Решение по дело №1514/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба на „В. 5“ ЕООД, чрез адв. И.Д., против Решение № 818/30.05.2023г. по АНД № 615/2023г. по описа на РС – Варна, с което е изменено НП № 03-2201212/21.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „В. 5“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв, като същата е намалена на 1500 лева.

Касаторът поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, като са останали необсъдени възраженията за маловажност на случая и неправилна квалификация на нарушението. Излагат се подробни доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН и се оспорва правната квалификация. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените разноски, ведно с адвокатски хонорар.

Ответната страна – Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, чрез ю.к. О., оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „В. 5“ ЕООД против НП № 03-2201212/21.12.2022г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

От фактическа страна въззивният съд е установил, служители на Дирекция “ИТ“- Варна извършили проверка в обект на дружеството „В. 5” ЕООД, находящ се в гр.Варна, пазар „Ч.“ № **. Била връчена призовка за представяне на документи, като представител на дружеството не се явил в Дирекция „ИТ“ - Варна. При приключване на проверката, на дружеството била връчена покана за съставяне на АУАН, и пред проверяващия орган се явило упълномощено лице, което попълнило декларация и написало обяснения. В хода на проверката било установено, че в обекта е допуснато до работа лицето И.А.К., изпълнявайки трудовите функции на длъжност „продавач“, с работно време от 14:00 часа до 18:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 355 лв. месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. Било прието, че горното осъществява състав на нарушението по чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ, извършено на 17.11.2022 год. в гр.Варна, в пекарна на пазар „Ч.“, обект № **, към който момент е следвало да е сключен трудов договор в писмена форма между страните, за което и бил съставен АУАН № 03-2201212/05.12.2022 год.

От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН, и издаденото въз основа на него наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението. Съдът намерил, че по несъмнен начин е доказано наличието на трудово правоотношение със съответните му елементи между „В. 5” ЕООД и К.към момента на извършване на проверката на 17.11.2022г., като К.е полагала труд, без между страните да е имало сключен трудов договор в писмена форма. ВРС приел, че не са налице предпоставките за определяне на случая като „маловажен“, но и, че са налице основания за редуциране на наложената санкция към нейния минимум.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, задълбочени и почиващи на събраните в хода на производството доказателства.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните. В случая, в производството са представени достатъчно и кореспондиращи си доказателства, от които по категоричен начин се установява, че лицето И.А.К. е престирало работна сила в полза на санкционираното дружество, без да има сключен трудов договор между тях. Същите са анализирани и правилно оценени от въззивната инстанция, която е извела обосновани изводи за безспорно осъществяване на състава на нарушението по по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са доводите на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

В тази връзка, настоящият състав на съда не споделя наведените в касационната жалба твърдения за неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и немотивираност на съдебния акт. Същите са бланкетни и декларативни по своя характер, като единствената съществена аргументация касае приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, в маловажни случаи административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оглед задължителните постановки на ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 415в от КТ и чл. 28 от ЗАНН, и след като процесното нарушение е изключено от преценката за прилагане на чл.415в от КТ, не са налице пречки да бъде извършвана преценка за неговата маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Настоящата инстанция намира, че случаят не е маловажен по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не разкрива по – ниска степен на засягане на обществените отношения спрямо нарушения от същия вид. Нарушението е типично и съдържа висок потенциал за засягане, както на защитените права на работника, така и на осигурителната и данъчната система на РБ, поради което използването на средствата на държавна принуда посредством санкциониране на работодателя е съразмерно и отговарящо на целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

ВРС е приложил правилно материалния закон и при направената от него преценка за незаконосъобразност на размера на наложената имуществена санкция, като основателно е редуцирал същата до законовия минимум. Като е изменил процесното НП в тази му част, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата в размер на 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, приложими по препращане на чл. 144 АПК.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 818/30.05.2023г. по АНД № 615/2023г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА „В. 5“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: