Р Е Ш
Е Н И Е № 206/24.11.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 10
ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 204 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с
вх.№ТД-152-00-648 от 13.08.2020г. в РДНСК-Ямбол, подадена от „БУЛСАТКОМ“ЕАД,
ЕИК *, гр.София, представлявано от Изпълнителния директор С.А.Г. чрез
юрисконсулт Е.С., със служебен адрес: **, срещу Заповед №ДК-02-Я-4/27.07.2020г.
на Началника на РДНСК-Ямбол. Със заповедта е наредено да бъде премахнат
установения незаконен строеж:“Телекомуникационна мачта с височина 40м.“,
намиращ се в ***, кв.18 по ПУП на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, ПИ с
идентификатор *.*** по КК на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, от собственика „БУЛСАТКОМ“ЕАД,
гр.София. Прието е, че строежът е
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без изискващите се
строителни книжа-без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. С
жалбата се сочи, че възложител на строежа е „БУЛСАТКОМ“ЕАД, който е собственик
на имота по силата на нотариален акт. По преписката е предоставен и е налице
одобрен проект от главния архитект на община „Тунджа“ за строеж на обект“DSL/LTEWI-FI-Базова
станция YAM 157“ в ПИ с идентификатор *.*** по КК на с.Ген.Инзово,
общ.“Тунджа“, обл.Ямбол. С подаването на заявление на
15.01.2020г. в община Тунджа, на осн. чл.148, ал.4 от ЗУТ е поискано едновременното издаване на разрешение за строеж с одобряването
на инвестиционния проект, като в
конкретния казус главният архитект не е изпълнил задължението си да издаде
разрешение за строеж. Счита се, че хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ урежда изискванията
извършените строежи да се изпълняват в съответствие със съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и реда на ЗУТ, като наличието на такива
проекти е пораждащ законосъобразното им извършване факт според чл.148, ал.1 от ЗУТ, включващ ги в категорията на разрешените строежи. Проверката, приключила с
издаване на обжалваната заповед е непълна, неточна и извършена в противоречие с
материалния и процесуалния закон, поради което се иска заповедта да бъде
отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят „БУЛСАТКОМ“ЕАД,
гр.София, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирана е
молба от юрисконсулт Е.С. със становище по съществото на спора, в която се
поддържат съображенията в жалбата, допълнително се посочва, че в някои случаи
строителството се извършва в отклонение със законовите изисквания, но не
представлява незаконен строеж. Такива са
случаите, при които са налице съществени отклонения от съгласуван и
одобрен инвестиционен проект, извършени без строителен надзор, както и
случаите, при които строежът е изпълнен без влязло в сила разрешение за строеж,
какъвто е настоящият. С оглед на това се твърди, че е следвало началникът на РДНСК-Ямбол да прекрати или да
спре производството с даване на задължителни указания за отстраняване на
причините, довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното
изпълнение. Иска се жалбата да бъде уважена, претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна, Началникът на РДНСК-Ямбол, редовно
призован, се представлява от М.В.,
правоспособен юрист. Застъпва становище, че единственият довод, който се сочи в
жалбата срещу оспорената пред съда заповед на Началника на РДНСК за
премахването на незаконен строеж „Телекомуникационна мачта с височина 40 метра“
в с. Генерал Инзово е, че жалбоподателят е поискал от главния архитект
едновременно с одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж, такова обаче, както става ясно от самата жалба, не му е издадено.
Разрешение за строеж не се представя и в настоящото съдебно производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строежът е незаконен, когато се
изпълнява без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Липсата на разрешение за строеж, установена от административния орган, е
единствено и достатъчно основание същият да издаде заповед за премахването на
незаконен строеж. Моли в този смисъл съдът да постанови съдебния си акт, като
остави в сила оспорената заповед и в полза на представляваното от нея учреждение да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото писмени доказателства и отдели спорното от безспорното, съдът приема за
установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед
№ДК-02-Я-4/27.07.2020г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е наредено да бъде
премахнат установения незаконен строеж:“Телекомуникационна мачта с височина
40м.“, намиращ се в ***, кв.18 по ПУП на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, ПИ с
идентификатор *.*** по КК на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, от собственика
БУЛСАТКОМ“ЕАД, гр.София. Заповедта е връчена на „БУЛСАТКОМ“ЕАД, гр.София с ИД
на 30.07.2020г. Жалба срещу същата до
съда чрез РДНСК-Ямбол е
регистрирана с вх.№ТД-152-00-648/13.08.2020г. С оглед на това съдът
приема, че жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на заповедта,
неблагоприятно засегната от нея, в рамките на 14-дневния срок за оспорване по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, и е допустима за разглеждане. По същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Заповед
№ДК-02-Я-4/27.07.2020г. е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 225, ал.1 от ЗУТ, Началникът
на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа,
втора и трета категория или на части от тях. В случая Началникът на РДНСК-Ямбол
е надлежно упълномощен със Заповед №РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК
да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от първа до трета категория
включително(т.9 от заповедта). Строежът е трета категория по смисъла на чл.137,
ал.1, т.3, буква“з“ от ЗУТ- представлява Телекомуникационна мачта с височина
40м., част от строеж „DSL/LTEWI-FI-Базова станция YAM 157“ в ПИ с идентификатор *.*** по КК на
с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, обл.Ямбол. При тези
установявания, административният акт е издаден при упражнена делегирана
компетентност, въз основа на изричен писмен акт за упълномощаване и съобразно компетентността на органите на
ДНСК да упражняват контрол върху строежи от първа до трета категория.
Обжалваната
заповед е издадена въз основа на Констативен акт №ДК-01-8/22.06.2020г.,
съставен от инспектори в РДНСК-Ямбол, с който е установен незаконен строеж по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ в ***, кв.18 по ПУП на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, ПИ
с идентификатор *.*** по КК на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, изграден от
собственика „БУЛСАТКОМ“ЕАД, гр.София, като фактическото основание за
незаконност на строежа е, че е изпълнен без разрешение за строеж, сочи се за
нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативен акт
№ДК-01-8/22.06.2020г. е връчен на собственика на строежа, подал възражение с
вх.№ТД-152-00-535/15.07.2000г. за това, че с подаването на заявление на
15.01.2020г. в община Тунджа, на осн. чл.148, ал.4 от ЗУТ е поискано едновременното издаване на разрешение за строеж с одобряването
на инвестиционния проект, като в
конкретния казус главният архитект не е изпълнил задължението си да издаде
разрешение за строеж. Счита се още, че хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ урежда изискванията
извършените строежи да се изпълняват в съответствие със съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и реда на ЗУТ, като наличието на такива проекти
е пораждащ законосъобразното им извършване факт според чл.148, ал.1 от ЗУТ,
включващ ги в категорията на разрешените строежи. Представено е с възражението
и заявление вх.№53-00-94/22.01.2020г. за прокарване на кабелно трасе ниско
напрежение за захранване на обект и издадено в тази връзка Удостоверение
изх.№5300-225-(1) от 24.02.2020г. от кмета на община Тунджа за това, че инвеститорът не дължи обезщетение на община
Тунджа за правото на преминаване през имоти-публична общинска собственост и
придобития сервитут. С оглед на изложеното, съдът
приема, че обжалваната заповед е издадена при спазване на процедурата по
чл.225, ал.3 от ЗУТ- въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица
на Дирекцията за национален строителен контрол, след връчване на акта на
заинтересованото лице, на което е осигурена възможност да подаде възражение.
Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение във връзка със
сочената от жалбоподателя като приложима друга хипотеза на чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ – за издаване на заповед за спиране на строежа вместо заповед за
премахването му, както се твърди в писмената защита по делото. При тази
хипотеза, строежът се извършва при наличие на разрешение за строеж, което още
не е влязло в сила. Мярката е с временен характер – до изтичане на срока за
обжалване на разрешението за строеж, алтернативно при вече възникнал спор за
неговата законосъобразност - до приключването на този спор. В конкретния случай
въобще липсва издадено разрешение за строеж, при което сочената хипотеза на
закона е неотносима.
Заповед №ДК-02-Я-4/27.07.2020г. на Началника на
РДНСК-Ямбол е издадена в писмена форма, с излагане на мотиви от фактическа и
правна страна, които са съответстващи както на материалноправните
разпоредби, така и на целта на закона.
Процесният строеж „Телекомуникационна мачта с височина 40м.“, намиращ се в ***, кв.18
по ПУП на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, ПИ с идентификатор 32740.18.*** по КК на
с.Ген.Инзово, общ.Тунджа, като част “DSL/LTEWI-FI-Базова станция YAM 157“ в ПИ
с идентификатор *.*** по КК на с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, е строеж от трета
категория и за издаване на разрешение за извършването му се изисква одобрен
инвестиционен проект. Такъв проект е бил одобрен и представен при проверката,
за която е съставен Констативен акт №ДК-01-8/22.06.2020г. и това е вписано като
констатация в акта. Наличието на одобрен проект е основание за издаване на
разрешение за строеж в седемдневен срок от постъпване на заявлението на възложителя,
като е възможно и да бъде поискано разрешението
за строеж да се издаде едновременно с одобряването на инвестиционния проект/чл.
148, ал. 4 ЗУТ/, както жалбоподателят твърди, че е поискал със заявление
вх.№5300-59-15.01.2020г. до главния архитект на общината.
Действително приложеният към заявлението проект съдържа комплексен доклад с
предложение за одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж за
обект“DSL/LTEWI-FI-Базова станция YAM 157“ в ПИ с идентификатор *.*** по КК на
с.Ген.Инзово, общ.“Тунджа“, обл.Ямбол, но не може да
се счете, че заявителят е поискал едновременното одобряване на инвестиционния
проект и издаване на разрешение за строеж с подаденото заявление до главния
архитект на общината с вх.№5300-59/15.-1.2020г..Видно от същото, поискано е
единствено да бъдат съгласувани и одобрени приложените проекти за строежа.След
одобряване на проекта заявление за издаване на разрешение за строеж не е
постъпвало в община Тунджа, това се потвърждава и от Констативен протокол от
03.06.2020г., съставен от служители от община „Тунджа“, при проверка по
постъпил сигнал в общината за незаконно строителство за изградени 5G Базови
станции в с.Генерал Инзово и с.Каравелово.
Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че наличието на одобрен
проект е единственият пораждащ факт за законосъобразното извършване на строежа.
Според чл. 148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват, само ако са разрешени
съгласно този закон. Разрешението за строеж е част от строителните книжа по
смисъла на §5, т.36 ДР ЗУТ. То се издава на възложител по смисъла на чл. 161, ал.1 ЗУТ (собственикът
на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закона). Извършването на
строежа не само в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, но и в
съответствие с разрешението за строеж го квалифицират като законен. Безспорно в
случая е одобрен единствено инвестиционния проект и няма издадено разрешение за
строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строежът е
незаконен, когато се изпълнява без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж, т.е. липсата на разрешение за строеж е самостоятелно и
достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен. По този главен
факт по делото не спори, а именно, че няма издадено разрешение за строежа“DSL/LTEWI-FI-Базова
станция YAM 157“ в ПИ с идентификатор 32740.18.*** по КК на с.Ген.Инзово,
общ.“Тунджа“, обл.Ямбол, част от който е нареденият
за премахване строеж. С оглед на това с обжалваната заповед Началникът на
РДНСК-Ямбол законосъобразно е упражнил контролните си правомощия и е наредил премахване на установеното
незаконно строителство.
В заключение съдът счита, че по отношение на Заповед
№ДК-02-Я-4/27.07.2020г. на Началника на РДНСК-Ямбол не са налице отменителни основания, поради което жалбата на
„БУЛСАТКОМ“ЕАД, гр.София следва да се отхвърли. При този изход на спора
основателна е претенцията за юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна по делото, такова се следва на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в минимален размер по чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – 100(сто) лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУЛСАТКОМ“ЕАД, ЕИК *, гр.София,
представлявано от Изпълнителния директор С.А.Г. чрез юрисконсулт Е.С., срещу
Заповед №ДК-02-Я-4/27.07.2020г. на Началника на РДНСК-Ямбол.
ОСЪЖДА „БУЛСАТКОМ“ЕАД, ЕИК *, гр.София, представлявано
от Изпълнителния директор С.А.Г., да заплати на РДНСК-Ямбол, гр.Ямбол, пл.“Освобождание“ №7, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ – 100(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете