РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 30 ноември
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря МАРИАНА ДОЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА гр. д. №593 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е установителен иск по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
Делото е образувано по повод на искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД, представлявана от юрисконсулт В.В., срещу И.А.Ш. ***, подадена по реда на чл. 422 ГПК, след като издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение е връчена на ответника чрез лепене на уведомление.
Ищецът твърди, че има вземане срещу ответника в общ размер на 21 789,77 лева, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2017 г., обувен за предсрочно изискуем поради забава на ответника с продължителност над 90 дни.
Ответникът И.Ш. се представлява от адвокат Б.Л., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, която с отговора на исковата молба прави възражения за нищожност на договора.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, в хода по същество моли искът да бъде уважен изцяло съобразно сумите в извлечението от сметката на длъжника, като евентуално по отношение на лихвата, начислена върху главницата приема, че може да се приеме и по-малкият размер, изчислен от вещото лице като 1993,59 лева.
В съдебно заседание, след запознаване с представените от ищеца нови доказателства, особеният представител адв. Б.Л. оттегля възраженията за нищожност на договора и поддържа единствено оспорването на основателността на иска. В хода на устните състезания приема, че е доказана дължимостта на главницата по кредита, но относно начислената лихва върху нея иска да бъде съобразено изчислението на вещото лице във Вариант 2, като се позовава на Тълкувателно решение №3/2019 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът, като обсъди становищата на страните и въз
основа на представените доказателства, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От приложения Договор за кредит е видно, че същият е сключен на 20.04.2017 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и ответника И.А.Ш., в качеството на
кредитополучател, с цел текущо потребление. Размера на кредита е 20 000 лева, срок 120 месеца (10 години), с променлив
лихвен процент, формиран на база 6-месечен SOFIBOR, към момента – 6.85 %, ГПР – 8.15 %, погасяване на
кредитна чрез месечни вноски с падеж 5-то число на месеца, размер на вноските –
234,27 лева (впоследствие намалени на 228,42 лева съобразно SOFIBOR).
Кредитът от 20 000 лева е усвоен изцяло
чрез банковата сметка на Ш. при ищеца с №24349599 на 20.04.2017 г.
До 05.12.2017 г. вноските са плащани. Вноската
с падеж 05.01.2018 г. е платена частично до размер 43,18 лева, след което е
налице пълно неизпълнение по следващите вноски до 05.08.2018 г.
На 11.09.2018 г. Банката изготвила
Покана-уведомление до ответника, с която му съобщава, че поради забава в
плащанията обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на
писмото.
Поканата е връчена на длъжника чрез ЧСИ В. П.
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез лепене на уведомление, на 02.11.2018
г.
В счетоводството на Банката, според
представеното в заповедното производство Извлечение, общият дълг на ответника
към 19.02.2019 г. е 21 789,77 лева, от които главница 18 990,57 лева,
договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 18.02.2019 г. – 2 183,68
лева, лихвена надбавка за забава 495,52 лева и разноски (такса) при изискуем
кредит – 120,00 лева.
Съдебно счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Д.П., дава заключение, че към 19.02.2019 г. според уговореното в
договора, общият размер на дълга е 22 216,28 лева (повече от посоченото в
извлечението от счетоводните книги).
Експертизата изчислява дълга при допускания с
оглед различния краен момент, като предлага Вариант 1 с краен период
18.02.2019 г., при който главницата е 18 990,57 лева; договорната лихва за
периода от 05.12.2017 г. до 18.02.2019 г. – 2 176,69 лева; законната лихва
върху главницата от 02.11.2018 г. до 18.02.2019 г. е 559,17 лева; лихвената
надбавка за забава за периода от 12.01.2018 г. до 18.02.2019 г. е 489,85 лева,
или общо дължимите суми към 19.02.2019 г. възлизат на 22 216,28 лева.
Във Вариант 2 с краен период 02.11.2018
г., размерът на главницата е същият 18 990,57
лева; договорната лихва за периода от 05.12.2017 г. до 02.11.2018 г. е
1 434,42; лихвената надбавка за забава за периода от 12.01.2018 г. до
02.11.2018 г. е 53,89 лева, или общо дължимите суми към 19.02.2019 г. възлизат
на 20 478,88
лева.
Размерът
на законната лихва върху главницата от 02.11.2018 г. до 18.02.2019 г. е 559,17
лева.
В т. 18 от Общите условия към договора,
подписани от ответника, са уговорени последицити при забава в плащанията –
олихвяване на главницата по забавената вноска с договерения лихвен процент и
надбавка от 10 процентни пункта, а при забава над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорната
лихва + 10 процентни пункта.
По заявление на ищеца в негова полза е издадена
Заповед за незабавно изпълнение №106/11.03.2019 г. по ч.гр.д.№122/2019 г. на РС
Луковит срещу ответника за сумите, посочени в Извлечението от счетоводните
книги.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
При така установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно основание в чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит, на който се основава вземането, отговарял на изискванията за форма и задължително съдържание по ЗПК. Спазени са императивните ограничения относно разходите по кредита.
От заключението на вещото лице се установява, че по сметка на ответника е била предоставена сумата от 20 000 лева, с което е изпълнено условието за реално предаване на заетата сума, пораждащо задължението на ответника да върне същата по уговорения между страните начин – в случая на месечни вноски, които включват два елемента – главница и възнаградителна лихва, каквато се дължи по силата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е изпълнявал задълженията си пълно и точно до 05.12.2017 г., след което за вноската с падеж 05.01.2018 г. и всички следващи вноски е изпаднал в забава без да има каквито и да било последващия плащания по дълга.
Изпълнени са условията, посочени в т. 18 от ОУ, пораждащи правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право се реализира чрез едностранно волеизявление до длъжника. Налице е законова презумпция, уредена в чл. 47, ал. 5 ГПК, че волеизявлението (поканата-уведомление) е достигнало до Ш. на 02.11.2018 г., когато е изтекъл 14-дневния срок за реално получаване на документа в кантората на ЧСИ.
С достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника настъпва и преобразуващия ефект на упражненото право – договорът за кредит се преобразува от срочен със краен падеж 20.04.2027 г., в безсрочен, по който изпълнение се дължи с поканата, като занапред отпада действието на погасителния план. При което вземането се формира само от непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, заедно с задълженията по договора преди датата на предсрочната изискуемост.
Този правен извод се налага предвид трайното разбиране на настоящия съдебен състав, изразено в практиката по въпросите свързани с действието на предсрочната изискуемост. Това разрешение е скрепено със задължителност, произтичаща от т. 2 на Тълкувателно решение от 29.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Горното в конкретния случай означава, че общото вземане на Банката към 19.02.2019 г. (датата на подаване на заявлението в съда) включва следните отделни вземания:
-
Цялата непогасена главница от 18 990,57 лева, в
какъвто размер е посочена и в заявлението, съответно в исковата молба;
- Възнаградителната (договорна) лихва за периода от 05.12.2017 г. до 02.11.2018 г., т.е. преди настъпване на преобразуващия ефект на предсрочната изискуемост - 1 434,42 лева, докато в заявлението и в исковата молба е претендирана по-голяма сума – 2 183,68 лева, което се дължи на по-дългия период на начисляване – до 18.02.2019 г.
- Уговорената в т. 18.1 от ОУ лихвената надбавка за забава за периода от 12.01.2018 г. до 02.11.2018 г. - е 53,89 лева, а заявената в по-голям размер – 495,52 лева се дължи отново на неправилното разбиране на Банката, че има право да прилага първоначалните договорни условия и след предсрочната изискуемост;
- Законната лихва за забава върху главницата от 02.11.2018 г. до 18.02.2019 г. - 559,17 лева, каквато обаче не е поискана нито в заявлението, нито в исковата молба. И в двата сезиращи документа, определящи рамките на производството, е поискана единствено законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.02.2019 г. до изплащане на вземането, но не и за периода преди това.
Таксата за предсрочна изискуемост – 120,00 лева, съдът прие, че противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ събиране на такси за управление на кредита. Обявяването на предсрочна изискуемост, представляващо едностранно действие на кредитора с обезпечително-гаранционна цел и в него интерес, представлява именно управление на кредита.
При тези съображения съдът достигна до извод, че общия размер на доказаното вземане, предмет на спора, възлиза на 20 478,88 лева, която сума напълно съответства на Вариант 2 от допълнителното заключение. Това предопределя частична основателност до този размер на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 21 789,77 лева.
По разноските
Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, както за исковото, така и за заповедното производство, като съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК общия размер на разноските следва да бъде съобразен с уважената част от иска.
Ищецът претендира и доказва разноски общо за 2019,50 лева в исковото производство и 535,80 лева – в заповедното, или общо 2 555,30 лева, включващи държавни такси, разноски за експертизи и депозит за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважена/отхвърлена част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 2 402,00 лева.
На особения представител следва да бъде изплатено възнаграждението от внесения за това депозит.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 1, вр. чл. 99, ал. ЗЗД, че в полза на ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „М.“ №**, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., действаща
чрез юрисконсулт В.В. със съдебен адрес ***, съществуването на парично вземане от ответника И.А.Ш. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
представляван от назначения особен представител адвокат Б.Л., в общ размер на 20
478,88 лева, включващо следните
суми: 18 990,57 лева – главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2017 г.; 1 434,42 лева - договорна лихва за
периода от 05.12.2017 г. до 02.11.2018 г.; 53,89
лева - лихвена надбавка за забава за периода от 12.01.2018 г. до 02.11.2018
г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение №106/11.03.2019 г. по ч.гр.д.№122/2019
г. на РС Луковит, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния претендиран размер от 21 789,77 лева, включващ разликата до
2 183,68 лева договорна лихва и до 495,52 лева – лихвена надбавка, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.А.Ш. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* сумата 2 402,00 лева (две
хиляди четиристотин и два лева), представляваща разноски в заповедното и
исковото производство съобразно уважената част от иска.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения
представител адвокат Б.Л. в размер на 1 183,70
лева от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………….