Р Е Ш Е Н И Е
№ 1735
05.07.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на втори май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдия
Петрова
гражданско дело № 8320 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ковачево - 6265, община Раднево, област Стара Загора, представляван от Ж.Д.Д., пълномощник юрисконсулт М.Г. против „ОЛИМП - ПРЕДПАЗНИ ЕКИПИРОВКИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 98, вх. Б, ет. 5, представляван от Б.Г.Т., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 10198.66 лева, представляваща неустойка за пълно неизпълнение на договор № 15830 за обществена поръчка, сключен между страните на 01.06.2018г., с предмет доставка на защитни обувки половинки категория S3, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.09.2018г. до изплащането й, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3385 от 18.09.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 6671 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година. Претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото и по ч.гр.д. № 6671/2018г. на БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че между “ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, в качеството на възложител и „Олимп - предпазни екипировки” ЕООД, гр. Бургас, в качеството на изпълнител, е сключен договор № 15830/01.06.2018г. с предмет „Доставка на защитни обувки половинки категория S3” на стойност 50 993, 28 лева, без ДДС, сключен в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез публично състезание съгласно чл. 18, ал.1, т. 12 от ЗОП, с peг. № 18015 по първа обособена позиция. Съгласно Раздел III, т.1 от договора срокът за изпълнение на задължението е 30 /тридесет/ дни след подписването му, което означава крайна дата за доставка на обувките - 01.07.2018г. На 28.06.2018г. ищецът получил от ответното дружество писмо, с което информират, че не са в състояние да изпълнят договора в регламентирания срок, поради непреодолими и независещи от тях фактори - голяма част от К.ските фабрики са затворени, а другите забавят суровините за изработването на обувките и поради това искат увеличаване на срока за доставка до 90 календарни дни, което означава евентуално 01.09.2018г. На 29.06.2018г. от името на ищцовото дружество било изпратено писмо до ответника, с което ги уведомили, че поради нормативно задължение на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД да осигури на работниците и служителите работни обувки, договорът не може да бъде удължен. Също така било посочено, че изложените в писмото обстоятелства не биха могли да се разглеждат като форсмажорни по смисъла на сключения между страните договор. На 06.07.2018г. ответното дружество било уведомено за претенцията на ищеца за неустойка на основание Раздел IX, т. 4 от договора в размер на 10198,66 лева, представляваща 20% от стойността на договора поради пълно неизпълнение. На основание Раздел IX, т. 5 от договора била предявена банковата гаранция за изпълнение, издадена по нареждане на контрагента. Сумата по гаранцията за добро изпълнение от 2549 лева била усвоена на 11.08.2018г. поради пълното неизпълнение от насрещната страна. С писмо ответникът бил поканен в 7-дневен срок от получаването да внесе сумата, представляваща неустойка по банкова сметка ***, което твърдяно задължение не било изпълнено. Получили писмо от насрещната страна, с което били уведомени, че считат неустойката за неизискуема, тъй като са налице събития от извънреден характер, възникнали след сключване на договора и които не могат да бъдат предвидени. Изложили, че поради срещата на Върха в К. на лидерите на Шанхайската организация за сътрудничество ШОС (SCO) в Циндао - К. (SCO Summit in China, June 2018), фабриките в К.ската народна република в регионите на JIANGSU, ZHEJANG, SHANDONG и SHANGHAI били затворени, затворено било и пристанището в Циндао, за периода от 01.06.2018г. до 12.06.2018г., което възпрепятствало производството и транспорта. Изпълнителят в писмото си изложил още, че изложеното е ноторно известен факт, а именно, че поради срещата на Върха, К.ските държавни органи предприемат мерки за сигурност и намаляване на замърсяването на въздуха, като затварят фабрики и пристанища. В писмото си изтъкват също, че фактите са обявени по новините и информационните уебсайтове. В заключение считат, че настъпилите непреодолими обстоятелства са основание за освобождаване от отговорност и не следва да бъде претендирана неустойка от страна на възложителя. В отговор на писмото от страна на възложителя е оспорено, че са налице непреодолими събития от извънреден характер, тъй като в договора са посочили, че страна на произход е Република България, а производител на изделията е „Олимп -предпазни екипировки” ЕООД, гр. Бургас. Ищецът, чрез представляващ счита, че ако се приеме противното означава, че в офертата си ответното дружество е предоставило невярна информация и отново потвърдили искането си за плащане на неустойка и усвояването на гаранция за неизпълнение. От името на ответното дружество отново с писмо били уведомени, че изпълнителят е възложил на фабрика в К. производството на една част от материалите, необходими за крайния продукт, а именно ходило и сая. Тези материали представляват по-малко от 22% от общата стойност на продукта, която е 24,96 лева, като самото производство на крайния продукт се реализира на територията на Република България. Твърдят още, че на основание чл. 146, ал. 1 от ЗОП възложителят е предвидил за допустими оферти за доставка, когато делът на продуктите с произход от трети страни не надвишава 50 на 100 от общата стойност на продуктите, включени в нея. Съответно офертата и техническото предложение на дружеството - изпълнител са законосъобразни и в съответствие с изискванията на възложителя, поради минималния дял на включени продукти с произход от трети страни. Поради гореизложеното от името на ответното дружество е заявено, че считат за неправилна и неизискуема неустойката за неизпълнение на договора и усвояването на гаранцията за изпълнение, поради наличието на непреодолими събития от извънреден характер, възникнали след сключване на договора, които не са могли да бъдат предвидени от дружеството изпълнител. Считат, че твърдените непреодолими обстоятелства са самостоятелно основание за освобождаване от отговорност и не следва да бъде претендирана неустойка и усвояване на гаранцията за изпълнение. Впоследствие ответникът уведомил възложителя, че дружеството е в процедура по издаване на Сертификат за форсмажор с вх. № 916/24.08.2018г. от БТПП, на основание чл. 306, ал. 1 от ТЗ и Х.т.1 от Договор № 15830/01.06.2018г. Считат издадената банкова гаранция по договора и начислената неустойка за неизпълнение за неизискуеми до приключване на процедурата пред БТПП по издаване на Сертификат за форсмажор.
Ищецът, чрез процесуален представител, счита, че е налице пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответното дружество и е препятстван да изпълни нормативното си задължение да осигури обувки на своите служители и работници, произтичащо от чл.284, ал.1 от Кодекса на труда, чл.10 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и чл. 81, ал.1 и ал.2 от Колективния трудов договор на “ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД за 2017г.-2019г. Ищецът счита още, че посоченото от ответника събитие няма пряка причинна връзка между твърдения ноторен факт и настъпилото пълно неизпълнение по договора от негова страна. При участието си в процедура по възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание съгласно чл. 18, ал.1, т.12 от ЗОП, изпълнителят е посочил в техническото си предложение, неразделна част от договора, че производител на изделията е „Олимп - предпазни екипировки” ЕООД, гр. Бургас. В допълнение, представена е Декларация за произход, подписана от Борил Ташев, управител на „Олимп - предпазни екипировки” ЕООД, гр. Бургас, в която участникът декларира, че оферираните модели по гореуказаната процедура са със следния произход: защитни обувки половинки, мод. K-diver S3 „Олимп предпазни екипировки” ЕООД, България. В ценовото си предложение участникът отново за всеки един артикул, който е оферирал, е декларирал, че производител и страна на произход е „Олимп - предпазни екипировки” ЕООД, България. В договора между страните, Приложение № 2 за завод производител и страна на произход на изделията също е посочен „Олимп предпазни екипировки” ЕООД, България. Ищецът твърди, че участникът не е посочил никаква информация в офертата си, от която да се направи обосновано заключение, че има К.ски доставчик на някоя суровина на цялостното изделие, а тази информация става известна за възложителя едва след възникването на спор между страните - от писмо изх. № 484/15.08.2018г. на ответника. Ищецът излага довод, че заложеното по обществената поръчка изискване за прилагането на нормата на чл. 146, ал.1 от ЗОП цели да гарантира на възложителя качество и надеждност на извършваната доставка. Посочва, че съгласно практиката на КЗК и ВАС се счита за безспорно, че е допустимо поставянето на изисквания, които имат за цел да гарантират на възложителя качество и надеждност на извършваната доставка и при това положение самите участници преценяват дали са готови и могат да се справят с поръчката и дали са съгласни с предварително заложените условия, тъй като откриването и реализирането на обществената поръчка цели на първо място да удовлетвори възложителя и неговите в случая специфични нужди. Последният не може и не е задължен да се съобразява с персоналните възможности и желания на всяка една фирма, евентуален участник в процедурата. Позовава се на Решение № 1205 от 12.09.2014г. на КЗК, потвърдено с Решение № 2102/25.02.2015г. на ВАС. Поради изложеното ищецът счита, че ответникът не би могъл да се позове на неизпълнението на задълженията си по договора въз основа на данни, които не са включени изначално в офертата на участника и поради това не са известни на възложителя, тъй като това би дало възможност да се злоупотреби във всеки един момент, напр. с публична информация от масмедиите, за да се изисква удължаване на сроковете за изпълнение по договора.
На следващо място ищецът излага, че съгласно Раздел X Форсмажор, т.2 от договора между страните всяка една от страните е длъжна да уведоми съответно другата страна за настъпването и прекратяването на форсмажорното събитие в 7-дневен срок от възникването и края на събитието, независимо от характера на събитието. Уведомяването трябва да е потвърдено от Българската търговско-промишлена палата. В случая намира приложение чл. 306 от ТЗ. В конкретния случай съгласно приложения превод от К.ски на български към писмо с изх. № 426/17.07.2018г. от ответника Уведомление за прекратяване на работа по време на срещата на върха в Циндао, датата на документа е 28.05.2018г. и е подпечатан с печат на дружеството. Поради изложеното ищецът счита, че това означава, че към 28.05.2018г. изпълнителят е имал знанието за твърдяното ноторно събитие преди подписването на договора с възложителя на 01.06.2018г. Ищецът твърди още, че изпълнителят не е спазил и срока за уведомяване на форсмажорно събитие.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ОЛИМП - ПРЕДПАЗНИ ЕКИПИРОВКИ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адвокат П. от САК, е депозирал писмен отговор, в който отправя искане за постановяване на решение за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан. В писмения отговор не е оспорено сключването на договора с индивидуализираното в исковата молба съдържание и че не е изпълнено задължението на изпълнителя. Ответникът, чрез представляващия излага, че неизпълнението на задълженията е резултат от форсмажор, за което съгласно Раздел X, т.1 от договора е предвидено освобождаване на страните от отговорност. Твърди, че към момента ответното дружество е в процедура по издаване на Сертификат за форсмажор, удостоверяващ възникнала непреодолима сила от БТПП. Въпреки уведомлението до ищеца за това обстоятелство той отказал да продължи срока на договора или да приеме доставката със закъснение и предприема действия по прекратяване на договора. От името на ищцовото дружество е било публикувано ново обявление за открита процедура на 20.08.2018 година и договорът с избраното дружество е изпълнен на 12.12.2018 година. Ответникът счита, че по този начин ищецът не му предоставя възможност да изпълни задължението си по договора с малко закъснение, въпреки че стоките са поръчани и платени. Също така твърди, че от името на представляваното от него дружество „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2” ЕАД са уведомени, че има възлагане на фабрика в К., като производството е само на една част от материалите, необходими за крайния продукт, а именно ходило и сая. Тези материали представляват по-малко от 22% от общата стойност на продукта, която е 24,96 лева, като самото производство на крайния продукт се реализира на територията на Република България. Продуктът работни обувки половинки модел “K-diver S3” отговаря на изискванията за сертификат за произход „България“. Ответникът излага довод, че на основание чл. 146, ал.1 от ЗОП възложителят е предвидил за допустими оферти за доставка, когато делът на продуктите с произход от трети страни не надвишава 50 на 100 от общата стойност на продуктите, включени в нея. Съответно офертата и техническото предложение на дружеството изпълнител „ОЛИМП - Предпазни Екипировки“ ЕООД са законосъобразни и в съответствие с изискванията на възложителя, поради минималния дял на включени продукти с произход от трети страни. Поради гореизложеното относно наличието на непреодолими събития от извънреден характер, възникнали след сключване на договора, които не са могли да бъдат предвидени от дружеството изпълнител отправя искане за постановяване на решение, с което предявеният иск за бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
БРС е сезиран с иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
По делото не е спорно и се установява, че между
“ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД, в качеството на възложител и „Олимп - предпазни
екипировки” ЕООД гр. Бургас, в качеството на изпълнител, е сключен договор №
15830/01.06.2018г. с предмет „Доставка на защитни обувки половинки категория
S3” на стойност 50 993, 28 лева, без ДДС, сключен в резултат на проведена
процедура за възлагане на обществена поръчка. Съгласно Раздел III, т.1 от
договора срокът за изпълнение на задължението е 30 /тридесет/ дни след
подписването му, което означава крайна дата за доставка на обувките -
01.07.2018г. Освен сключването на договора с индивидуализираното в исковата
молба съдържание, по делото не е спорно и неизпълнението на ответника и че
уговорената неустойка за неизпълнение не е платена. Страните спорят дали е налице непреодолима
сила, освобождаваща ответника от отговорност, изразяваща се в събитията,
индивидуализирани в исковата молба относно работата на фабрики и пристанища в К..
Твърденията на ответника в тази връзка са, че от страна на изпълнителя по
договора има възлагане на фабрика в К. досежно производството на една част от
материалите, необходими за крайния продукт, а именно ходило и сая.
Доказателства за такова възлагане по делото няма представени. Няма и данни
изпълнителят да е посочил информация в офертата си, от която да се направи извод,
че има К.ски доставчик на някоя суровина на цялостното изделие. Видно и от
разменената между страните кореспонденция, ответникът сам е посочил възможността
да набави суровините от Европа. При тези данни, настоящият състав приема, че не
се установява причинна връзка между твърдяното форсмажорно обстоятелство и
неизпълнението по договора.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката може да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение, поради което може да бъде и компенсаторна, която се дължи при пълно неизпълнение. По отношение на компенсаторната неустойка по делото е установено кумулативното наличие на следните три предпоставки: валидно договорно правоотношение, изрично уговорена и валидна клауза за неустойка в договора и неизпълнение на задължението на ответника по договора. Неустойката е уговорена от страните, те са дали съгласието си, отчитайки условията на договора тя да бъде определена по такъв начин и в такъв размер. Ищецът в настоящото производство, при договорена компенсаторна неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, не носи тежестта да доказва размера на вредите, претърпени от него, тъй като това е смисълът да се договаря неустойка - да се облекчи доказването на действително претърпените вреди. Кредиторът следва да докаже само неизпълнението, той не е длъжен да доказва нито, че е претърпял вреди, нито размера на вредите, които е претърпял от неизпълнението. Неустойката може да се договаря както в глобално посочена сума, така и в проценти, като в случая е договорена в проценти. Така както е договорена – 20 % от стойността на договора, което възлиза на 10198,66 лева, обосновава извод за договорена неустойка, която обезпечава изпълнението на задължението, но освен обезпечителна функция служи и за обезщетение на вредите от неизпълнението. Действително в договора страните са постигнали съгласие за освобождаване от отговорност за частично и пълно неизпълнение на техни договорни задължения в случай, че невъзможността за изпълнение е следствие на събитие извън техния контрол или в случай, че тези обстоятелства са упражнили непосредствено влияние върху изпълнението на този договор. В случая обаче не се установи твърдените от изпълнителя обстоятелства пряко да влияят за изпълнението на договора, поради което не е налице хипотезата за освобождаване от отговорност за неизпълнение на договорно задължение. Предвид изложеното, претенцията за компенсаторна неустойка се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Следва да се присъди и
законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението – 17.09.2018г.
до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер на 403,98 лева, от които 200 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 203,98 лева - дължимата в производството държавна такса. Съгласно указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които възлизат на 253,97 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОЛИМП -
ПРЕДПАЗНИ ЕКИПИРОВКИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 98, вх. Б, ет. 5, представляван от Б.Г.Т.,
дължи на „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ковачево - 6265, община
Раднево, област Стара Загора, представляван от Ж.Д.Д., сумата от 10198.66
лева /десет хиляди сто деветдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка за пълно неизпълнение на договор № 15830 за обществена
поръчка, сключен между страните на 01.06.2018г., с предмет доставка на защитни
обувки половинки категория S3, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от деня на подаване на заявлението – 17.09.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 3385 от 18.09.2018 година, постановена по частно гражданско дело №
6671 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА „ОЛИМП - ПРЕДПАЗНИ ЕКИПИРОВКИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 98, вх. Б, ет. 5, представляван от Б.Г.Т. да заплати на „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ковачево - 6265, община Раднево, област Стара Загора, представляван от Ж.Д.Д., сумата от 403,98 лева /четиристотин и три лева и деветдесет и осем стотинки/, представляващи направените съдебно деловодни разноски по гр. д. № 8320/2018г. на БсРС и сумата от 253,97 лева /двеста петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи направените разноски по ч.гр. д. № 6671/2018г. на БсРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД