецът не спял, имал безсънни нощи, бил изнервен и не виждал детето  си. Същият бил изключително разтревожен, защото не бил извършил нищо нередно. Преди всяко съдебно заседание ищецът бил разтревожен и треперел. Приятелката му и майка на детето му се дистанцирала от ищеца, след като му било повдигнато обвинение. Същият претърпял и финансови загуби.

         Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

         Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ урежда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

         В настоящия случай се установи от събраните по делото доказателства, че ищецът М.П. е бил привлечен като обвиняем за това, че в периода от 18.04.2017г. до 08.05.2017г. в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – продавач консултант в магазин ***собственост на ***, присвоил чужди пари – парична сума от 1010,73 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява. С присъда от 14.10.2019г. Районен съд – *** признал лицето М.П. за невиновен, в това, че в периода от 18.04.2017г. до 08.05.2017г. в гр. ***, в качеството си на длъжностно лице – продавач консултант в магазин ***собственост на ***, присвоил чужди пари – парична сума от 1010,73 лв., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява.. Следователно лицето е било оправдано по повдигнатото му обвинение и за него се прилага разпоредбата на ЗОДОВ.

         Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. (Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 1603 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

          Критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. (Решение № 62 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 2321 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).

           В конкретния случай освен обичайните неимуществени вреди, които са нормална последица от повдигане на обвинение, от свидетелските показания на св. ***, майка на ищеца, се установи, че П. и неговото семейство понесли емоционално тежко повдигането на обвинение в извършване на престъпление. Ищецът не спял, имал безсънни нощи, бил изнервен и не виждал детето  си. Същият бил изключително разтревожен, защото не бил извършил нищо нередно. Преди всяко съдебно заседание ищецът бил разтревожен и треперел. Приятелката му и майка на детето му се дистанцирала от ищеца, след като му било повдигнато обвинение. Същият претърпял и финансови загуби.

            Освен изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че досъдебното производство е било образувано на 08.05.2017г., постановлението за привличане на обвиняем е било издадено на 13.08.2018г., а повторното постановление за привличане на обвинение е от 19.10.2018г. С това постановление е взета и мярка неотклонение „подписка“. Установи се, че обвинителният акт е внесен в съда на 19.11.2018г., а оправдателната присъда е постановена на 14.10.2019г. Т.е. от момента на образуване на досъдебно производство срещу ищеца до момента на неговото оправдаване е изтекло време повече от две години, през което време П. е търпял всички последици от това.

            Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че М.П. е претърпял изложените в исковата молба неимуществени вреди. Обезщетението за вредите, причинени в резултата на неоснователно повдигнатото обвинение, съобразно приложението на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 7000,00 лв. До този размер искът се явява основателен, а за разликата над 7000,00 лв. до пълния претендиран размер от 11 000,00 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         Установи се, че по време на образуваното наказателно производство срещи ищеца последният е ползвал услугите на адвокат, поради което е заплатил сумата от 900,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Тази сума се явява имуществена вреда с оглед последвалата оправдателна присъда, поради което следва да бъде уважен и предявеният в тази насока иск.

         Чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ урежда, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 910,00 лв.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

          ОСЪЖДА ***, Булстат ***, да заплати на М.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 900,00 лв. (деветстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от М.К.П., ЕГН **********, последица от привличането му като обвиняем по ДП с номер 868/2017г. по описа на ***и като подсъдим по НОХД 5233/2018г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

 

         ОСЪЖДА ***, Булстат ***, да заплати на М.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7000,00 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетениe за претърпени неимуществени вреди от М.К.П., ЕГН **********, изразяващи се в претърпени душевни страдания, дискомфорт и стрес, последица от привличането му като обвиняем по ДП с номер 868/2017г. по описа на ***и като подсъдим по НОХД 5233/2018г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 7000,00 лв. до пълния претендиран размер от 11 000,00 лв., поради неоснователност.

 

          ОСЪЖДА ***, Булстат ***, да заплати на М.К.П., ЕГН **********, сумата в общ размер от 910,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – ***.

 

 

                                                                              Районен съдия: