Решение по дело №628/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 536
Дата: 19 април 2022 г.
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20227050700628
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, трети тричленен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

                         

при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна – Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганчева  КНАХД № 628/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от РД „Автомобилна администрация“ – Варна против Решение № 114/24.01.2022 г. по НАХД № 20213110204153/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001198 от 12.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл.91в, т.2, предл.1 от ЗАвП, на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвП на „Булфери” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Жалбоподателят сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно възприета фактическа обстановка и при допуснато нарушение на материалния закон. В чл. чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП, законодателят е уредил случаите, при които превозвачите носят отговорност във връзка с предоставяне на изискана от съответните органи информация. Санкционната разпоредба на чл. 104 ал.7 от ЗАвП предвижда ангажиране на отговорност на превозвач, който не съхранява извлечените данни от дегитален тахограф или отказва да ги представи. Липсва законодателно предвиждане, че двете изпълнителни деяния по чл. 104 ал.7 от ЗАвП са в преюдициална връзка помежду си. Описаното в АУАН и НП деяние е  непредоставяне на поискана информация, което недвусмислесно сочи, че е налице отказ за предоставяне на информация. Информацията е изискана с покана от 11.01.2021 г., в последствие при самата проверка са изискани същите документи. Документите не са представени до приключване на проверката. След  като АНО е изискал документи, като последните не са предоставени, следва да се приеме, че е налице отказ. Дружеството е санкционирано за извършено нарушение на 10.05.2021 г., това е датата на предаване на документите, респективно датата на установяване липсата на изисканите с поканата документи, това е и датата на която за дружеството настъпва задължение да предостави исканите документи.  По изложените дати поддържа, че датата и мястото на нарушението са правилно посочени. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.

Ответната страна –  „Булфери” ЕООД, чрез адв. М  оспорва касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.  Моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторени разноски в производството.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила оспореното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.  Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: на 10.05.2021 г. в гр. Варна, „Булфери“ ООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари №7358, не е предоставило на служителите от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“  за проверка, изисканата с покана с изх. №81-00-51-63/11.01.2021 г. по точка 5, изр. 2, пр. 1, връчена на управителя Й. на 15.01.2021 г. информация,  с данните за дейностите на водачите, извлечена от паметта на дигитален тахограф марка "Stoneridge", тип: SE5000, №4708704, монтиран във влекач марка "Ман" от кат. N3, с per. № *******, за периода на комплексната проверка от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., с който са извършвани обществени превози на товари, попадащи в обхвата на Регл. (ЕО) 561/2006, видно от информацията извлечена от паметта на дигитална карта на водача П. Г. Ж. с №*********, 6 бр. пътни листи, 16 бр. товарителници и декларация с per. № 81-00-51-63/1/10.05.2021 г.  За констатираното нарушение на дружеството е съставен АУАН на 13.05.2021 г.  АНО възприел изцяло фактическите и правни констатации  дадени от актосъставителя и издал НП, с което за нарушение на  чл. 91в, т.2 от ЗАвП на дружеството е наложена имуществена санкция.

Съдът е приел от правна страна следното:

НП е издадено от компетентен орган и в преклузивния срок. АУАН и НП  не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити. Фактическите обстоятелства в АУАН и НП сочат на неяснота на предявеното обвинение. Не са описани обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното не е достатъчно индивидуализирано. Наказанието по чл. 104 ал.7 от ЗАвтП са налага както в случаите на отказ, така и в случаите на несъхранение. В АУАН и НП няма изложени факти и обстоятелства, както и надлежно обвинение. Налице е неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на превозвача. Направен е извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание  за незаконосъобразност на издаденото НП.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 91в,  т.2 от ЗАвтП - превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача;

На основание чл. 104, ал.7 от ЗАвтП - на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.

В НП изпълнителното деяние е посочено „не е представило за проверка“ информация, с данните за дейността на водачите, извлечена от паметта на дигитален тахограф. Следва, че отговорността е ангажирана за непредставена информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф. АНО не е отчел представената декларация на 10.05.2021  от управителя на наказаното дружество, в която е заявено, че поради технически проблем със сървъра на доставчика не могат да представят информация от дигиталните записи за периода 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. С оглед представената декларация, АНО е следвало да се извърши преценка за формата на изпълнителното деяние.

Отделно от изложеното, настоящия съдебен състав намира, че неправилно е посочена и датата на нарушението. Поканата е връчена на 15.01.2021 г., срокът за изпълнение е 7 – дневен, т.е. до 22.01.2021 г. Нарушение от вида – несъхраняване или отказ за представяне на документи е осъществено на 23.01.2021 г., а не както е посочил АНО на 10.05.2021 г. Посочване точната дата на нарушението е от  значение, както за гарантиране правото на защита на наказаното лице, така и за преценка изтичане на давностните срокове за административнонаказателно преследване. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Неоснователен е доводът на касатора, че след като част от документите са представени на 10.05.2021 г. и тогава АНО е установил, че дружеството не представя информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф на тази дата е извършено нарушението.

С оглед изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на възнаграждение за адвокат е основателно. От представен договор за правна защита и съдействие е видно, че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева. На осн. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК от АПК на ответника следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, платимо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

    Р   Е   Ш   И  :

 

        ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 114/24.01.2022 г. по НАХД № 20213110204153/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001198 от 12.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл.91в, т.2, предл.1 от ЗАвП, на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвП на „Булфери” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“  да заплати в полза на  „Булфери“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.

 

                                                  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: