Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Х.Н.Ю. *** в това, че:
На 23.02.2000год. в гр.Русе, умишлено умъртвил лицето С. Ю.М. ***, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за
убития - престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. с чл. 115 от НК.
Прокурорът ПОДДЪРЖА обвинението
срещу подс.Ю. и излага доводи, въз основа на които прави изводи, че е доказано
от фактическа и правна страна. Иска Русенския окръжен съд да признае подсъдимия
Х.Н.Ю. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. с чл. 115 от НК и при условията
на чл.54 от НК да му
наложи наказание лишаване от свобода в размер между средата и максимума на
предвиденото в закона, което да бъде изтърпяно при строг режим, в затворническо
общежитие от закрит тип.
Адвокат А.К. ***,
в качеството си на повереник на частните обвинители Б.М.Х., С.М.А. /К./ и Н.М.М.,
също ПОДДЪРЖА обвинението срещу подсъдимия. Излага доводи за доказаността му от
фактическа и правна страна и иска Русенския окръжен съд да постанови осъдителна
присъда по отношение на подс.Ю.. Относно индивидуализацията на наказанието
заявява, че поддържа формулировката на
прокурора и предложения размер на наказанието.
Чстните
обвинители Б.М.Х. и С.М.А. /К./ изцяло се присъединяват към казаното от
повереника им.
Частния обвинител
Н.М.М. не се е явила в съдебното заседание, в което са проведени съдебните
прения и не е изразила лично становището си във връзка с обвинението срещу
подсъдимия, а такова е изразено само посредством повереника й адв.К..
Упълномощеният защитник на подсъдимия Х.Н.Ю.-***М., развива съображения и
излага доводи, че обвинението не е доказано от фактическа страна, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установява, че подсъдимият е извършителят
на инкриминираното деяние. Иска съдът да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. с чл. 115 от НК.
Подсъдимият Х.Н.Ю. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Твърди, че не е убил леля си С. Ю.М., присъединява се към казаното от
защитникът му и иска съдът да го оправдае.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Х.Н.Ю.
с ЕГН **********, е роден на *****. в ....неосъждан
към инкриминираната дата- 23.02.2000год. В последствие, с влязла в сила на 16.03.2005год.
Присъда № 47/28.02.2005год. по НОХД № 2883/2004год. по описа на РРС, за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 от НК извършено на 11.11.2003год. е
бил осъден на една година лишаване от свобода, като изтърпяването на
наказанието е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години.
Пострадалата С. Ю.М. с ЕГН ********** е с .... принадлежност. След смъртта
на съпруга си М.А.М. през 1994год. останала вдовица, като после не е сключвала
граждански брак и не е живяла на съпружески начала с друг мъж. Пенсионирала се
през 1999 година. Пострадалата С. М. била със спокоен и уравновесен характер,
добронамерена и тактична в отношенията със съседи, приятели и роднини. Водела скромен
начин на живот. Майка й- св. Ф.М.П. ***,
заедно със сина си – Ю. Р. П. /брат на постр.М./ и неговата съпруга – св. М.И.Р.,
както и двете им деца - подсъдимият Х.Н.Ю.
и брат му С.Ю.. От брака си с М.М. пострадалата С. М. имала три дъщери – Н.М.М.
/Н. М.А./, Б.М.Х. и С.М.А. /К./ /С. М. А./. Поддържала контакти с повечето от
роднините си, като тя ги посещавала или те идвали в дома й в гр. Русе. Отношенията
на пострадалата с подсъдимия и неговото семейство били добри. Пострадалата М.
се намирала в близки приятелски отношения със свидетелката Ф.Х.А., Б.Р.А. и М.Ю.Х..
След като през 1996год. дъщеря й - св. С.М.А. /К./ заминала да работи в М....., пострадалата М. поела грижите за внука си- св.М.Н.А. - син на св. С.М.А. /К./. Последната се
върнала за кратко в България в края на 1997 година. От тогава пострадалата М. и
св. А. се преместили да живеят в апартамента на св. С.М.А. /К./***. Живели
тримата заедно до повторното заминаване на св. А./ К./ на работа в чужбина-
Република М.. От тогава пострадалата М. и св. А. живели сами в посоченото
жилище.
Около един месец
преди 23.02.2000год., подсъдимият Х.Ю., заедно със своя приятел И.П. М. и св.Г.Н.О.,
с когото М. живеел на съпружески начала, посетили домът на пострадалата С. М. ***,
в който тя живеела с внука си- св.М.А., като преспали там. Докато били на гости
в домът на пострадалата, тя ги почерпила с кафе и други неща. Подсъдимият й
поискал и тя му дала в заем малка парична сума.
На 22.02.2000година
след обяд, св.Р.Ю. Е. /Г. Ю. К./- племенница на покойният съпруг на пострадалата
С. М., гостувала на пострадалата в апартамента, в който последната живеела в
гр. Русе ..... Пострадалата М. направила кафе, което поднесла в бели порцеланови чаши за кафе. Двете пили
кафе и разговаряли. По същото време в дома на пострадалата М. отишла и св. Н.А.Е.-сестра
на покойния съпруг на М.. Пострадалата М. направила кафе и за нея. Трите пили
кафе, разговаряли на общи теми. Св. Р. Е. излязла за кратко от жилището, за да
купи цигари. Св. Е. се възползвала от
момента и върнала на М. 230 лева /11 банкноти с номинал 20 лева и 1 банкнота с
номинал 10 лева/, които била взела преди време на заем. При разговора с
гостенките си пострадалата М. не споделила за свои проблеми, притеснения или
страхове. Първа от дома на М. си тръгнала св. Е., а след около час и св. Е..
На 23.02.2000г. сутринта,
пострадалата С. М. била в дома си със
св. А.. Имала намерение да ходи на гости у приятелката си М.Х.. Последната живеела заедно със съпруга
си - св. И.Х. ***. Около обяд С. М.
излязла от апартамента в който живеела, а св. М.А., тръгнал за училище. Около
12,00 часа С. М. се отбила при дъщеря си- св. Б.Х., която била на работа като ш....
в ТПК „....” /БКП находящ се в гр. Русе, кв ....Срещата им била за кратко. Двете
се разделили около 12,30 часа, като пострадалата С. Ю. казала на дъщеря си, че отива
при приятелката си М.Х.. Пострадалата М. пристигнала в дома на последната между
12,30 – 13,00 часа. Св.И.И.Х.-съпруг на М.Х., също си бил вкъщи. Почерпили се и
поговорили. След 15,00 часа пострадалата С. М. тръгнала от дома на М.Х. и св. И.Х..
Казала, че трябва да се прибира, за да посрещне внука си – св. А., който щял да
се върне от училище. М.Х. я изпратила до спирка на градски транспорт в района
на Трета поликлиника. От там С. М. се
качила в тролейбус и се насочила към домът си. Преди пострадалата да се
прибере, св.А.И.М., която е съпруга на брата на мъжа на С. М., видяла от
прозореца на домът си пострадалата С. М. да върви по пътя с висок млад мъж,
облечен с черно яке, когото св.А.М. не познавала. С. М. се прибрала в дома си
около 16,30 часа. Жилището се състояло от коридор, кухня, хол и санитарен
възел. От входната врата се влизало в коридор, от ляво, на който била вратата
на хола, в дясно санитарен възел, а в средата се намирала вратата на кухнята.
Вратата на хола била стандартна с голямо безцветно стъкло. От вътрешното страна
на вратата била окачена прозрачна завеса. Разположението на мебелите в хола
било следното: зад вратата на стаята в ляво на нея, до стената била разположена
табуретка с поставен върху нея телефонен апарат с бутони и няколко тефтера с
телефонни номера. По дължината на лявата стена било разположено легло – тип
„Приста”. Долепена до него, по дължината на
отсрещната на вратата на стаята стена, имало ракла. Непосредствено до нея от
дясната по дължината на същата стена била разположена секция с двукрилен
гардероб, състояща се от три модула. Между раклата и секцията имало табуретка.
Прозореца на стаята се намирал на дясната спрямо вратата на стаята стена. Пред
прозореца имало малка масичка, върху която бил поставен телевизор. В дясно на
вратата, по дължината на стената, на която се намирала самата врата, имало
акумулираща печка. Непосредствено до нея бил разположен диван. Пред него имало
маса – тип холска.
Между 16,30 и 17
часа и нещо на 23.02.2003год., св.Е.Ю.И., която имала фризьорски салон на
партерния етаж във входа, в който живеела пострадалата, излязла да изпуши цигара
навън и на стъпалата пред входа видяла да стои прав непознат за нея мъж, висок около 164 см., с нормално
телосложение, мургав, облечен с дънки и късо, кафяво на цвят яке, на гърба на
което имало голяма фигура на орел.
Между 17,30 и
18,00 часа на 23.02.2000год., пострадалата С. М. се обадила по домашния си
телефон на домашния телефон на св.Ф.Х.А. и когато последната вдигнала
слушалката, пострадалата й казала на ... език: „Е....”, което в превод на български
език означава: „Етърво, етърво, бързо ела, умирам”. Двете не били етърви, но се
обръщали така една към друга. Св.Ф.Х. казала няколко пъти името на
пострадалата, но последната не отговорила и не казала повече нищо, след което
св.Х. затворила телефона и се обадила на общата им приятелка Б.Р.А., с която се
разбрали да се видят до един магазин в квартала и да отидат до дома на С. М..
Около 18,00 часа на 23.02.2000год. на св. М.А. се прибрал от училище.
Позвънил на вратата на апартамента, но никой не отворил, поради което сам
отключил вратата и влязъл в апартамента. Навсякъде в жилището било тъмно.
Вратата на хола била затворена. Понечил да я отвори, но установил, че нещо
пречи. Успял да я отвори малко, и влязъл в хола. Влизайки светнал осветлението
в стаята и видял баба си С. М. да лежи на пода, като тялото й било между вратата
и леглото – „Приста” и около него имало кръв. Главата й сочела към табуретката,
върху която по принцип стоял телефонния апарат, но тогава той не бил на мястото
си, а на пода. Краката й сочели към вратата на стаята. Блузата, с която била
облечена била повдигната над гърдите, като корема и едната й гърда били
разголени. Св. А. се паникьосал и позвънил от телефона на св. Ф.А.. Казал й, че нещо е станало с баба му, че я е намерил
на пода в кръв и я помолил да дойде бързо
в дома им. Св.А. видял, че на масата в хола имало две чаши за кафе едната с
чинийки, като едната чаша била обърната върху чинийката с дъното нагоре, а
другата била поставена върху чинийката с отвора нагоре. И по двете имало утайка
от кафе. М. имала навик понякога да
обръща чашата си върху чинийката след като изпиела кафето си, ако имало кой да
й гледа. Между двете чаши имало и захарница.
Св. А. излязъл от жилището и позвънил на съседите, като му отворил св. Б.М..
Св.А. му казал че нещо се е случило с баба му, след което св.Б.М. отишъл в дома
на пострадалата. Като видял тялото на С. М. в описаното по – горе състояние,
св.Б.М. се върнал в жилището си и от домашният им телефон позвънил на Спешна
помощ и Полиция. Преди екипите на Спешна медицинска помощ и полицията, в дома
на пострадалата отишли свидетелката Ф.А. и Б.А., заедно със нейната внучка Б. К.. Те погледнали през вратата на хола, но не
предприели никакви действия. Всички отишли в кухнята. Там върху кехненския шкаф
видeли хавлиена кърпа на раета, върху която имало
червени петна.
От трупа на С. М.
липсвали два бр. златни пръстени и 1 бр. златни обеци, които пострадалата
носела приживе.
Около 18,30 часа
в дома на пострадалата пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, в който били
свидетелите Б.Т. и Г.П.. Преди да постави медицинската чанта върху холската
масичка св.Т. преместил намиращите се върху нея две чаши за кафе, както си били
върху чинийките. Поставил ги върху плот на секцията в същата стая, като ги хванал
с ръка. Св. П. обърнал тялото на М. по гръб, като хванал лявата й ръка.
Медицинският екип констатирал смъртта на С. М., както и наличието на видими наранявания- прободнопорезни
рани в коремната област.
В жилището на
пострадалата пристигнала и следствено-оперативна група и бил извършен оглед на
местопроизшествието. При огледа били намерени и иззети голям брой веществени доказателства, между които 2 бр чинийки за
кафе с чашки за кафе, с утайка от кафе по тях, номерирани в огледния протокол
под № 1 / поставена чаша върху чинийка с отвора нагоре/ и № 2/поставена чаша
върху чинийка с отвора надолу/, които били намерени върху модул на секцията в
хола. От кухнята и от хола били иззети по една хавлиена кърпа.
Било образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК, по което бил извършен значителен обем процесуално-следствени действия.
При извършените
експертни изследвания на трупа на пострадалата С. Ю.М. било установено следното:
пет порезно – прободни рани в лявата половина на корема проникващи в коремната
кухина и срязващи черния дроб, две порезно-прободни рани в дясната половина на
корема проникващи в коремната кухина и срязващи черния дроб, срязване на
последното меджуребрие в дясно със
срязване на хрущяла на последното ребро, кръвоизлив в коремната кухина – 440 мл., срязване на
дясната част на кардията на стомаха, счупване на лявото рогче на щитовидния
хрущял, счупвания на щитовидния хрущял на гръкляна, кръвонасядане в меките
тъкани в областта на счупванията на гълтъча, точковати кръвоизливи по
лигавиците на очите, по висцералнята плевра на белите дробове, по епикарда на
сърцето, остър емфиземъм на белите дробове, суховати бели дробове, пет
убождания на кожата в ляво подребрената дъга и две в дясно между двете рани на
коремната стена, оток и кръвонасядане на дясната буза, охлузване на кожата с
кръвонасядане в областта под десния ръб на долната челюст и под левия ръб на
долната челюст, дъговидно охлузване на кожата в дясната предно-странична част
на шията, три охлузвания с кръвонасядане в ляво на шията пред ръба на
гръбно-ключичния мускул, наличие на 0,43 промила етилов алкохол в кръвта на
трупа, умерен оток на мозъка, наличие на около 200 мл. умерено разкашевена
храна в стомаха. При тези данни причината са настъпването на смъртта е асфикция
в резултат на удушаване. Описаните увреждания на дясната буза са резултат на
удар с или върху твърд тъп предмет. Уврежданията на шията са резултат на
действието на твърди тъпи и ръбести предмети, каквито могат да бъдат и човешки
пръсти с нокти. Счупването на лявото рогче на щитовидния хрущял и самият
щитовиден хрущял добре отговарят да са получени при стискане с ръце. Описаните
рани на корема в ляво и дясно са резултат на действието на предмет с остър връх
и остър ръб с посока на навлизане на действащото оръжие от ляво на дясно и
отвън на вътре по отношение на корема и гърдите на пострадалата. Описаните
убождания на кожата на коремната стена в ляво и дясно са резултат на действието
на предмет с остър връх. Действащото оръжие може да бъде нож, острието на който
не е по-широко от 28 мм.
Към момента на настъпване на
смъртта М. е била практически алкохолно
не повлияна. Всички увреждания могат да бъдат получени при инцидент на
23.02.2000 г. След нанасянето на прободно-порезните наранявания в областта на
корема С. М. е можела да говори и да се придвижва. След въздействието в
областта на шията на С. М., смъртта е настъпила преди прекратяването на
натиска, т.е веднага и след това пострадалата
не е можела да се придвижва и да говори. Времето между нанасянето на
прободно-порезните рани в областта на корема на пострадалата и настъпването на
смъртта й е минимум от 3-5 минути, максимум до 15-20 минути.
Освен
установените 0,43 промила етилов алкохол в кръвта на трупа, във вътрешните
органи и кръвта на пострадалата С. М. не са открити други упойващи вещества-
алкалоиди, барбитурати, трициклични антидепресанти, бензодиазепини,
антиконвулсанти, аналгетици, салицилови съединения, синтетични вещества с основен
характер, фенотиазинови, бензодиазепинови производни и наркотични вещества.
По иззетата от
местопрестъплението чаша за кафе- обект № 1 е установено наличието на биологичен
човешки клетъчен материал от мъж, който е оставен /произхожда/ от подсъдимия Х.Н.Ю..
По иззетата от
местопрестъплението чаша за кафе- обект № 2 е установено наличието на
биологичен човешки клетъчен материал, който е оставен /произхожда/ от св.Р.Ю. Е..
Установено е, че по
иззетата от хола хавлиена кърпа има кръв, която произхожда от пострадалата С. Ю.М..
Установено е
наличието на сходство мужду кръвта на пострадалата С. Ю.М. и кръвта открита по
редица обекти иззети при огледа на местопрестъплението и от тялото на пострадалата,
а именно: черен дамски пуловер, иззет от
хола, чернобяла жилетка иззета от хола, хавлиена кърпа иззета от кухнята, капки
от червена течност иззети от стената в хола, червена течност иззета от
кухненския шкаф, одеало с оранжеви цветя иззето от хола, черен клин иззет от
тялото на пострадалата, светлосиви гащета иззети от тялото на пострадалата,
бяла блуза на черни точки иззета от тялото на пострадалата, сивкав сутиен иззет
от тялото на пострадалата, пола иззета от тялото на пострадалата и нокти от ръцете
на пострадалата.
Установено е
наличието на сходство между космите иззети при огледа на местоплестъплението с
космите иззети от трупа на пострадалата С. Ю.М..
По иззетите
вагинален и анален секрет от трупа на постарадлата не е било установено
наличието на човешка сперма.
По дъното от
чинийката за кафе- обект. № 1 и по чашката за кафе- обект № 2 били установени
дактилоскопни следи, оставени от пострадалата С. М., а по двете чинийки за
кафе- обект № 1 и обект № 2 били установени дактилоскопни следи оставени от св.Б.Й.Т..
На 23.02.2000год.
подсъдимият Х.Н. ***. След обяд на 23.02.2000год. той ходил на гости в къщата
на съседите си- св.З.И.Т. и синът й Р.Т.Р. /Г./, с когото били приятели. После се
прибрал в дома си, където вечерял и след това легнал да спи. За убийството на
леля си С. М. разбрал на следващата сутрин. В края на месец март 2000год. подс.Ю. влязъл в казармата, за да отбие редовна
военна служба.
Оръжието на
престъплението, с което са били нанесени порезно-прободните рани на
пострадалата, не е било намерено.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от събраните
и проверени по делото доказателствени материали:
-обяснения на
подсъдимия Х.Н.Ю. /дадени на съдебното следствие на 14.06.2010год. и на
досъдебното производство при разпита му като обвиняем на 27.02.2008год.-
л.41-л.45, папка 4 от д.п., изцяло приобщени към доказателствения материал по
реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от НПК/.
- показания на
свидетелите И.И.Х. /дадени на съдебното следствие на 21.04.2010год./, А.А.М.
/дадени на съдебното следствие на 21.04.2010год./, Ф.Х.А. /дадени на съдебното
следствие на 21.04.2010год./, М.Н.А. /дадени на съдебното следствие на
21.04.2010год. и на досъдебното производство при разпита му като свидетел на
25.02.2000год.- л.49, папка 1 от д.п., частично приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 от НПК/, М. Н.
Х. /дадени на съдебното следствие на 21.04.2010год./, Б.Й.Т. /дадени на
съдебното следствие на 21.04.2010год./, В.А.С. /дадени на съдебното следствие
на 21.04.2010год./, А.А.Б. /дадени на съдебното следствие на 21.04.2010год./, Д.Н.И.
/дадени на съдебното следствие на 21.04.2010год./, А.Й.Б./дадени на съдебното
следствие на 21.04.2010год. и на досъдебното призводство при разпитът му като
свидетел на 28.02.2000год.- л.60, п.1 от д.п., частично приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, Х.А.М./ дадени на
съдебното следствие на 21.04.2010год./, С.А.В./ дадени на съдебното следствие
на 21.04.2010год. и на досъдебното производство при разпитът й като свидетел на
02.03.2000год. – л.л.110,111 папка 1 от д.п., частично приобщени към
доказателстения материал по реда на чл.281 от НПК/, Г.Н.П. /дадени на съдебното
следствие на 21.04.2010год. и на досъдебното производство при разпитът му като
свидетел на 25.02.2000год. – л.55 папка 1 от д.п., изцяло приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, А. В. Р. /дадени на
съдебното следствие на 21.04.2010год./, Б.М.Х./ дадени на съдебното следствие
на 21.04.2010год./, Д. А. Л. /дадени на съдебното следствие на 21.04.2010год./,
С.М.А./К./ /дадени на съдебното следствие на 21.04.2010год. и на
22.04.2010год./, Ф.М.П./ дадени на съдебното следствие на 22.04.2010год./, И.Й.Т./
дадени на съдебното следстввие на 22.04.2010год./, Н.Д.Т. /дадени на съдебното
следстие на 2.04.2010год./, М.П.С. /дадени на съдебното следствие на
22.04.2010год./, Н.А.Е. /дадени на съдебното следствие на 22.04.2010год. и на
досъдебното производство при разпитът й като свидетел на 06.03.2000год.- л.157
папка 1 от д.п., частично приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281 от НПК/, Д.Б.Г./дадани на съдебното следствие на 22.04.2010год./, Л. Ю.М./
дадени на съдебното следствие на 22.04.2010год./, К.Й.П. /дадени на съдебнто
следствие на 22.04.2010год./, А.Й.М. /дадни на съдебното следствие на
22.04.2010год./, С. Ю. Ю. /дадени на съдебнто следствие на 22.04.2010год./, Д.В.Г.
/дадени на съдебноото следствие на 22.04.2010год./, Б.Б.А. /дадени на съдебното
следствие на 22.04.2010год./, Й.А. Ц. /дадени на съдебното следствие на
22.04.2010год./, Е.Ю.И. /дадени на съдебното следствие на 22.04.2010год. и на
досъдебното производство при разпитът й като свидетел на 20.03.2000год. – л.230
папка 1 от д.п., изцяло приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281
от НПК/, Г.С.Х. /дадени на съдебното следствие на 22.04.2010год./, С.Г. М.
/дадени на съдебнто следствие на 22.04.2010год./, Ф.Я.Р. /дадени на съдебното
следствие на 22.04.2010год./, А.К.М. /дадени на съдебното следствие на
22.04.2010год./, Б.А.М./дадени на съдебното следствие на 22.04.2010год./, Н.Р.Я.
/дадени на досъдебното производство при разпитът й като свидетел на
21.03.2000год.- л.249 папка 1 от д.п., изцяло приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 от НПК/, С.П.К./дадени на съдебното следствие на
23.04.2010год./, В.К.К. /дадени на съдебното следствие на 23.04.2010год./, К.Й.Х.
/дадени на съдебното следстнвие на 23.04.2010год./, Ю.Ю.Р. /дадени на съдебното
следствие на 23.04.2010год./, З. Ю.П./З.Й.А./ /дадени на съдебното следствие на
23.04.2010год./, Н.А.А./ дадени на съдебнто следствие на 23.04.2010год./, М.Х.И.
/дадени на съдебто следствие на 23.04.2010год./, А. М. Х. /дадени на съдебнто
следствие на 23.04.2010год./, М.Л.И. /дадени на съдебнто следствие на
23.04.2010год./, Х.С.А./ дадени на съдебното следствие на 23.04.2010год./, Е.Е.Ф./дадени
на съдебото следствие на 23.04.2010год./, И.С.И./дадени на съдебто следствие на
23.04.2010год./, П.Г.П./дадени на съдебното следствие на 23.04.2010год./, М.И.Р.
/дадени на съдебното следствие на 23.04.2010год./, Г.Н.О./ дадени на съдебното
следствие на 23.04.2010год. и на досъдебното производство при разпитът й на
07.04.2009год.- л.14-15 папка 5 от д.п., частично приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, М.Н.Й. /дадени на
съдебното следствие на 23.04.2010год./, Р.Ю. Е. /дадени на досъдебното
производство при разпита й като свидетел на 03.04.2009год.- л.9-10 папка 5 от
д.п., изцяло приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/,
З.И.Т. /дадени на съдебното следствие на 27.09.2010год./.
-писмени
доказателствени средства: справка за съдимост, автобиоргафия, декларация за
имуществено състояние, протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно
предаване, за следствен експеримент, за разпознаване на лица и предмети, за
изземване, определения, справки за тел.номера, копия от страници от домова
книга, искания и писма.
-веществени
доказателства: Нокти от ръцете на С. Ю.М.; 13 бр. влакна от
черн.дамски пуловер; 8 бр. влакна от чернобялата жилетка; Хавлиена кърпа от хола; 2 бр. влакна от хавлиената
кърпа от хола; Хавлиена кърпа от кухнята; Кръв от тапета; Тефтерчета – 3 бр. +
1 бр.; Петно от червена течност от кухнята; 12 бр. фасове и 4 бр. клечки; Очила
с черна рамка; Часовник; Портмоне; Нож с черна пласмасова дръжка от кухнята; Бележка
с надпис “С. 62-83-14”;
Розово найлоново пакетче с: тефтерче, бележка,
бележка с надпис “ОСТАВА 561.83”;
Гаранционна карта от “САНИКО ООД” – гр. Русе; Секретен ключ
доброволно предаден от внука М.; Черен дамски пуловер; Чернобяла
жилетка; Оранжево одеало с кръв по него, от хола; 1 бр. чинийка за кафе с чашка
за кафе № 1; 1 бр. чинийка за кафе с чашка за кафе № 2; Автобусно билетче; Кръгла
телчица за измиване на домакински съдове;
2 бр. комплекта обеци – бели с камъчета и жълти с бели камъчета; Обикновен ключ
от бял метал с № 1; Вързанка с два бр.прикрепени ключове – обикновен от
бял метал с № 5 и секретен от жълт метал; Синя вързанка с обикновен ключ от бял
метал с № 1 и секретен ключ от жълт метал; Връзка с два секретни ключа – от бял
и жълт метал; Секретен ключ с жълточерна вързанка; Ножица със зелена дръжка; Самоделен нож с кафява дръжка от
текстолит; Зелена гъбичка; 6 бр. влакна от гъбата; 7 бр. влакна
намерено под масата в хола; Телефон
- кафяв; 2 бр. цветни снимки – на
С. и на С.; Албум – черен; Албум с цветни снимки; 4 бр. оловни пломби; Несесер -
прозрачен с квитанции; 10 бр. метални
гривни и
1 бр. часовник без верижка, марка “Ориент” с изпаднало копче за навиване,
син циферблат и жълти стрелки; Черен клин; Светлосиви гащета тип “Бемуди” с емблема “Рийбок”; Бяла блуза
на черни точки; Сивкав сутиен; Пола – рибя
кост с бяло и черно, с тъмно син хастар; 2 бр. чорапи сиви с черни нишки;
Марля с кръв от С. М.; Косми от различни
части от тялото й; Секрет от влагалището и ануса на С. М.; Бутилка 0,5 л. с етикет “Лимон” на
“САНИКА”; Бутилка 0,5 л.
с червен етикет “0,53”; Бутилка 0,5 л. със синя капачка и
жълта течност; Бутилка 0,5 л.
с етикет “Слънчев бряг” - от терасата; Бутилка
1,5 л. –
от терасата; Парче от огледало – от кухнята; Захарница – от хола; 1 бр. влакно
от памука – кухнята; 1 бр. влакно от забрадката; Забрадка от табуретката в хола;
Дамска блуза – от табуретката в хола; Дамска жилетка – от табуретката в хола; Дамска
пола – от табуретката в хола; Вързоп с книжа
описани в огледния протокол; Шушлекова грейка без ръкави; Кафяво одеало; Спортна риза с дънкови платки, цвят – синьо, с бели
райета, с дълъг ръкав; Тениска – черна
на цвят, с къс ръкав, с джоб и надпис на него “Атлантик”; Черен сак; Възглавница – от хола в която са
намерени бижутата; Видеокасета с запис
от следствения експеримент проведен с Ф. И. Н.; Чифт маратонки “Адидас” – бели; Пластмасова цветна
пирамидална фигура; Лист с увит пепел от
цигари /от коша за боклук на терасата/; Вестници 5 бр. кутии от настолни часовници / използвани при разпознаването на
предмети/; Плик с косми и слюнка от Б.А.А.
и парчета плат от дрехите на С. Ю.М., с
които е била при убийството от сутиена, бельото и блузата.
-доказателствени
материали от експертен порядък: съдебномедицинска експертиза на труп №
13/2000год./л.л.14-15, папка 1 от д.п.;
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1218/2008год./л.л.
96-100, папка 4 от д.п./; допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1470/2008год./л.л.102-110 папка
4 от д.п./; съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №
36/2000год. /л.л.2-6, папка 2 от д.п./; съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 38/2000год. /л.8, папка 2 от д.п./;
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 95/2001год.
/л.л.114-116, папка 3 от д.п./; физикохимическа експертиза № 86/2000год. /л.
77, папка 1 от д.п./; съдебно-токсикологична експертиза № 8/2000год. /л.16,
папка 2 от д.п./; съдебнохимическа експертиза № 14/2000год./ л.83, папка 1 от
д.п./; съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства № 62/2000год.
/л.л.20-24, папка 2 от д.п./; съдебно медицинска експертиза на веществени
доказателства № 63/2000год. /л.л.42-43, папка 2 от д.п./; съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №
44/2000год. /л.л.36-42, папка 2 от д.п./; съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 66/2000год. /л.л.32-35,
папка 2 от д.п./; съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по
метода на ДНК профилиране № 50/2001год. /л.л.23-26, папка 3 от д.п./; ДНК
експертиза на сравнително изследване на веществени доказателства в националната
ДНК база данни № 33/2007год. /л.16, папка 4 от д.п.- оригинал и л.153, папка 3
от д.п.- копие/; ДНК експертиза на веществени доказателства № 08/ДНК-187 /на
л.л.84-87, папка 4 от д.п./ ДНК ексрептиза на веществени доказателства №
09/ДНК-207 /л.л.39-42, папка 5 от д.п./; комплекса съдебно психиатрична и
психологична експертиза по писмени данни /л.л.77-80 папка 4 от д.п./; съдебно
психиатрично психологична експертиза /л.л.10-12, папка 2 от д.п./; експертна
справка № 145/2000год. /л.270, папка 1 от д.п./; експертна справка 147/2000год.
/л.271, папка 1 от д.п./; експертна справка № 146/2000год. /л.272, папка 1 от д.п./.
От събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин факта на извършеното деяние-
умъртвявавето на С. Ю.М., както и времето, мястото и начина на извършването му.
Тези обстоятелства се установяват по непротиворечив начин от показанията на св.М.Н.А.,
св.Б.А.М., св.Ф.Х.А., св.Б.Й.Т., св.Г.Н.П.,
от протокола за оглед на местопроизшествие от 23.02.2000год. с приложен към
него фотоалбум, от заключенията по съдебномедицинска експертиза на труп №
13/2000год., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1218/2008год.,
допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1470/2008год. и от
заявеното от вещото лице д-р И.С. при
разпита му в съдебно заседание. Пострадалата е била умъртвена на 23.02.2000год.
в дома си в гр. Русе, ...., като това е
станало в интервала от време между 17 и 18 часа. За да приеме последното съдът
съобрази показанията на св.М.А., който пръв е намерил трупа на пострадалата, а
така също и тези на св.Ф.Х.А., на която пострадалата се е обадила по телефона
между 17,30 и 18ч. и е казала: „Етърво, етърво, бързо ела, умирам”. Съдът
приема за установено, че този разговор е бил проведен след като на пострадалата
са били нанесени установените при съдебномедицинските експертизи множество
порезнопрободни в областта на корема, но преди С. М. да бъде умъртвена
посредством удушаване, довело до асфикция, която е причинила смъртта на
пострадалата. Въпреки че оръжието, с което са били причинени порезнопрободните
наранявания и убожданията на пострадалата не е намерено, предвид особеностите на същото според заключенията на
съдебномедицинските експертизи, съдът приема за установено, че това е нож. От
същите заключения се установява и това, че удушаването на пострадалата е
извършено, чрез стискането на шията й с ръце. Установеният начин на извършване
на деянието сочи на това, че пострадалата е изпитала тежки предсмъртни мъки.
Ето защо съдът
приема за устатновено, че на 23.02.2000год., в интервала от време между 17 и 18
часа, в гр.Русе, в жилището на адрес....е
била умъртвена С. Ю.М., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за
убития. Извършеното разкрива обективните признаци на престъпление по чл.116
ал.1 т.6 вр. с чл.115 от НК.
От събраните по
делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че именно подсъдимият Х.Н.Ю.
е извършителят на инкриминираното деяние. Въпреки наличието на доказателства в
тази насока, същите преценени по отделно, в тяхната съвкупност, съпоставени помежду си и с останалите
доказателства по делото, не обуславят направата на категоричен и несъмнен
извод, че подс.Х.Ю. е лицето, което на инкриминираната дата е причинило смъртта
на С. Ю.М..
От заключенията
по съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране № 44/2000год. и ДНК експертиза на
сравнително изследване на веществени доказателства в националната ДНК база
данни № 33/2007год. се установява, че по чашата за кафе № 1, иззета при огледа
на местопроизшествието на 23.02.2000год., е открит биологичен материал от мъж,
който произхожда от подсъдимия Х.Н.Ю.. Съдът намира, че от посочените експертни
заключения и предвид заявеното от вещото лице Н.Т. при разпита му в съдебно
заседание, не може да се направи несъмнен извод, че от експертна гледна точка оставянето
на биологичния материал от подсъдимия върху чашата за кафе № 1 е станало именно
на инкриминираната дата- 23.02.2000год., тъй като е възможно това да се е
случило и преди тази дата. Този факт доказва, че подсъдимият Ю. е бил в домът
на пострадалата и е пил кафе от въпросната чаша, но не и времето, когато това
се е случило.
От заключенията
по съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране № 44/2000год. и ДНК ексрептиза на веществени доказателства № 09/ДНК-207
се установява, че по чашата за кафе № 2, също иззета при огледа на
местопроизшествието на 23.02.2000год., е открит биологичен материал от жена,
който произхожда от свидетелката Р.Ю. Е.. От показанията на последната и от
показанията на св.Н.А.Е. се установява, че св.Р. Е. е гостувала в жилището на
пострадалата и там е пила кафе на 22.02.2000год., т.е. в деня преди убийството,
на 23.02.2000год. св.Е. не е ходила в
дома на С. М..
От уточненията и
поясненията, направени от вещото лице Н.Т. при разпита му в съдебно заседание
на 23.04.2010год. се установява, че като се има предвид естеството на тези обекти/чаши
за кафе/, може до голяма степен на достоверност да се каже, че материала по
чашите, от който е извлечен ДНК профила е клетъчен материал от усната кухина.
При нормални условия, което се разбира да не са изложени на пряка слънчева
светлина за дълго време, да не са във влажна среда, да са при нормални условия
в стаята, оставеният по такъв начин клетъчен материал върху чашите може да се
съхранява с години и да е годен за извличане на ДНК профил и определяне на ДНК
профил. Ако има третиране върху чашите, каквото има в случая, то може да
повлияе така, че или да се получи ДНК профил или да не се получи, но не и да се
измени. Възможно е, въпреки измиването на кафената чаша, по нея да остане ДНК
материал, като зависи по какъв начин е измита чашата, а ако е употребен
препарат за миене, деградивните процеси се засилват.
В подкрепа на
извода, че биологичният материал от подсъдимия Ю. по чашата за кафе № 1, може
да е оставен от него не на инкриминираната дата, а преди това, е безспорно
установеното по делото обстоятелство, че около месец преди инкриминираната дата
подсъдимият е гостувал в дома на пострадалата, спал е там и тя го е черпила с
кафе. Това гостуване на подсъдимия в дома на пострадалата се установява както
от обясненията му, така и от показанията на св.Г.Н.О. и св.М.Н.А..
По делото не е
установено и по обективни причини,
свързани най-вече с изкючително дългия период от време, който е изминал
от деянието, не може да се установи по несъмнен начин посредством събирането на
нови доказателства, дали посочените две чаши от кафе с номера 1 и 2- веществени
доказателства по делото, са били измити, след като от тях са пили кафе
подсъдимият и св.Е., на колко пъти, по какъв начин и с какви миещи препарати.
Не е установено и не може да се установи дали чашата, от която е пил кафе
подсъдимият около един месец преди инкриминираната дата е била ползвана след
това в интервала от време до 23.02.2000год. и колко пъти е била ползвана в този
интервал от време.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не е установено по несъмнен начин, че
биологичния материал произхождащ от подс.Х.Ю. открит върху чашата за кафе № 1-
веществено доказателство по делото, е оставен от него там именно на
инкриминираната дата- 23.02.2000год. Ето защо този факт не доказва, че подс.Х.Ю.
е бил на местопрестъплението в деня на убийството на пострадалата.
Втората група
доказателства, уличаващи подсъдимия Х.Ю. в авторството на инкриминираното
деяние, установяват направени от същия самопризнания пред органите на полицията
по време на проведена с него оперативна беседа на 27.02.2008год., а така също и
в дадените от него на същата дата обяснения, като обвиняем, непосредствено след привличането му в това
процесуално качество, в присъствието на защитник, които са приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр. с
ал.1 т.3 от НПК.
Видно от
показанията на полицейските служители- св.С.П.К. и св.В.К.К., преди обяд на
27.02.2008год. подсъдимият Х.Ю. е бил доведен в сградата на ОДВМР-Русе и с него
е била проведена оперативна беседа, при която подсъдимият първоначално е
отричал, че е извършил инкриминираното деяние, но впоследствие е направил
признания, че е убил леля си С. Ю.М., като самопризнанията са били закрепени и
в саморъчно написани от него писмени обяснения, които свидетелите К. и К.
възпроизвеждат в показанията си. От техните показания е видно също така, че до
оперативната беседа с подсъдимия се е стигнало, след като им е станала известна
посочената по-горе ДНК-експертиза, която е дала заключение, че биологичния
материал по чашата за кафе № 1 принадлежи на подс.Х.Ю.. Извън посочената
експертиза, свидетелите не сочат да са разполагали с някакви оперативни данни,
че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
Съдът намира, че
показанията на тези двама полицейски служители поначало са допустими, тъй като
същите не влизат в кръга на лицата по чл.118 от НПК, които не могат да бъдат
свидетели. Въпреки това, по отношение на показанията им, в частта им, в която
те възпроизвеждат извънпроцесуални обяснения на подсъдимия, дадени пред тях по
време на извършена с него оперативна беседа, следва да се подходи изключително
внимателно и предпазливо. Това се налага, тъй като при проведения разпит в
рамките на оперативна беседа не са били предоставени никакви процесуални
гаранции за защита правата на разпитваното лице. Освен това, самата същност на
този оперативен способ предполага или най-малкото не изключва използването на
манипулативни методи и подвеждащи въпроси, с цел придобиването на оперативна
информация. Последната не може да бъде използвана пряко, като доказателство в
наказателния процес, а следва да бъде проверена и релевантните по делото факти
следва да бъдат установени със средствата на НПК, като извършването на разпит
на полицейските служители в никъкъв случай не е достатъчно за тази цел. Посоченото
възпроизвеждане, чрез разпит на полицийските служители, на обяснения на
подсъдимия дадени от него по време на оперативна беседа преди привличането му
като обвиняем по съответния процесуален ред и осигуряването на съответните
процесуални гаранции за спазване на правата му, до голяма степен представлява
заобикаляне на закона. Това би могло да обезмисли редица процесуални права,
които НПК дава на обвиняемите- да не
дават обяснения, да присъства защитник при разпитът им и други свързани с
правото на защита. Освен в противоречие с нормите на НПК, заместването на
обяснения, дадени от обвиняемите по съответния процесуален ред, с обяснения,
дадени от тях по време на оперативна беседа, противоречи и на разпоредбата на
чл.6 ал.1 т.1 от КЗПЧОС, гарантираща правото
на справедлив процес на всяко лице, срещу което има повдигнато наказателно
обвинение.
При наличието на
горепосочените резерви, съдът намира, че показанията на св.С.К. и св.В.К.,
относно самопризнанията на подс.Х.Ю., направени при оперативната беседа, все
пак следва да бъдат ценени, макар и особено внимателно, тъй като в конкретния
случай с тях не се заместват обяснения на подсъдимия, дадени по съответния
процесуален ред. Последното е така, тъй като в обясненията си, като обвиняемо
лице при разпита му от 27.02.2008год., подс.Х.Ю. до голяма степен е дал почти
идентични обяснения и е повторил самопризнанията си, но вече по съответния
процесуален ред. Освен това, по време на
разпита му на съдебното следствие, проведен на 14.06.2010год., подсъдимият е
дал обяснения и относно обстоятелствата, свързани с проведената с него
оперативна беседа на 27.02.2008год., включително и относно направените от него
самопризнания и причините да ги направи.
Както бе
посочено-по-горе, подс.Х.Ю. е дал обяснения, в които е направил самопризнания и
след привличането му, като обвиняемо лице, при разпита му, проведен на
27.02.2008год. Същите са били дадени в присъствието на упълномощен от
обвиняемия защитник- адвокат С. М. ***. В тях до голяма степен са преповторени обясненията,
дадени от него пред св.К. и св.К., като същите са допълнени с някои детайли,
които по същество не ги променят. По време на съдебното следствие, тези
обяснения на подсъдимия са приобщени към
доказателстветния материал, чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 /ред. ДВ
бр.32/2010год./ вр. с ал.1 т.3 от НПК. Основание за това се явява
обстоятелството, че е налице съществено противоречие между посочените обяснения,
дадени от подсъдимия Х.Ю. на досъдебното
производство при разпита му на 27.02.2008год.
и обясненията, които същият е дал
при разпита му на съдебното следствие в съдебното заседание на
14.06.2010год. Въпреки, че нормата на чл.279 ал.2 /ред. ДВ бр.32/2010год./ от НПК е нова и не е съществувала към
момента на провеждане на разпита на подсъдимия в качеството му на обвиняем на
досъдебното производство, на основание чл.3 от НПК и при липсата на разпоребда
в преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на НПК /ДВ бр.32/2010год./
установяваща противното, същата е приложима след влизането й в сила на
28.05.2010год. В обясненията си на съдебното следствие подсъдимият категорично
отрича да е извършил инкриминираното деяние- да е причинил смъртта на леля си С.
Ю.М., както и да има нещо общо с това деяние. Твърди, че по време на убийството
се е намирал в гр.С. ... и за смъртта на леля си е научил на следващата сутрин.
Твърди, че когато е бил заведен в полицията, полицаите са му казали, че той е
убил леля си. Той отричал, но те повтаряли, че знаят, че той я е убил. Казали
му, че в ареста са му нагласили една стая-бяла, варосана и ще му оставят един
чаршаф, с който да се обеси, тъй като който извършва убийство заслужава това. Твърди,
че един от полицаите, които били там/ различен от св.К. и св.К./ го бил блъснал
с юмрук отзад в областта на кръста, но било леко. Не твърди по отношение на
него да е било упражнявано друго физическо насилие. Твърди, че полицаите
многократно са му казвали, че той е убил леля си, и трябва да си признае, а той
отричал. Казвали му, че вече няма да види бял свят. Не може да уточни колко
време е продължавало това, но е продължило и след обяда. Твърди, че понеже бил
много уплашен, за да го оставят на мира накрая казал, че той е убил леля си.
Тогава в стаята при него останали само свидетелите К. и К. и му казали, че
трябва да напише какво е направил. Той им казал, че не знае какво да пише и
поискал да му казват какво да пише. Твърди, че полицаите му задавали въпроси,
на които той не можел да отговори, след което те отваряли една папка, гледали в
нея и му казвали какво да пише. Така според него, с общи усилия били написани
обясненията му, относно това как е извършил деянието, какво е правил след
убийството, как се е прибрал в гр.С. ... и къде е прекарал нощта. За да бъдат
уточнени последните обстоятелства, го питали и за негови познати, които били посочени
в обясненията. Твърди, че полицаите му казали, че са разбрали, че не е лош
човек и могат да му помогнат, защото не е за затвора. Впоследствие го завели
при следовател. Твърди, че казал на защитника си- адв.С. М., че не е извършил
деянието, след което защитникът му разговарял със следователя. Последният
казал, че няма страшно, не бил осъждан и ще оправят нещата. Твърди, че не е
диктувал обясненията, написани в протокола му за разпит, като обвиняем от
27.02.2008год., а същите са били написани
в негово присъствие от следователя, който четял саморъчните му писмени
обяснения, написани малко преди това пред полицаите, обсъждал ги със защитника
му и съгласувал с последния какво да напише, като добавял някой неща. Твърди,
че подписал обясненията в протокола за разпит на обвиняем от 27.02.2008год.,
защото защитникът му казал да го направи, като знаел какво пише в протокола за
разпит. Твърди, че полицаите и следователят му били казали, че след като
напишат обясненията ще го пуснат, но това не станало и той бил задържан.
Твърди, че на следващия ден отказал да даде обяснения пред съдия, тъй като вече
не бил така уплашен и казал на следователя, че иска да каже истината и да
промени обясненията си, при което той започнал да му се кара.
Съдът намира, че
самопризнанията, направени от подс.Х.Ю. при проведената с него в полицията на
27.02.2008год. оперативна беседа и тези направени непосредствено след това в
обясненията при разпита му в качеството на обвиняем на 27.02.2008год.,
съпоставени и с останалия събран по
делото доказателствен материал, не водят до несъмнен и катетгоричен извод, че
подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние.
Обясненията,
които подс.Х.Ю. е дал при разпита му като обвиняем, започнал в 21,40 часа 27.02.2008год.,
очевидно са проекция на самопризнанията, които е направил непосредствено преди
това пред полицейските служители, при проведена с него оперативна беседа, която
е продължила повече от 6 часа. За продължителността на беседата съдът прави
извода си от обясненията на подсъдимия на съдебното следствие и от показанията
на св.К.. Последният и св.К. потвърждават факта, че първоначално подс.Ю. е
отричал да е извършил деянието, а впоследствие е направил признание. Относно
конкретните обстоятелства и причините, поради които подсъдимият е направил
самопризнанията, са налице редица противоречия между показанията на св.К. и св.К.,
от една страна, и обясненията на подс.Ю. дадени на съдебното следствие, от
друга страна. Двамата свидетели-полицейски служители твърдят, че върху
подсъдимия не е било упражнявано никакво физическо или психическо насилие, а в
хода на разговора с него, подсъдимият, който първоначално е отричал вината си,
впоследствие се натъжил и доброволно е признал, че е убил леля си, написал е
обяснения за това, дори се е успокоил след като направил признанието, като е заявил, че му е
тежало извършеното. Подсъдимият е лично заинтересован от изхода на делото, а
св.К. и св.К. са заинтересовани професионално от изхода му. С оглед последното
и особеностите на оперативната беседа, като е оперативен, а не процесуален
способ, показанията на двамата полицейски служители следва да бъдат кредитирани
безрезервно само относно установените посредством тях причина за провеждането
на оперативна беседа с подсъдимия, факта,
че при тази оперативната беседа подсъдимият
е признал пред тях, че е извършил инкриминираното деяние и относно останалите
обстоятелства, за които свидетелстват извън проведената оперативна беседа. Техните
показания не следва да бъдат безкритично ценени в частта им относно конкретния
начин на провеждане на оперативната беседа и по-специално досежно как и какво
въздействие е било осъществено при нея върху подсъдимия, състоянието му по
време на беседата и обясненията за причините за направеното самопризнание. Противното
би обезмислило съществуването на наказателния процес и гаранциите, които
последният дава за спазването правата на гражданите. Изводът дали направените
от подсъдимия самопризнания пред полицейските служители и при първоначалния му
разпит като обвиняем на досъдебното производство са достоверни и дали
подсъдимият е извърителят на инкриминираното деяние, следва да се направи, като
обясненията и самопризнанията му бъдат подробно анализирани и съпоставени с установеното посредством други
доказателствени източници.
В обясненията му,
като обвиняем от 27.02.2008год., относно обстоятелствата свързани с времето,
мястото и начина на извършване на инкриминиланото деяние, подс.Х.Ю. не е
изложил никакви нови факти и обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние,
които до него момент да не са били известни на органите на полицията и на
досъдебното производство, и които впоследствие да са били потвърдени с други
доказателства.
В тези обяснения
подсъдимият твърди, че е стискал за врата леля си и така я е удушил, като това
е станало докато тя е била на дивана и, доколкото си спомня, тя е останала на
дивана в легнало положение. Видно от заключението по допълнителната
съдебномедицинска експертиза по ПД № 1470/2008год., като се има предвид, че при
стискането в областта на шията смъртта е настъпила преди прекратяването на
натиска, веднага и пострадалата не е можела да се придвижва и да говори след
това, не може да се обясни намирането на тялото на посоченото в огледния протокол
място /на пода между вратата и леглото „Приста”/ с обясненията на подсъдимия.
От това следва изводът, че обясненията на подсъдимия от 27.02.2008год. са
недостоверни в частта им относно посоченото в тях конкретно място на
удушаването на С. М.. Това е обстоятелство от съществено значение, тъй като
смъртта на пострадалата е настъпила именно в резултат на асфикция чрез
удушаване и е нелогично извършителят на деянието да не помни с точност мястото,
където то е извършено.
В същите
обяснения, дадени на досъдебното производство, подсъдимият е заявил, че е взел
от тялото на леля си 2 бр. златни
прътсена и 1 бр. златни обеци, които в последствие, е продал в златарско ателие, което се намира
по ул.”Б.”, до медицинско заведение близо до центъра. Обстоятелството, че при
намирането на трупа на С. М. от него са липсвали 2 бр. златни пръстени и 1 бр.
златни обеци, които пострадалата е носила приживе е установено посредством
протокола за оглед на местопроизшествие от 23.02.2000год. и свидетелските
показания на И.И.Х., Ф.Х.А., С.А.В., Б.М.Х., Ф.М.П., М.И.Р.. То е било известно
на органите на досъдебното производство и полицията още преди да бъдат
предприети действия срещу подсъдимия. Що се отнася до твърдението на подсъдимия,
че е взел бижутата и ги е продал в златарско ателие на посоченото място по ул.”Б.”***
било потвърдено с никакви други доказателства. Във връзка с проверка на това
твърдение, по делото са били установени и разпитани в качеството на свидетели лицата
И.С.И. и П.Г.П., първият от които е имал заложна къща, а вторият златарско
ателие в района на ул.”Б.”, посочен в обсъжданите обяснения на подсъдимия. В
показанията си на съдебното следствие св.И. твърди, че в документацията в
архива на фирмата му, която той е проверил, не фигурирало лице с имената, които
са му посочили от следствието. Т.е. той не потвърждава, че на 23.02.2000год.
подсъдимият е залагал или продавал в заложната му къща златни бижута. В
показанията си на съдебното следствие св.П. твърди, че не си спомня за такъв
случай- през м.февруари 2000год., една вечер, млад мъж да му е предлагал да
купи 2 златни пръстена и златни обеци. Свидетелят е категоричен, че към
посочения период не е купувал злато от никого, защото е нямал право да го прави
и е имало сериозен контрол. Във връзка с посочените златни бижута на
пострадалата- 2 бр. златни пръстини и 1 бр. обеци, буди недоумение това, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт се твърди, че подсъдимият ги е взел, а срещу него няма повдигнато обвинение
за присвоително престъпление.
В обсъжданите
обяснения, дадени на досъдебното производство на 27.02.2008год., подсъдимият
твърди, че след като продал златните бижута отишъл да играе в игралната зала „Б...”,
там изиграл парите, а след това на улицата видял негов познат от гр.С. ... на
име Е., който то го бил закарал с автомобила си –червен на цвят „Опел Кадет” до
бензиностанция, намираща се в началото на гр.С. ..., където работел неговия
приятел Х. от К.. Твърди, че прекарал нощта при приятеля си на бензиностанцията
и на разсъмване си тръгнал към центъра на С. ..., където на спирката видял
майка си и баща си, които чакали автобуса за гр.... Тези твърдения на
подсъдимия в обясненията му от досъдебното производство от 27.02.2008год. също
не се потвърждават от други събрани по делото доказателства. С цел проверка на
тези твърдения, по делото са били установени и разпитани в качеството на свидетели
лицата Е.Е.Ф. и Х.С.А., а така също и майката на подсъдимия- св.М.И.Р.. В
показанията си на съдебното следствие св.Е.Ф. е заявил, че познава подсъдимия,
но не помни някога да го е возил с колата си, като към м.февруари 2000год. е
бил младоженец и не вярва съпругата му да го е пуснала в тъмната част на
денонощието да пътува до гр.Русе и обратно. В показанията си на съдебното
следствие св.Х.А. *** 2000год. е работил на бензиностанцията, намираща се в
началото на гр.С. ..., която била стопанисвана от ЕТ „В. Р.”, познава
подсъдимия, но няма спомен за случай, в който подсъдимият да е бил на
бензиностанцията, докато е бил нощна смяна и да е прекарал нощта там. Уточнява,
че по време на нощните смени работил само един служител и затова се заключвали,
а на бензиностанцията имало кафене, което работело само през деня. В
показанията си на съдебното следствие св.М.Р. не потвърждава да е срещнала
подсъдимия на спирката на автобуса в гр.С. ..., а твърди, че когато на
следващата сутрин с мъжа си са тръгвали за гр..., подсъдимият е бил в дома им,
където е прекарал нощта. В допълнителния разпит на св.З. Ю.П. /З.Й.А./ проведен
на 23.04.2010год. в хода на съдебното следствие, последната е заявила, че на
сутринта след убийството е отишла с детето си на автобусната спирка, там е
видяла подсъдимия и е говорила с него, като му казала да не обяснява на баба си
нищо. Тези показания на св.П. /А./ не потвърждават обясненията на подсъдимия от
разпита му на досъдебното производство, в обсъжданата им част, нито
опровергават показанията на св.Р., тъй като последната и бащата на подсъдимия
са тръгнали за гр.Русе преди св.П./А./, а видно от показанията на св.П./А./ тя
преди да отиде на автобусната спирка е ходила у съседите да иска пари, през
което време обективно е било възможно подсъдимият да е отишъл на автобусната
спирка, ако е прекарал нощта в дома си и е станал след като родителите му са
излезли. Следва да се съобрази и това, че подсъдимият в обсъжданата част на
обясненията му от 27.02.2008год. не твърди, че на спирката е видял леля си- св.З.
Ю.П. /З.Й.А./, а само родителите си, който факт не се потвърждава.
Не са потвърдени
с други доказателства и обясненията на подсъдимия от 27.02.2008год. в частта
им, в която той твърди, че по него
време се бил пристрастил да играе на
игралните автомати /покер машинки/ и че след убйството на леля си е изхвърлил
ножа, с който е намушкал леля си С., в „някакъв контейнер до някакви дървета
като горичка до „ПП”. До настоящия момент въпросният нож не е намерен.
Не са потвърдени
с други доказателства и твърденията на подсъдимия в обясненията му от
27.02.2000год., относно причините, поводът и мотивът за извършване на
инкриминираното деяние. В обсъжданите обяснения подсъдимият твърди, че след
като той е поискал в заем пари от леля си С., тя му е отказала, като предполага,
че се е сетила за какво й иска парите и знае че е комарджия. Твърди, че тя
започнала да му се кара на висок глас, че бил „комарджия”, че бил „х...”, което
означава „нехранимайко”, че „никой няма полза от него”, че нямало цял живот да
ги издържа. Казала му още, че не е син на баща си, че брат му не му е истински
брат, което страшно много го ядосало. Той я попитал защо пръстенът на брат му-
златен, с плочка, който преди време е изчезнал от дома им в гр.С. ..., е на
ръката й, на което тя отговорила, че го е намерила, продължила да го обижда,
казала, че не го признава за нейн племеник, и започнала го гони от дома си,
като крещяла, казвала, че майка му е „к...”, дърпала го за якето, и го
заплашила, че щяла да каже, че е искал да я изнасили. В обсъжданите обяснения
от досъдебното производство подсъдимият твърди, че от случващото се му
причерняло пред очите, взел нож от кухнята, върнал се в стаята, блъснал леля си
на дивана и я намушкал няколко пъти в
областта на гърдите-корема. Не помнел дали след намушкването ходил до кухнята,
но тя след намушкването започнала да вика още повече и за да спре да вика той
отишъл при нея, хванал я с две ръце за врата и я удушил, което станало, докато
леля му била на дивана. Част от тези твърдения в обсъждания разпит на
подсъдимия са свързани с
„пристрастеността му да играе на игрални автомати”, за което беше
посочено по-горе, че по делото няма други доказателства, които да потвърждават
такъв факт. От показанията на св.М.Р. на
съдебното следствие се установява, че преди много години бил изчезнал златният
пръстен на брата на подсъдимия – С., но тя категорично твърди, че никога не са
се съмнявали, че С. М. има нещо общо с изчезването на този пръстен. Въпреки
многото на брой свидетели, разпитани по делото, доказателства за противното не
са били събрани. Извън обсъжданите обяснения на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство, липсват доказателства, както за това, че леля му С. М.
е откраднала или намерила и взела въпросния пръстен на брат му, така и за това,
че семейството на подсъдимия, включително и той, са имали съмнения, че
пострадалата има нещо общо с изчезналия пръстен на брат му. Напротив, по делото
е установено, че семейството на подсъдимия и в частност той самият са били в
добри отношения с пострадалата, а тя дори много го е обичала и не е имала с
него никакви конфликти. Тези добри отношения, които са имали С. М. и
подсъдимият, се установяват по
непротиворечив начин от доказателствата по делото- показания на свидетелите И.И.Х.,
З. Ю.П. /З.Й.А./, Ф.М.П., М.И.Р., С.Г.С., всички дадени на съдебното следствие.
Доказателства за противното липсват. При наличието на така установените добри
отношения между подсъдимия и пострадалата и при липсата на установени сериозна
причина и повод за конфликт помежду им, съдът намира за нелогично и житейски
неправдоподобно описаното в обясненията му на досъдебното производство,
относно възникналия тежък конфликт между
тях на инкриминираната дата, тежките обиди, които пострадалата му е нанесла,
заплахата да го обвини, че се е опитал да я изнасили, довели го до изпадането
му в такова състояние, че да причини
смъртта на леля си по описания начин. Приетото заключение по назначената на
досъдебното производство комплексна съдебна психиатрична и психологична
експертиза по писмени данни, според което отправените му от пострадалата обиди
са предизвикали у подсъдимия Х.Ю. състояние на силно раздразнение /физиологичен
афект/, не установява достоверността на обясненията, които той е дал при разпита
му на досъдебното производство на 27.02.2008год., тъй като самата експертиза почива
изцяло на тези обяснения. Ето защо същата би могла да има значение за
правилното решаване на делото, само в случай, че се приеме, че тези обяснения,
дадени от подсъдимия, в качеството на обвиняем на досъдебното производство са
достоверни, който въпрос е от правно, а не от експертно естество. Не е доказано
и наличието на мотив у подсъдимия за
извършване на инкриминираното деяние, който да е свързан с отнемането на
златните бижута, които тя е носела. В тази връзка следва да се имат предвид
изложените по-горе мотиви за недоказаност на твърденията, че подсъдимият е взел
златните пръстени и обеците на пострадалата и впоследствие се е разпоредил с
тях. Освен това от доказателствата по делото не се установява от жилището на
пострадалата да липсват други ценности- пари или вещи.
От показанията на
св.А.А.М. на съдебното следствие се установява, че 2-3 часа преди да разбере,
че С. М. е била убита, от прозореца на дома си е видяла пострадалата да върви
по пътя с непознат за свидетелката висок мъж, който не е подсъдимият Х.Ю..
От показанията на
св.Е.Ю.И. на съдебното следствие и тези дадени от нея на досъдебното
производсто на 20.03.2000год. /на л.230, папка 1 от д.п./, изцяло приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК се
установява, че на 23.02.2000год. около 16,30- 17 часа и нещо е излязла от
фризьорския .. салон, който бил...., в който живеела пострадалата, за да изпуши
цигара и навън на стъпалата пред входа е
видяла да стои прав, непознат за нея
мъж, висок около 164 см., с нормално
телосложение, мургав, облечен с дънки и късо, кафяво на цвят яке, на гърба на
което имало голяма фигура на орел. При разпита й на съдебното следствие св.Е.И.
е заявила, че не си спомня чертите на лицето на мъжа, който е видяла, не може
да каже дали това е подсъдимият или не, в деня на съдебното заседание вижда за
пръв път подсъдимия и няма спомен да го е виждала преди това. По делото не са
събрани доказателства, от които да е видно, че подсъдимият към 23.02.2000год. е
имал такова яке, каквото св.И. описва.
По делото не е
установено, че мъжете с неустановена самоличност, които са видели св.А.М. и св.Е.И. имат нещо общо с убийството
на С. М., но от показанията на двете не
може да се направи извод, че подсъдимият Х.Ю. на инкриминираната дата е бил в
гр.Русе и е общувал е с пострадалата или се е намирал в близост до дома й.
В показанията си
на съдебното следствие св.С.М.А. /К./, която е дъщеря на пострадалата и частен
обвинител по делото е заявила, че след
като е разбрала от сина си, че подсъдимият е обвинен в убийството на майка й,
се е обадила по телефона на Ф.- на чичо й Б. съпругата, на която казала, а тя
отговорила, че мъртвата си е отишла, а Х. е млад човек и има бъдеще. Казала й
също така да приключат с това дело, защото Х. е син на другия й чичо-Н. и са
роднини. В показанията си на съдебното следствие св.Ф.Я.Р. не твърди да е имала
такъв разговор със св.С.М.А. /К./, нито че знае за обстоятелства, уличаващи
подсъдимия в убийството на С. М..
В обясненията на
подсъдимия при разпита му на досъдебното производство, проведен на
27.02.2000год. действително е посочен
начин на извършване на инкриминираното деяние, който съответства на установения
посредством други доказателства по делото, но това не води до несъмнен извод за
достоверност на тези обяснения. Потвърдените чрез други доказателства по делото
обстоятелства, свързани с инкриминирано деяние, посочени от подсъдимия в тези
му обяснения, са само такива, които са
били известни на органите на полицията и тези на досъдебното производсто още
преди срещу него да бъдат предприети каквито и да било оперативни или
процесуални действия. Предвид
обстоятелството, че разпитът на подсъдимия на 27.02.2000год., в качеството на
обвиняем, е бил проведен непосредствено след проведената с него оперативна
беседа от служители на полицията и обясненията при този разпит по същество почти
изцяло преповтарят направените при оперативната беседа самопризнания, съдът
намира, че не е изключена възможността самопризнанията да са били получени по
начина и при обстоятелствата, описани в обясненията на подсъдимия на съдебното
следствие.
За това, че на
самопризнанията, направени от подсъдимия Х.Ю. при първоначалния му разпит, като
обвиняем на досъдебното призводство не следва да се отдава прекомерно голяма доказателствена сила, а достоверността на същите
същите следва да бъде преценена при съпоставка с останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът намира основания и в материалите, приложени в
папка № 3 от досъдебното
производство. От приложените в тази папка писмени материали- постановления,
съдебни определения и протокол за следствен експеримент, е видно, че през
2001год., след направени самопризнания, към наказателна отговорност по
обвинение в убийството на С. М. са били привлечени лицата Н. В. Д. и Ф. И. Н..
Последната дори е била задържана с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”. Видно от съдържанието на Определение № 14/09.04.2001год. по ЧНД №
194/2001год. по описа на РОС /на л.75-75, папка 3 от д.п./, съдът е приел за
установено, че в хода на досъдебното производство обвиняемата Ф. Н. е направила
пълни признания, имала е критично отношение към извършеното и е съдейтвала за
разкриването на обективната истина.
Оказаното „съдействие” от страна на Ф. Н. за разкриването на обективната
истина е удостоверено и в съдържанието на
протокол за следствен експеримент от 06.04.2001год./на л.л.63- 68, папка
3 от д.п./. Видно от съдържанието на този протокол, при проведения следствен
експеримент Ф. Н. е била заведена в апартамента на С. М. и там подробно е
обяснила и посочила, как точно е било извършено убийството на М., като
обясненията й относно начина и механизма на извършване на инкриминираното
деяние съответстват на установения такъв, чрез посочените по-горе
доказателства. Впоследствие наказателното производство срещу Н.Д. и Ф. Н. е
било прекратено.
Съдът намира, че
не са опровергани твърденията на подсъдимия в обяснения му на съдебното
следствие от 14.06.2010год., че не е убил леля си, а по време на убийството на С.
Ю.М. ***. Във връзка с последното подсъдимият твърди, че след обяд на
23.02.2000год. е ходил на гости в къщата на съседите си- св.З.И.Т. и синът й Р.Т.Р.
/Г./, с когото били приятели. После се прибрал в дома си, където вечерял и след
това легнал да спи, а за убийството на леля си С. М. разбрал на следващата
сутрин. Достоверността на обясненията на подсъдимия, дадени на съдебното
следствие в посочената част се потвърждава от показанията на св.М.И.Р., св.З. Ю.П.
/З.Й.А./ и св.З.И.Т., всички дадени на съдебното следствие. Обстоятелствата, че
първите две от тях са близки роднини на подсъдимия, а последната е в приятелски
съседски отношения с него, както и това, че между показанията им и обясненията
на подсъдимия на съдебното следствие има несъществени противоречия, най-вече относно
конкретното време на гостуването на подсъдимия в домът на св.Т. на
инкриминираната дата, не обуславят направата на извод, че показанията на тези
свидетели и обясненията на подсъдимия относно алибито му са недостоверни. За
въпросните обстоятелства тези свидетели и подсъдимият са разпитвани повече от
10 години след инкриминираната дата, поради което е нормално да са забравили
някой подробности, които обаче не са съществени. Що се отнася до частта от показанията
на св.З. П. /З.А./, в която тя твърди, че на следващата сутрин след убийството
на С. М. е видяла подсъдимия на автобусната спирка в гр.С. ..., този факт не
опровергава алибито му, като съображенията за това са изложени по-горе в
мотивите. За да приеме, че твърдяното от подсъдимия алиби не е опровергано,
съдът съобрази и факта, че от доказателствата по делото не е установено по
време на убийството на С. М. той да се е намирал на друго място, а не в гр.С. ....
Във връзка с алибито на подсъдимия, следва да се има предвид и това, че
съгласно чл.103 от НПК тежестта на
доказване на обвинението лежи върху прокурора, а подсъдимият не е длъжен да
доказва, че е невинен. Дори липсата на алиби не би могла да бъде основание за
осъждането на лице, ако не е доказано, че същото е извършило престъпление.
Показанията на някои
от посочените в приложението към обвинителния акт и разпитани в съдебно
заседание свидетели са изцяло неотносими
към предмета на доказване по делото очертан в чл.102 от НПК. Такива са
показанията на свидетелите А.А.Б., М.Н.Х., В.А.С., Д.Б.Г., И.Й.Т., Б.Б.А., Й.А.Ц.,
М.П.С., Н.Д.Т., Н.А.А., М.Х.И., А.М.Х., М.Н.Й..
Съгласно чл.116
ал.1 и ал.2 от НПК обвинението и
присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия, а последното
не освобождава органите на досъдебното производство и съдът да събират и други
доказателства. Освен показанията на св.К. и св.К. и обясненията на подсъдимия Х.Н.Ю.
при разпита му като обвиняем от 27.02.2008год., които установяват направени от
подсъдимия самопризнания при проведената оперативна беседа и при първоначалния
му разпит в качеството на обвиняемо лице, от доказателствените материали по
делото обсъдени по-горе, е установен само още един факт, който да подкрепя косвено
тези самопризнания- този, че по чашата за кафе обект № 1, която е намерена и
иззета като веществено доказателство при огледа на местопроизшествието, има
открит биологичен материал оставен от подс.Х.Ю.. Други преки или косвени доказателства,
от които да могат да се правят изводи, че подсъдимият е автор на инкрииминираното
деяние не са събрани. Посочените доказателства са крайно недостатъчни и
преценени поотделно, съпоставени помежду си и с останалите събрани по делото
доказателства, не водят до несъмнен извод, че подсъдимия Х.Н.Ю. е причинил
смъртта на С. Ю.М..
Съгласно чл.303
ал.1 от НПК осъдителната присъдата не може да почива на предположения, а
съгласно ал.2 на същия член, съдът признава подсъдимия за виновен, само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин.
Съгласно чл.304
от НПК, когато не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия, какъвто е
настоящия случай, съдът следва да го призне за невинен.
Предвид
гореизложеното, подсъдимия Х.Н.Ю. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това на
23.02.2000год. в гр.Русе, умишлено да е умъртвил С. Ю.М., като деянието да е
извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание
чл.304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН изцяло по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. с чл.115 от НК.
Относно
веществените доказателства съдът намира следното:
Веществените
доказателства: Тефтерчета – 3 бр. + 1 бр.; Очила с черна рамка; Часовник; Портмоне; Нож с
черна пласмасова дръжка от кухнята; Бележка с надпис “С. 62-83-14”; Розово найлоново пакетче
с: тефтерче, бележка, бележка с надпис “ОСТАВА 561.83”; Гаранционна карта
от “САНИКО ООД” – гр. Русе; Секретен
ключ /опаковани в кашон № 1/; Черен дамски пуловер; Чернобяла жилетка;
Оранжево одеало с кръв по него, от хола /опаковани в кашон № 2/; 1 бр. чинийка
за кафе с чашка за кафе № 1; 1 бр. чинийка за кафе с чашка за кафе № 2 /
опаковани в кашон № 3/; 2 бр. комплекта обеци – бели с камъчета и жълти с бели
камъчета; Обикновен ключ от бял метал с № 1; Вързанка с два бр.прикрепени ключове – обикновен от
бял метал с № 5 и секретен от жълт метал; Синя вързанка с обикновен ключ от бял
метал с № 1 и секретен ключ от жълт метал; връзка с два секретни ключа – от бял
и жълт метал; Секретен ключ с жълточерна вързанка; Ножица със зелена дръжка; Самоделен нож с кафява дръжка от
текстолит; Телефон - кафяв; 2 бр. цветни
снимки – на С. и на С.; Албум – черен; Албум с цветни снимки; Нисесер - прозрачен с квитанции /опаковани в кашон №
4/; Захарница – от хола /опакована кашон № 6/; Забрадка от табуретката в
хола;Дамска блуза – от табуретката в хола; Дамска жилетка – от табуретката в хола; Дамска пола – от табуретката в
хола; Вързоп с
книжа описани в огледния протокол; Шушлекова грейка без ръкави; Кафяво одеало /опаковани в кашон № 7/; Черен сак; Възглавница –
от хола в която са намерени бижутата; Чифт
маратонки “Адидас” – бели; Пластмасова цветна пирамидална фигура /опаковани
в пакет № 9/, след
влизане на присъдата в сила следва да се върнат на Н.М.М., С.М.А. и Б.М.Х. -
наследници на С. Ю.М..
Веществените доказателства: Нокти от ръцете на С. Ю.М.; 13 бр. влакна от черен дамски
пуловер; 8 бр. влакна от чернобялата жилетка; Хавлиена кърпа от хола; 2 бр. влакна от хавлиената
кърпа от хола; Хавлиена кърпа от кухнята; Кръв от тапета; Петно от червена
течност от кухнята; 12 бр. фасове и 4 бр. клечки /опаковани в кашон № 1/;
Автобусно билетче; Зелена гъбичка; 6 бр. влакна от гъбата; 7 бр. влакна намерено под масата в хола; 4 бр. оловни
пломби; Кръгла телчица за измиване на
домакински съдове; 10 бр. метални гривни и 1
бр. часовник без верижка, марка “Ориент” с изпаднало копче за навиване,
син циферблат и жълти стрелки /опаковани в кашон № 4/; черен клин; Светлосиви гащета
тип “Бемуди” с емблема “Рийбок”; Бяла блуза на черни точки;Сивкав
сутиен; Пола –
рибя кост с бяло и черно, с тъмно син
хастар; 2 бр. чорапи сиви с черни нишки; Марля с кръв от С. М.; Косми от
различни части от тялото й; Секрет от
влагалището и ануса на С. М. /опаковани в кашон № 5/; Бутилка 0,5 л. с етикет “Лимон” на “САНИКА”;Бутилка 0,5 л. с червен етикет “0,53”;Бутилка 0,5 л. със синя капачка и
жълта течност; Бутилка 0,5 л.
с етикет “Слънчев бряг” - от терасата;
Бутилка 1,5 л.
– от терасата; Парче от огледало – от кухнята /опаковани в кашон № 6/; 1 бр.
влакно от памука – кухнята;1 бр. влакно от забрадката /опаковани в кашон № 7/;
Спортна риза с дънкови платки, цвят –
синьо, с бели райета, с дълъг ръкав;
Тениска – черна на цвят, с къс ръкав, с джоб и надпис на него “Атлантик”
/опаковани в пакет № 8/;
Видеокасета със запис от следствения експеримент проведен с Ф. И. Н.;
Лист с увит пепел от цигари /от коша за
боклук на терасата/; Вестници; 5 бр. кутии от настолни часовници / използвани при разпознаването на
предмети/;Плик с косми и слюнка от Б.А.А.
и парчета плат от дрехите на С. Ю.М., с
които е била при убийството от сутиена, бельото и блузата/ опаковани в пакет №
9/, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Предвид изхода на делото, на основание чл.190 ал.1 от НПК, всички направени
по делото разноски, които на досъдебното производство са 2 049,47лева, а
на съдебното 581,30 лева, следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран така,
съдът постанови присъдата си.
Председател:
Член съдия: