Р Е Ш
Е Н И Е
№ 776/ 27.11.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1123 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл. 79 ал. 1, вр.
чл.122 ал.1 и чл.121 от ЗЗД; от „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ***************представлявано от
управителите С.Н.Н. и И.Х.Г.; против А.А.Х. с ЕГН **********,***/46; с настоящ
адрес ***.
Ищецът твърди, че в
законоустановения срок по чл. 415 ал.1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане по
ч.гр.д. 507/2019 г. на ХРС, предявявал настоящия установителен иск относно
вземанията си срещу ответника в размер на 10 909,26 лв., представляващо
неизплатено парично задължение по договор за револвиращ заем /ДРЗ/ №
**********, включващо неизплатена главница от 5 155,35 лв. и неизплатено
договорно възнаграждение в размер на 5 753,91 лв. На 01.11.2012 г. бил сключен
посочения ДРЗ между ищеца като кредитор, М.В.В., като главен длъжник, и
ответницата, като съдлъжник. Договорът бил сключен по инициатива на клиента,
който попълнил раздел V „Параметри на искания револвиращ заем“ с желаните от
него характеристики на договора. Съгласно т.2 от ОУ, това било молба от клиента
за отпускане на заем до посочения от него размер или до по-нисък, одобрен от кредитора.
Параметрите на сключения ДРЗ били както следва – общо задължение по договора 11
855,74 лв., включващо:
- сума на заема – 5 300 лв.,
- срок на заема – 48 месеца,
- размер на вноската – 246
лв.,
- дата на погасяване – 10-ти
ден от месеца;
- годишен процент на разходите
/ГПР/ – 57,47 %,
- годишен лихвен процент /ГЛП/
- 46,97 %,
- лихвен процент на ден – 0,13
%.
Договорът бил подписан при ОУ, неразделна част от него, предадени на
клиента при подписването му, като той е декларирал, че е запознат със съдържанието
им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /б.“б“ от
ДЗР/. На основание чл.6 от ОУ, вр. чл.127 от ЗЗД, ответницата като съдлъжник се
задължила да отговаря за задължението на В. при условията на договора. Ищецът
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 02.11.2012 г.
превел сумата в размер на 5 300 лв. по посочена от длъжника В. банкова сметка. ***,
длъжникът поел задължение по договора, да погасява заема на равни месечни
вноски в горепосочените размери и срокове. Той обаче спрял да изпълнява
договорните си задължения, след като изплатил изцяло една погасителна вноска.
След прекратяване на договора, направени били и последващи плащания, като
понастоящем изплатени изцяло били 3 месечни вноски и 1 частична, с дата на
последното плащане 28.03.2014 г. Към момента размерът на погасеното от длъжника
задължение по договора било в общ размер на 970 лв., с което погасени били –
част от главницата в размер на 144,63 лв., част от договорното възнаграждение в
размер на 801,85 лв., сумата от 23,52 лв. за лихвите за забава по кредита, на
основание чл.10.1 от ОУ. Поради допуснатото от длъжника неизпълнение и на
основание ОУ, на 02.04.2013 г. договорът бил прекратен от ищеца, без да е
начислявана неустойка. Крайният срок за погасяване на кредита бил 10.11.2016 г.
с изтичането на който настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в
пълен размер. За ищеца налице бил правен интерес да потърси неплатените
падежирали вноски по договора. Според чл.4 от ОУ, длъжникът дължал и договорно
възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора,
разсрочено във времето и платимо в рамките на погасителния план, в общ размер
от 5 753,91 лв.
Предвид изложеното, искът бил основателен и доказан и следвало да се уважи.
ДРЗ бил сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени в раздел
V, вр. т.2 от ОУ. С подписването на проектодоговора и от кредитора, той влизал
в сила. Образецът за договора се попълвал съвместно от потребителя и кредитен
експерт до раздел V, което представлявало искане за отпускане на заем до
посочения или до по-малък размер. Ако потребителят е желаел, той могъл да се
откаже от кредита в срок от 14 дни с писмено известие за отказ, връчено на
адреса на кредитора. Длъжникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем
сума, направил плащания по заема, което било показателно за наличието на
съгласие за възникването на облигационното правоотношение между страните, като
е бил наясно с неговото съдържание. Поради неизпълнение на договорните му
задължения, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по което образувано било ч.гр.дело №
507/2019 г. на ХРС. Изпратено му било указание, на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, да предяви иск за установяване на вземането си, получено на 16.04.2019 г.
Предвид изложеното, ищецът
иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата в общ размер на 10 909,26 лв., представляваща неизплатено
парично задължение по договор за револвиращ заем № **********, включващо
неизплатена главница от 5 155,35 лв. и неизплатено договорно възнаграждение в
размер на 5 753,91 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане, като му се присъдят и направените по
делото разноски. Това си искане той поддържа в допълнително писмено становище,
като в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Ответницата представя отговор на исковата молба
по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения
иск за допустим, но за неоснователен, като иска отхвърлянето му изцяло. Оспорва
иска по основание и размер, както и твърденията в исковата молба. С
прекратяването на договора на 02.04.2013 г. /едностранно от ищеца/ настъпила и
изискуемостта на задължението, като към 02.04.2018 г. изтекла 5-годишната
давност по ЗЗД. Същевременно, търсената лихва се основавала на неравноправна
клауза, т.к. лихвеният % бил над 50% на годишна база. Предвид изложеното,
ответницата иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като й се присъдят
направените по делото разноски. В открито съдебно заседание тя не се явява и не
се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за
револвиращ заем № **********, сключен на 01.11.2012 г. между ищеца като
кредитор и М.В.В., като клиент, и ответницата, като съдлъжник. Същият е за вид
заем – Профи кредит Фаворит VIP /р.ІV/, с посочени параметри на искания револвиращ заем
/р.V/, както следва: сума на заема – 6000, срок на заема – 48, размер на вноска
- 278, ГПР – 57,92, дата на погасяване 10-ти ден от месеца; както и с посочени
параметри на одобрения револвиращ заем, както следва: сума на заема –
5 300, срок на заема – 48, размер на вноска - 246, общо задължение –
11 855,74, ГПР – 57,47, ГЛП – 46,97, лихвен % на ден – 0,13, сума за всеки револвинг – 4 162, договорно
възнаграждение за револвинг – 4 694, общо дължимо по револвинга – 8 856 /р.VІ/.
Неразделна част от договора са ОУ към договор за револвиращ заем на физически
лица, предадени при подписване на договора и с които клиентът е запознат и ги
приема /р.VІ Б/. Клиентът е декларирал, че са му били предоставени –
безвъзмездно на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български език –
информация във формата на стандартен европейски формуляр, както и разяснения,
които са му дали възможност да прецени, доколко предлаганият договор
съответства на потребностите му и на финансовото му състояние, както и
разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на
предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч.
последиците в случай на просрочени плащания /р.VІ Г/. Договорът е подписан от
представител на ищцовото дружество, от клиента В. и от ответницата, като
изрично сочи, че ако съдържа непълни или нечетливо попълнени данни – няма да
бъде признат. Същият представлява бланка, като всички данни в него са попълнени
саморъчно на ръка. Към договора е приложена декларация във връзка с обработката
на личните данни на клиента В. и на ответницата, подписана от тях. На 02.11.2012
г. ищецът е превел на В. сумата от 5 300 лв., въз основа на процесния договор,
видно от представено банково преводно нареждане. От дата 03.04.2013 г. са представените
от ищеца писма, с адресати В. и
ответницата, че съгласно ОУ, считано от 02.04.2013 г. процесният договор е
едностранно прекратен, като задължението им до момента възлиза на непогасена
част от заема 11 601,72 лв., лихва за забава 17,54 лв., както и 50%
неустойка върху остатъчния размер на задължението, с обща сума на дължимото 17 420,12
лв. Двете са поканени, да заплатят незабавно дължимото на ищеца. Няма данни по
делото тези покани да е били изпратени и получени от В. и от ответницата. Ищецът
представи по делото изготвено от него на 14.05.2019 г. извлечение по сметка към
процесния договор на името на В., в което са описани подробно 47 месечни
погасителни вноски от по 246 лв. и 48-ма последна изравнителна вноска от 293,74
лв., с ежемесечни падежи в периода 10.12.2012 г. – 10.11.2016 г. Извлечението
сочи, че до 3-та вноска, включително, са издължени всички суми, макар и по
всяка вноска със закъснения, като частично погасена в размер на 208,48 лв. е
била погасена и 4-та вноска, в т.ч. 21,94 лв. за главница и 186,54 лв. за
лихви; като изцяло неплатени са останали 5-48 вноски включително. Така общата
платена сума е в размер на 946,48 лв. /3 х 246 лв. лв. + 208,48 лв./, с дата на
последното плащане 25.02.2014 г. Извлечението съдържа заключение, че общата платена
от В. сума по договора към посочената дата 14.05.2019 г. възлиза на сумата от 970
лв., като остатъчното й задължение към същата дата е в размер на 10 906,26
лв.
Ищецът представи по делото ОУ на дружеството към договор за револвиращ заем
на физически лица, версия към 02.07.2012 г. Клиентът се е задължил, да върне на кредитора предоставените
парични средства, заедно с договорното възнаграждение, при условията на
договора и ОУ /чл.2.1./ по банков път /чл.7.1./. Размерът на предоставения
револвиращ заем клиентът ще изплати на кредитора с редовни вноски в размер и
срокове, според погасителен план, неразделна част от известието за одобрение на
заема /чл.8.1./. В случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е
необходимо изпращането на уведомление, покана, предизвестие или друго
/чл.10.3.1./. В случай, че клиентът просрочи плащането на друго парично
задължение спрямо кредитора по договора, или наруши някое от изискванията по
договора или някоя от декларациите му е невярна – кредиторът има право да прекрати
едностранно договора и да обяви заема за предсрочно изискуем, като изиска
незабавно погасяване на всички задължения /чл.10.3.2./. След прекратяване на
договора на някое от посочените основания, остава в сила задължението на
клиента да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целия размер
на заема се начислява неустойка от 50% /чл.10.4./. Неделима част от договора са
карта на клиента, тарифа за таксите и евентуално други приложения,
представляващи но не само известия по чл.2 от ОУ /чл.16.1./.
За процесното си вземане, солидарно против В. и против ответницата, ищецът
в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ от
25.01.2019 г., изпратено чрез куриер предния ден, въз основа на което е
образувано производство по ч.гр.дело № 529/2019 г. на РС-Стара Загора. Заявителят
е основал вземането си на договор за потребителски кредит № **********/02.11.2012
г., сключен с В., като клиент, и с ответницата, като солидарен длъжник; както и
на обстоятелството, че на 11.12.2012 г. длъжниците изпаднали в забава, а на 02.04.2013
г. според ОУ договорът бил автоматично прекратен, като на 10.11.2016 г. с
изтичане срока на договора настъпила и изискуемостта на вземането в пълен
размер. При извършена служебна справка в НБДН, съдът е установил, че длъжникът В.
е починала на 27.03.2014 г., предвид на което е прекратил производството по
отношение на нея с определение № 314/ 28.01.2019 г. Предвид постоянния адрес на
ответницата, РС-Стара Загора е прекратил производството пред себе си и по
отношение на нея, като е изпратил делото за разглеждане пред местно
компетентния РС-Хасково, образувал ч.гр.дело № 507/2019 г., по което със
заповед № 251/28.02.2019 г. е разпоредил, ответницата, да заплати на ищеца
сумата от общо 10 909,26 лв., представляваща неизплатено парично задължение по
договор за потребителски кредит № **********/02.11.2012 г., включващо
неизплатена главница от 5 155,35 лв. и неизплатено договорно възнаграждение в
размер на 5 753,91 лв.; със законната лихва върху главницата от 25.01.2019 г.
до изплащане на вземането; както и направените по делото разноски от 218,19 лв.
за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В
законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, че не дължи
вземането по заповедта, при което на заявителя на 16.04.2019 г. са дадени указания,
да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба с вх.рег. № 9204/20.05.2019 г., изпратена чрез куриер на
16.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен и доказан. По категоричен начин по делото се установи облигационното
правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права - договор за
револвиращ заем № **********, сключен на 01.11.2012 г. между ищеца като
кредитор и М.В.В., като клиент, и ответницата, като съдлъжник. Същият е за вид
заем – Профи кредит Фаворит VIP за заемната сума от 5 300 лв., преведена от ищеца по банкова сметка ***
– 02.11.2012 г. В самия договор параметрите на одобрения револвиращ заем са
както следва: сума на заема – 5 300, срок на заема – 48, размер на вноска
- 246, общо задължение – 11 855,74, ГПР – 57,47, ГЛП – 46,97, лихвен % на ден – 0,13, сума за всеки револвинг – 4 162,
договорно възнаграждение за револвинг – 4 694, общо дължимо по револвинга – 8
856. Сключеният договор за заем попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите
нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице
неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на
Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I
т. о., и др./.
Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в
договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две
предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне
категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите
на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително
равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.
Преди всичко, по делото не се установи, ответникът да е получил преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита, в т.ч. информация за
ГЛП и ГПР. В този смисъл клаузите на процесния договор по отношение на ГЛП и
ГПР са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к.
налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора; в резултат на което той не е бил в
състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора,
съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18
от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП и ГПР по договора/ ищецът
не доказа да са били индивидуално уговорени с ответника, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1
от ЗЗП. Напротив предоставената му за попълване бланка за сключване на договора
е типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора, в т.ч.
разписаните в ОУ, който ред не предвижда възможност за ответника, да влияе на
съдържанието на клаузите; при което се налага извод, че сключеният договор е с
клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите
на заемодателя за съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. Изцяло
декларативно и също като част от съдържанието на предварително подготвената
бланка е отразеното в договора, че на клиента били предоставени – безвъзмездно
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български език – информация
във формата на стандартен европейски формуляр, както и разяснения, които са му
дали възможност да прецени, доколко предлаганият договор съответства на
потребностите му и на финансовото му състояние, както и разяснение на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците в случай на
просрочени плащания /р.VІ Г/. При позоваване
на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна
проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/ 07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14
г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е
подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото
обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало
търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при
всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.
146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая обаче по вече
изложените съображения, ответникът не е разполагал с такъв избор. В изложения
смисъл е и съдебната практика по решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016
г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените съображения, клаузите от
процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за нищожни, като неравноправни и
неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП,
вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/.
Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния договор за паричен заем,
че тяхната неравноправност води до нищожност на целия договор – чл.146 ал.5 от
ЗЗП. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона или договорът за потребителски кредит да се сключи и ако в него не са
включени трите клаузи. Като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден, включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и
ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния
договор за потребителски кредит и на основание ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, които разпоредби не са били съобразени в случая. Тези норми
визират изисквания, договорът за потребителски кредит да е изготвен на
разбираем език и да съдържа общия размер на кредита и условията на усвояването
му, както и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора, както и условията за издължаване на кредита. Същите
категорично не са били съобразени с процесния договор. Както се посочи, в същия
параметрите на одобрения револвиращ заем са както следва: сума на заема –
5 300, срок на заема – 48, размер на вноска - 246, общо задължение –
11 855,74, ГПР – 57,47, ГЛП – 46,97, лихвен % на ден – 0,13, сума за всеки револвинг – 4 162, договорно
възнаграждение за револвинг – 4 694, общо дължимо по револвинга – 8 856.
Не са посочени никакви мерни единици, респ. вид на уговорената валута и
изчисляването на сроковете в дни, седмици, месеци или години. Същевременно в
договора изрично се сочи, че ако съдържа непълни или нечетливо попълнени данни
– няма да бъде признат. Така е допусната неяснота относно съществени елементи
от договора, които не могат да се предполагат и да се заместят, а именно - за сумата, подлежаща на връщане, общия размер на плащанията по
потребителския кредит и срока за връщане на кредита, която може да бъде
квалифицирана като пълна липса на задължителни реквизити на договора. Нормата на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК установява изискване, договорът за
потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът
намира, че това императивно законово изискване не е било удовлетворено от клаузите
на договора. Макар в процесните ОУ да се сочи, че размерът на предоставения
револвиращ заем клиентът ще изплати на кредитора с редовни вноски в размер и
срокове, според погасителен план, неразделна част от известието за одобрение на
заема /чл.8.1./, такъв погасителен план не бе представен по делото. Ищецът
представи изготвено от него едва на 14.05.2019 г. извлечение по сметка към
процесния договор, в което са описани подробно 47 месечни погасителни вноски от
по 246 лв. и 48-ма последна изравнителна вноска от 293,74 лв., с ежемесечни падежи
в периода 10.12.2012 г. – 10.11.2016 г. Няма данни този погасителен план да е
бил предоставен на ответницата, нито такъв да е приложен като неразделна част
от договора към момента на сключването му. Ето защо и на основание чл. 22, вр.
чл. 11 ал. 1 т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, процесният договор
за потребителски кредит е недействителен.
Независимо от горното, клаузите от
процесния договор относно ГЛП и ГПР - съдът намира за нищожни и на основание
чл.21 от ЗПК. Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК,
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния договор ГПР е в размер на 57,47 %, а ГЛП е в размер на 46,97 %, като
при заета сума от 5 300 лв., на връщане подлежи повече от двойна по размер
сума от 11 855,74 лв. В случая не се установяват обстоятелства, които да
обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти.
Установената съдебна практика по сходни казуси приема, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако
тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/ 2005 г., II г. о., и др). В случая това
съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва в размер 46,97
% надхвърля значително размерa на законната такава за времето на сключване на
договора, при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Уговарянето
на ГЛП и ГПР в процесните високи размери не е обяснимо нито с разходите, които
прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити (над 15 години), когато независимо от обезпечението, рискът
на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха
намалили стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай обаче такива
обстоятелства не са налице. Уговорените
клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и в частност заобикалят
ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, както
е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът като
кредитор може да се легитимира като носител на материалното право единствено за
неизплатената главница по заемния договор спрямо ответницата, като солидарен длъжник
по същия. Установи се по делото, че общата платена по договора от
заемополучателя В. сума възлиза на 946,48 лв., с дата на последното плащане
25.02.2014 г. В извлечението от сметка обаче, както и в исковата си молба,
ищецът признава, че платеното му по договора всъщност е в размер на общо 970
лв., което е признание за неизгоден нему факт. Ето защо, съдът приема, че
изплатената по договора сума възлиза именно на 970 лв., с която и предвид
гореизложените съображения, следва да се намали задължението за главницата.
Така от общата заета сума в размер на 5 300 лв., неизплатеният остатък
възлиза на 4 330 лв. /5 300 лв. – 970 лв./. По отношение на това вземане
следва да се обсъди направеното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност. Тя възразява, че с прекратяването на договора на
02.04.2013 г. /едностранно от ищеца/ настъпила и изискуемостта на задължението,
като към 02.04.2018 г. изтекла 5-годишната давност по ЗЗД. Това й възражение
съдът намира за неоснователно. Процесното вземане произтича
от договор за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага
общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В
този смисъл е и константната съдебна практика. По отношение началния момент на
давността съдът съобрази разпоредбата на чл.430 ал.1 от ТЗ, съгласно която с
изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума,
ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на
уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД,
като приложим е общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД по
отношение на главницата (решение № 161/ 08.02.2016 г. по дело № 1153/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010г. на
ВКС, IV г.о., ГК; решение № 28/05.04.2012
г. по гр.д. №523/2011 г. на ВКС, III г.о. и др.). С оглед на тези доводи и като взе предвид, че
съобщаването на длъжника на обявената предсрочната изискуемост на задълженията по договора в случая не е
установено, то следва да се приеме, че не е налице валидно прекратяване на
същия в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост по см. на т.10.3.1 от ОУ
към договора, при което задълженията по договора са изискуеми на краен падеж, а
именно - на падежа на последната вноска 10.11.2016 г., в каквато насока е и
ищцовата теза, поддържана и в заповедното производство. Така на 11.11.2016 г. е
започнал да тече петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за
главницата и същият не е изтекъл към 24.01.2019 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, чрез куриер до съда. Ето защо, вземането на
ищеца против ответницата, като солидарен длъжник по
договора, за неизплатения остатък от главницата в размер на 4 330 лв. не е погасено по давност.
Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи
частично, като се приеме за установено, че ответницата, като солидарен длъжник
по сключения с ищеца договор за револвиращ заем № **********/01.11.2012 г., му
дължи сумата от 4 330 лв., представляваща неизплатен остатък от главницата
по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
24.01.2019 г. до окончателното изплащане; като искът за главницата за разликата
до пълния предявен размер от 5 155,35 лв., както и изцяло искът за неизплатено
договорно възнаграждение в размер на 5 753,91 лв., като неоснователни и
недоказани следва да се отхвърлят.
Предвид уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски,
в т.ч. и за заповедното производство, в размер на общо 232,74 лв. При
изчисленията си съдът взе предвид платените за двете производства държавни
такси, така както са посочени в списъка на ищеца по чл.80 от ГПК, а юрисконсултското
възнаграждение на пълномощника му определи по правилото на чл.78 ал.8 от ГПК и
предвид фактическата и правна сложност на заповедното и настоящото исково
производства, а именно - в размери на 50 лв. за първото и 100лв. за второто,
съобразени с чл.25 ал.1 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
вр. чл.37 от ЗПП. От така дължимите такси и юрисконсултско възнаграждение се
присъди сума, съразмерна на уважената част от иска.
Въпреки направеното от ответницата искане за разноски, съдът не й присъжда
такива, според отхвърлената част от иска, доколкото по делото не се установява
разходването на такива от нея.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Х.
с ЕГН **********,***/46; с настоящ адрес ***; ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в ***************представлявано
от управителите С.Н.Н. и И.Х.Г.; като солидарен длъжник по сключения с дружеството
договор за револвиращ заем № **********/01.11.2012 г. - сумата от 4 330 лв., представляваща
неизплатен остатък от главницата по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 24.01.2019
г. до окончателното изплащане; като искът за главницата за разликата до пълния
предявен размер от 5 155,35 лв., както и изцяло искът за неизплатено договорно
възнаграждение в размер на 5 753,91 лв., за
които всички суми е била издадена заповед № 251 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 28.02.2019 г. по ч.гр.дело № 507/2019 г. на ХРС; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.А.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Профи кредит България”
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 232,74
лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.