Решение по дело №3963/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261616
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20203110103963
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

10.12.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

                 

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3963/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника М.А.М., ЕГН ********** ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва: 731,83лева, дължима главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ***за периода от 09.11.2017г. до 09.09.2019г. за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“***, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.01.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 67,28лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима за периода от 13.03.2018г. до 10.01.2020г,  за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 143/21.01.2020г., по ч.гр.д. № 633/2020г. по описа на ВРС, 47 състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че в периода от 09.11.2017г. до 09.09.2019г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен номер ***на адрес: гр.Варна, ул.“***,. По силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 633/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че водомерът не отчита правилно потребените услуги. Искането е за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 143/21.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 633/2020г. по описа на Районен съд– Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. Видно от материалите по заповедното дело е, че длъжникът е подал възражение, което е обосновало правния интерес от заявената форма на защита. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.

Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период по партида с абонатен номер ***за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“***; че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главницата.

От приложената на л.17 от делото справка за недобора по партида с абонатен номер 1135856, е видно, че същата се води на името на ответника, като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 13.03.2018г. до 10.01.2020г. възлиза съответно в размер на 731,83лева- главница и 67,28лева – обезщетение за забава.

От справка на СВп се установява, че ответникът М.А.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН**********  са собственици на процесния водоснабден имот за процесни период.

От представения карнет се установява, че за процесния период, отчитането на консумираната в имота на ответника вода се е осъществявало от водомер с №5168, ежемесечно, както и че за показания от дата 12.02.2018г. е положен подпис, от лице осигурило достъп до апартамента.

Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., както и 2бр. Решения на КЕВР - №№ Ц-34/15.12.2017г. и Ц-20/28.12.2018г., ведно с обяви.

За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на в.л. по изготвена  съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. Партидата с абонатен номер ***в.лице посочва, че към датата на проверката се води на името на ответника - М.А.М., ЕГН **********. В таблица вещото лице е отразило 20 бр. фактури, издадени от дружеството за периода 13.02.20178. до 12.09.2019г. Стойността на главницата по партида с абонатен номер ***сочи да е 731,83лева и 67,32лева, начислено обезщетение за забава върху него. Плащания не са установени.

На първо място, следва да се отбележи, че между страните не е спорно, че ответникът има качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги.

Възражението на ответника, с което се оспорва метрологичната годност на процесния водомер не може да бъде споделено, като основателно. Следва да се отбележи, че ответникът прояви процесуална пасивност и не ангажира доказателства в тази насока. От друга страна в настоящия случай ответникът е уведомен с писмо на 10.08.2018г. от оператора, че водомер №5168, е с изтекла метрологична годност. В тази връзка и видно от Констативен протокол №61-1/09.10.2018г. ищцовото дружество е констатирало, че абонатът не е извършил периодична проверка на своя индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата, поставянето, поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Поради тази причина и поради неспазване на предписанията на оператора, съдът намира, че потребителят не е изпълнил задължението си в три месечен срок да извърши проверка, поради което сам се е поставил в ситуация да ползва водмер, за който впоследствие твърди, че не е метрологично годен. Тъй като дружеството не е било уведомено за извършване на такава проверка от абоната за  периода от 13.08.2018г. до 12.09.2019г. , то е начислило служебна консумация, прилагайки чл.39 ал.6 от Наредбата или е начислило по 5кубика за всеки обитател.

Поради всичко изложено съдът преценява, че в качеството му на потребител за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени по предвидения в Общите условия ред.

Съгласно заключението на проведената по делото съдебно - счетоводна експертиза за претендирания период по партида с абонатен номер ***задължението за главница е в размер на 731,83лева. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът преценява, че ответникът дължи посочената сума. Главницата, както е поискано следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

По претенция за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставените му  ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30- дневния срок от издаване на съответната фактура. Съгласно заключението на в.л. задължението върху главницата от 731,83лева е 67,32лева. В този размер и за процесния период претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са - 50лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ, 150лева депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 50лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 275лева.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Така, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство от 75лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна ЕИК ********* съществува вземане срещу ответника М.А.М., ЕГН ********** ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумите, както следва: 731,83лева, дължима главница за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ***за периода от 09.11.2017г. до 09.09.2019г.  за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“***, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.01.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 67,28лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима за периода от 13.03.2018г. до 10.01.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 143/21.01.2020г., по ч.гр.д. № 633/2020г. по описа на ВРС, 47 състав, на основание чл. 422 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, сумата от 275лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 75лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. 633/2020г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: