Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

    

                            гр.София, 13.03.2019 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                            мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №1820 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

           Подадена е жалба от „Б.Т.”ЕООД, представлявано от управителя Д.М., чрез процесуален представител адв.А.Я., длъжник по изпълнително дело №20187880400362 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане от 17.12.2018г. /което има характер на постановление за разноски/, с което се оставя без уважение искане за намаляване на приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.  

         В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Излага се, че претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното дело са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че действието, извършено от процесуалния представител на взискателя е единствено депозиране на молба за образуване на изпълнително дело и не са били извършени други процесуални действия по водене на изпълнителното дело, предвид на което в случая не е приложима нормата на чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.. Излага се още, че липсват изложени мотиви, на основание на които съдебния изпълнител е постановил обжалваното разпореждане. В тази връзка се прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение до минимално определения размер в чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за образуване на изпълнително дело - 200 лв..

Взискателят по изпълнителното дело – Н.Ж.К., чрез адв.Ж.Д., в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, е депозирала писмено възражение, в което взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е съобразено с минималното адвокатско възнаграждение, регламентирано в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и липсва основание да се приеме, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил писмени мотиви относно извършеното изпълнително действие, предмет на обжалване.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

           Производството по изпълнително дело №20187880400362 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба Н.Ж.К., чрез адв.Ж.Д., срещу „Б.Т.”ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 04.10.2018г. по гр.д. №16345/2018г. по описа на СГС, ІІ Г.О., 62-ри  състав, за събиране на парични вземания за сумите от 18452.74 лв. и 3909.53 лв.. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно за адв.Ж.Д., подала молбата за образуване на изпълнителното дело от името на взискателя, както и договор за правна защита и съдействие от 23.10.2018г. за уговорен и платен размер на адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв.. В изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника - „Б.Т.”ЕООД, е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза както следва: 22362.27 лв. неолихвяеми вземания, 1200.00 лв., разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, и 2309.48 лв., такси по ТТРЗЧСИ. Постъпило е възражение вх.№7882/21.11.2018г. от длъжника - „Б.Т.”ЕООД, в което е направено възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, тъй като са изложени твърдения, че не е налице фактическа и правна сложност на образуваното изпълнително дело, както и че размерът на адвокатско възнаграждение не е съобразен с минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до минимално определения размер в Наредба №1 от 09.07.2004г. за образуване на изпълнително дело - 200 лв..

         Въз основа на постъпилото възражение вх.№7882/21.11.2018г. от длъжника - „Б.Т.”ЕООД, и след постъпване на становище от взискателя, ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановил атакуваното в настоящото производство - разпореждане от 17.12.2018г. /което има характер на постановление за разноски/, с което се оставя без уважение искане на длъжника за намаляване на приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          С оглед разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, в  която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и постановлението за разноски, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима и като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, следва да се разгледа по същество.

         Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.     

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени доказателства, че взискателят е представляван в изпълнителното производство от адвокат, но осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, като в случая не са извършени от процесуалния представител на взискателя други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. С оглед на изложеното претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се определи, съгласно разпоредбата, регламентираща дължимо възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200.00 лв., до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. На следващо място настоящият състав счита, че в случая следва да се отчете факта, че образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл е ТР №6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното изпълнително производство освен подадената молба за образуване на изпълнително дело пълномощника на взискателя не е извършвал други процесуални действия свързани с вземането, предмет на изпълнение, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. В тази връзка направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено. Начислените в полза на взискателя в изпълнителния процес разноски за адвокатско възнаграждение от 1200.00 лв. следва да бъдат намалени на 200.00 лв., минимален размер, определен в чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения обжалваното разпореждане от 17.12.2018г. /което има характер на постановление за разноски/, с което се оставя без уважение искане на длъжника за намаляване на приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, следва да се отмени като начисленото адвокатско възнаграждение на процесуален представител на взискателя да се определи в размер на 200.00 лв..

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Б.Т.”ЕООД, представлявано от управителя Д.М., чрез процесуален представител адв.А.Я., длъжник по изпълнително дело №20187880400362 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, разпореждане от 17.12.2018г. /което има характер на постановление за разноски/, с което се оставя без уважение искане за намаляване на приети разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя,

и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от взискателя - Н.Ж.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.В. Т., ул.”******, ет.1 /чрез адв.Ж. Д./, по изпълнително дело №20187880400362 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 1200.00 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.

                                     

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1./                     2./