РЕШЕНИЕ
№ 1096
гр. Пловдив, 01.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен
състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1117 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Марж Трейд“ ООД, действащо чрез адв. Д.- процесуален представител срещу Решение № 1024 от 15.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15316 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от “Марж Трейд” ООД, против А.Г.Г., представляван от особения представител- адвокат Д.Г., иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415, ал.1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 677,61 лева - дължима главница по Договор за кредит № *** г., сключен между ответника и „Рива Кредит“ ООД – гр. Пловдив; сумата 70,99 лева - дължима договорна лихва за периода 05.02.2017 г. - 05.06.2017 г.; сумата 78,65 лева – законна лихва за забава за периода 05.02.2017 г. - 28.03.2018 г.; сумата 404,85 лева – възнаграждение, дължимо по Договор № *** г., сключен между ответника, ищеца и „Рива Кредит“ ООД – гр. Пловдив; сумата 84,41 лева – неустойка за забава в плащането на възнаграждение по Договор № *** г., сключен между ответника, ищеца и „Рива Кредит“ ООД – гр. Пловдив, за периода 05.02.2017г. - 28.03.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 17.05.2018 г., до окончателното плащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5986/27.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 8036/2018 г. по описа на РС- Пловдив, ІІ- ри бр.състав.
В жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с изводите на първостепенния съд досежно липсата на идентичност между вземането, предмет на исковата молба и вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Акцентира се, че единствено номерът на договора за кредит, отразен в заповедта за изпълнение, не съответствал на този, предявен с исковата молба, като номерът на договора за кредит в заявлението и номерът на договора за кредит в исковата молба били идентични. Предвид горното, жалбоподателят счита, че изложеното в заповедта не отговаря на заявеното от заявителя, като била допусната явна фактическа грешка при изписването на номера на договора за кредит от страна на заповедния съд- вместо коректния № *** г. бил изписан номерът на договорът за гаранция - № *** г.
Формулирано е искане за постановяване на решение, с което да се отмени атакувания съдебен акт като неправилен и да се постанови решение, уважаващо предявената искова претенция. Алтернативно – иска се връщане на делото на първоинстанционния съд, в случай, че решението е недопустимо.Претендират се разноски съгласно представен списък.
В срок е
постъпил отговор на жалбата от адв. Д.Г. - особен представител на А.Г.Г., в
който по същество се излагат подробни съображения за неоснователност на същата.
Счита, че липсва идентичност в правните основния в частното дело и
установителния иск, като посоченото обстоятелство правилно е констатирано от
първоинстанционния съд, поради което моли решението да бъде потвърдено изцяло.
Настоящият въззивен състав намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 8036 по
описа за 2018 г. на РС- Пловдив е видно, че същото е образувано по подадено
заявление от „Марж Трейд“ ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
А.Г.Г., ЕГН ********** за сумата от 1316,51 лева, от които 677,61 лева –
дължима главница по договор за кредит № ***г.,
70,99 лева - дължима договорна лихва за периода 05.02.2017 г. - 05.06.2017 г.,
78,65 лева – законна лихва за забава за периода 05.02.2017 г. - 28.03.2018 г. и сумата от 404,85 лева – възнаграждение, дължимо по договор № ***г.; 84,41 лева – неустойка
за забава в плащането на възнаграждение по Договор № *** г.
Пловдивски районен съд, приемайки, че
са налице предпоставките за уважаване на заявлението е издал заповед № 5986 от
27.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за претендираните
суми.
Доколкото заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя необходимостта да предяви
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Видно от подадената искова молба от
„Марж Трейд“ ООД, РС- Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумите подробно описани в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като обстоятелства от които произтича вземането
на ищцовото дружество са посочени тези, фигуриращи в заявлението.
Настоящият въззивен състав, в хода на
извършената от него служебна проверка констатира, че вземанията, описани в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са идентифицирани по размер
и основание по същия начин и в депозираната в срока по чл. 415 ГПК искова молба
пред РС- Пловдив. Вижда се, че в издадената от РС- Пловдив заповед № 5986 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2018 г. като обстоятелство
от което произтичат процесните суми е посочено единствено Договор № *** година, което
е в явно противоречие с правната идентификация на вземането, извършена от
молителя в заявлението по чл. 410 ГПК. От изложеното следва, че е налице очевидна фактическа грешка в издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 8036 /2016 г. по описа на РС-
Пловдив, която районният съд, в хода
на извършената от него проверка по допустимост на иска е следвало да констатира и да спре производството по делото на
основание чл. 229 т. 4 ГПК до провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК,
която съгласно т. 7 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС намира приложение в заповедното производство, като преценката за
наличието или липсата на очеввидна фактическа грешка е на заповедния съд. Доколкото
към момента на подаване на исковата молба с оглед изискванията на чл. 127 ГПК и
на правото на защита на ответника срещу иска, не е налице нарочен акт от
заповедния съд по отношение основателността за наличието на очевидна фактическа
грешка, то районният съд е следвало да съобрази преюдициалността на поправката
спрямо исковото производство и да спре последното. Едва след завършването на
процедурата по чл. 247 ГПК е следвало да се произнесе по установителния иск за
съществуване на вземането, посочено по един и същ начин както в заявлението по
чл. 410 ГПК, така и в исковата молба по чл. 422 ГПК.
В допълнение към гореизложеното следва да се има
предвид, че искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели
установяване на едно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Затова
същия е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за
което говори и обстоятелството, че иска се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правния интерес
на заявителя от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловен от това, че при
уважаването на този иск, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз основа
на нея заявителя ще може да се снабди с изпълнителен лист.
Предвид горното
и с оглед обвързаността на материализираното в заповедта, респективно в
исковата молба и впоследствие в решението по чл.422 ГПК се достига до извод за
преюдициалност на производството по поправка на очевидна фактическа грешка на
заповедта.
С атакуваното решение районният съд се е произнесъл по
отношение на вземане, което е правно и фактически неопределяемо, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде обезсилен,
а делото да се върне на друг състав на РС- Пловдив за произнасяне по предявения
иск съобразно гореизложеното.
Предвид крайния изход на производството по отношение
на дружеството- жалбоподател, не следва да бъдат присъдени направените
разноски, като по въпроса за дължимостта им следва да се произнесе съдът, който
разглежда иска по същество.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №
1024 от 15.03.2019 г., постановено по гр.дело № 15316 по описа за 2018 г. на
РС- Пловдив.
ВРЪЩА делото на друг състав на РС-
Пловдив за произнасяне по предявения иск, при съобразяване на задължителните
указания, дадени в мотивната част на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.