№ 169
гр. Ш., **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Делото е образувано по повод предявена искова молба от Р. СТ. М. с ЕГН **********
с адрес гр.Ш., ул.“Ц.О.“ **, **, ап** срещу „ВиК - Ш.“ ООД с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр.Ш., пл.“В.“ № ** представлявано от Ж.П..
В исковата молба се сочи, че по силата на сключен между страните Трудов договор
№ **** от **/**/****г. ищецът изпълнявал трудови функции във „ВиК – Ш.“ ООД. Било
сключено Допълнително трудово споразумение № *** от **/**/****г., в което било
уговорено, че при едностранно прекратяване на трудовите правоотношения от страна на
работодателя, независимо от основанието, то служителят има право на обезщетение за 12
месеца в размер на брутното месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен
месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от Колективния трудов договор на дружеството.
Този текст предвиждал, че работник или служител на синдикална организация, уволнен при
условията на чл.328, ал.** т.1-4 и ал.2 от КТ, получавал за срока на предизвестието и
допълнително обезщетение в размерите на 50 % от минималното трудово възнаграждение за
бранша, за лице с трудов стаж до 10 г. и 100% за лица с трудов стаж над 10 г. Със Заповед №
** от **/**/****г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от
**/**/****г. Ищецът бил член на синдикалната организация с трудов стаж 19 г., като
последното брутно месечно възнаграждение, получено при пълен работен месец от месец
май ****г. било в размер на 2520 лв., което следвало да бъде увеличено с 669.50 лв. Така
дължимото му възнаграждение ставало 3 189.50 лв., като работодателят следвало да изплати
38 274 лв., както и увеличението за неспазено предизвестие съгласно чл.23, ал.1 от КТ в
размер на 2008.50 лв. или общата сума възлизала на 40 282.50 лв.
Ищецът получил обаче сума само от 31 552.34 лв., включваща обезщетение по чл.224
от КТ, обезщетение по чл.220 от КТ и такова по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 8 брутни
1
трудови възнаграждения, в която сума не било включено обезщетението в размер на
40 282.50 лв., което се дължало отделно на основание т.7 от допълнителното споразумение,
увеличено по чл.23, ал.1 от КТД, което породило и правния му интерес от водене на
настоящото производство. В заключение се моли съда да осъди ответника да заплати сума
по банков път по посочената банкова сметка в размер на 14 766.50 лв., представляваща
частичен иск от общо дължимата сума от 40 282.50 лв. по Допълнително споразумение №
***/**/**/****г., във връзка с чл.23 от Колективния трудов договор на „В и К Ш.“ ООД,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **/******г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени съдебните разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор, чрез юрисконсулта на дружеството. В него се сочи, че искът е допустим, като се
оспорва неговата основателност. Прави се възражение за частична недействителност на
Допълнително споразумение № ***/**/**/****г. в частта на точка 7 от него, тъй като
същото заобикаля закона и накърнява Д.те нрави, като ищецът действал недобросъвестно. В
заключение се иска отхвърлянето на иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Д.К. от ШАК, като
поддържат исковата молба. В хода на съдебните прения, както и в представените по делото
писмени бележки, се излагат подробни аргументи за уважаването й, идентични с
изложените в исковата молба. Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата от
допълнителното споразумение към трудовия договор, тъй като към тази дата
представляващия ответното дружество все още е вписан като такъв и оттам произтича
валидността й. Претендират се и разноските в производството.
В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Е.М., която оспорва
предявените искове и поддържа писмения отговор. Депозирани са писмени бележки, в които
се мотивира по същество неоснователността на претенциите, включително и нищожността
на клаузата на договора. Претендират се разноските в производството.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях възникнали трудовоправни отношения въз основа
на сключен Трудов договор № **** от **/**/****г. Видно от Допълнително споразумение
към него с № *** от **/**/****г. в точка 7.2 били включени индивидуални условия сочещи,
че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на
работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12
месеца в размер на брутното му месечно възнаграждение, получено при пълен работен
месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от Колективния трудов договор (КТД) на
дружеството. По делото е представен КТД на „ВиК – Ш.“ от **/**/****г. (лист 50-73),
подписан от работодателя и синдикатите ОСО на НБС “В.“ към КНСБ и СС при КТ „П.“ към
Ф“СИВ“ „П.“, както и Браншовия колективен трудов договор.
2
По делото не се и спори, че ищеца има повече от десет години трудов стаж,
обстоятелство, което се потвърждава и от допълнителното споразумение, където е вписан
трудов стаж 37г., 9 м. и 8 дни. По делото не се оспорва също, че ищецът е член на
синдикална организация към ответното дружество.
Със Заповед № ** от **/**/****г. трудовото правоотношение с ищеца било
прекратено на основание чл.328, ал.** т.10а от КТ, във връзка с чл.68 „а“ от КСО - с
основание отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68“а“ –
пенсиониране 1 година по-рано, считано от **/**/****г. В заповедта били вписани следните
суми за изплащане: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо 36 дни, от
които 15 дни за ****г. и 21 дни за ****г. – по чл.224, ал.1 от КТ; обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ и чл.28, ал.1 от КТД в размер на 10 брутни месечни работни заплати и обезщетение за
неспазения срок на предизвестието от три месеца – по чл.220, ал.1 от КТ. Последното
брутно месечно трудово възнаграждение на ищеца било за месец май ****г. и възлизало на
2520 лв. Видно от представения по делото фиш за възнаграждение за месец август ****г.
(лист 76 от делото) на ищеца била изплатена обща сума от 33 049.10 лв.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като компетентно и обективно
дадено. В заключението се посочва, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение
съгласно т.7 от Допълнителното споразумение подписано между страните от **/**/****г. е в
размер на 38 274 лв. и същото не е изплатено. Размерът на обезщетенията, посочени в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е 31 843.64 лв., като същите са
изплатени на ищеца. В тази сума се включвало и претендираното от ищеца обезщетение по
чл.23 от КТД, което било в размер на 2008.50 лв. и било изплатено към датата на депозиране
на исковата молба в съда. Минималното възнаграждение за бранша е в размер на 669.50 лв.
По поставения от ответника въпрос, вещото лице заключава, че на ищеца следва да се
изплати обезщетение по начина указан в писмения отговор на ответника от 32 248.50 лв.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от
правна страна следното:
По отношение на допустимостта на иска: При извършената проверка относно
допустимостта му, съдът е установил, че са налице положителните процесуални
предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от
отрицателните такива.
По отношение на основателността: В настоящия случай със Заповед №
**/**/**/****г. на управителя на „ВиК Ш.“ валидно е прекратено трудовото
правоотношение между страните. Страните не спорят по факта, че ищеца е служител с
повече от 10 години трудов стаж и е член на синдикалната организация подписала КТД. По
делото не е спорен и въпросът, че основанието на прекратяване на договорът е по чл.328,
ал.** т.10 „а“ от КТ, или уволнението не е по причина поведението на служителя. Спорът е
3
по това дължи ли се на ищецът допълнително обезщетение в размер на 40 282.50 лв., от
които се претендират частично 14 766.50 лв., представляващи обезщетение за четири месеца,
съгласно т.7 от допълнителното споразумение, увеличено за неспазено тримесечно
предизвестие, съгласно чл.23, ал.1 от КТД. Ответника се позовава на нищожността на тази
клауза, поради заобикаляне на закона и накърняване на Д.те нрави.
По въпроса недействителна ли е клауза в трудов договор, с която е договорено при
едностранното му изменение или прекратяване от страна на работодателя, независимо от
основанието, обезщетение в полза на някои от служителите и работниците в многократно
по-висок размер от договорения в КТД или разпоредбата в КТ, поради заобикаляне на
закона или противоречие с Д.те нрави, има постановена съдебна практика. В Решение № 356
от 25.09.201г. на ВКС по гр.д. **73/2011г., IV г.о., Решение № 84 от 29.06.2018г. по гр.д. №
2624/2017г., III г.о., Решение № 505 от 03.01.2013г. по гр.д. № 1476/2011г., IV г.о. и др., се
приема, че с трудовия договор, съгласно чл.66, ал.2 от Кт страните могат да уговорят всички
условия по трудовото правоотношение, които не са уредени с разпоредби и са по-
благоприятни за работника или служителя от установените в колективния трудов договор.
Дори и многократно по-високо обезщетение при прекратяване на трудовия договор, същото
е допустимо по закон и не накърнява Д.те нрави, когато е при отсъствие на укоримо и
недобросъвестно поведение на работника или служителя, каквото в случая липсва. Поради
гореизложеното, съдът намира, че въведеното твърдение за нищожността на клаузата на т.7
от допълнителното споразумение от **/**/****г. не се доказа от страна на ответника и
поради това е неоснователно. Следва да се отбележи, че по сходен казус има постановено
Решение 127 от **/**/****г. по в.гр.д. № 1**/2018г. на ШОС, в което състав на Окръжен съд
Ш. е счел клаузата на т.7 в допълнителното споразумение от **/**/****г. за действителна.
Посочил е, че уговарянето на такова обезщетение не противоречи на императивната правна
норма, дори и да е уговорено в полза на 14 от служителите в дружеството. Не е налице и
заобикаляне на закона и противоречие с Д.те нрави. Решението не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 828 от 04.12.2018г. на ВКС по гр.д. № 3137/2018г.,
III г.о., поради съответствието му с безпротиворечивата съдебна практика по този въпрос.
Предвид неоснователността на въведеното възражение, то спорът следва да се
разгледа по същество.
В т.7.2 от допълнителното споразумение от **/**/****г., сключено между страните,
е предвидено че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите
правоотношения от страна на работодателят, независимо от основанието, служителят има
право на обезщетение за 12 месеца в размер на брутното му месечно трудово
възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от
КТД. Разпоредбата на чл.23, ал.1 от КТД сочи, че работник уволнен при условията на
чл.328, ал.** т.** 2, 3, 4 и ал.2 от КТ получава за срока на предизвестието 100 % от
минималното трудово възнаграждение за бранша (изчислено на 669.50 лв.) за лица с трудов
стаж над 10 години.
При тълкуването на горната клауза, съдът следва да търси действителната воля на
4
страните, като тази уговорка се тълкува във връзка с другите клаузи на договора -
споразумение, съгласно чл.20 от ЗЗД. Затова съдът следва да разгледа уговорката по чл.7.2
във връзката й със предходния чл.7.1 от допълнителното споразумение, който установява
срок от 90 дни за предизвестие за всяка от страните при прекратяване на договорът по
общия законов ред. При неспазен срок за предизвестие обезщетението се дължи по силата
на закона – чл.220 от КТ и методиката на неговото изчисляване е посочена в самата законова
разпоредба.
Затова отликите между двете хипотези на чл.7 от споразумението, водят до извода, че
волята на страните е да постигнат индивидуална уговорка, която предвижда по-
благоприятни последици за служителя при едностранно изменение или прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя. Тези последици касаят различен срок на
обезщетението (12 месеца) и различна методика при неговото изчисляване (с увеличаване на
брутното трудово възнаграждение с минималната месечна заплата за бранша) и са изцяло в
полза на служителя. Съгласно чл.66, ал.2 от КТ с трудовия договор страните могат да
уговорят всички условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона и са по-благоприятни за работника от установените с
колективен трудов договор. Когато между страните по трудовия договор е постигнато
съгласие, че при извършено от работодателя уволнение на служителя се дължи обезщетение
в размер на определен брой месечни възнаграждения, уговорката е валидна, тъй като не
нарушава повелителни разпоредби на закона и доколкото уговорения срок за обезщетение
не е по-кратък от предвидения в КТ или в колективен трудов договор. В този смисъл са
цитираните по-горе Решение № 356 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. **73/2011 г., ІV г. о.,
Решение № 84 от29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2017 г., ІІІ г. о., Решение № 505 от
03.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., ІV г. о., Решение № 81 от 06.03.2013 г. на ВКС
по гр. д. **00/2012 г., ІV г. о., Решение № 84 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2017
г., IV г. о. и др.
В настоящия случай договорната клауза е по-благоприятна за служителя от
договореното в колективния трудов договор, поради това е и допустима на основание чл.66,
ал.1 от КТ. Размерът на общо дължимото обезщетение е 38 274 лв., тъй като сумата от
2 008.50 лв.(представляваща претендираното от ищеца обезщетение по чл.23, ал.1 от КТД и
включена в общата сума от 40 282.50 лв.) е изплатено на ищеца, видно от заключението на
неоспорената от страната съдебно-счетоводната експертиза.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че претенцията на ищеца е
основателна за сумата от 12 758 лв., представляваща претендираното обезщетение за четири
месеца при пълна брутна заплата от 2 520 лв., увеличена с 669.50 лв. (или общо сумата от
3189.50 лв.) , като в останалата част до пълния предявен размер от 14 766.50 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от
КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не
заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявеният от него
5
иск е уважен частично не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати съразмерно на уважената част на иска
дължащите се държавни такси в размер на 510.32 лв. и разноски за експертиза в размер на
129.51 лв.
Направено е от ищеца искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените такива в размер на 1036.08 лв., съобразно с уважената част на
иска.
Ищеца дължи на ответната страна сторените от тях разноски в исковото
производство, съобразно отхвърлената част на исковете. В настоящото производство са
сторени такива в размер на 100 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено от съда.
Дължимата сума за разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете е в размер на
13.66 лв., които следва да се заплатят от ищеца на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ВиК – Ш.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Ш., пл.”В.” № ** представлявано от Ж.П. да заплати на Р. СТ. М. с ЕГН **********, с
адрес гр.Ш., ул.“Ц.О.“ **, **, ап**, със съдебен адрес гр.Ш., ул.“Д. В.****“ № */**, чрез адв.
Д.К., сума в размер на 12 758 лв. (дванадесет хиляди седемстотин петдесет и осем лева),
представляваща неизплатено обезщетение за четири месеца в размер на брутното му
трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по
чл.23, ал.1 от КТД на дружеството, дължимо по т.7.2 от Допълнително споразумение № ***
от **/**/****г., сключено между страните, платима по банкова сметка с IBAN
*************************, находяща се в „У Б“ АД, с титуляр ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като отхвърля искът предявения му размер от 14 776.50 лв.,
представляващ частичен иск от общо 40 282 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ВиК - Ш.“ ООД с ЕИК ******* на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ш. сума в
размер общо на 639.83 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и осемдесет и три
стотинки), представляваща заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице,
както и сумата от 5 лева (пет лева) държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “ВиК - Ш.“ ООД с ЕИК ******* да
6
заплати на Р. СТ. М. с ЕГН ********** направените съдебни разноски в производството в
размер на 1036.08 лв. (хиляда тридесет и шест лева и осем стотинки), съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р. СТ. М. с ЕГН ********** да заплати
на “ВиК - Ш.“ ООД с ЕИК ******* сумата от 13.66 лв. (тринадесет лева и шестдесет и
шест стотинки), представляващи направени от ответника разноски в производството,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
7