Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045
гр.Варна, 16.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ : Росица Тончева
Светослава Колева
при секретар Геновева
Ненчева
и в присъствието на
прокурор Иван Тодоров
изслуша
докладваното от съдия Янков внохд №410/2020г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна
проверка е присъда №260013/12.10.2020г. по нохд №641/2020г. на Варненски окръжен
съд, с която подсъдимият К.К.К. е бил признат за виновен в това, че на 14.10.2019
г. в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фиат Браво“, с peг. № В 2900 НР, не пропуснал пътно превозно средство,
движещо се по път с предимство, с което нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.50 ал.1 от Закона за движение по пътищата, и чл.46 ал.2 изр.2 от
Правилника за приложението му, и по непредпазливост причинил смъртта на Мариан Д.К.,
поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. „в“ от НК и чл. 54 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение на
основание чл. 66 ал.1 НК било отложено за срок от пет години, като го оправдал
да е извършил нарушение и на чл.45 ал.2 Б2 от ППЗДвП. На основание чл.343г НК
съдът лишил К. от право да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на
подсъдимия са възложени и разноските по делото. Налице е произнасяне и по
веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адвокат А.А. в качеството му на защитник на подс.К.К..
Самата жалба е бланкетна – в нея в най-общ вид се твърди незаконосъобразност и
неправилност на съдебния акт, както и явна несправедливост на наложените на
подсъдимия наказания. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото за ново
разглеждане, алтернативно – отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия,
като втора алтернатива – намаляне на наложените наказания. Впоследствие е
подадено и допълнение към жалбата, в което защитата поддържа и развива детайлно
едно единствено свое възражение срещу
присъдата – и то е за явна несправедливост на определеното по чл.343г НК
наказание. Иска се изменение на присъдата в тази част – намаляне на размера
на наказанието по чл.343г НК, като се моли в останалата част присъдата да бъде
потвърдена.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа във вида й след
допълнителното писмено изложение – иска се единствено изменение на атакуваната
присъда чрез намаляне размера на наложеното по реда на чл.343г НК наказание. В
останалата част се желае присъдата да бъде потвърдена .
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а
присъдата - за правилна и законосъобразна, поради което и настоява за нейното
потвърждаване.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и
като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подс.К.К.К.
е роден на ***г***, където и живее. Водач е на МПС от 1990г. с правоспособност
за категории „В“, „М“ и „АМ“. Към момента на деянието работел като шофьор на
таксиметров автомобил - управлявал като такси лек автомобил „Фиат Браво“ с
рег.№ В 2900 НР. На 14.10.2019г. около
9.50 часа подс.К. с посочения автомобил тръгнал от дома си на ул.Васил Друмев в
гр.Варна към таксиметрова стоянка „Акациите“ по пътя към КК“Златни пясъци“.
Движел се с автомобила си по ул.“Васил Друмев“ към кръстовището с бул.“Княз
Борис І“. Пътувал сам в автомобила, времето било ясно, с добра видимост. На
посоченото кръстовище К. се пристроил за да направи ляв завой и да продължи
движението си в посока КК“Златни пясъци“. Спрял на знак Б 2 – „Стоп“, пропуснал
няколко движещи се по бул.“Княз Борис І“ към центъра на гр.Варна автомобили.
Пряката му видимост към бул.“Княз Борис І“ в посока „Златни пясъци“ била
99,84м. В този момент в посока центъра
на гр.Варна по бул.“Княз Борис І“ се движел пострадалият Мариян К.. Той не бил
правоспособен водач, въпреки това обаче управлявал мотоциклет марка „Хонда“ с
табела с означения ВВ 33157, наподобяваща италиански регистрационен номер.
Когато наближил кръстовището с ул.“Васил Друмев“ и попадал в зоната на пряка
видимост на подсъдимия, К. изпреварил движещия се попътно лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № В 6310 НА, управляван от св.Сияна Лазарова, в който
като пътник се возел и св.Станислав Недушев. Пострадалият се движел с
управлявания от него мотоциклет в лявата пътна лента със скорост около 78км/ч и
с включени къси светлини. Към момента на изпреварването пряката видимост на
подс.К. към мотоциклета била 75.51м. Той видял, че св.Лазарова подала десен
пътепоказател и се престроила за да направи десен завой по ул.“Васил Друмев“.
Подс.К. потеглил, преминал на втора предавка и навлязъл в кръстовището. Към
този момент зоната му на пряка видимост наляво – по бул.“Княз Борис І“ посока
„Златни пясъци“ била не по-малко от 62 метра. К. ускорил движението си до около
15км/ч, изминал около 6м и предната част на автомобила достигнала лявата лента
за движение на бул.“Княз Борис І“ посока центъра на гр.Варна. В същото време
Мариан К. с управлявания от него мотоциклет достигнал кръстовището и навлязъл в
него. Между мотоциклета и лекия автомобил последвал сблъсък в лявата лента на
пътното платно на бул.“Княз Борис І“ в посока центъра на гр.Варна. Ударът
настъпил между предната част на мотоциклета и лявата предна част на автомобила
в областта на преден ляв фар и ляв преден калник. Вследствие удара и двете превозни
средства се придвижили напред – по посока движението на мотоциклета, към
затревената част разделяща двете пътни платна на булеварда. Пострадалият К.
прелетял над капака на автомобила, ударил се в предното панорамно стъкло и паднал
в затревената част. Вследствие на тежките травми починал на място. Очевидци на
сблъсъка станали свидетелите Лазарова и Недушев, а звукът от него бил чут от
св.Илиян Илиев, който пътувал с автомобила си по булеварда в същата посока.
След сблъсъка подс.К. веднага отишъл до падналия на земята К., свалил му
каската от главата и започнал да го побутва по бузите. На местопроизшествието
спрял св.Илиев, който съобщил за инцидента на тел.112. Приближил се към
пострадалия и подсъдимия и предупредил последния да не бута лежащия на земята
човек. Не след дълго пристигнал и екип на „Спешна помощ“, който единствено
констатирал вече настъпилата смърт. На местопроизшествието пристигнал и
полицейски екип в състав свидетелите Стойчо Гечев и Гавраил Х.. Пред Х.
подсъдимият описал случилото се като заявил, че не е видял пострадалия.
Така
изложените факти първоинстанционният съд установил по един категоричен начин
въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, установени чрез
гласни и писмени доказателствени средства – обяснения на подсъдимия,
свидетелски показания, протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и
фотоалбум към него. Следва да се обърне внимание, че липсва каквато и да е
противоречивост между отделните доказателствени средства. От съществено значение
за делото са и заключенията по назначените медицинска, видеотехническа,
химическа и автотехнически експертизи – като способи на доказване. Всички те са
дали отговори на въпроси от съществено значение за делото. От заключението на
вещото лице по СМЕ се установява причината за настъпилата смърт на пострадалото
лице, в рамките на видеотехническата експертиза – колко време е изчакал
подсъдимият на знак „Стоп“ преди да потегли, от химическата – че в кръвта на
подсъдимия не се съдържа етилов алкохол. От особена важност обаче за
установяване на механизма на транспортното произшествие е заключението на
вещото лице по назначените и изслушани автотехнически експертизи – първоначална
/назначена в рамките на досъдебното производство/ и допълнителна /назначена от
първостепенния съд/. От тях става ясно следното :
-
Определено и посочено е мястото
на удара между двете превозни средства /посочено е точно с отстояния от
ориентира както в заключението, така и в мотивите към присъдата/. Установено е,
че към момента на удара предната част на лекия автомобил е изминала 6,1м от
момента на потегляне от знак „Стоп“.
-
Към момента на удара скоростта на
лекия автомобил „Фиат Браво“ е бил около 15 км/ч, а скоростта на мотоциклет
„Хонда“ – 78 км/ч.
-
Опасната зона на спиране на
мотоциклет „Хонда“ при скорост 78км/ч е с дължина 58м.
-
Разстоянието, на което се е
намирал мотоциклетистът от мястото на удара, към момента на навлизане на
автомобила в пътното платно, е 62м.
-
Зоната на пряка видимост на
мотоциклетиста към спрелия на знак „Стоп“ автомобил е около 190м.
-
Подсъдимият е имал възможност да
забележи/възприеме мотоциклетиста : - в условията на неограничена видимост на
разстояние повече от 100м; - в условията на ограничена видимост от завиващия
надясно автомобил „Фолксваген Поло“ от 76м – при спряно положение на знак
„Стоп“, и от около 62м от момента на навлизане на автомобила в пресичаното
пътно платно.
При така установената
и посочена по-напред фактология /и предвид нейната интерпретация от вещите лица
по назначените експертизи/ то ответна на закона се явява и нейната правна
оценка. Несъмнено с действията си подс.К.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, визирано в текста на чл.343 ал.1 б. „в“ от НК- като последица от нарушаване правилата за
движение, залегнали в разпоредбите на чл.50 ал.1 от Закона за движение по
пътищата, и чл.46 ал.2 изр.2 от Правилника за приложението му. Първата от тях
задължава водачите на ППС на кръстовище да пропуснат превозните средства, които
се движат на път с предимство. Втората от тях им указва, че след спиране на
знак Б2 „Стоп“ и преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. Неизпълнението на тези задължителни предписания е довело
и до настъпване на общественоопасния резултат, затова и е налице пряка причинна
връзка между този резултат и действията на подсъдимия. От субективна страна
правилно е прието от първостепенния съд, че деянието е извършено при форма на
вината „небрежност“ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 НК. Съображенията на съда, с
които е пренебрегната тезата на частното обвинение за наличие на
„самонадеяност“ в принципен план са напълно издържани – предвид теорията и
практиката в тази насока, срещат пълно разбиране и у настоящия съдебен състав и
тук няма да бъдат повтаряни. Следва обаче да се обърне внимание, че
аргументацията в тази насока е базирана на приетата от съда теза, че подс.К. е
възприел приближаващия мотоциклет и въпреки това предприел маневра завиване
наляво, тръгвайки от знак „Стоп“ и пресичайки дясното платно на бул.“Княз
Борис“І. Настоящата инстанция ще си позволи да изрази несъгласие с този извод,
тъй като той не почива на доказателствата по делото. Разпитан пред съда подс.К.
е заявил, че не е видял мотоциклет, възприел единствено подалият десен мигач
автомобил „Фолксваген Поло“. Същото е заявил и непосредствено след деянието
пред полицейските служители пристигнали на местопроизшествието - свидетелите Стойчо
Гечев и Гавраил Х.. Отделно от това обясненията му се потвърждават и от
действията му – потеглил е от знак „Стоп“ нормално, движил се сравнително бавно,
към момента на сблъсъка скоростта му е била 15км/ч. Това са действия на човек,
невъзприел приближаващата опасност. С това разбира се настоящият съд не иска да
каже, че подсъдимият не е имал обективна възможност да възприеме движещият се
по пътя с предимство мотоциклет. Напротив – както вече се спомена от
заключението на вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза става
ясно, че подсъдимият е имал възможност да възприеме визуално мотоциклетиста в
условията на неограничена видимост на разстояние повече от 100м; а в условията
на ограничена видимост от завиващия надясно автомобил „Фолксваген Поло“ от 76м
– при спряно положение на знак „Стоп“, и от около 62м от момента на навлизане
на автомобила в пресичаното пътно платно. Т.е. с оглед казаното налага се изводът,
че подсъдимият безспорно е имал пряка видимост към приближаващият го
мотоциклетист, но не го е възприел поради неизвинителни причини /недостатъчно
внимание и концентрация/, след като е бил длъжен да стори това. Изложеното
естествено не оказва никакво влияние върху отговорността на подсъдимото лице,
но пък игнорира по категоричен начин възможността деянието да е извършено при
форма на вината „самонадеяност“, доколкото последната предполага пряко
възприемане на опасността и предприемане на действия въпреки това.
По жалбата – както
вече бе упоменато по-напред в крайна сметка единственото възражение е за явна
несправедливост на наложеното по реда на чл.343г НК наказание. Повод за
изразеното недоволство е завишения според защитата размер на това наказание.
При индивидуализация на наказанията първостепенният съд е отчел всички
релевантни за това факти : приел е като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран/, оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина, трудовата му ангажираност, както и наличното
съпричиняване. Доколкото последното представлява
независим общ принос в съставомерния общественоопасен резултат – всеки от
съпричинителите допринася за него като нарушава определени правила, които
нарушения са в пряка и причинна връзка с този краен резултат, то наличието му в
случая е безспорно. Следва може би да се уточни, че единствено нарушението на
чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП от страна на пострадалия е в причинна връзка с крайния
резултат, но не и това на чл.21 ЗДвП. Това е така, тъй като съобразно
заключението на вещото лице опасната зона на спиране на мотоциклет „Хонда“ при
скорост 78км/ч е с дължина 58м, а разстоянието, на което се е намирал
мотоциклетистът от мястото на удара, към момента на навлизане на автомобила в
пътното платно, е 62м. Т.е. дори и при тази превишена скорост пострадалият е
имал обективна възможност да предотврати произшествието, ако бе изпълнил
предписанията на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП, които го задължават при възникване на
опасност да намали скоростта или да спре. Разбира се основната причина за
настъпилия сблъсък между превозните средства е неспазването на предимство от
страна на подсъдимия, но така или иначе при определяне наказанието няма как да
не бъде отчетен приносът и на пострадалото лице. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът е приел лошата дисциплина на подсъдимия като водач на МПС.
Действително същият е многократно наказван – общо 14 пъти, от които 6 пъти с
наказателно постановление, а 8 пъти с фиш. Вярно е също така, че наложените
административни наказания са в голям период от време – първото е от 1994г., а
последните от 2018 година. Броят им обаче сочи на системност, която няма как да
не бъде приета за негативна проява. При съобразяване на изложените факти, съдът
е определил наказания на подсъдимия К. лишаване от свобода в размер на три
години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Всъщност
определеното наказание лишаване от свобода е малко над минимума, който е две
години лишаване от свобода. От своя страна наказанието лишаване от правоуправление
на МПС също е малко над минимума – предвид невъзможността неговия размер да е
по-нисък от този на наказанието лишаване от свобода, то очевидно минимума в
случая е три години. Т.е. и двете наказания са малко над минимално възможните.
Затова и в този си вид те не се явяват несправедливи. Вярно е, че подсъдимият
развива дейност като водач на таксиметров автомобил, но това не бива да е
водещо при определяне на наказанията. Така индивидуализирани в своята
съвкупност и настоящата инстанция намира, че тези две наказания в максимална
степен биха изпълнили целите на закона съобразно чл.57 ал.2 НК и чл.36 НК, т.е.
биха удовлетворили изискванията както на генералната, така и на личната
превенция. Затова и не се налага тяхната корекция.
При
извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваната присъда, на основание
чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260013/12.10.2020г. по нохд №641/2020г. на Варненски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: