Решение по дело №948/2018 на Административен съд - Пазарджик

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№            394/14.6.2019г.

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветдесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 948 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по Жалба на В.З.Ш., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 2090 от 05.09.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено, да се премахне незаконен строеж : „Плътна ограда“, находяща са пред УПИ ІХ-61 е попадащ в улица с о.т. 16 и о.т. 15 по СГКК гр. Пазарджик, квартал 4, по плана на с. Юнаците извършен от наследниците на З.И.В..

Поддържа се, че оспорената заповед е неясна и необоснована.

Основното възражение на жалбоподателя е, че процесната ограда е била осъществена от наследодателя З.И.В. през 1960г., съобразно предвижданията на действащия към този момент кадастрален и регулационен план на с. Юнаците в изцяло собствен нему имот, поради което строежа следва да бъде квалифициран като търпим.

Иска се заповедта да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. В. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Поддържат се изцяло фактическите и правни основания изложени в оспорената заповед. Твърди се, че нито на жалбоподателя, нито пък на неговия наследодател, някога е било учредявано право на строеж относно процесната ограда. Поддържа се, че строежа не е съответствал на устройствените предвиждания и на нормативните изисквания, нито към момента на осъществяването (според ответника - 1991г. или 1992г.), нито пък към настоящия момент.

По същество се иска жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди възнаграждение за юрисконсултска защита.

 

II. За допустимостта :

4. По делото не се твърди и не се установява оспорения акт да е връчван лично на неговия адресат. Независимо от това,  съобщение за неговото изготвяне е обявено, чрез залепване на строежа на 18.09.2018г. Жалбата срещу заповедта е регистрирана в деловодството на общинска администрация на 02.10.2018г.  Това ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

5. С Писмо № 176 от 17.05.2018г., В.З.Ш. и Атанас Георгиев Шопов, са били уведомени, във връзка с предстоящо благоустрояване на улица с о.т. 12 до о.т. 16(ул. тридесети девета) е констатирано наличието на масивна ограда, попадаща изцяло върху тротоара и уличното платно. Указано е, че строежа не са представени строителни книжа е че следва да бъде премахнат доброволно.

 

6. Относно процесния строеж е била предприета проверка от комисия в състав Я.Б.и В.И., двете на длъжност техници в Отдел „Строителен контрол“ към Община Пазарджик. За резултатите от същата е съставен Констативен акт № 166 от 16.08.2918г., съобразно който на место е установен строеж –„Плътна ограда“, разположена пред УПИ ІХ-61 и попадаща в улица с о.т. 16 и о.т. 15, квартал 4, по устройствения план на с. Юнаците.

Описано е, че въпросната плътна ограда, попада изцяло в улица с о.т. 16 и о.т. 15, с обща дължина от 23,50м. Оградата е осъществена от бетонови тухли върху ивични основи от бутобетон с н=1,00м. и е покрита с керемиди. В констативния акт е изчертана окомерна скица, в която оградата е оразмерена с н=2,20м., като 19,50м. от дължината е успоредно на осевата линия и 4,00м., перпендикулярно на нея. Отбелязано е че за строежа е осъществен от наследници на З.И.В., както и че няма представена строителна документация.

Строежа е квалифициран като такъв от шеста категория.

Констативния акт е съставен в отсъствието на извършителя и е връчен, чрез залепване на входната врата на имота. Възражения в тази насока не са заявени и не са поддържани от жалбоподателя.

 

7. В този хронологичен порядък е издадена процесната Заповед № 2090 от 05.09.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено, да се премахне незаконен строеж : „Плътна ограда“, находяща са пред УПИ ІХ-61 е попадащ в улица с о.т. 16 и о.т. 15 по СГКК гр. Пазарджик, квартал 4, по плана на с. Юнаците извършен от наследниците на З.И.В..

 

8. Според представеното по делото Удостоверение за наследници от 14.05.2018г., единствен наследник по закон на З.И.В.(починал през 1999г.) е неговата дъщеря В.Ш.. Тя се легитимира, като собственик на УПИ ІХ-61, от кв. 4 по плана на с. Юнаците, заедно с построените в имота сгради с нот. акт за собственост на имот придобит по наследство № 45, н. дело № 372 от 08.09.2017г.

Представено е Удостоверение изх. № 26 от 10.04.2017г. на кметство с. Юнаците, в което са описани построените в имота сгради, като е посочено, че за част от тях не са налице строителни книжа. Във въпросния документ не е удостоверено, процесната ограда да е осъществена в рамките на УПИ ІХ-61, от кв. 4 по плана.

 

9. В съдебно заседание на 05.04.2019г. е разпитан Атанас Шопов, син на жалбоподателката.

Свидетеля твърди, че оградата е изградена през 1991г. – 1992г. от неговия баща. Сочи, че преди извършването на строежа е идвал служител на общината, който на място е определил строителната линия по която всъщност е осъществена оградата.

Следва обаче да се констатира, че относно така определената строителна линия, по делото не се представиха никакви други доказателства.

 

10. В съдебно заседание на 22.02.2019г. е прието без заявени резерви от страните, заключение по назначена съдебно техническа експертиза.

Вещото лице е констатирало, че по предходния кадастрален и регулационен план на населеното, одобрен със Заповеди №194 и № 195 от 25.01.1935г., процесния имот е заснет като част от имот пл. № 9, за който е отреден парцел Х-9 от кв. 5, с площ от 990,00м², измерени графично.

Действащия кадастрален и устройствен план на с. Юнаците е одобрен със Заповед № 102 от 25.01.2001г. на Кмета на Община Пазарджик(л.100). Процесния имот е заснет с  пл. № 61, с площ от 1057,00м², като за него е отреден УПИ ІХ-61, от кв. 4 с площ от 1018,00м².

При извършения оглед на място, вещото лице е констатирало, че е осъществена плътна ограда, попадаща изцяло в улица с о.т.16 – о.т. 15, която започва от съществуващ вход от северната страна на имота и навлиза в улицата с 4,00м. След нея има оформен вход с ширина 3,50м. и продължение от тухлен зид, който е част от изграден навес. Общата дължина на частта от оградата, която е успоредна на осевата линия на улицата е 19,50м. Всъщност, според представената от вещото лице скица, тази част от оградата е разположена именно върху осевата линия на улицата. Констатирано е, че оградата е изпълнена от тухлена зидария върху ивични основи от бетон с височина 1,00м.

Според вещото лице, оградата не е в рамките на нормативните изисквания съобразно предвижданията на действащия устройствен план на населеното место. Тя не е съответна и на предвижданията на предходния план на с. Юнаците, одобрен през 1935г.

 

IV. За правото :

 

11. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата на чл. 225а ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

 

12. Административният акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към точните материални и процесуални норми.

В тази връзка следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, относно неспазване на формата за постановяване на процесната заповед е неоснователно.

В случая  е несъмнено, че строежът е извършен през 1991г. – 1992г. от  Запрян Велев(починал през 1999г.), чийто единствен пряк наследник и приобретател на имота е  дъщеря му В.Ш.. Ето защо, именно тя е посочена като адресат на процесната заповед.

Съобразно §3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. “Адресат/адресати на заповедта” са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.

 

13. На следващо място процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена в нарочен констативен акт и след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението на тези факти, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на административното и съдебното производство. Неоснователно е соченото нарушение - липсата на ясно и точно описание на извършеното незаконно строителство. Трайната съдебна практика, приема за допустимо, мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг документ /писмо, констативен акт, протокол и т.н./.

 

14. Съобразно легалната дефиниция възведена в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ – “Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението”.

Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Осъществения при липсата на разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Това са правните норми, на които е основана обжалваната заповед.

 

15. В случая, няма съмнение, че процесната ограда, представляват строеж по смисъла на цитираното нормативно определение. При огледа на място вещото лице е констатирало, че е осъществена плътна ограда, попадаща изцяло в улица с о.т.16 – о.т. 15, която започва от съществуващ вход от северната страна на имота и навлиза в улицата с 4,00м. След нея има оформен вход с ширина 3,50м. и продължение от тухлен зид, който е част от изграден навес. Общата дължина на частта от оградата, която е успоредна на осевата линия на улицата е 19,50м. Посочено е, че оградата е изпълнена от тухлена зидария върху ивични основи от бетон с височина 1,00м. Това описание е впълнота съответно на данните в Констативен акт № 166 от 16.08.2918г.

 

16. Няма спор, че преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл.  по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ в конкретния случай, предвид дата на издаване на оспорената заповед /така Решение.№ 4837/12г., Решение № 4998/12г., ВАС, Второ О., др./.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ – “Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.”, а съгл. ал. 2 Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Съответно, с оглед твърдението на свидетеля, че процесната ограда е осъществена през 1991г./1992г.,  според § 127, ал. 1 от  ПЗР на ЗИД на ЗУТ „Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.“

По делото не се ангажираха никакви доказателства относно допустимостта на строежа съобразно правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито съответно действащите разпоредби.

Действително според чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Въпреки това, доколкото установяването на посочените обстоятелство ползва жалбоподателя, несъмнено негово е задължението да установи наличието им /така Решение № 3460 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова/.

 

17. Фактическите и правните съображения изложени до тук, налагат да се приеме, че процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административно производствените правила.

 

V. За разноските

18. С оглед изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г.), настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на В.З.Ш., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 2090 от 05.09.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено, да се премахне незаконен строеж : „Плътна ограда“, находяща са пред УПИ ІХ-61 е попадащ в улица с о.т. 16 и о.т. 15 по СГКК гр. Пазарджик, квартал 4, по плана на с. Юнаците извършен от наследниците на З.И.В..

 

ОСЪЖДА В.З.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на Община Пазарджик сумата от 100,00 лв. /сто лева/ разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Административен съдия :/П/

 

РЕШЕНИЕ №10395/29.07.2020Г. НА САС СОФИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ ПО АДМ. Д. № 10086/2019 Г.  - ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 394 от 14.06.2019 г. по адм. дело № 948/2018 г. на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА В.З.Ш., от с. Юнаците, община Пазарджик, ул. „ 39-та“ № 4 да заплати на община Пазарджик, гр. Пазарджик, бул. „България“ №2 сумата 100,00(сто)лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационна инстанция.

Решението е окончателно.