Решение по дело №28/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260069

 

гр. Пловдив, 14.12.2020 г.

 

       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                              ВЕЛИНА АНТОНОВА      

                                                                    

                в присъствието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, след като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 28/2020 г. по описа на ПАС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия И.Б.А. срещу присъда № 103 от 11.11.2019 г. по НОХД № 32/2018 г. на ОС – Пловдив. С посочения съдебен акт подсъдимият И.Б.А. е  бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 57, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК в размер на петнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. От така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното му задържане.

Със съдебния акт на инстанцията подсъдимият е бил осъден за заплати на всеки един от гражданските ищци И.Г.М., И.Г.М. и С.Г.М. сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата, като до пълния претендиран размер от 200 000 лева за първия от посочените ищци /И.М./ и до 220 000 лева за втория и третия от тях /малолетните деца на пострадалия - И.М. и С.М./, гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.      

В тежест на подсъдимия е било възложено заплащането и на направените по делото разноски, включително и тези за повереник.

Със съдебния си акт първия съд се е разпоредил и с веществените доказателства, приложени по делото. 

Присъдата се обжалва от адв. К.Е. – защитник на подсъдимия И.Б.А., които релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт. Предлага се въззивната инстанция да отмени присъдата на първата инстанция, като постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност, молят присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Присъдата се обжалва и от гражданските ищци И.Г.М. и С.Г.М., които в жалбата си, подадена чрез техния особен представител адв. Н.Ч., оспорват размера на присъденото им обезщетение за неимуществени вреди. Молят гражданските им искове да се уважат в пълния претендиран размер, за което релевират доводи, обвързани с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на А.п.П. изразява становище, че жалбата на подсъдимия се явява неоснователна, а обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Пледира че наложеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл. 54 от НК, е съответно на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Представителят на държавното обвинение намира, че в конкретния случай липсва основание за преквалификация в по-леко наказуем състав или намаляване на наказанието лишаване от свобода. По отношение на гражданските искове намира, че първият съд в достатъчна степен е съобразил принципа, възведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки това, предоставя на въззивния съд да определи справедлив размер на обезщетенията, в случай че прецени, че това се налага.      

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И. Г. М. – адв. К.Й.Д. счита присъдата на инстанцията за правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което моли да бъда потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.   

Повереникът на малолетните низходящи на починалия – децата И.Г.М. и С.Г.М. – адв. Н.Ч. моли присъдата да бъде изменена в гражданско-правната си част, като бъде увеличен размера на присъдените в полза на малолетните низходящи на починалия неимуществени вреди. Релевира, че предвид обстоятелството, че пострадалите ще бъдат лишени от бащина подкрепа и грижа през целия си житейски път и няма да могат да получат в живота си родителска закрила, определеният размер на обезщетението се явява занижен. С оглед възрастта на децата счита, че справедливият размер на възмездяване на причинените вреди следва да бъде определен, така както е бил заявен с исковите молби в размер на 220 000 лева за всеки един от низходящите. Моли гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер, тъй като се явяват доказани.   

Подсъдимият и неговитe защитници адв. Е. и адв. Г., които участват в производството пред въззивния съд, поддържат подадените срещу присъдата на Пловдивския окръжен съд жалба и допълнения. Считат, че обвинението не е доказано съобразно изискванията на закона. Релевират доводи в насока на това, че първият съд не е извършил изискуемата преценка за достоверност на доказателствените средства, като е достигнал до неприемливо заключение, че същите подкрепят обвинителната теза. Молят настоящия съд за отмяна на съдебния акт на първата инстанция и произнасяне на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за квалифицирано убийство. При условията на алтернативност поддържат искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.     

Подсъдимият, в предоставената му последна дума, моли съда да се произнесе с оправдателна присъда в поискания от неговите защитници смисъл.   

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция,  след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

        За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е приел като несъмнена следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд с известни изключения, които ще бъдат изрично упоменати:

През април 2016 г. подсъдимият И.Б.А. и свид. Х. О. А. /съпруг на сестра на подсъдимия свид. Л. Б. А./ закупили около 200 овце и ферма на ул. „Р.” в с. К., обл. П. Животновъдният обект бил регистриран на името на свид. Л. Б. А., под № 4248. С дейността във фермата се занимавали подсъдимият и свид. Х. А., а Г. Б. Ч. /вуйчо на подсъдимия/ и Б. А. /баща на Ив. А./ до смъртта си през есента на 2016 г. помагали в обекта. И. А. - майка на подсъдимия, ходела в почивните дни, за да чисти стаите, готвела и вземала дрехи за пране. Работата била тежка и през есента на 2016 г. свид. Х. А. и подсъдимият ангажирали пострадалия Г. М. като човек с опит в отглеждането на животни. Г. М. живеел при лоши битови условия в П., а във фермата му осигурили храна, цигари, подслон и дрехи. Пари не получавал, а обещаното трудово възнаграждение му казали, че ще му го събират.

 През декември 2016 г. майката на пострадалия Г. М. починала и свид. Я. М. /брат на Г. М./ се завърнал от И. за погребението й. Свързал се по телефона с подсъдимия и съобщил за събитието. Свид. Х. А. откарал пострадалия до с. Ч., общ. Х. на погребението на майка му. Там Г. М. разговарял със сестра си - С.Б.и брат си - Я. М.. С. Б. го поканила на обяд, но Г. М. й казал, че тя трябва да иска позволение от Х. А., защото той се страхува. Х. А. отказал, като заявил, че овцете не може да останат без човек, след което с пострадалия си тръгнали за фермата.

Докато Г. М. работел в животновъдния обект, когато подсъдимият А. не бил доволен от дейността му,  се случвало да го респектира физически, като го биел и удрял. Упреквал го, че не пои редовно животните и че по негова вина са умрели агнета от прехранване / в този смисъл свид. Х. А., л. 143 от делото на ОС/. Поискал от пострадалия да му възстанови 5000 лева за загубите. През февруари 2017 г. пострадалият се свързал с брат си - свид. Я. М. и сестра си - С., които помолил да му дадат 5000 лева. Те му отказали, но коментирали, че след като пострадалият работи, работодателите му могат да си удържат от полученото трудово възнаграждение и така да си покрият загубите.

На 30.03.2017 г. подсъдимият и свид. Х. А. пристигнали във фермата в К., като А. останал в обора да чисти и слага храна на животните. Г. М. и подсъдимият извели овцете на паша. Пострадалият пасял бременните овце, а подсъдимият другите на разстояние от около 500 метра един от друг с видимост помежду си. Подсъдимият забелязал, че животните с Г. М. се  връщат към фермата и се обадил на Х. А. да отиде при него. На около 300 метра от фермата Х. А. видял подсъдимия и останал с овцете. В това време И.А. отишъл на поляната, където бил Г. М. и го заварил да лежи с бутилка от минерална вода от 0,5 литра, в която имало ракия. Подсъдимият много се ядосал на пострадалия, развикал му се, че е изтървал животните и че сега стадата ще се смесят, след което го ударил два пъти с ръка зад врата. После се върнал при своето стадо и изпратил Х. А. към обора да подготвя храна. Към 17 часа подсъдимият и Г. М. се върнали с овцете във фермата. Преброили ги и установили, че липсват две бременни овце, които оценявал като много скъпи. И.А. се ядосал, разкрещял се на Г. М., че отново е допуснал грешка и започнал да му нанася удари с ръце. Ударил го няколко пъти с пластмасова кофа в главата с надпис „Н.“, след което му я нахлупил на главата му и с дървена летва му нанесъл няколко удара. Г. М. успял да свали кофата от главата си, но това още повече разгневило подсъдимия, който го ударил отново с ръка силно в областта на главата, в резултат на което пострадалият М. паднал и ударил главата си в поилката за животни. Подс. А. започнал да го рита в областта на гърдите, крайниците, седалището и навсякъде по тялото. Пострадалият продължавал да лежи на земята, а подс. А. отишъл да се преоблече. Когато се върнал в обора, подсъдимият А. бил все още ядосан и продължил да рита М. в тялото и в гръдния кош. Х. А. се изплашил, че подсъдимият ще убие пострадалия и се намесил, за да спре жестокия побой над него. В резултат на действията на подсъдимия на пострадалия М. били причинени: тежка гръдна травма, изразяваща се в: счупване на ребра двустранно по общо седем фрактурни линии с кръвонасядания на меките тъкани; оформяне на „гръден капак", пневмоторакс вдясно, наличие на общо 1000 мл. трансудат и ексудат и в двете гръдни половини /по 500 мл. във всяка гръдна половина/, белодробен оток и белодробен емфизем; множество кръвонасядания в областта на главата, шията, горната половина на гръдния кош двустранно, гърба, горните и долните крайници; множество охлузвания и повърхностни разкъсно - контузии рани по главата; счупване на подезичната кост вляво с кръвонасядане на меките тъкани; кръвонасядане по меките черепни покривки и мозъчен оток.

Въпреки че подс. А. съзнавал, че е причинил тежки телесни увреждания пострадалия, тръгнал заедно със свид. Х. А. от фермата, като оставил Г. М. сам. Подс. А. се прибрал в дома на свид. Л. в с. К., обл. П., с която живеел на семейни начала. Г. А. се прибрал в дома си в П..

На следващия ден - 31.03.2017 г., подс. А. не отишъл във фермата в К.. Х. А. я посетил, нахранил животните с помощта на пострадалия, който се оплакал, че го болят ребрата от двете страни и че трудно се придвижва. Свидетелят видял, че действително състоянието на Г. М. е усложнено.

Около 17.00 часа, свид. Х. А. се качил в автомобила си и потеглил за дома си в гр. П., където по-късно същата вечер отишъл и подсъдимият. Там И.А. бил информиран за влошеното състояние на пострадалия. След като И.. А. не се прибрал до 21 ч., Л. започнала настоятелно да му звъни. По-късно той й отговорил, като около 22 часа същата вечер се върнал в дома й.

На 01.04.2017 г. подс. А. отишъл сам до фермата в с. К., защото се били уговорили със свид. Х. А., че той ще почива този ден. Там видял, че Г. М. е в тежко състояние: не бил в съзнание и не можел да сдържа физиологичните си нужди, поради което се обадил на Х. А. и го помолил да закара Г. М. до болницата в А..

Свид. Х. А. пристигнал в К., видял състоянието на Г. М. и заедно с подсъдимия решили да го измият. Свидетелят го хванал под мишниците, а подсъдимият го събул и измил. Преобули го, след което го качили в колата на Х. А. и двамата тръгнали за болницата в А..

Г. А. пристигнал пред МБАЛ А. ЕООД и започнал да блъска по вратата на спешното отделение, предназначено за линейки. Дежурният екип в състав: В. Н. и М. Н. отворили вратата. Х. А. обяснил, че води пациент в кома, който намерил паднал в обора, върху съд, от който са пиели животните, след като не бил ходил във фермата няколко дни. Х. А. пренесъл пострадалия на ръце до входа на спешното отделение, а Н. и Н. го въвели на количка.

За личните документи на пациента, Х. А. се обадил на подсъдимия А., у когото била личната карта на пострадалия, като продиктувал трите имена и ЕГН-то на пострадалия на М. Н..

В спешното отделение на МБАЛ А. ЕООД измерилии кръвното пострадалия. Направили му пълна кръвна картина и електрокардиография /ЕКГ/. По време на прегледа той отговарял на въпросите на свид. В. Н. с „да“ и „не“. Чрез стетоскоп лекарят проверил вентилацията на белия дроб. При прегледа се установило, че по тялото на пациента имало завързани стегнато сезали на различни места по гръдния му кош, които срязали, за да го прегледат. Превръзките от сезал били разположени – една на първо - второ ребро, една опасваща шесто – седмо ребро и трета - в областта на пояса, като колан. Н. установил хематом вдясно по тялото на пациента. При палпация на гръдния кош, той хлътвал повече от нормалното. Това усъмнило лекаря за животозастрашаващи вътрешни травми, поради което назначил рентгенография на гръден кош и компютърна томография на глава /КАТ/. Г. М. бил закаран на носилка до томографа, като Х. А. влязъл с него, облечен с  предпазно от радиация облекло. 

Установените наранявания по тялото на Г. М., както и обстоятелството, че бил мокър и бос, заедно с липсата на кръв и сезалите, завързани по тялото на пострадалия, усъмнили В. Н. в изложената от Х. А. версия, поради което подал сигнал в РУ-А.. Докато разговарял по телефона с полицейските служители, получил обаждане от Н., че пострадалият М. е колабирал. Отправил се към залата с пациента, където установил, че последният не бил контактен и пулсът му падал много бързо. Започнал сърдечен масаж и обдишване с амбу. В това време дошъл и дежурният анестезиологичен екип в състав анестезиологът К. К. и медицинска сестра. К. интубирала Г. М. и започнала да го обдишва с амбу. Тя държала главата му, при което забелязала, че в меките тъкани в областта на главата има наличие на въздух, като подкожен емфизем. Направила палпация на гръдния му кош и установила, че има движение на ребрата, което създало съмнение за фрактура. На пациента бил извършен индиректен сърдечен масаж и били включени необходимите медикаменти – атропин, адреналин, урбазон. Въпреки усилията на медиците, Г. М. починал в 12:43 часа  на 01.04.2017 г. 

За настъпването на смъртта на Г. М. били  уведомени свид. Х. А. и дежурния полицейски служител при РУ - А..

Х. А. се обадил на подсъдимия А. и му съобщил, че Г. М. е починал в лечебното заведение.

След получаване на сигнала за смъртта на Г. М. фермата в с. К., била посетена от дежурна следствена оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествието в присъствието на подсъдимия /л. 22-59 от т. I на ДП/. При огледа бил съставен протокол и фотоалбум, като били иззети подробно описаните в протокола веществени доказателства - 2 мобилни телефони, 4 бр. угарки от цигари, 1 бр. шапка, ключове с дистанционно, 1 бр. калъфка за възглавница, 1 бр.възглавница, 1 бр. чаршаф, 1 бр. горнище на анцуг, множество зацапвания и петна с кафеникав цвят /посредством тампони и изрязване на части от гипсокартонена плоскост/, чифт ботуши, сива пластмасова кофа, част от чувал с множество петна, бяла пластмасова кофа и 9 броя дактилоскопни следи. При извършване на това процесуално следствено действие подс. А. посочил ясла, в долната част на която пострадалият бил ударил главата си, след като подсъдимият го ударил с ръка в главата и той паднал - /л. 25 т. І от ДП, снимки 56 и 57 от фотоалбума/.

На 01.04.2017 г. в спешното отделение на МБАЛ - А. /л. 60-66 от т. I на ДП/ бил извършен оглед на трупа на починалия Г. М., при което бил съставен фотоалбум. В присъствието на поемни лица били иззети: синьо анцугово долнище с бели ленти, масленозелена блуза с дълъг ръкав, черна блуза с дълъг ръкав, сив плетен елек, сива тениска с къс ръкав, черни панталони и обтривки от поднокътно съдържимото от лява и дясна ръка на трупа.

На 06.04.2017 г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието, при който били намерени и иззети: дървена летва с дължина 46 см. и дебелина 2 см. с пръски от червеникаво-кафява течност по нея /л. 67- 71 т. І от ДП/.

При извършеното на 02.04.2017 г. претърсване и изземване на ул. „Д.Г.” № *, ет. *, ап. * в П., в жилище ползвано от подс. А. били иззети множество негови дрехи, завивка и обувки. Протоколът бил одобрен от съдия в ОС- Пловдив /л. 72-74 т. I от ДП/.

Същият ден било извършено претърсване и изземване и в жилище в П., на ул. „Д.Г.” № *, ет. *, ап. *, ползвано от подс. А.. От там били иззети дрехи и кецове марка „А.“. Протоколът бил одобрен от съдия от ОС-Пловдив /л. 75-77 т. 1-ви от ДП/.

На 02.04.2017 г. било извършено претърсване и изземване в жилище в с. К., където подс. А. живеел с приятелката си – И. Л.. Били иззети дрехи на подсъдимия, които носел на 30.03.2017 г., изпрани от Л.. Бил изготвен и фотоалбум / л. 78-81 т. 1-ви от ДП/.

На 02.04.2017 г. в двора на фермата в К., бил извършен следствен експеримент, /л. 82-85 от т. I от ДП/, в присъствието на поемни лица, с участието на свид. Х. А., при който свидетелят посочил мястото в двора на животновъдната ферма, където на 30.03.2017 г. подс. А. бил нанесъл удари с ръце и крака по Г. М.. Процесуално следственото действие било обективирано в протокол и  фотоалбум към него.

На 05.04.2017 г., било извършено претърсване и изземване в ползван от подс. А. товарен автомобил марка „М.”, с peг. № ***. Същият бил паркиран в края на ул. „Р.“ в с. К.. Били иззети мирисови, биологични ДНК следи и дактилоскопни следи, 1 бр. бял и 1 бр. зелен плетени чували, съдържащи дрехи, както и самият товарен автомобил. При отваряне на задната врата на автомобила, били фиксирани две петна със засъхнала червеникаво-кафява течност, от които били иззети проби /л. 90-94 от т. I на ДП/. Изготвен бил и фотоалбум.

С протокол за доброволно предаване от 01.04.2017 г. /л. 97, т. I от ДП/ свидетелят Х. А. предал, за нуждите на разследването: тъмносиня тениска с надпис, чифт бели чорапи, черно анцугово долнище „П.“ и чифт сини на цвят маратонки марка „П.“ като дрехи и обувки, които е носил в този и предходните дни.

 На същия ден с протокол за доброволно предаване /л. 98 от т. I от ДП/, подс. А. предал дрехи и обувки - черна плетена блуза с шарени ивици, черна блуза, блуза с къс ръкав с яка на райета в сиво, синьо и кафяво, бяла тениска с надпис „А.”, спортни обувки, черни на цвят; чифт сиви чорапи; чифт тъмносини чорапи; черно анцугово долнище, черен къс панталон с бели кантове и силует на човек на левия крачол. Със същия протокол подс. А. предал и личната карта на починалия Г. М., която се намирала у него.

На 05.04.2017 г., при явяването си в РУ - А. при ОД на МВР - П, И. Л. предала с протокол за доброволно предаване /л. 99 от т. I –ви на ДП/ вещи, за които посочила, че са принадлежали на подс. А. и са се намирали в дома й, а именно подробно описаните сак с дрехи на подсъдимия, хавлии, обувки и тоалетни принадлежности.

Иззетите по делото веществени доказателства били огледани, видно от приложените по делото протоколи за оглед на веществени доказателства - /л.100-102 т. І от ДП/.

Подсъдимият И.Б.А. и свид. Х. А. били задържани по реда на ЗМВР за 24 часа на 01.04.2017 г. – л. 2-3 т. І-ви от ДП.

С протоколи от 01.04.2017 г. били взети образци за сравнително изследване, необходими за извършване на биологична експертиза – поднокътно съдържимо и дактилоскопни отпечатъци от подс. И.А. и от свид. Х. А..

На 05.04.2017 г. били взети образци за сравнително изследване за извършване на ДНК и дактилоскопна експертиза - клетки от вътрешната страна на устната кухина, иззети с гъбен тампон, дактилоскопни отпечатъци и фоноснимки от подс. И.А..

На 06.04.2017 г. били взети образци за сравнително изследване за извършване на ДНК и дактилоскопна експертиза - клетки от вътрешната страна на устната кухина и дактилоскопни отпечатъци от свид. Х. А..

На 01.04.2017 г., с протокол за доброволно предаване, свид. М. Н. предала /същият на л. 147 т. І от ДП/ парче от сезал, за който е посочила, че лично го е отрязала от тялото на Г. М..

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на живо лице № 268/2017 г. /л. 2, т. ІІ от ДП/. От заключението й се установява, че при прегледа на  свид. Х. О. А. не са били установени видими травматични увреждания. Възможно е, ако той е нанасял удари с ръце, крака или други части на тялото, или с предмети, по него да не останат видими увреждания.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена СМЕ на живо лице № 267/2017 г., при която бил освидетелстван подсъдимия А. /л. 4 от т. II от ДП/. Видно от заключението й при прегледа му не са били установени видими травматични увреждания. Напълно възможно е, ако той е нанасял удари с ръце, крака или други части на тялото, или с предмети, по него да не останат видими  увреждания по тялото.

Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СХЕ, обективирано в протокол А- 139/20.04.2017 г., в кръвта на Г. М.М. не е установено наличие на алкохол /л. 8 т. ІІ-ри от ДП/.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 81/2017 г. /л. 13-31 т. ІІ-ри от ДП/. Видно от същата при аутопсията на трупа на Г. М. се установени: тежка гръдна травма, изразяваща се в: счупване на ребра двустранно по общо седем фрактурни линии с кръвонасядания на меките тъкани; оформяне на „гръден капак“; пневмоторакс вдясно; наличие на общо 1000 мл/ по 500 мл/ трансудат и ексудат и в двете гръдни половини; белодробен оток и белодробен емфизем; умерено до добре изразена белодробна мастна емболия, множество кръвонасядания в областта на главата, шията, горната половина на гръдния кош двустранно, гърба, горните и долните крайници; множество охлузвания и повърхностни разкъсно - контузии рани по главата; счупване на подезичната кост вляво с кръвонасядане на меките тъкани; кръвонасядане по меките черепни покривки; мозъчен оток; стари контузионни огнища в мозъка; пролежна рана с некроза на главата тилно.

Експертите са посочили, че смъртта на Г. М. се дължи на развила се дихателна и сърдечно-съдова слабост, в резултат на тежките травматични увреждания на гръдния кош - счупвания на множество ребра двустранно по седем анатомични линии, разхерметизиране на дясната гръдна половина /пневмоторакс/, умерено до добре изразена белодробна мастна емболия, начални възпалителни изменения на белите дробове в резултат на неефективно дишане. Смъртта на Г. М.М. е в пряка причинно-следствена връзка с причинените му множество травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош и крайниците. От направените медицински констатации при изследването на трупа, вещите лица са приели, че М. е бил в тежко състояние, с пролежна рана на главата поне едно-две денонощия преди настъпването на смъртта. Според вещите лица описаните травматични увреждания са множествени и са причинени по най-общ механизъм на удари с или върху твърд тъп предмет, като в конкретния случай превалира множествеността, количеството на травмите, пред тяхната тежест. Това според тях всъщност е довело и до известна преживяемост на пострадалия, въпреки тежкото му състояние.

Вещите лица са установили и травматични увреждания с давност повече от 2-4 дни - оздравявала черепно-мозъчна травма и стари охлузвания по колената и китките, като са посочили, че е напълно възможно те да са причинени при падане от ръста, както и че те нямат отношение към настъпването на смъртта. Смъртта е настъпила на 01.04.2017 г. в 12,43 часа.

Видно от назначената и изготвена в хода на ДП допълнителна тройна СМЕ № 184/2017 г. /л. 38-75 т. ІІ-ри от ДП/, причина за смъртта на Г. М. е тежката гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра двустранно по общо седем фрактурни линии с кръвонасядания на меките тъкани с оформяне на „гръден капак“, усложнена с пневмоторакс вдясно, двустранен излив и установената микроскопски умерено до добре изразена мастна емболия. Белодробната мастна емболия представлява запушване на капиляри и кръвоносни съдове в белите дробове от липидни капки. Причина за развитието й са счупвания на кости, размекване на подкожна мастна тъкан. Процесът се развива в рамките на 24-72 часа, като лечението й е симптоматично. Според вещите лица оказването на лекарска помощ в този период би довело до облекчаване на оплакванията и симптомите на състоянието. Изходът зависи от тежестта /степента/ на мастната емболия и общото здравословно състояние на пациента. В конкретния случай се установява умерено до добре изразена белодробна мастна емболия, в съчетание с пневмоторакс вдясно, излив в гръдния кош, оформяне на гръден капак с множество счупени ребра двустранно, водещ до неефективно дишане. При това състояние, дори и при навременно оказана медицинска помощ и реанимация, възможността да бъде предотвратена смъртта е минимална. В заключението е било посочено, че всички установени и описани травматични увреждания по трупа на Г. М. са прижизнени, за което се съди по наличието на кръвонасядания. По време на аутопсията са установени кръвонасядания, както по кожата на гръдния кош, така и в меките тъкани около местата на счупване на ребрата. Същите кръвонасядания са били налични и по време на прегледа на пострадалия в СО на МБАЛ А.. Признаци за виталност са и настъпилите усложнения на гръдната травма - пневмоторакс, двустранен излив и настъпилата белодробна мастна емболия. Описаните травматични увреждания са с давност 1 до 2 денонощия, считано от датата на настъпване на смъртта - 01.04.2017 г. в 12,43 часа. След нанасяне на нараняванията Г. М. е бил в състояние да говори и да се движи. Гръдния кош притежава относително голяма толерантност на травматични увреждания, причинени по различен механизъм и начин, както и че в зависимост от възрастта толерансът на увреждане на гръдния кош намалява. За възрастова група 66-85 години толерансът на гръдната травма е 0,28 в сравнение с възрастовата група 16-35 години, където той е 1,0. Посочили са, травматичните увреждания по тялото на Г. М. /счупването на ребрата/ са причинени от действието на твърд тъп предмет, като обикновено ребрата се увреждат от деформация от огъване /до 98% от случаите/. Това огъване може да съвпадне с общата кривина на ребрата и да доведе до намаление на тази кривина, което се наблюдава при притискане на гръдната клетка в предно задна посока. При огъване на реброто /ребрата/ се получава счупване, което условно се нарича „огъвачно". Морфологичната характеристика на разрушаване на компактните части на реброто при огъване е следната: Външната пластинка обикновено се чупи праволинейно, напречно на надлъжната ос на реброто, като края на счупването е дребнозъбчат почти равен. Краищата на счупването се съпоставят пълно. Липсват допълнителни костни фрагменти. Вътрешната пластинка се чупи с по-неравни краища в областта на счупването, линията на счупването е зигзагообразна, нерядко има допълнителни костни фрагменти, които се съпоставят лошо, непълно.

При притискане на гръдния кош в предно задна посока от предмет с широка плоска повърхност в областта на гръдната кост, гръдната клетка се подлага на деформация с причиняване преди всичко на симетрични, двустранни счупвания от огъване в областта на най-изразеното извиване на ребрата - около подмишничните линии. При максимално притискане на гръдния кош могат да се формират счупвания от разгъване в задните отдели на ребрата, около гръдните прешлени, което е добре представено при възрастни хора. Сочи се, че представеният от вещите лица механизъм на счупване на ребрата при притискане в областта на гръдната кост от твърд тъп предмет с широка повърхност се потвърждава и от схемата на фиг. № 6 по В. Н. К., Б. А. С., В. Э. Я.и др, 1999.

Представена е схема на разположение на участъците с най-честа срещана локализация на счупване на ребрата при притискане /удар/ в предно задно направление в областта на гръдната кост. Това са подмишничните линии - предна, средна и задна-представени в черни точки. Силата за счупване на едно ребро е около 700 Н /нютона/ или 70 кг. с. Силата са счупване на множество ребра при възрастни след притискане /удар/ от твърд тъп предмет е в границите на 6 000-15 000 Н/ 600 кг. с - 1500 кг. с/. Броят на счупените ребра зависи основно от големината на силата и от големината на дефлексия /огъване/ на ребрата.

Вещите лица са посочили, че от представените данни, се установява, че ребрата са счупени множествено по седем линии на счупване двустранно, което обоснова извод, че са нанесени множество удари със значителна сила. Травматични увреждания се установяват по главата, шията, гръдния кош, гърба, горните и долните крайници. Предвид тежестта на травматичните увреждания, разположението им в много анатомични области и различни повърхности от тялото, може да се изключи възможността те да бъдат причинени от самия пострадал при едно или няколко падания от ръста, като данни за наблюдавани такива няма.

Направен е извод, че в периода от нанасянето на телесните увреждания до настъпването на смъртта - около две денонощия, Г. М. е бил в съзнание, бил е способен да изпитва болки и страдания от множеството установени травматични увреждания, поради което и сочат, че смъртта на М. е настъпила по особено мъчителен за него начин.

Вещите лица са посочили в заключението си, че механизма на причиняване на телесните увреждания е удари с или върху твърд тъп предмет, като начина на причиняването на отделните травми и характеристиката на използваните оръдия, сечива, оръжия трудно биха могли да бъдат конкретизирани, поради липсата на контактни увреждания, повтарящи особеностите на тези предмети. Приели са, че е напълно възможно ударите по главата на М. да са чрез използване на посочената пластмасова кофа с дръжка. Възможно е и удари да са нанасяни върху нея, след като тя е била поставена на главата на пострадалия, каквито данни по ДП има. Представената като ВД дървена летва може да  бъде предмет, с който са нанесени единични удари, но специфични ивичести следи от удар от такъв или подобен предмет не се установяват. Възможно е следи от такъв удар да влязат в състава на по-масивни кръвонасядания.

Прието е, че предвид тежестта на множеството установени травматични увреждания, липсата или наличието на алкохол нямат пряка връзка с настъпването на смъртта на Г. М.. Посочено е, че по време на аутопсията не се установяват признаци на въздействие на други фактори- отрови, измръзване, които да бъдат във връзка с настъпилата смърт.

 В досъдебното производство е изготвена и съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 515/2017 г. /л. 85-102 от т. II от ДП/, иззети при извършено претърсване и изземване на 05.04.2017 г. в бял товарен автомобил „М.” с peг. № *** и протокол за оглед на местопроизшествие от 06.04.2017 г. Видно от заключението й: по дунапренените апликатори с обтривки взети от вътрешността на купето на микробус „М.“ с peг. № ** - обекти с №№ 50, 51, 52, 53, 54, 55, 55, 56 и 57 не са изследвани за наличие на кръв, поради обстоятелството, че са подходящи за изследване по метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК и опасност при изследване с традиционните серологични методи да се изразходи почти изцяло или напълно предполагаемо намиращите се по тях следи с биологичен произход от извършителя или жертвата. Кръвната група по системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** при СМЕ на труп № 81/2017 г., извършена в ОСМ при УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П. и описана като обект № 58 е В/α/. По обекти с № № 4 /черно горнище на анцуг със син кант и емблема на марката „П.”/, 13 /черно шушлеково яке с качулка и бели ивици/, 16 /дънков светлосин панталон с надпис В./, 17 /черна плетена блуза с дълъг ръкав/, 18 /трикотажна блуза с къс ръкав и надпис „R.”/, 20 /бяла хавлия със зацапвания по нея и размери 85x141 см./, 21 /бяла хавлия с апликация със зацапвания и размери 65x136 см./, 22 /парче дърво - част от дървена дръжка на сечиво/, 24 /червено-кафява засъхнала течност/, 26 /сиво шушлеково яке с качулка/, 27 /сива трикотажна блуза с къс ръкав и сиви апликации/, 29 /сиво долнище на анцуг с метални капси/, 30 /светлосиня блуза с къс ръкав и надпис отпред/, 32 /сив суитшърт с надпис/, 33 /черна трикотажна блуза с къс ръкав и надпис ,,Д.”/, 38 /тъмносиньо долнище на анцуг с различни зацапвания/ и 39 /сиво горнище на анцуг с черни платки около яката и джобовете/ има кръв. По останалите обекти с №№ 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9,10, 11, 12, 14, 15, 19, 23, 25, 28, 31, 34,35, 36, 37, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48 и 49, подробно описани и фотографирани в заключението, няма кръв. Кръвта по обект № 4 /черно горнище на анцуг със син кант и емблема на марката „П.“/ е в много малко и недостатъчно количество, което прави невъзможно определянето на видовата принадлежност с използваният за изследване метод. Кръвта по обекти с №№ 13,16,17,18, 21, 22, 27, 38 и 39, описани по- горе, е човешка. Кръвта по обекти с №№ 20, 24, 26, 29, 30, 32 и 33 не е човешка, кучешка, конска, кокоша или свинска. Кръвногруповата принадлежност по системата АВ0 на доказаната човешка кръв по обекти с №№ 13 и 22 - шушляковото яке и парчето дърво, част от дървена дръжка на сечиво не е определено, поради минималното и недостатъчно количество и съществуващият риск от пълното и изразходване в хода на изследванията с традиционните серологични методи. В човешката кръв по обекти с № № 16, 17, 21, 38 и 39 се доказват алфа /α/ аглутинини и „В“ аглутиногени. Човешката кръв по обекти с № № 16 /дънков светлосин панталон с надпис В./, 17 /черна плетена блуза с дълъг ръкав/, 21 /бяла хавлия с апликация със зацапвания и размери 65x136 см./, 38 /тъмносиньо долнище на анцуг с различни зацапвания/ и 39 /сиво горнище на анцуг с черни платки около яката и джобовете/ е с кръвна група В/α/ и може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група. В човешката кръв по обект № 27 са доказани „А“ и „В“ аглутиногени, аглутинини не са доказани. Човешката кръв по обект № 27 е с кръвна група АВ/0/ и не може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/. Човешката кръв по този обект може да произхожда от всяко друго лице с кръвна група АВ/0/.В човешката кръв по обект № 18 е доказано алфа /α/ и бета /β/ аглутинини, аглутиногени не са установени. Човешката кръв по обект № 18 е с кръвна група 0/α,β/ и не може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/. Човешката кръв по този обект може да произхожда от всяко друго лице с кръвна група 0 /α,β/.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство СМЕ на веществени доказателства № 485/2017 г. /л. 106-115 т. II-ри от ДП/ се установява, че: дунапренените апликатори с поднокътно съдържимо от И.Б.А., Х. О. А. с ЕГН ********** и Г. М.М. с ЕГН ********** - обекти с № № 18, 19 и 20 не са изследвани за наличие на кръв, поради опасност от изразходването им с традиционните серологични методи за определяне на кръв и кръвна група по системата АВ0. Кръвната група по системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** е В/ α /. По обекти с № № 2 /7/8 черно анцугово долнище с надпис „R.”/, 3 /черни спортни обувки с надпис на езика „L.”/, 5 /чифт сиви къси чорапи/, 6 /трикотажна блуза с къс ръкав и райета/, 7 /бяла трикотажна блуза с къс ръкав и надпис “А.”/, 8 /черна плетена блуза с дълъг ръкав и надпис на етикет “Е.”/, 9 /кафява плетена блуза с дълъг ръкав и оранжеви и бели апликации/, 11 /синьо горнище на анцуг с два бели канта на ръкавите и надпис „А.” горе в ляво/, 12 /сиво-зелена блуза с дълъг ръкав/, 14 /сив плетен елек/, 16 /черна трикотажна блуза с дълъг ръкав и надпис с./ и 17 /бяла трикотажна блуза с къс ръкав/ има кръв. По останалите изследвани обекти с №№ 1, 4,10,13 и 15 няма кръв. Кръвта по обекти с №№ 2, 3, 6 и 9 е в много малко и недостатъчно количество, което прави невъзможно определянето на видовата принадлежност с използваният за изследване метод. Кръвта по обекти с № № 5, 7, 8,11,12,14,16 и 17 е човешка. Кръвногруповата принадлежност по системата АВ0 на доказаната човешка кръв по обекти с № № 5, 7 и 8 не се определи, поради минималното и недостатъчно количество и съществуващият риск от пълното и изразходване в хода на изследванията с традиционните серологични методи. Според вещото лице доказаната човешка кръв по тези обекти е подходяща за изследване по метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК. В човешката кръв по обекти с № № 11, 12, 14, 16 и 17 са доказани алфа /α/ аглутинини и „В“ аглутиногени. Човешката кръв по обекти с № № 11 /синьо горнище на анцуг с два бели канта на ръкавите и надпис „А.” горе в ляво/, 12 /сиво-зелена блуза с дълъг ръкав/, 14 /сив плетен елек/, 16 /черна трикотажна блуза с дълъг ръкав и надпис с./ и 17 /бяла трикотажна блуза с къс ръкав/ е с кръвна група В/α/ и може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/а/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група.

От заключението на назначената и изготвена експертиза в областта на ДНК профилиране  на веществени доказателства Протокол № 17/ДНК - 85 /л. 119-126 т. 2-ри от ДП/, се установява, че: ДНК профилът, определен при изследването на обекти № 1.1, № 1.2 (поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка на Г. М.М.), обекти № 4.1-4.4 (връзки сезал), обект № 6 (кръв по бяла тениска), обект № 7.1 (пръска кръв - кофа) и обект № 8.1 (кръв - козирка - шапка) съвпада с ДНК профила на Г. М.М. ЕГН **********. ДНК профилът, определен при изследването на обекти № 2.1 и № 2.2 (поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка на И.Б.А.) произхожда самия И.Б.А. ЕГН **********. ДНК профилът, определен при изследването на обекти № 3.1 и № 3.2 (поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка на Х. О. А.) произхожда самия Х. О. А. ЕГН **********. ДНК профилът, определен при изследването на обект № 5 (кръв - черна мъжка плетена блуза с дълъг ръкав) представлява ДНК профил на смес от клетъчен материал в близко съотношение от Г. М.М. и И.Б.А.. Неопределянето на ДНК профил, при изследването на обекти № 7.2 (горен ръб-кофа) и № 8.2 (вътрешен ръб шапка) най-вероятно се дължи на голямото замърсяване на обектите и различни инхибиращи въздействия в резултат на това.

В хода на ДП СМЕ е назначена и изготвена експертиза  на веществени доказателства № 498/2017 г. /л. 130-132 т. 2-ри от ДП/ - пластмасова кофа, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие в с. К. от 01.04.2017 г. Видно от заключението й: Кръвната група по системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** е В /α/. По горния ръб на кофата - обект № 1 има кръв. Видовата и груповата принадлежност на доказаната кръв по обект № 1 не е определена, поради минималното и недостатъчно количество и съществуващият риск от пълното и изразходване в хода на изследванията с традиционните серологични методи.

 Назначена в хода на ДП и приета в съдебното следствие е и СМЕ на веществени доказателства № 745/2017 г. /л. 138-153 от т. II-ри  от ДП/, всички иззети с протоколи за претърсване и изземване в жилища, ползвани от подсъдимия, находящи се в гр. П., съответно на ул. „Д.Г.” № */. Видно от заключението й: Кръвната група по системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** е В /α/. По обекти с № № 9 /черна блуза с дълъг ръкав и пришита метална емблема с надпис/, 12 /синьо-бели маратонки с надпис „А.” с № 42/, 14 /черно долнище на анцуг с надпис на десния крачол erima/, 24 /синьо долнище на анцуг с надпис R./, 31 /сиво-бежово горнище на анцуг с виолетова и черна ленти/, 33 /3/4 сив къс панталон с джоб отзад в дясно/, 41 /трикотажна буза с дълъг ръкав на хоризонтални жълти, сиви, сини и кафяви ивици/, 43 /тъмносиня блуза с дълъг ръкав и червена ивица на яката/, 45 /3/4 сив къс панталон с отвор на десния крачол отпред/, 46 /светлосиня хавлиена кърпа с приблизителни размери 45x85 см./ и 51 /чифт маратонки „Р.”/ има кръв. По обекти с № № 1,2, 3,4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21,22, 23, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 42, 44, 47, 48, 49, 50 и 52 няма кръв. Кръвта по обекти с № 9, 12, 14, 43 и 51 е в много малко и недостатъчно количество, което прави невъзможно определянето на видовата принадлежност с използваният за изследване метод. Кръвта по обекти с № № 24, 31, 33, 41, 45 и 46 не е човешка.

Приета в съдебното следствие е и назначената и изготвена в хода на ДП, СМЕ на веществени доказателства № 837/2017 г. /л. 157-167 т. 2-ри от ДП/, всички иззети с протокол за оглед на местопроизшествие в с. К. от 01.04.2017 г. се установява, че: Кръвната група по системата АВ0 на иззетата, като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. е В/α/. Два милилитра от представената като сравнителен материал течна кръв от Г. М.М. с ЕГН ********** е била изсушена върху стерилна марля за дванадесет часа и опакована отделно за по нататъшни изследвания. В областта на захапване на всички четири угарки от цигари - обекти с № № 2, 3, 4 и 5, е установено наличието на слюнка. В доказаната слюнка по угарките от цигари - обекти с № № 4 и 5 има разтворими аглутиногени "А" по системата АВ0 и може да бъде оставена от лице секретор на разтворими аглутиногени "А" с кръвна група А/β/ или АВ/0/. Слюнката по тези угарки не може да бъде оставена от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/. В доказаната слюнка по угарките от цигари - обекти с № № 2 и 3 има разтворими аглутиногени "В" по системата АВ0, които според вещото лице може да бъде оставена от лице секретор на разтворими аглутиногени "В" с кръвна група В/α/ или АВ/0/. Слюнката по тези угарки може да бъде оставена от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/. По обекти с № № 1 /иззето след изстъргване на червено-кафяво вещество от вратата на стаята/, 6 /бежова калъфка за възглавница с апликации от цветя/, 7 /жълта възглавница със зацапване/, 8 /горен чаршаф - торба с размери 120х180см./, 9 /черно горнище на анцуг „D.”/, 10 /червено-кафяво зацапване от хладилник в стаята/, 11 /изрязани парчета зелена хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания/, 12 /изрязани парчета хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания/, 13 / изрязано парче зелена хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания/, 14 / изрязано парче хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено- кафяви зацапвания /, 15 /чифт зелени гумени ботуши/, 16 /иззето кафеникаво петно върху източната стена/, 17 /сива квадратна пластмасова кофа с дръжка/, 18 /част от полиетиленов чувал/ и 19 /вещество иззето от вътрешната и външна страна на вратата между коридора и помещение/ има кръв. По обекти с №№ 20, 21 и 22 няма кръв. Кръвта по обекти с № № 1, 6, 7, 8, 9,10,11,14,16 и 17 е човешка. Кръвта по обекти с № № 12,13,15,18 и 19 не е човешка. Поради малкото количество на човешката кръв по обекти с № № 1 и 10 и вероятността за нейното пълно изразходване в хода на извършваните серологични изследвания, не е определена кръвната група по системата АВ0 на човешката кръв по тези обекти. В човешката кръв по обекти с № № 6, 7, 8, 9, 11, 14, 16 и 17 е доказана алфа /α/ аглутинини и „В" аглутиногени. Човешката кръв по обекти с № № 6 /бежова калъфка за възглавница с апликации от цветя/, 7 /жълта възглавница със зацапване/, 8 /горен чаршаф - торба с размери 120x180см./, 9 /черно горнище на анцуг „D.”/, 11 /изрязани парчета зелена хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания/, 14 / изрязано парче хартия от покритието на гипсокартонена плоскост с червено-кафяви зацапвания /, 16 /иззето кафеникаво петно върху източната стена/, 17 /сива квадратна пластмасова кофа с дръжка/ е с кръвна група В/α/ и може да произхожда от Г. М.М. с ЕГН **********, който е с определена кръвна група В/α/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група.

Назначена и изготвена в хода на ДП и приета в съдебното следствие е и дактилоскопна експертиза, видно от заключението й обективирано в Протокол № 341/2017 г. / л. 171- 172 т. 2-ри от ДП/ се установява, че  от намерените при огледа на местопроизшествието 9 бр. дактилоскопни следи № 3, № 4 и № 9, са негодни за идентификация. Дактилоскопните следи № 1 и № 7, са годни за идентификация и са оставени от лицето И.Б.А. с ЕГН **********. Дактилоскопните следи № 2 и № 8, са годни за идентификация и са оставени от лицето Х. О. А. с ЛНЧ **********, ЕГН **********. Дактилоскопните следи № 5 и № 6, са годни за идентификация и са оставени от лицето Г. М.М. с ЕГН **********.

 Видно от заключението на назначената в хода на въззвивното производство съдебно медицинска и ветеринарна експертиза /л. 124-184 от делото на АС/ от гледна точка на науката етология, която се занимава с поведението на животните, представителите на овцете от породата „В.М.“ не се отличават по нищо особено и значимо от другите породи овце в страната. Те представляват животни със стаден инстинкт и както всички дребни преживни притежават 4 типа нервна система /темперамент/. Обичайно от тях най-честа агресия проявяват овцете холерици – със силен, но неуравновесен тип нервна система. Най-често срещана причина за агресивен вид поведение или злонравие е неправилният начин на отглеждане с всички негови елементи, свързани със съществуването на овцете – вид сгради, населявани от тях, състояние на микроклимата /температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха, осветеност, съдържание на прах, микроорганизми и вредни газове в помещенията и прочие/, хранене, поене, почистване на торта и др. Следователно всеки поведенчески модел при тези животни /вкл. агресивният/ е съвкупност от типа на вродения им темперамент и влияние на факторите на околната среда /начин на отглеждането им/ върху тях.

Най-често агресивни са овцете от мъжки пол /мъжките шилета и кочове/. Доказаният етологичен фактор е свързан с развитието /еструса/ на женските животни. По време на този период кочовете стават по-неспокойни и раздразнителни, поради хормоналните промени при женските овце, които последните демонстрират поведенчески по различен начин. Самите те също са неспокойни от променената им хорманална картина. Отделят фермони, които се долавят от обонянието на кочовете и това прави последните по-раздразнителни и по-възбудими. В тези периоди трябва да се внимава с мъжките животни. Ако отношението от страна на човека към тях е грубо и шумно, те ще агресират. Едни повече, други по-малко, съобразно с темперамента им и конкретните условия на отглеждане. Вещите лица сочат, че когато пространството не е достатъчно за правилното развитие на животните и когато не разполагат с необходимата площ от 2 кв. м., което е възможно да ги направи раздразнителни, стресирани и агресивни, тъй като стресът поражда агресията. Не е известен типа нервна система. В принципен план, ако са холерици, е много по-възможно да развият високостепенна агресия в сравнение с флегматиците. В конкретния случай спрямо кочовете не е била осъществявана темпераментална етологична експертиза. Фактологично са налице данни само за породен вид, начин на отглеждане и едрина на животните /около 150 килограма/. Става въпрос за силни животни. Ако те са агресирали, това би се изразило в блъскане с глава на човека около или срещу тях. При този сблъсък е възможно да се получат механични травми по тялото на пострадалото лице в следствие бутането или блъскането, но тъпчене с крака от страна на животното или стигане до смъртен изход едва ли.

Вещите лица сочат, че при агресия животното се засилва и блъска пострадалия чрез главата си /”трускане”/, след което отстъпва назад и отново се засилва за нов сблъсък и то при положение, че човекът е останал в права позиция. Ако е паднал, те дори няма да го приближат. Тъпченето с крака е нетипично при тези животни. Те тропат при нервност, но никога не тъпчат с крайниците си.

Описаните счупвания на ребрата в лява и дясна гръдна половина са с наличие на различно изразени по интензивност кръвонасядания в меките тъкани около местата на счупване. Шийните прешлени, гръдните прешлени, гръдната кост и двете ключици са здрави. Направената проба за пневмоторакс за дясната и лявата гръдна кухина е показала положителен резултат вдясно и отрицателен вляво.

Измереният ръст на пострадалия Г. М. е 176 см. При правилно развито телосложение на мъж, както е в случая, при този ръст ребрата са разположени приблизително между нивото на 120 -150 см. от петата.

При съпоставката на горните анатомични данни с казаното от проф. Д., че мъжкото животно кочът от породата “В.М.” овца блъска с изпъкнаналата част на главата си на собствената си височина 80-85 сантиметра, то при подобно блъскане не може да достигне до височината на ребрата и съответно не може да се получи счупване на същите.

По повод описаното кръвонасядане по кожата на дясното бедро в горна трета на задната му повърхност с размери 9/7 см. със синьо-червен цвят, като се вземе предвид, че удрящата повърхност от изпъкналата част на главата на коча е около 10-12 см, може да се приеме, че от всички изброени травматични увреждания, само това кръвонасядане би могло да се получи по механизма на блъскане с глава с коч. При установения ръст на пострадалия М. от 176 сантиметра, височината на това кръвонасядане се явява на около 80-85 сантиметра от петата, което отговаря на определената приблизителна височина на коча. Това кръвонасядане само по себе си няма причинно-следствена връзка с причината за смъртта и не може да доведе до смъртен изход на пострадалия Г. М..

За вещите разсъждават и за хипотетичната възможност от такова евентуално блъскане по задната повърхност на дясното бедро пострадалият М. да падне и да получи допълнителни удари. Ако съвсем хипотетично се приеме, че пострадалият е паднал и е останал на колене, то в това положение животното би могло да нанесе едностранен удар с глава в областта на гръдния кош, при което да се получи счупване на няколко ребра – по директен механизъм и по една фрактурна линия, с хлътване на константни фрагменти към гръдната клетка. При тази хипотеза и от подобен нанесен удар със значителна кинетична енергия пострадалият неминуемо ще бъде повален на земята и ще бъде „спасен“ от последващи удари, тъй като животните /овцете и кочът/ не тъпчат с крака паднал на земята човек.

Допуснатата от вещите лица хипотеза, обаче, не може да обясни множествените счупвания на ребра в двете гръдни половини – общо по седем фрактурни линии: по четири отдясно и по три отляво, както и целият комплекс от множество травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, по горните и долните крайници. Невъзможно е да бъдат обяснени по този механизъм и травматичните увреждания по главата на пострадалия – осем повърхностни разкъсно–контузни рани теменно и към тилно с дължина 1-5 см., както и описаните кръвонасядания по главата – в дясна слепоочна част на главата – 10, в дясна теменна част на главата – 8, в ляво слепоочно и към теменно – 7, челно – 7, лицево – 7, нос – 1. От съдебно-медицинската практика е известно, че при падане от собствен ръст е възможно човек да падне напред и да получи наранявания в лицевата и челната област, назад – наранявания на тилна област на главата и странично – наранявания в слепоочните области, но не може да падне върху теменната област на главата си.

Във връзка с поставен въпрос от защитата дали е възможно пострадалият да се засили, наведен напред и да се удари във вертикална ограда /”чит”/, вещите лица приемат възможността за получаване на един еднократен подобен удар с получава рана на теменната област на главата, но не е възможно по този начин пострадалият да се засилва и удря осем пъти за получаване на осем рани и още толкова за получените кръвонасядания в дясната теменна област на главата.

По отношение на въпроса едновременно ли са получени травматичните увреждания по трупа или това е станало последователно и в различно време може да се каже, че само счупванията на ребрата с образуван костен калус и жълтите плаки по основата на мозъка /т. нар. плаки на Д./ са стари увреждания и са получени преди повече от месец към датата на настъпилата смърт на пострадалия Г. М.. Останалите травматични увреждания не показват различна давност и са получени в един сравнително кратък период от време.

Описаната по-горе фактическа обстановка е била приета за установена от първия съд след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, който настоящата инстанция споделя с известни резерви, които налагат изключване на ползваните от първия съд обяснения на подсъдимия от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, поради което няма да преповтаря изложените от инстанцията аргументи, които споделя. По повод развилото се пред въззивния съд допълнително съдебно следствие следва да бъдат направени известни уточнения, които не променят в принципен план застъпените от първия съд положения. В тази връзка се налага корекция на възприетото от инстанцията, че когато животни от процесната порода имат агресивно поведение спрямо хора, те бутат с глава, след което тъпчат. Във връзка с цитираната по-горе експертиза, назначена и приета от настоящия съд, която е била изготвена с участието на специалист по етология, както и предвид разпита на проф. д-р Д.Д., който има дългогодишна практика в отглеждането на процесната порода животни, подобни изводи остават лишени от солидна научна база. Същевременно, настоящият съд намира, че определени пунктове от изложеното на първата инстанция имат интерпретативен характер без доказателствена опора, без това само по себе си да влияе върху релевантните за предмета на доказване факти. Така например събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме залегналото във фактическата обстановка, пзложена от първия съд, положение, че подсъдимият се интересувал от състоянието на пострадалия, когато не посетил фермата на 31.30.2017 г. в петък след инцидента от предходния ден, както и че съзнателно направил така, че да не ходи във фермата в същия ден, следващ нанасянето на побой на пострадалия, защото бил наясно, че пострадалият бил в тежко състояние. Не се касае за причина и следствие, а изводите от действително установените факти не са еднозначни. Непосещаването на обекта от страна на подсъдимия в петък е било обвързано с друга причина в показанията на свидетеля Х. А., както и в обясненията на подсъдимия пред първия съд. От цитираните източници, които са еднопосочни, става ясно, че е имало трайно установена практика във връзка с отглеждането на животните и имало дни, през които Х. А. и И.А. са се редували да посещават фермата. По посочения пункт показанията на Х. А. пред първия съд /л. 142 и л. 143 от делото на ОС/ и обясненията на подсъдимия, също пред първата инстанция, по този пункт корелират, поради което не може да бъде споделено залегналото в мотивите към присъдата, че поради съзнанието на подсъдимия за тежките увреждания на пострадалия в деня след инцидента, той не посетил фермата. Липсват сигурни данни и за това подсъдимият да е бил информиран от Х. А. нееднократно, още по-малко по конкретно посочените от първия съд начини, за здравословното състояние на пострадалия въпросния ден /петък/, когато не е посещавал фермата. Не са налице такива и сам да е проявил интерес към тази информация, включително по телефона с многократни обаждания, както и да е бил подробно запознат с влошаващото се състояние на пострадалия от Х. А.. Действително подсъдимият е посетил Х. А. в петък вечерта, но обясненията на И.А. пред първия съд, както и показанията на Х. А.  /л. 164, том 1 от делото на ОС/ за темата на разговора им са еднопосочни и липсват данни в насока, противна на заявеното от тях, за тези обстоятелства. И показанията на свид. Л. А., която без да участва в разговора, получила възприятия за повода на посещението, също така не дава основание за възприемане на посочената цел на посещението на И.А. в дома на Х. А.. 

Отделно от това, няма логика, двамата /Х. А. и Ив. А./ да са провеждали помежду си телефонна комуникация в петък, в хода на която да са коментирали състоянието на пострадалия и да премълчават това в устните си изявления, защото за други случаи, в които са си обменяли информация за здравето на пострадалия, изрично съобщават тези подробности, като например за проведения около 10.00 часа в събота /01.04.2017 г./ разговор, в който Х. А. бил помолен от подсъдимия да отиде във фермата и да отведе пострадалия на лекар. Х. А. и подсъдимият сочат друг основен предмет на водения помежду им разговор в петък вечерта, като единствено може да се приеме за логично, че на посочената среща Х. А., наред с всичко друго, е съобщил на подсъдимия, че здравето на работника във фермата се влошава. Подобен извод, може да се изведе по косвен път, на база на съобщеното от свид. И. А. /л. 166 гръб, том 1 от делото на ОС/, че била информирана лично от Х. А. за тези обстоятелства, когато последният се прибрал от фермата. От друга страна видно е от събраните по делото материали, че основен организационен фактор за дейността във фермата е бил подс. А. и е напълно нормално именно той да бъде информиран, че наетият работник, който често остава сам със стадото, има оплаквания. И.А. имал опит със създаването и отглеждането на процесната порода животни, докато свид. Х. А., макар и негов бизнес-партньор, никога не бил играл водеща роля, защото не се бил занимавал с животновъдство преди това. Поради изложеното и тъй като именно Х. А. е бил ангажиран с оказването на известна медицинска помощ на пострадалия работник от фермата, който е бил ползван и за пазач на стадото, логично е да се приеме, че Х. А. споменал на подсъдимия за оплакването на пострадалия вечерта на 31.03.2017 г. на още по-голямо основание след като информирал и свид. И. А. в същия смисъл.  Настоящият съд намира за необоснована, съобразно данните по делото и констатацията на инстанцията, че в петък подсъдимият преценил да не се извеждат животните на паша именно поради нанесения на пострадалия побой. Установената от подсъдимия и от свид. Х. А. практика по извеждането на овцете на паша, за която в съобщеното от тях няма противоречия, е за конкретна преценка дали да се пасе стадото, като подобно решение не зависело единствено от указанията на подсъдимия. Неизвеждането на стадото извън фермата в деня, следващ инцидента, не е било изолирана практика в животновъдството, тъй като отглежданите животни били хранени и във фермата без да се налага да се извеждат на паша. За подобна практика за оборно отглеждане на овцете в определени периоди от година се съобщава и свид. Д.Д. в хода на допълнителното съдебно следствие,  като въззивният съд кредитира неговите показания като изключително последователни, задълбочени, детайлни и  обективни. Ето защо, възприетата от първия съд категорична позиция, че причина за оставането на животните във фермата в деня, следващ инцидента /петък/ било влошеното здравословно състояние на пострадалия, не може да бъде споделена. Без да е спорно, че както е приел и окръжният съд пострадалият се бил оплакал на свид. Х. А., че го болят ребрата и в този смисъл обективно е било налице влошаване на здравословния му статус, от това само по себе си не следва еднозначен извод, че това е била причината овцете да не бъдат изведени на паша. Още повече че свидетелят Х. А. сочи, че пострадалият осъществявал задълженията си във фермата, независимо от оплакванията си, а заявеното от Х. А. в тази връзка намира опора и в заключението на тройните СМЕ и допълнителната СМЕ, че след деянието пострадалият е имал възможност да извършва движения.     

Настоящият съд изключва от доказателствената маса обясненията на подсъдимия А., инкорпорирани от първия съд чрез прочитането им от досъдебното производство и ползвани от него при изграждане на приетите факти, тъй като те са били депозирани преди настъпването на съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Съгласно ал. 4 на чл. 287 НПК, когато е изменена съществено обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 НПК не се прилагат преди повдигане на новото обвинение. Това разрешение на закона изхожда от съображението, че обвиняемият може да се въздържи при упражняване на правото си да дава обяснения под заплахата, те да се ползват за обосноваване на новото обвинение. Ето защо, обясненията на А. от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, ще бъдат изключени от доказателствата. Настоящият съд намира, че  правилото на чл. 287, ал. 4 НПК е относимо и към обясненията на досъдебното производство, поради което инкорпорирането на заявеното от А. пред разследващия по реда на т. 3 на чл. 279, ал. 1 НПК е било незаконосъобразно, тъй като след същественото изменение на обстоятелствената част на обвинението, обясненията, които са били дадени преди изменението не могат да се ползват по отношение на новото по-тежко обвинение. С повдигането на обвинение за убийство, причинено по начин особено мъчителен за убития и с особена жестокост, е била изменена и обстоятелствената част на обвинението, като посочените квалифициращи признаци са били свързани и с по-тежка оценка на убийството. Това изменение на обстоятелствената част на обвинението е било предявено на подс. А. на досъдебното производство, като същият е бил привлечен повторно /постановление за повторно привличане от 06.11.2017 г. – л. 115, том I от досъд. пр./, след което е бил разпитан по новото обвинение. Във връзка с него, в присъствието на упълномощените си защитници адв. К.Е. и адв. М.Г., той се е възползвал от правото си да не дава обяснения по същото /протокол за разпит - л. 116, том I от досъд. пр./. Прочетените от първия съд обяснения на А., дадени в присъствието на неговия служебен защитник адв. Н.  М. на по-ранен етап /протокол за разпит от 02.04.2017 г. на л. 113-114 от досъд. пр./ са били дадени по старото обвинение, за което А. е бил привлечен с постановление от 02.04.2017 г. /л. 112, том I от досъд. пр./. Спрямо последните, обаче, процесуалният способ по чл. 279 НПК е неприложим, поради което въззивният съд намира, че те не са процесуално годен източник на доказателства, независимо че извън това приетата от първия съд фактическа обстановка се базира на достатъчен обем убедителни доказателствени материали, които водят до несъмнен извод за авторството на деянието. Същевременно приетата за установена релевантна фактология трябва да се извлича единствено от надлежно приобщените в хода на съдебното следствие доказателствени материали. Все в същата връзка въззивният съд намира, че неправилно в мотивите на първата инстанция са били възприети и факти въз основа на изявления на подсъдимия, вписани в протоколи за оглед, като в мотивите си първият съд е посочил, че съгласно изявлението на подсъдимия при огледа приема, че подс. А. посочил, че пострадалият ударил главата си в долната част на ясла след като подсъдимият го ударил с ръка в главата и той паднал /л. 25 т. І от ДП/, както и че в хода на досъдебното производство подсъдимият е декларирал, че е психично здрав, никога не е имал нужда от прегледи, консултации и лечение по повод психични заболявания, поради е отказал участие в психиатрично, психологично или друго подобно изследване с декларация /л. 174 т. ІІ-ри от ДП/.

Тези изявления не следва да се вземат предвид от съда и не подлежат на обсъждане в мотивите към присъдата. Те не се приравняват на обясненията на подсъдим, като гласно доказателствено средство, поради което нямат придадения им от първия съд доказателствен характер.

Независимо от горното, по други причини въззивният съд ще приеме изрично в настоящото изложение, че данните по делото и хронологията на събитията дават основание да се приeме, че подсъдимият е годен субект на престъплението, като е действал в състояние на вменяемост.

По отношение на  фактите и обстоятелства, възприети от първия съд в изложената от него фактическа обстановка най-вече на първични източници, базирана на кредитираните с доверие свидетелски показания, включително и съответните пунктове от тях, приобщени чрез прочитането им от досъдебното производство, за които подробно се е аргументирал, включително и за това защо възприема заявеното от единствения свидетел-очевидец на деянието – Х. А. по определени пунктове на досъдебното и съдебното производство, настоящата инстанция няма резерви.

Първият съд подробно се е спрял на обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствие, като в мотивите си е изложил кои факти и обстоятелства приема, респективно не приема за достоверни и поради какви причини. С основание е кредитирал заключението на всички  изготвените по делото експертни заключения, които се отнасят до областта на техните експeртни знания, като изготвени от лица с необходимия професионален опит в кръга на тяхната компетентност, отговорили в пълнота на поставените им въпроси.

Както е посочил първият съд, приетата фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия  И.А. - л. 230, л. 235-236, л. 365, л. 424-437 т. 2-ри от НОХД, като настоящият съд изрично изключва обясненията му от досъдебното производство приобщени по реда на чл. 279 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3 от НПК, ползвани от първия съд;  от показанията на свидетелите: И.М. /л. 138-139 от НОХД/, М. Г. Нейкова - /л. 222-223 от НОХД т. І-ви/, частично от показанията на свид. Х. О. А. /л. 139 - л. 154 т. 1-ви от НОХД, както и показанията му от ДП, приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК - л. 171 - 175 т. 1-ви от ДП, и на показанията  л. 159- 160  т. 1- ви от ДП, чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК; свид. М. И. /л. 456-458 от НОХД т. ІІ-ри/, свид. М. Н. - л. 156 - 161 от НОХД т. І-ви/, както и показанията й от досъдебното производство приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК - л. 146 т. І-ви от ДП; С. Й. Б.- л. 363-365 т. ІІ-ри от НОХД, свид. Я. М.М. - л. 384-391 т. ІІ-ри от НОХД, както и показанията от ДП, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 1 от НПК - л. 186-187 т. І-ви от ДП; свид. В. Н.Н. – л. 306- 309  т. ІІ-ри от НОХД, както и показанията му от досъдебното производство л. 201 т. т. І-ви от ДП, приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 4, вр. с т. 2 от НПК; свид. К. К. л. 321- 324 т. ІІ-ри от НОХД; свид. Л.Я.– л. 161 т. І-ви от НОХД, както и показанията й от досъдебното производство приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК и по ал. 4 във вр. с ал. 1 от НПК- л. 149 т. 1-ви от ДП; свид. Б.М.- л. 223-226 т. ІІ-ри от НОХД, както и показанията му от ДП приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК - л. 145 и л. 183 т. 1-ви от ДП; свид. Ф.Б.Ш.- л. 278 т. 2-ри от НОХД, както и показанията му от ДП приобщени на осн. чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК- л. 179- 180 т. 1-ви от ДП; свид. И. М. л. 154- 156 т. 1-ви от НОХД, както и показанията му от досъдебното производство приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК - л. 143 т. 1-ви от ДП; свид. З.Н.К.- л. 230-235 т. 2-ри от НОХД; Р. А. – л. 226-227 т. 2-ри от НОХД, Я. П. К. - л. 227 т. 2-ри от НОХД, свид. Я.А.Я.- л. 392-392 т. 2-ри от НОХД, свид. Д.Й.М.- л. 391- 392 т. 2-ри от НОХД; свид. Г. Б. Ч.- л. 219-222 т. 2-ри от НОХД, както и показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 4  във вр. с ал. 1  пр. 2-ро от НПК, свид. Л. Б. А. - л. 163 т. 1-ви от НОХД;  свид. И. А.- л. 165-168 т. 1-ви от НОХД, както и показанията й от ДП приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК - л. 141 т. 1-ви от ДП. Потвърждава се от приложените по делото писмени доказателства - протоколи за оглед на  местопроизшествието, огледи на веществени доказателства, веществени доказателства, справка за съдимост, както и заключенията на назначените и изготвени експертизи.

По отношение на  фактите и обстоятелства, възприети от окръжния съд в изложената от него фактическа обстановка, базирана на кредитираните с доверие свидетелски показания и обяснения на подсъдимия пред окръжния съд, инстанцията подробно е посочила кои изложени от тях факти и обстоятелства приема, респективно не приема за достоверни и поради какви причини.

Показанията на близките на пострадалия - свидетелите И.М., С.М., С.Б.и Я. М. с основание за били кредитирани от първия съд за посочените от него обстоятелства, като са били преценени като обективни, последователни, логични и корелиращи помежду си и с останалите материали по делото, включително и с определени пунктове от заявеното от Х. А. и подсъдимия.

Коректно са били ценени с доверие като обективни, непротиворечиви последователни и логични и показанията на на свидетелите М. Н., В. Н. и К. К. -медицински специалисти от спешна помощ в гр. А.,  като същите са били приети за кореспондиращи и със заключенията на изготвените по делото тройни СМЕ и допълнителна СМЕ, че при приема в лечебното заведение по тялото на Г. М. е имало хематом вдясно, ребрата му са били счупени и е имал приживе вътрешни наранявания, които не са били причинени при извършения от Н. и К. индиректен сърдечен масаж. Следва да бъде допълнено, че посоченото от Н. и Н. за стягането на пострадалия в областта на кръста и гърдите със сезал се подкрепя и от вещественото доказателство, приобщено по делото – връзка от сезал, инкорпорирана чрез доброволното й предаване от Н.. 

Първият съд е имал основание да се ползва и от показанията на свид. Л.Я.за обстоятелството, че била виждала подсъдимият да нанася удар в лицето с ръка на пострадалия около седмица преди деянието, без пострадалият да реагира. Правилна е преценката на инстанцията да възприеме и съобщеното от Л.Я.на досъдебното производство за дочути разправии вътре във фермата, тъй като след прочитането на показанията й по съответния ред, е заявила, че тогава е имала по-ясни спомени. Още повече, че тези нейни възприятия не са изолирани от останалата доказателствена маса.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал инстанцията е възприела частично и показанията на свид. Б.М.от съдебното и досъдебното производство, като е посочила в каква насока от тях се извличат обективни данни за положението на пострадалия като работник във фермата на подсъдимия. В същата връзка са били анализирани и показанията на свидетелите Ф.Ш.и И.М... Като съответстващи на останалите материали по делото са били възприети изложените от М. и М. идентични обстоятелства за техни конкретни възприятия за лошо отношение към пострадалия във фермата и видими физически травми по него. Коректно е било посочено, че пред окръжния съд, свидетелите са ангажирали различни неправдоподобни версии по какви причини са се отрекли от заявените на досъдебното производство обстоятелства за тежкото положение на пострадалия във фермата. Правилно тези оправдания са били отхвърлени от първия съд. Подходът му е обоснован, защото показанията на М. и М. по отречените от свидетелите пунктове кореспондират и с други данни по делото в същата насока и в частност с показанията на Х. А., приобщени от досъдебното производство по отношение на съобщеното от него пред разследващия за наличието на чести физически посегателства на И.А. спрямо пострадалия Г. М.. Последното също така кореспондира и със заявеното от свид. Л.Я.в посочения вече по-горе смисъл.

По отношение на показанията на полицейските служители Д. А., З.К.и Я. К., служители на ОД на МВР-П., правилно първият съд е отчел, че те не могат да заместят първичните доказателствени източници - каквито са показанията на свидетелите и обясненията на самия подсъдим, поради което са били ценени като контролни факти за проверка на достоверността на първичните доказателства, като правилно е било отчетено, че основен принцип в доказването е съществуващите първични доказателства да не бъдат подменяни с производни. С основание те са били ценени за обстановката по време на местопрестъплението и условията, при които са били извършени определени процесуално-следствени действия.

Споделя се и приетото от инстанцията, че показанията на свид. Д.Й.М.и Я.Я., които са служители на РУ на МВР-А. са от значение най-вече доколкото позволяват да се прецени доказателствената стойност, надежността и убедителността на други преки доказателства по делото. От значение е заявеното от М., че не е имало действия на насилие спрямо подсъдимия и свид. Х. А., нито подобни оплаквания. Свид. Я. Я. също изрично е посочил, че познава подсъдимия от юношеска възраст, тъй като баща му е от същото село, бил е на работното си място, където се е намирал и подсъдимият, не е възприел да се упражнява насилие и оплаквания, въпреки че се познавали от много време и подсъдимият е имал възможност да му сподели и да потърси помощ от него, ако е било необходимо.

Първият съд е приел с доверие показанията на свид. Х. А. в частта им, в която същият обстойно е изложил подробно посочените от окръжния съд данни, свързани с работата във фермата, лицата които са се занимавали с жовотновъдството и някои особености на дейността, включително и на инкриминираната дата 30.03.2017 г., оплакванията на пострадалия от здравословен проблем и отвеждането му за медицинска помощ.

Мотивирано първият съд е възприел показанията на Х. А., прочетени от досъдебното производство за състоянието на пострадалия на 01.04.2017 г., тъй като кореспондира с твърденията на свид. И. А., че подсъдимият  удрял шамари на жертвата, за да го свести и показанията на свид. М. Н., че свид. Г. А. й е казал, че Г. М. е в кома. Твърдението на Х. А. пред първия съд, че бил заплашван от полицаи, че първо му чели обясненията и после жена ги записвала, не се възприема като достоверно от съда, доколкото се касае за показания, дадени пред съдия в присъствието на двамата упълномощени защитници на подсъдимия. Споделим е и изводът на първия съд, че с променените показания пред окръжния съд Х. А. желае да смекчи процесуалното положение на свой роднина по сватовство, поради което е отрекъл всички изложени от него факти в ущърб на подс. А.. 

Първият съд е преценил като достоверни, хронологично подредени и обективни показанията на свид. Х. А., дадени в хода на ДП, приобщени на осн. чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК относно обстоятелството, че е виждал многократно подсъдимият да удря Г. М. като съответни на показанията на свид. Л. Я., че е виждала подсъдимият да удря Г. М. и показанията на свид. Б. М. и свид. И.М... Изложеното от свид. Х. А. след констатиране на противоречията, че това не е вярно, че го е заявил, тъй като е бил заплашван от полицаите, не е било кредитирано с доверие с оглед показанията на свид. К., А., М., Я. и Я. К., както и поради това, че показанията му са сходни с тези дадени по-късно пред съдия и тези, дадени в съдебното следствие, в които сочи, че подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия. Правилно е отчетено, че съгласно заповедта за задържане на Х. А. същият е бил освободен на 02.04.2017 г. в 15.50 часа, а разпитът му пред разследващия е започнал същият ден в 18.10 часа и към този момент свид. Х. А. не е бил задържан, разпитан е като свидетел, в каквото качество са му разяснени и правата и задълженията му.

Първият съд е изложил подробни аргументи и за това защо кредитира с доверие показанията на свид. Х. А., дадени в хода на ДП, приобщени на осн. чл. 281 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 1 от НПК, в които е посочил, че подс. А. е бил много ядосан на 30.03.2017 г. и колкото повече е удрял М., толкова повече се е ядосвал и го псувал, че го е ритнал няколко пъти, а не един, че и друг път е спасявал жертвата от подсъдимия, както и че деянието е било на 30.03.2017 г.

 Не е приел за обективни и логични показанията на свидетеля в хода на съдебното следствие пред инстанцията, че не бил прочел показанията си на досъдебното производство, а само ги е подписал, като е изложил за това мотиви, които въззивният съд споделя. Първият съд не е кредитирал с доверие и показанията на свидетеля Х. А., че пострадалият непрекъснато е падал /л. 145, том 1 от делото на ОС/, като е прескачал читовете, както и заявеното, че пострадалият е сам е искал да върне 2000-3000 лв. на подсъдимия и свид. Х. А. ценят с доверие и показанията му /л. 146 гръб, том 1 от делото на ОС/, доколкото са противоположни на показанията на свидетелите С. Б., И.М. и свид. Л. А. за претендирана от пострадалия сума от 5000 лева.

 Първият съд е имал основание да оцени като обективни и логични показанията на свид. М. И. ветеринарния лекар обслужвал фермата на подсъдимия. В показанията си свид. М. И. е посочил, че обичайно овца, коч удрят ниско в таза и най-вече в крайниците. В подкрепа на приетото се явяват и показанията на свид. Д.Д. пред настоящата инстанция, както и заключението на  вещите лица от комплексна съдебно медицинска и ветеринаро-медицинска експертиза.

Окръжният съд е кредитирал с доверие показанията на свид. Г. Ч. - вуйчо на подсъдимия, И. А. – вайка на подсъдимия и Л. А. /от досъд. пр./ – сестра на подсъдимия за организацията на работата във фермата, за последната само доколкото има преки впечатления от нея, тъй като кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Във връзка с възраженията на защитата пред настоящия съд по отношение на показанията на свид. И. А. следва да се каже, че няма какво повече да добави към посоченото от първия съд, че заявеното от И. А., че се било случвало пострадалият да пада докато работи във фермата, прескачайки огражденията на животните, но на земята, на която имало слама, следва да се възприеме за обективно и логично. Имал е основание да възприеме с доверие и показанията на И. А., че Г. М. й бил споделил, че бил удрян от коча, през месец март, предишната неделя, когато посетила фермата /л. 167 т. 1-ви от НОХД/. В случая се касае за типична хипотеза по допустимата замяна на първични с производни доказателства, тъй като поради смъртта на пострадалия първите са недостъпни. Първият съд е обърнал подробно внимание и на показанията на свидетелката, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитане по отношение на заявеното, че на 31.03.2017 г. разбрала от Х. А., че здравословното състояние на Г. М. не е добро, като след инкорпорирането на тези данни от досъд. пр., И. А. потвърдила прочетеното.

Настоящата инстанция споделя аргументите на първия съд по отношение на обявеното от И. А., че пострадалият го ритали овцете, докато ги е доял, доколкото е установил, че Г. М. не можел за извършва подобна дейност. М подкрепа на приетото от инстанцията се явява и споделеното от свид. Х. А., че пострадалият не е знаел как се доят овце /л. 145 гръб от делото на ОС/, като и данните, че „повече е бил взет като пазач, да пази там“ /м този смисъл също свид. Х. А. пред първия съд, л. 141 гръб от делото на ОС/. Правилно е посочил, че с показания си по този пункт Ил. А. цели да подкрепи защитната теза на подсъдимия, че установените по тялото на жертвата увреждания са били причинени от отглежданите животни.

Във връзка с доводите на защитата пред настоящата инстанция следва да се посочи, че във връзка с прочитането на показанията на Х. А., дадени в досъдебното производство пред разследващия, свидетелят е потвърдил, че случаят е бил на 30 март. Оспорил е заявлението си, че И.А. изглеждал „много ядосан“ и „ударил на Г. два три шамара и го е псувал“. Посочил е, че казал всичко това поради страх от полицията. Оспорил е, да е казвал в ДП, че И.А. ритнал Г. повече от един път, като пред първия съд твърди че го бил ритнал само веднъж /в този смисъл л. 153, том 1 от делото на ОС/. Също от страх бил казал, че подсъдимият бил пострадалия с „една дебела тояга“. Претендира, че от полицията така му казали, че сигурно с тояга излиза и се прибира овчарят. Отрича да било вярно прочетеното, че И.А. „бил много ядосан и се ядосвал все повече“ /в този смисъл л. 153, том 1 от делото на ОС/. Отрича също така да се е намесвал да спре подсъдимия да бие Г. М., като потвърждава, че му казал да иде в другата стая Г. /пак там цит. л. 153 от НОХД/. Отрича да било вярно, че често бил спасявал Г. от И., както и че е заявил, че така друг път не го бил бил. Това го били писали полицаите /л. 153, том 1 от делото на ОС/. Отрича, че като отишъл във фермата от устата на Г. М. течала слюнка, а очите му са били обърнати нагоре, виждало се само бялото и не е бил в съзнание. Не било вярно и това, че докато пътували към болницата пострадалият не бил в съзнание, а като пристигнали дошъл в съзнание, но не е бил адекватен. Не знае защо е казал така, нямало причина за това, казал го заради полицаите, защото на всеки въпрос му повтаряли: „Имаш дете, внимавай..„ /л. 153 гръб, том 1 от делото на ОС/. 

Заявеното от Х. А. на досъд. пр. е било приобщено чрез прочитането му, като прави впечатление, че на практика свидетелят Х. А. е отрекъл всички пунктове в показанията си пред разследващия, които подкрепят обвинителната теза. Правилно първият съд е приел в посочения вече по-горе смисъл, че липсва правдоподобно обяснение за промяната в показанията на Х. А.. Действително същите следва да бъдат проверени много внимателно за достоверност, тъй като първоначалните подозрения за инцидента не са изключвали и самият Х. А., а във версията за падане на пострадалия върху хранилка, пръв се усъмнил д-р Н., който уведомил полицията. В посочения от първия съд смисъл, обаче, когато е депозирал своите показания през разследващия свидетелят не е бил лишен от свободно право на предвижване, като видно от протокола за разпит са му били разяснени всички права и задължения на свидетеля по чл. 119-123 от НПК, в този смисъл и правилото на чл. 121, ал. 1 от НПК. Отделно от това, липсват каквито и да е данни за оказано неправомерно въздействие върху психиката на свидетеля, както и неподходящо отношение или неприемливи полицейски методи на разследване, още повече че показанията пред разследващия орган са били депозирани в момент, в който разследването е било в начален етап и не е разполагало с подробности около случая, за да се приеме за достоверна версията на свидетеля пред окръжния съд, че отречените от него показания на досъдебното производство са били дадени под „диктовката“ на неустановени полицейски служители. Самостоятелният анализ на разказаното от Х. А. в този разпит също така не дава основание за изводи за чужди внушения при излагането на известните на свидетеля-очевидец факти. При проследяване на хронологията на този разпит, който на практика е бил инкорпориран, почти изцяло чрез прочитането на определени негови пунктове от досъдебното производство, се наблюдава, че показанията на свид. Х. А. са изключително информативни, последователни, логични, конкретни и обективни, като не са изолирани от останалата доказателствена маса в посочения от първия съд смисъл. Те намират частична подкрепа и в определени пунктове от обясненията на подсъдимия, като корелират и с показанията на свидетелите М., М. и Я. за възприятията им от методите за респектиране на пострадалия като работник във фермата от страна на подсъдимия. Тези показания се вписват изцяло и в хронологията на събитията, както и цялостно в установените данни за инцидента с установената липса на две бременни овце, на което самият подсъдим не крие, че много се ядосал /л. 430 от делото на ОС, обяснения на подсъдимия/. Като се вземат под внимание и доводите на подсъдимия и свидетеля А. за зародилите се у тях съмнения, че овцете може да са били продадени или дадени на някого от пастира им и желанието на подс. И.А. да разбере това на всяка цена, евентуално за да ги откупи /на л. 430 от делото на ОС подсъдимият е заявил, че бил много ядосан, защото са скъпи животни и ги чакали да се оагнят до една седмица, поради което вътре в обора пак попитал пострадалия дали знае нещо и го замерил с кофа/, подкрепя като хронология данните за ескалирането на инцидента, като пострадалият пастир не е дал отговор на въпросите на И.А. къде са овцете, като мълчал, което съответства на заявеното от Х. А. на досъдебното производство, че подсъдимият се ядосвал все повече и по-яростно биел пострадалия, което наложило намесата на самия Х. А., за да възпре агресията /л. 159 гръб, том І от досъд. пр./. Съгласно заявеното от свид. Х. А. до момента не са били губени овце от пострадалия /л. 140 от делото на ОС/, макар то да е допускал други грешки при храненето  и надзора на животните. Подобно поведение на свидетеля – да спре подсъдимия да бие пострадалия, добре се вписва в хронологията на събитията и съответства на демонстрираното от Х. А. по-милостиво отношение към Г. М., изведено в контекста на обстоятелствата, за които е споделил самият Х. А., както и свид. И. А., че именно Х. А. е помагал на пострадалия да лекува свои рани и травми с подходящи мехлеми, откарал го е на погребението на майка му, като именно той е бил повикан на помощ, за да бъде отведен пострадалия до болнично заведение, където последният го призовал на турски език да му помага /л. 160, том 1 от досъд. пр., разпит на Х. А. пред разследващия/. Следва да се припомни, че в разпита си от досъдебното производство пред разследващия, Х. А. е споделил още, че „И. биел често по този жесток начин пострадалия и самият той често го бил „спасявал“ /л. 159 гръб, том 1 от досъд. пр./, като свидетелят Х. А. често бил молен от пострадалия да казва на подсъдимия да не го бие, а на свой ред свидетелят бил отправял молба към И. А. „да не бие пострадалия, защото е човек и това не е хубаво.“ /л. 159 гръб, том 1 от досъд. пр./.   

Доколкото първият съд правилно е преценил, че обясненията на подсъдимия И.А. имат двояка роля - доказателствено средство  и  средство на защита, e анализирал тези от съдебното следствие пред окръжния съд внимателно. Съпоставил и същите с целия доказателствен материал по делото, след което ги е отхвърлил като недостоверни, нелогични и непоследователни по отношение на защитната версия, която се излага за нанасянето на единични удари на пострадалия по време на инцидента от 30.03.2017 г.

Имал е основание да възприеме с кредит на доверие част от тях, за която е приел, че са обективни, логични  и последователни по отношение организацията на работата във фермата, особеностите на някои от животните и специфики при отглеждането на процесната порода, както и за трудовия процес по обгрижване на животновъдната на инкриминираната дата и възникналите усложнения. Изложил е съображения защо не възприема обясненията на подсъдимия, че на Г. М. за редовно плащане на заплата до януари 2017 г., както и твърденията му, че на 01.04.2020 г. пострадалият сам извършвал тоалета си. Изложените от първия съд съображения за обясненията на подсъдимия, депозирани пред този съд се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни за констатираната непоследователност и противоречия в заявеното в тях /л. 430 т. ІІ-ри от НОХД и л. 436 т. ІІ-ри от НОХД абз. І-ви/ за същинския инцидент във фермата, при който бил нанесен побой от подсъдимия на пострадалия. Така дадените от подс. А. обяснения окръжният съд е приел за непоследователни, нелогични, тенденциозни и защитни, като И.А. отрича да е нанасял множество удари с ръце и крака в главата и гръдния кош на пострадалия. Признал е единствено нанасяне на два удари с ръце в лицето и два с крак в седалището на пострадалия.

Първият съд не е дал вяра на твърденията на подсъдимия и становището на неговите защитници, че причината за смъртта на пострадалия са възможните удари от коч, доколкото за такива се твърди да са нанесени повече от седем дни преди настъпване смъртта на Г. М., а видно от заключението на  допълнителна тройна СМЕ № 184/2017 г. телесните увреждания на пострадалия, довели до настъпване на смъртта му са с давност 1 до 2 денонощия от датата на настъпване на смъртта - 01.04.2017 г. в 12,43 часа. При изслушване заключението на изготвената тройна СМЕ № 184/2017 г. вещите лица поясняват, че мастната белодробна емболия е получена вследствие на счупване на плоските кости, които имат костен мозък, същите са разместени, разкъсват се кръвоносните съдове и това костно мозъчно вещество е навлязло в кръвообръщението, като белодробната мастна емболия е получена в резултат на нанесените множество удари в подлежащата подкожна мастна тъкан, при които мастните депа са се разкъсали, навлезли са мастни капки в обръщението, които са достигнали до белия дроб и са запушили кръвоносните съдове. Вещите лица са били категорични, че процесът се е развил от 24 до 72 часа от нанасяне на увреждането, предвид което и е невъзможно да е причинено от удар на коча минимум седем дни по-рано.

Не са възприети като основателни и възраженията, че причина за смъртта на Г. М. са самонараняванията му, причинени при прескачане на читове и падане от собствен ръст, доколкото подробно и компетентно вещите лица, участвали при изготвяне на съдебно медицинските експертизи категорично посочват, че ребрата на Г. М. са счупени множествено по седем линии на счупване двустранно, което обоснова извод, че са нанесени множество удари със значителна сила. В съдебното заседание пред първия съд вещите лица са посочили, че установените по тялото на Г. М. телесни увреждания не може да са причинени от едно блъскане, доколкото са в различни анатомични области на тялото - глава, шия, гръден кош, крайници, а и счупването на 7 анатомични линии на ребрата сочи, че не може да получи от едно блъскане. Излагат се мотивирани аргументи, че е невъзможно човек да падне вертикално на главата си, за да се причинят такива увреждания, каквито са установени при жертвата, както и че е невъзможно ударите да са нанесени от коч. Несподеляемо е, обаче, предвид назначената и приета от настоящия съд комплексна съдебно-медицинска и ветеринаро-медицинска експертиза, посоченото от първия съд, че животното от мъжки пол от процесната порода се изправя на задни крака и нанася удари в по-високите части на тялото, надига се и удря с главата нагоре, а ако животното е решило да нанесе директно удар на неговата си височина евентуално би могло да причини счупване на ребра. Възможността за подобен маханизъм е била изследвана от назначената от настоящия съд експертиза и в посочения вече по-горе смисъл ребрата на пострадалия, предвид неговя ръст, се явяват на 125 см от петата, докато животно от процесната порода има височина 80-85 см., като „труска“ с глава на собествената си височина на сравнително ограничена повърхност, колкото е контактната повърхност на главата на животното и тогава счупването на ребро би било в определен участък с хлътване на ребрени фрагменти навътре. Според вещите лица от тройните СМЕ и допълнителна СМЕ, за да се получи установената от тях морфологична картина е следвало да са причинени от многократни удари и то и в едно и също право положение, а човек не би издържал, тъй като още при първия удар би паднал. С оглед назначената от настоящия съд и приета експертиза, следва да се коригира възприетото от инстанцията, че след падането на човек животните не удрят с глава, а тъпчат. Вещите лица от тройните експертизи, които не са специалисти по етология /поведени на животните/ са си послужили с предположение, което не се възприема от настоящия съд. Макар, че е споделяема преценката им, че травмите да се оценяват в комплекс, а не да се сепарират, като всички нанесени удари имат значение, поради ефекта на наслагване на травматичното въздействие. Предвид, че ударите са умерени, нанесени с достатъчно сила, за да могат да се счупят ребрата по установения при аутопсията начин, е налице преживяемост на пострадалия, и в периода от време до настъпване на смъртта, жертвата е можела да извършва някакви активни движения и известни контакти макар и само с кратки срички, поради факта, че няма засягане на мозъка и централната нервна система, което да парализира тези функции, а става въпрос за засягане на дихателната система, като през този период Г. М. е изпитвал значителни болки и страдания. По отношение на установените по главата увреждания, вещите лица са посочили, че са нанесени на Г. М. много удари, но с малка кинетична енергия, с малка сила или с пластмасовата кофа, държейки я в ръце или да е нахлупена кофата на глава на жертвата и така да е удряно. Вещите лица са категорични, че установените по тялото на жертвата наранявания е невъзможно да са причинени от самонараняване, при удар в стени или предмети, тъй като човек има защитни рефлекси, има ръце, с които да се предпази и не е възможно причиняване при самонараняване на повече от един удар. Предвид тежестта на травматичните увреждания, разположението им в много анатомични области и различни повърхности от тялото, вещите лица изключват възможността те да бъдат причинени от самия пострадал при едно или няколко падания от ръста, който извод с основание е бил възприет от окръжния съд.

По отношение на възражението на защитата, че не следва да се приемат заключението по СМЕ на живо лице № 267/2017 г. и заключението на тройната СМЕ № 81/2017 г., тъй като ВЛ С. е невъзможно да е участвал едновременно при извършване на СМЕ на подсъдимия и тройната СМЕ, първият съд е изложил подробни съображения, като няма какво да се добави по повод релевираните от инстанцията доводи и пред настоящия съд. Правилно окръжният съд е посочил, че макар и да е отбелязано, че експертизите са започнали в един и същи час – 10,00 часа, то това не обуславя извод, че същите следва да се изключат от доказателствения материал по делото, съответно да не се ценят с доверие,  доколкото от една страна в тройната СМЕ № 81/2017 г. е  посочено, че е започнала от 10,00 часа, а видно от справките декларации на вещите лица същата е изготвена в продължение на няколко часа до 18,00 часа. От друга страна, съвпадението в часа, в изготвената писмена част на медицинските експертизи, където е описано установеното по телата на подсъдимия А. и жертвата, не обосновава извод, че не са извършени медицински обследвания на лицата. Обстойните разяснения на вещите лица по атакуваните експертизи, отговорите на множеството въпроси от всички страни в процеса, обосновава категоричният извод, че вещите лица са извършили назначените им медицински експертизи, след като са подробно запознати с находките, установени при прегледа на подс. А. и тройната СМЕ на труп, предвид което и същите се ценят от съда. Освен това д-р Б., в качеството си на Д. на К. по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П. е посочил, че на 02.04.2017 г. /неделя/ дежурен лекар в съдебна медицина е бил именно д-р С. С., който е извършил прегледа на живите лица и е участвал в извършването на експертизите, за изготвянето на които те са извършили обстойно обсъждане след получаване на информация от органите на реда, след което и аутопсията в продължение на няколко часа, като фиксираният час е обичайният, който се посочва в такива случаи.

Съдебният състав на окръжен съд е коментирал и възражението на защитата, че смъртта на Г. М. се дължи на липсата на адекватна медицинска помощ, изведена от показаната от свид. Х. А., да бъде извършено рентгеново изследване на жертвата и направения от лекарския екип индиректен масаж, при който, според тях, е счупен гръдния му кош, в резултат на което се е развила мастната емболия, като доводите няма да бъдат преповтаряни.

Настоящият съд кредитира изцяло показанията на свид. Д.Д., като изключително подробни, последователни, обективни и подкрепени от представените от последния данни за структурата на организираните от подсъдимия И. А. стада от породата „В.М.“ овца. Същият е преподавател по животновъдство и председател на Сдружението за развъждане и отглеждане на „М.“, като същевременно оказва съдействие на различни животновъди от страна за развъждане и отглеждане на тази порода дребни преживни животни. Той е посочил, че  овцете са стадни животни, които си имат стаден инстинкт и е абсурдно да проявяват агресия, ако някой се приближи. По някога кочовете имат агресивно поведение само в периода по заплождане на овцете /случната кампания/, когато има овце в еструс, кочът се дразни от поведението на другите кочове някой да не му отнеме овцете. Понякога кочовете блъскат с главата си, поради което се предпочитат безроги кочове, какъвто и процесният, изоразен на представените от подс. И.А. снимки от изложба едър мъжки екземпляр от   породата. При породата женските шилета обикновено достигат есенно време около 40 - 45 кг.- 50 кг. - за женските. Мъжките могат да достигнат 60 - 65 кг. при добро хранене и гледане, докато един коч във възрастно състояние тежи около 90-100-120 кг., рядко над 120 кг. Рекордът при „Ваклите М. овце“ е бил 163 килограма преди 15 години. Оттогава не е имало такъв едър коч. Подсъдимият е имал участие в изложба в А. университет в П., като предявените на свидетеля Д.Д. от настоящия съд снимки са от такава изложба от 20.10.2016 г., като на някои от снимките е представен коч без рога, като е възможно да има т. нар. „палчета“ – т. е. остатъци от отчупени рога /например снимката № 3 и 4 на стр. 425 /, като няма остатъци от рога, т. е. е безрог кочът, като е в развъдна кондиция и при всички случаи тежи над 120 кг. При закупуването на това животно не е имало данни да се е научил да блъска, агресивен коч не е имало в стадото на А.Г., от което е бил закупен. Паднал човек не го тъпчат животните, даже това е спасението - да легне човек, защото той няма как да го удари. Кочът посяга с главата и той не може да нарани легнал човек и това е начинът човек да се предпази, ако се засили такова животно, такъв коч, но това са редки случаи.

По принцип между мъжките животни се изгражда  йерархия и тя се изгражда за няколко дни. Когато съберете три мъжки животни от различни стада, има опасност да се сбият помежду си, при което става едно сблъскване и който оцелее. Обаче това нещо се знае и обикновено те се събират в едно малко пространство и обичайна практика е да бъдат една две седмици заедно, при което вече те си изграждат една йерархия, изгражда се лидерство между тях и те си знаят кой е лидерът и няма междуособици.

Настоящият съд кредитира и показанията на свидетелите Ж.И.Я. и П.Н.С. - поемни лица на оглед във фермата на подсъдимия.

Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата за наличие на възможност едно от нараняванията в тилната област на пострадалия да е след директен удар от животното и падане на влажно от урина място, поради което е получено размекчаване на тилната част на главата. Д-р Ш. изрично е пояснил пред настоящата инстанция, че това не е описано като нараняване, а представлява изменение на кожата с некротичен характер без да е задължително да има удар в тази област. Може да се получи просто от залежаване, два дни залежаване в тази област, притискане, слабо кръвоснабдяване, лоша хигиена. Всичко това води до разпад на тъканите, некротични изменения, като е възможно след удара пострадалият да е паднал и да е получил нараняване по гърба и по врата отзад - голямо кръвонасядане по шията отдясно, около 20 и няколко сантиметра. Възможно е там да се е ударил, ако е паднал по гръб, в областта по шията и дясната лопатка. Самата некроза също отделя секрет, така че то мястото си е влажно и от некротичните изменения, а е възможно да е било и преди това намокрено. Ако лицето е лежало дълго време, едно денонощие, може да започне този процес на некроза. Доводите не защитата не се подкрепят освен от експертното знание на вещите лица и от данинте за сравнително добро ниво на отглеждане на животните, като проф. Д.Д. изрично е коментирал пред настоящия съд, че на предявените му снимки от огледи във фермата, помещенията са сухи, като правилно е била настлана слама. Задоволителните условия на отглеждане на животните се потвърждават при преглед на снимковия материали от фермата и от вещото лице проф. К.У..

Първият съд е взел отношение по възражението на защитата, че белодробната мастна емболия е причинена от лекарите при извършения от тях индиректен сърдечен масаж, като мотивирано го е счел за неоснователно, като доводите в тази насока се споделят и няма да бъдат преповтаряни. Възраженито се прави и пред настоящата инстанция, но към заявеното от първия съд няма какво да се добави, още повече че и вещото лице д-р Ш. в устните си разяснения пред настоящия съд подробно е разяснило, че няма как ребрата на пострадалия да бъдат счупени при осъществената кардио-пулмонална реанимация чрез компресии от медицинските лица с спешна помощ, тъй като тежките травматични увреждания на гръдния кош - счупвания на множество ребра двустранно по седем анатомични линии, обективно са били налице преди да се започне реанимацията, като при прегледа лекарите са установили обективни данни от хлътването на гръдния кош на пострадалия при палпация /опипване/ независимо от допустими медицински стандарт да се счупят 1-2 ребра при подобна медицинска дейност /л. 202 от делото на АС/. Заявеното от д-р Ш. се припокрива и с изслушването на  вещите лица от тройните СМЕ, които пред първия съд са пояснили, че е нормално при извършване на сърдечен масаж, ръцете на лекаря да хлътнат с оглед множеството счупвания на ребрата по толкова много линии, което потвържава напълно показанията на медиците В. Н. и К. К..

Настоящият съд изцяло кредитира заключението на вещите лица по приетата комплексна съдебно медицинска и ветеринарна експертиза, както и устните разяснения на вещите лица, направени в съдебно заседание, като компетентно изготвена, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на останалите събрани по делото доказателства. Изслушаната в хода на въззивното съдебно следствие експертиза в пълнота изяснява възможностите получените травматичните увреждания по пострадалия да бъдат евентуално причинени от действията на животно, отглеждано в стадото на подсъдимия, като подобна възможност по отношение на коплекса от травми е била категорично отхвърлена. В хода на въззивното съдебно следствие вещите лица изключително подробно са отговорили на всички поставени въпроси от страна на защитата за възможността от агресиране на дребно преживно животно със стаден инстинкт от мъжки пол, като отричането на подобна възможност е обосновано от писменото заключение на вещите лица и от техните устни разяснения в съдебно засадени пред настоящия съд. Тезите на защитата и подсъдимия нямат опора и в данните по делото, тъй като не се подкрепят от нито едно доказателство, събрано от доказателствените източници за протичането на инцидента, действията на подсъдимия и целения от него резултат.

И пред настоящата инстанция подсъдимият лансира защитната си версия, че е възможно да не е автор на деянието, а пострадалият сам да е предизвикал нараняването си от животни или самонараняване.

Тезата на подсъдимия е обсъдена от първоинстанционния съд, като проведеното допълнително следствие не дава основание да бъде променена, като действително се е наложило прецизирането на някои позиции за поведението на евентуално агресирало животно от процесната порода.      

Пловдивският апелативен съд счита, че защитната теза на подсъдимия, че е налице своеобразно “съпричиняване” на резултата /по израза на неговия защитник адв. Е./, е   опровергана и не може да бъде възприета. Не са възникнали и основания за внасяне на съществени промени във фактическите изводи, които са направени от Пловдивския окръжен съд и които се споделят от настоящата инстанция и след проведеното допълнително съдебно следствие. 

        Следва да се даде по-подробен отговор на възраженията на защитата пред въззивния съд, че е било подценена изложената от И. А. теза за възможна намеса а животни в процесния инцидент.  Видно от обясненията на подсъдимия А. /л. 427 гръб, том 2 от делото на ОС/ същият действително споделя за агресивен коч, закупен през 2016 г., който нападал, когато има разгонени овце или когато човек отидел до него, за да го храни, като животното било отделено от другите през септември 2016 /л. 428, том 2 от делото на ОС/. Описва инциденти на коча с пострадалия през октомври-ноември 2016 г. – удряне в корема с главата /л. 428 от делото на ОС/, като подсъдимият отишъл да го предпази да не го удари втори път докато е на колене. Сочи, че през декември 2016 г. – януари 2017 г. втори път удря пострадалия “някъде в гръдния кош долу встрани вдясно”, когато изкарват овцете на паша към 10-11 ч. Твърди, че са били на паша с овцете, като Г. отишъл да завърне овцете, като “кочът се изправил на два крака, на задните си крака и се засилил срещу Г. М. и го ударил пак на същото място /в гърдите/”, след това човекът залитнал и паднал на гръб /л. 428 и 428 гръб, том 2 от делото на ОС, обяснения на подсъдимия И.А./. В момента, в който кочът го ударил М. бил прав. Говори и за трети случай януари или февруари 2017 г. /л. 428 гръб от делото на ОС/, докато го поят, а Г. му слага храна в хранилка кочът се засилва и удря отпред в гърдите с глава. Г. залитнал и се ударил в самата хранилка, която била дървена, пада назад и се удря на врата на хранилката /л. 428 от делото на ОС, обяснения на И. А./. Тези твърдения на подсъдимия следва да се приемат за негова защитна версия, която не намира опора в доказателствената маса по делото и е разрез със заключението на назначената от  въззивния съд съдебно-медицинска  и ветеринаро-медицинска експертиза. Безспорно е от показанията на разпитания през първата инстанция д-р М. Н. И. /л. 456 гр – л. 457 от делот на ОС, че действително се било случвало да го ритне или бутне в крайниците, някое от отглежданите животни и то при фиксирането им за вземане на кръв и при имунизация, докато кочът бутал с глава в глава /л. 457 от делото на ОС/. В същата насока са и показанията на проф. Д.Д. пред въззивния съд,  който свидетелства за това, че по принцип, когато са раздразнени кочовете остъпват назад, засилват се и бутат с наведена глава. Експертното знание на проф. д-р У. също подкрепя заявеното от свидетелите за т. нар. “трускане” при овцете, но всичко това оборва претенциите на подсъдимия за получавани в миналото наранявания от пострадалия от животни в областта на гърдите, главата и най-вече по описания механизъм чрез засилване и изправяне на животното в цял ръст. Специалистът по етология е била категорична, че това което дразни животното е изправеният човек в цял ръст, като когато човек е паднал, те дори няма да го доближат. Отделно от това в процесният период не е имало фактори, които да дразнят животните от мъжки пол, тъй като нито е ставало въпрос за “случна кампания” и периодът от годината се е характеризирал с наличието на животни в стадото в еструс. Още повече че никой от посочените свидетели и експерти, които са все специалисти в областта на отглеждането на дребни животни, не се е натъквал в дългогодишната си практика на случаи, при които лица са пострадвали сериозно при оглеждането на животните. Следва да бъде припомнено и заявеното от вещото лице – етолог, че животните от едно стадо разпознават пастира си и е още по-малко вероятно да проявят  негативни реакции спрямо лицата, които ги отглеждат. За пълнота на обсъждането настоящият съд следва да добави още и това, че застъпената в обясненията на подсъдимия пред първия съд версия, подкрепена от свид. Х. А. и свид. И. А., за възможно нараняване на пострадалия при доене на овце, докато ги фиксира, за да бъде извършена процедурата с тях, също така е лишена от доказателствена опора. От една страна И.А. сочи, че животните са последно са били доени на 29.03.2017 г., т. е. преди инцидента, като не се претендира  от самия подсъдим тогава да е имал наранявания. А и животновъдната дейност сама по себе си не може да обясни тежкият комплекс от травми, получени от пострадалия на 30.03.2017 г., които са били установени с давност от ден – два преди смъртта на пострадалия, настъпила на 01.04.2017 г. в спешна помощ. 

Не могат да бъдат споделени и доводите на подсъдимия по повод предявената му снимка 16 от фотоалбума на л. 29-38, том 1 от досъд. пр. /съгласно заявеното в обясненията му на л. 433 гръб от делото на ОС/ за лоши условия на отглеждане на „агресивния коч“. От една страна подсъдимият твърди, че кочът е бил сам в клетката си, а от друга сочи, че мястото било ниско и животните си търкали гърбовете в тавана. Подобни обстоятелства не се установяват по делото, като действително свид. Х. А. сочи, че е било необходимо да се навежда в едното от помещенията, високо около 2 метра, поради натрупаната слама, но с това не може да се приеме за доказана претенцията за лоши условия на отглеждане на „агресивен“ коч, не само поради заявеното от А., а и поради видимото ниво на тавана на посочената от подсъдимия снимка пред първия съд, на която са изобразени и животни, чийто ръст не надхвърля височината на огражденията им, като между горната рамка на същите и по-ниската част на тавана на помещението за отглеждане на животни е видимо известно отстояние.

Не могат да бъдат споделени и аргументите на защитата, изведени от заключението на СМЕ на подсъдимия. Последната е посочила, че независимо от липсата на констатирани травми, е напълно възможно такива да не останат по подсъдимия независимо, че е нанесъл побой.

Не намират опора в материалите по делото и претенциите, че нямало яснота по въпроса дали изследваната кръв от пострадалия е била взета от него поради липса на ЕГН на пациента. Настоящият съд намира, че фиксираните дати в оспорените медицински документи, както и посочването на трите имена на пациента са достатъчни да се разсеят подобни съмнения. 

Настоящият съд намира, че материалите по делото не създават съмнение за точното оръдие на труда, ползвано за нанасяне на удари върху пострадалия, опосредени от нахлупена кофа, доколкото вещите лица са посочили общият възможен механизъм на причиняването на такива, които включва възможността удари да са били нанасяни, както с „дървена летва /тояга/“, така и „парче дърво - част от дървена дръжка на сечиво“ и „дървена летва с дължина 46 см“ или с „тоягата от дядо Б.“, описана от свид. Х. А. пред първия съд /л. 142 гръб от делото на ОС/, също така и посочена в досъдебното производство като пръчка, държана от И.А. по време на побоя над пострадалия /л. 159 гръб, том от досъд. пр., показания Х. А., в които говори за здрава дървена тояжка от орех дълга около метър и дебела около 3 см./.

Не намират опора в материалите по делото и оплакванията на защитата, че не се бил потвърдил посочения от обвинението повод за възникване на инцидента, а именно изчезването на две бременни овце от стадото, доколкото свидетелят Д. е посочил възможността за единични случаи на временни овце и в инкриминирания период, като последното обстоятелство е било възприето на базата показанията на самия Х. А. и обясненията на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, законосъобразно Пловдивският окръжен съд е преценил, че подс. Подсъдимият И.Б.А. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът счита, че се установява по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият  И.Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2–ро и пр. 3-то, вр. чл. 115 от НК за това, че на 30.03.2017 г., в с. К., обл. П., умишлено е умъртвил другиго - Г. М.М., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, а смъртта е настъпила на 01.04.2017 г.

От обективна страна подсъдимият И.А. на 30.03.2017 г.  чрез нанасяне на множество тежки  удари с ръце и крака в областта на главата, гръдния кош и крайниците на Г. М., му е нанесъл телесни увреждания в жизнено важни центрове на тялото, които са били  несъвместими с живота, в резултат на които на 01.04.2017 г. е настъпила смъртта му. Налице е пряка причинно следствена връзка между нанесените му от подсъдимия  телесни увреждания и настъпилата смърт, като предвид заключението на тройната СМЕ  несвоевремнните мерки за спасяване на живота му и неуспешната в случая медицинска интервенция не я прекъсват.

Категорично в съдебната теория и практика е прието, че смъртта на жертвата при убийство може да настъпи както непосредствено след извършване на деянието, така и по-късно, какъвто е и настоящият случай, стига да се установи по безспорен начин, че между деянието и настъпилата смърт има пряка причинна връзка, каквато по делото е установена с оглед заключението на приетите съдебно медицински експертизи. Предвид това е неоснователно възражението на защитата в тази насока.

Налице са квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 2-ро и пр. 3-то от НК. Убийството на жертвата е било извършено от подс. А. с особена жестокост и по особено мъчителен начин, като е причинил на жертвата изключителни болки и страдания. Действията по умъртвяване на жертвата се изразили в нанасянето на удари, нахлупване на пластмасова кофа върху главата му, последващи удари по нея, в резултат на които Г. М. е паднал на земята, след което е продължил да получава множество и безразборни удари, предимно в областта на тялото, главата и крайниците, като през цялото време същият е бил в съзнание, опитвайки се да се защити, махайки кофата от главата си, в резултат на което е получил телесни увреждания и по ръцете, опитвайки се да се предпази от действията на подсъдимия. Подс. А. към момента на извършване на деянието е бил физически здрав, едър и силен млад човек, за разлика от жертвата, която е била на 51 години, слаб и трудно подвижен. При цялостната преценка на поведението на подсъдимия, съдът счита, че с оглед броя, интензитета и локализация на ударите, действията на подсъдимия се отличават с проявена изключителна ярост, сила и ожесточение. За да приеме, че е налице квалифициращото обстоятелство особена жестокост, съдът отчете и продължителността на нанасянето на удари във времето, замерянето на подсъдимия с кофа, последващото й нахлупване на главата му, след което по нея са нанасяни удари с пръчка, в резултат на което той е бил дезориентиран и лесно повален на земята, където е продължило и безразборно нанасяне на множество, наслагващи се удари от подсъдимия в различни части от тялото на жертвата, основно в областта на гръдния кош, без да е налице активна отбрана от страна на жертвата, което характеризира подсъдимия като жесток и коравосърдечен човек.

 Следва да се отбележи, че нанесеният на жертвата побой е бил толкова жесток, че свид. Х. А. му се е притекъл на помощ, като е спрял подсъдимия и е помогнал на Г. М. да се изправи и прибере вътре в стаята. Смъртта на пострадалия е настъпила бавно и мъчително. Същият е усещал по особено мъчителен за него начин нанесените му множество тежки и болезнени травми. Изпитвал е продължително време, в период от два дни, болки и страдания, трудно е ставал от леглото, не е можел да контролира физиологичните си нужди, а е следвало да се грижи денонощно за животните във фермата, поради което и съдът приема, че убийството му е извършено по особено мъчителен за жертвата начин / Решение № 403/18.02.1994 г. по н. д. № 271/1993 г. на ВКС, Решение № 368/23.07.1979 г. по н. д.№ 211/1979 г. ІІ н. о на ВКС, Решение № 439/06.10.1976 г. по н. д. №432/1976 г. ІІ н. о. на ВКС /.

От субективна страна, деянието е  извършено при евентуален умисъл. Подсъдимият А.  е желаел  да нанесе  жесток побой на жертвата, като е допускал и е бил безразличен, че вследствие на  множеството тежки удари може да настъпи смъртта на Г. М., предвид несъвместимостта на причинените  телесните увреждания с живота му, но се е съгласявал с този възможен резултат /Решение № 67/14.02.1983 г. по н. д. № 42/1983 г. ІІ –ро н. о, Решение №163/26.04.1988 г. по н. д. № 134/1988 г. І –во н. о., Решение № 2/18.01.1988 г. по н. д. № 686/1987 г. І-во н. о на ВКС/. Квалифициращите деянието признаци - особена жестокост и особено мъчителен начин могат да са налице и когато убийството е извършено и с евентуален умисъл, а не само с пряк такъв - Решение  №110/28.02.1975 г. по н. д. № 67/1975 г. на І-во н. о. Към посочената от първият съд съдебна практика, с която настоящата инстанция е съгласна, следва да се добави и решение № 126 от 08.03.1999 г. на ВКС по н. д. № 615/98 г. на ВКС, 2 н. о.

Умъртвяването е било извършено чрез пряко и непосредствено въздействие върху организма на жертвата, довело до увреждане на жизненоважна функция на организма, като съгласно съдебно-медицинските експертизи, назначена в досъдебното производство, смъртта на пострадалия се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинените му от подсъдимия травматични увреждания.

Следва да се посочи, че изводите на контролирания съд за субективната страна на деянието са базирани върху обективираните от подсъдимия действия, тъй като именно те материализират формираните в съзнанието му представи.  Наред с това с основание освен действията на подсъдимия, са били отчетени и конкретния метод на въздействие, мястото на въздействието и разстоянието от което е извършено посегателството върху жертвата от страна на дееца. В същата насока в комплекс с това са били преценени и предшестващите действие на подсъдимия и пострадалия и техните отношения. В този смисъл изводите за формата на вината са били изведени след цялостна преценка за всички релевантни обстоятелства към момента на деянието.

Правилно е било прието, че подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен, а посочените обстоятелства са били съзнавани от него предвид липсата на данни за нарушени интелектуални и психически годности да разбира свойството и значението на извършеното. И.А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи, тъй като съгласно материалите по делото, подсъдимият е имал ясен и точен спомен за извършеното, ясна представа за своите действия, причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите, като в своите обяснения описва действията си, съблюдавайки времевата и пространствената им последователност, като е осъзнавал личната си деятелност и е действал без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е. без външна принуда и е контролирал действията си съзнателно и адекватно.

Следва да се посочи още, че в случая няма данни деянието да е било извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, с което да намери приложения разпоредбата на чл. 118 от НК.

        Изрично следва да бъде посочено, че съгласно ТР № 20 от 17.05.1985 г. по н. д. № 14/85 г. на ОСНК когато между деянието и настъпилите обществено опасни последици е изтекъл период от време, престъплението се счита за извършено към момента на осъществяване на деянието и се прилага законът, който е действал по това време. Видно от съобразителната част на посоченото ТП, последиците, макар и да са причинно свързани с деянието, могат да настъпят по-късно от извършването му. За това в случая ще се приложи законът който е бил в сила по време на извършване на деянието.

Видно  и от Постановления № 2 от 1957 г. на Пленум на ВС “......обект на престъплението е човешкият живот. Това престъпление е завършено когато настъпи смъртта на пострадалия. Тя може да настъпи както непосредствено след извършване на деянието, така и по късно. И в двата случая престъплението е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна връзка.” Наред с горепосоченото следва да се уточни, че действително особеност на настоящия случай се явява обстоятелството, че между деянието и настъпването на общественопосаните последци е имало известен времеви период, но настъпването на биологичната смърт на пострадалия жертвата е когато главният мозък престане да функционира, поради което за проявата на този съставомерен резултат не е необходимо смъртта на пострадалия да настъпи веднага след упражняване на конкретните прояви на въздействие върху организма му. От значение се явява наличието на пряка и непосредствена причнно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат. В случая независимо, че смъртта е настъпила в един по-късен момент след деянието установено по експертен път съществуването на такава причинна връзка в контекста на изслушаните и коментирани по-горе съдебно-медицински експертизи е налице.

Видно от цитираното вече ППВС № 2/57 г. при невземането навреме на мерки за спасяване на живота на пострадалия или пък при неуспешна медицинска помощ, причинната връзка не се изключва, като за отговорността на дееца е без значение дали смъртта е настъпила като резултат от нанесената травма или като усложнения от нея, тъй като се касае за единен и непрекъснат процес. В този смисъл и Решение № 691 от 2003 г. на ВКС, І н. о.

Убийство по особено мъчителен начин е налице, когато пострадалият преди да умре е изживял големи болки и страдания и тежки предсмъртни мъки в един по-продължителен период от време, като е необходимо деецът да е съзнавал, че умъртвява пострадалия по „особено мъчителен начин”. По отношение на това квалифициращо обстоятелство, както е посочил и първият съд са налице достатъчно категорични доказателства, които да установят, че пострадалият, в резултат на  нанесените на травматичните си увреждания, е преживял извънредни по обем и качество болки и страдания преди да почине, както и че подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки тези увреждания е целял да му  причини и особени мъки и страдания.        Пострадалият е бил в  съзнание в посочения вече по-горе смисъл, поради което е изживявал болки и страдания, поради което първият съд е имал основание да приеме, че подсъдимият е действал умъртвил сина си по „особено мъчителен начин” по смисъла на чл. 116 ал. 1 т. 6 предложение 2 от НК.

Не са налице основания за преквалификацията на деянието по чл. 124 НК, предвид нараняванията по тялото на пострадалия на места, където се намират жизненоважни органи, което е наложило и изводът на първия съд за умъртвяване по особено мъчителен начин на пострадалото лице. Ако подсъдимият не е имал намерение да умъртвява пострадалия, а само да му причини телесно увреждане, би избегнал уязвимите органи, включително и главата, където са били нанесени множество удари, като същевременно би ограничил ударите по интензитет и сила. Така множеството ударите с ръце, крака и дървено оръдие на труда, на подсъдимия не са били ограничени до умисъла за причиняване само на телесна повреда. Още повече, че пострадалият е бил лишен от живот чрез множество удари и бил поставен в състояние за изтърпява физически болки и ужас от продължително умъртвяване, като така е бил изложен на физическо и морално въздействие докато бъде умъртвен. За това първият съд законосъобразно е приел, че пострадалият е умъртвен по особено мъчителен начин. Като е съобразил, интензивността и  множеството на ударите, които са били нанесени от подс. И. А., първият съд правилно е посочил, че подсъдимият е действал и с особена жестокост.

 Не може да бъдат изведени изводи в полза на защитата и от обстоятелството, че деецът изпратил пострадалия в болнично заведение. Това само по себе си не може да доведе до извод, противен на вече направения, тъй като „веднъж обективирана с деянието, вината не може да бъде заличена от последваща, дори и положителна промяна в поведението на дееца. Тя би могла да доведе единствено до отпадане или смекчаване наказуемостта на деянието“ /Р 12-95- I н. о./.

При така установената правна квалификация Пловдивският апелативен съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е напълно справедливо и съответства на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Правилно санкцията е определена при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Първият съд е изложил доводи, които настоящата инстанция изцяло споделя и няма да преповтаря. 

Правилно първият съд е отчел, че подсъдимият макар и с  чисто съдебно минало, е осъществил два квалифициращи признака на престъплението по чл. 116 ал. 1, а именно по т. 3 и т. 6 пр. 2 НК, което е мотивирало изводите му за завишена степен на обществената опасност на деянието. Всеки един от тях и самостоятелно е в състояние да доведе до наказването на дееца в санкционната рамка на по-тежко наказуемия квалифициран престъпен състав, поради което отчитането на проявленията на квалифициращите деянието признаци над минимално необходимото за съответния квалифициран състав, не е било сторено в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НК.

Правилно окръжният съд е посочи, че обществената опасност на деянието е изключително висока, предвид обстоятелството, че с него се засяга най-ценното човешко благо - животът, поради което и предвидените в правната норма наказания са най-тежките в системата на българското наказателно право. Като отегчаващи вината обстоятелства първият съд не е отчел други, извън тези квалифициращи деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства е приел чистото съдебно минало на подсъдимия, дадените обяснения, в които признава, че е нанесъл удари на жертвата, безукорното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство и съдебно следствие, оказаното съдействие на органите на разследването при извършените процесуално следствени действия. При преценка на комплекса от релевантните за наказателната отговорност обстоятелства окръжният съд е приел, че справедливо се явява наказанието по най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Коректно е посочил, че съгласно чл. 38, ал.1 и чл. 38а ал. 2 от НК, наказанията "доживотен затвор " и "доживотен затвор без замяна" се налагат, ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко наказание. В настоящия казус от една страна  подсъдимият е неосъждан, поради което и не би могъл да се направи извод че същият не би се поправил и превъзпитал, същият е във възраст, в която би могъл да преосмисли поведението си и целите на наказанието спрямо него биха се постигнали чрез един по-продължителен период от време, в който да бъде откъснат от обществото. Според преценката и на настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната превенция. В този продължителен период от време, откъснат от обществото, подсъдимият ще има възможност да преосмисли извършеното и да се поправи.

При изложеното по-горе следва да се приеме, че контролираният съд е извършил единна оценъчна дейност като е приложил разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК, като е индивидуализирал наказанието на подсъдимия напълно законосъобразно, следвайки предписанията на чл. 54, ал. 2 и ал. 1 от НК в рамките на предвиденото по съответната правна квалификация наказание лишаване, като го е индивидуализирал в съответствие с тежестта на деянието и съотношението между отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед размера на наложено наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, правилно първият съд е определил първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

Относно предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове от наследниците на жертвата Г. М. – сина му И.Г.М. и дъщерите му И.Г.М. и С.Г.М., първият съд е посочил, че те са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и са налице всички елементи от състава – виновно противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което пострадалите са претърпели неимуществени вреди.

С оглед на приетата за установена по категоричен начин фактическа обстановка, същите са приети за доказани по основание. По отношение на размера, в който следва да бъдат уважени, съдът посочи следното, което напълно се споделя от настоящия съд.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че Г. М. е поддържал контакти със сина си И.М., независимо, че са живеели в различни домакинства. Посещавал е сина си, носел му е подаръци, интересувал се е от него, какво и къде работи, като се е гордеел с успехите му. Именно Ил. М. е лицето, което е организирало погребението на баща си и е заплатило всички разходи във връзка със смъртта му. Следователно между лицата е имало близки отношения и смъртта на Г. М. е била тежка емоционална загуба за И. М., в резултат на която той е изпитал значителни болки и страдания. Съобразявайки се с принципа за справедливо обезщетяване съгласно чл. 52 от ЗЗД на така причинените неимуществени вреди, първият съд е счел, че предявеният от И.М. граждански иск срещу подсъдимия И.А. за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 100 000лева /сто хиляди/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на непозволеното увреждане, настъпване на смъртта - 01.04.2017 г. до окончателното и изплащане, а в останалата си част – за разликата до пълния предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева – ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

По отношение на малолетните пострадали лица - И.Г.М. и С.Г.М. е установил, че същите са били изключително близки с Г.М. и емоционално привързани един към друг, като смъртта на жертвата е рефлектирала крайно неблагоприятно на дъщерите му, които са изпитали значителни болки и страдания с оглед и ниската им възраст. Същите са загубили опора в живота си, в резултат на което понастоящем пребивават в дом за деца лишени от родителски грижи и за защита на правата им в процеса им е бил назначен особен представител. Съобразявайки се с принципа за справедливо обезщетяване съгласно чл. 52 от ЗЗД на така причинените неимуществени вреди, първият съдът е обосновал, че предявеният от особения им представител граждански иск срещу подсъдимия И.А. за обезщетение на претърпените от тях неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 100 000лева /сто хиляди/, за всяка една от тях, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от момента на увреждането, настъпване на смъртта - 01.04.2017 г. до окончателното им изплащане, а в останалата си част – за разликата до пълния предявен размер от 220 000 /двеста и двадесет хиляди/ лева, исковете следва да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Пред настоящата инстанция не се сочат аргументи, извън вече отчетените и от първия съд, като въззивният съд намира, че присъдените на малолетните ищци обезщетения по размер отговарят напълно на критериите по чл. 52 от ЗЗД за справедливост, както и на съдебната практика в същата насока, поради което не са налице посочените от особения представител обстоятелства, налагащи корекция на така присъдените обезщетения като размер.  

Предвид постановения съдебен акт, с който подсъдимият  И.Б.А. е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК правилно е бил осъден да заплати на И.Г.М. направените по делото разноски в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/, за адвокатско възнаграждение.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан в периода 01.04.2017 г. до 05.04.2017 г., като настоящият съд намира, че следва от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде зачетено и времето от 11.11.2020 г. до влизане на присъдата в законна сила, тъй като тогава е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия  И.Б.А. от парична гаранция в размел на 5000 лева в задържане под стража при условията на чл. 309, ал. 3 от НПК /в този смисъл протоколно определение на първия съд – л. 475 гръб и л. 476, том 2 от делото на ОС/.

Законосъобразно е процедирано и с приложените по делото веществени доказателства, като произнасянето на първия съд и обхванало всяко едно от тях. 

Направените разноски по делото коректно са били възложени в тежест на подсъдимия, ведно със заплащането на съответната ДТ. 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед изхода на делото, за заплащане от подсъдимия следа да се възложат и направените пред настоящия съд разноски в общ размер на 1 840 лева и 80 стотинки за експертиза и пътуване на свидетели съгласно данните по делото.   

 Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд  

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 103 от 11.11.2019 г., постановена по НОХД № 32/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от наложеното на подс. И.Б.А. с горната присъда наказание петнадесет години лишаване от свобода и времето, пред което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража в съдебното производство, считано от 11.11.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.   

ОСЪЖДА подс. И.Б.А. /със снета по делото самоличност/ да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив направените пред въззивния съд разноски в размер на 1840, 80 лв. /хиляда осемстотин и четиридесет лева и осемдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: