Решение по дело №3513/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 95
Дата: 13 януари 2020 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20197180703513
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№95

 

гр. Пловдив, 13 януари, 2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

      ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                         СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно дело № 3513 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател “Катра Стийл“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв.К., обжалва Решение № 1850 от 15.10.2019 г., постановено по АНД № 4977/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 н.с., с което е потвърдено Наказателно  постановление  № 36 - 0000335/30.07.2019 г. на и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив. С посоченото наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция от 200 лева на основание чл.105, ал.1 от  Закона за автомобилните превози за нарушение по чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. 

С касационната жалба се заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно, както и за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление. Сочи се, че изводите на съда са направени в противоречие с установените по делото факти и приложимия материален закон. Излага се становище по същество относно това, че обстоятелствата, отразени в наказателното постановление, които са били установени, не подлежат на вписване в лиценза на превозвача, поради което и неправилно е била ангажирана административната му отговорност. Прави се искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител, но е депозирана молба от пълномощника му адв.К., с който се поддържат изложените в жалбата доводи и искания.   

 Ответната по жалбата страна Областен отдел Автомобилна администрация Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител в заседанието пред касационния съд, не е представила и отговор по жалбата.

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христева, изразява становище за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи квалификацията на установените факти,  направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на събраните в хода на пълно и всестранно проведено съдебно дирене доказателства.

 На базата на събраните доказателства, макар и при не напълно коректен анализ на приложимите материално-правни разпоредби, първоинстанционният съд е достигнал на практика до правилен краен извод относно това, че с осъщественото неуведомяване от страна на жалбоподателя в предвидения за това нормативен срок на ИА „Автомобилна администрация“ за настъпила промяна в обстоятелствата, свързани с освобождаване на професионално компетентно лице – ръководител транспорт - е осъществен състав на нарушение по чл.79, ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. В тази насока, във връзка с отразеното в мотивите към съдебния акт относно това кои обстоятелства подлежат на вписване и кои не в лиценза на превозвача, както и възраженията на касационния жалбоподател относно това, че понеже обстоятелството кой е ръководителя на транспорта на превозвача не подлежи на вписване в лиценза, то значи не е изпълнен състава на чл.79, ал.2 от цитираната Наредба, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи следното:

 Разпоредбата на чл.79, ал.2 от Наредба № 33/03.11.99 г. на МТ сочи, че при настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.78 и по чл.76, ал.8, в 30-дневен срок от извършване на промяната на обстоятелствата превозвачът писмено уведомява Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и прави писмено искане по образец (приложение № 6а) за отразяване на промените в лиценза, в случай че те подлежат на вписване в него. Към искането се прилагат документи, удостоверяващи промяната на обстоятелства. Следователно, посочената разпоредба предвижда изискване към превозвача за активно поведение, свързано със задължително писмено уведомяване на ИА „Автомобилна администрация“ по отношение на промени в обстоятелства, които са удостоверени с посочените документи в чл.78 и чл.76, ал.8 от Наредбата и отделно от това и допълнително, в случай, че тези промени подлежат вписване в лиценза – подаване на писмено искане по образец за отразяване на промените в лиценза. В конкретния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана не за неподаване на писмено искане за отразяване на промени в лиценза му, а за неуведомяване в предвидения за това срок от 30 дни от извършване на промяната за нейното настъпване, като същата се отнася именно до обстоятелства, удостоверени с документите по чл.78 от Наредбата, защото са относими към лицето, определено за ръководител транспорт при превозвача. Посочените обстоятелства /промяна на лицето, изпълняващо длъжността ръководител транспорт/ действително не са сред тези, съставляващи част от вписаните в лиценза на превозвача обстоятелства, както сочи и касационния жалбоподател. Обаче, това са обстоятелства, удостоверени с документите по чл.78 от Наредбата и следователно за настъпване на промени в тях е необходимо всякога уведомяване и то писмено на ИА Автомобилна администрация, което, като не е направено в срок, е довело и до осъществяване състава на нарушение по чл.79, ал.2 от Наредбата. В този смисъл следва да се има предвид и съдържанието на Приложение № 6а към чл.10, ал.2 от Наредбата, към което препраща нормата на чл.79, ал.2 от същата, което съставлява образец на заявление до ИА „Автомобилна администрация“ и в чиято част IV,  озаглавена „Други промени“, т.2 касае промяната на ръководителя на транспортна дейност, по отношение на която очевидно и от съдържанието на заявлението, издателят на Наредбата е възложил изрично задължение за уведомяване от превозвача. В тази връзка и възраженията на касационния жалбоподател за несъставомерност на поведението на превозвача, описано в наказателното постановление, се явяват неоснователни. Затова и като е отхвърлил същите с решението си, в крайна сметка, районният съд е постановил по същество законосъобразно решение и е приложил правилно материалния закон.

Не са основателни и доводите на жалбоподателя за неправилна преценка на първоинстанционния съд относно неприложимост на института на маловажен случай на административно нарушение. В тази насока и настоящият съдебен състав възприема напълно изложеното от районния съд относно степента на обществена опасност на нарушението и в допълнение счита за нужно да посочи, че случаят, предвид  и установеното значително закъснение от повече от шест месеца на превозвача да уведоми ИА „Автомобилна администрация“ за осъществените промени в обстоятелствата, не може да бъде определен като маловажен случай на нарушение от посочения вид. 

           С оглед на обстоятелството, че Районен съд Пловдив е достигнал до законосъобразния извод за потвърждаване на наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в жалбата касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, съдът счете, че същото следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. При този изход на делото не следва да се уважава направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. 

Затова и Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1850  от 15.10.2019 г., постановено по АНД № 4977/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 23 наказателен състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                                                                                                               2.