О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№................, град Шумен, 13.03.2019 г.
Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Кремена Борисова
като разгледа докладваното от
съдия Кр.Борисова адм. дело №409 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, образувано по жалба на Н.А.А. с ЕГН ********** и З.Ю.М.,***
срещу Заповед№ДК-10-СИР-34 от 04.12.2018год.
на Началник на РДНСК-Североизточен район ,с която на основание чл.216
чл.5 от ЗУТ е прекратено производството по жалба вх.№Ш-22-00-807/28.09.2018год.
срещу Разрешение за строеж№82/15.08.1988год. на Началник управление при Община
Каолиново поради недопустимост на жалбата.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК,неправилност и необоснованост.На първо място двамата жалбоподатели сочат,че
е налице несъответствие между изложените в заповедта мотиви досежно допустимост
на жалбата по смисъла на чл.149 ал.5 от АПК с оглед релевираните доводи за
нищожност и решението на органа да прекрати производството поради недопустимост
на жалбата.На следващо място оспорващите излагат,че липсата във фактическия и
правен мир на оригинали или дубликати на обжалваното пред административния
орган Разрешение за строеж№82/15.08.1988год. и съпътстващите го
документи,съставляващи материалите по преписката е предпоставка за обявяването
му за нищожно.Твърдят,че неправилно издателят на обжалваната заповед приел,че
строежът,който е реализиран на базата на оспореното разрешение за строеж бил
нов,тъй като същият датирал от близо три десетилетия и никога за него не било
искано предварително съгласие от страна на оспорващите,нито било издавано
разрешение за строеж.Твърдят още,че никога М.М.С.не е подавала заявление за издаване на
разрешение за строеж и в този смисъл същата на била възложител на имота,а ако
има такова фиктивно приложено по делото,последното представлявало неистински
документ. Жалбоподателите излагат доводи, че неправилно административният орган
приел,че нямат качеството на заинтересовани страни в производството по
обжалване разрешението за строеж,вследствие на което прекратил производството.В
случая интересът им се обосновал от факта,че били пряко потърпевши и преки
съседи на построения вследствие на обжалваното разрешение за строеж точно върху
границата на имота строеж,съставляващ
незаконно построена без надлежни строителни книжа сграда,препятстваща
ползването на собствения им имот.С оглед на това жалбоподателите молят съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваната от тях заповед№
ДК-10-СИР-34 от 04.12.2018год. на Началник на РДНСК-Североизточен район и
като разгледа жалбата по същество- да отмени като незаконосъобразно издаденото
Разрешение за строеж,алтернативно-да обяви нищожността му.
Ответната страна Началникът на РДНСК
Североизточен район град Варна,уведомен за постъпилата жалба, в писмено
становище с рег.№ДА-01-391 от 07.02.2019год. оспорва депозираната жалба като
неоснователна,като излага доводи,че същата е постановена от компетентен
административен орган,в законоустановената форма,при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и
при наличие на фактическите основания по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ за прекратяване на производството и оставяне на
жалбата срещу разрешението за строеж без разглеждане като процесуално
недопустима,подадена от лица,нямащи установен правен интерес от
оспорването,доколкото същите не попадат в кръга на заинтересованите лица по
смисъла на чл.149 ал.3 от ЗУТ да обжалват разрешението за строеж заедно с
одобрения инвестиционен проект.В депозираното пред съда писмено становище
органът на практика възпроизвел съдържанието на постановената заповед за
прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата срещу издаденото
разрешение за строеж.
Заинтересованата страна М.С.С. ,надлежно
уведомен за постъпилата жалба,в законоустановения срок не е депозирал
възражение и не взема становище.
Жалбата
е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ /видно от прил. на известие за
доставяне,заповедта е получена 07.12.2018год. / , от лица, имащи правен интерес
от оспорването, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед№ДК-10-СИР-34
от 04.12.2018год. на Началник на
РДНСК-Североизточен район ,с която на основание чл.216 чл.5 от ЗУТ е прекратено
производството по жалба от Н.А.А. и З.Ю.М.,***/28.09.2018год. срещу издаденото от Началник управление при Община
Каолиново Разрешение за строеж№82/15.08.1988год. за строеж „Жилище и лятна кухня“,наход. се в
парцел VIII-49 ,кв.29 по плана на с.Гусла,община Каолиново ,поради
недопустимост на жалбата. Заповедта е
издадена от Началник на РДНСК
Североизточен район , в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност . Съгласно разпоредбата на чл.216 ал.2 от ЗУТ Началникът на РДНСК
се произнася по подадени жалби срещу разрешение за строеж, поради което съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл.59 ал.2
от АПК.
Първоначално следва де се отбележи, че с
изменение на разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ с ДВ бр.82 от 2012 г., в сила
от 26.11.2012 г., е въведено задължение за Началника на РДНСК преди да пристъпи
към разглеждане по същество на подадената пред него жалба против разрешението
за строеж, да извърши проверка за допустимостта на тази жалба. Съгласно тази
законова редакция ако прецени, че жалбата е недопустима, административният
орган следва да прекрати производството с изрична заповед. Заповедта може да се
оспори с частна жалба или протест по реда на чл.215 от ЗУТ, като административният
съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
В настоящото производство съдът е сезиран с
жалба именно против акт, издаден по реда на чл.216 ал.5 от ЗУТ и с него
административният орган при преценка за допустимост е приел, че подадената пред
него жалба е недопустима, тъй като жалбоподателите не са заинтересовани страни
по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ. С оглед на това съдът приема, че предмета
на съдебен контрол в настоящото производство е заповед, издадена по реда на
изменения чл.216 ал.5 от ЗУТ. В това производство следва единствено да бъде
преценено дали изводите на административния орган за недопустимост на подадената
пред него жалба съответстват на фактическата обстановка и на материалния закон,
както и дали са спазени съответно административнопроизводствените правила по
издаване на заповедта. В настоящото производство не може и не следва да бъде
разгледано по същество разрешението за строеж – каквато бе съдебната практика
преди изменение на разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ, тъй като при новата
регламентация на закона единствено и само следва да бъде преценен правният
интерес на жалбоподателите. Ако съдът достигне до друг извод, различен на този
в административния акт, заповедта следва да бъде отменена и преписката върната
на административния орган за произнасяне по съществото на жалбата.С новата законова
регламентация на разпоредбите на чл.216 ал.5 и ал.6 от ЗУТ /редакция в
Д.в.бр.82 от 2012год./ законодателят е предвидил задължителен контрол по
съществото на разрешението за строеж от РДНСК с разделение на административното
производство по допустимост и по същество – съответно чл.216 ал.5 и ал.6 от ЗУТ.
За да достигне до правния извод за недопустимост на жалбата,
административният орган е приел, че жалбоподателите,като собственици на друг
поземлен имот-парцел IX-48
кв.29 по плана на с.Гусла,община Каолиново /ПИ с идентификатор
18188.501.117/,съседен на парцел VIII-49
кв.29 по плана на с.Гусла община Каолиново /ПИ с идентификатор 18188.501.116/,в
който е разрешено извършването на процесния строеж не са от кръга на лицата, имащи правен
интерес да обжалват разрешението за строеж,редуциран за нов строеж,какъвто
е процесния до възложителя и собствениците на земята и носителите на ограничени
вещни права в поземления имот,лицето,което има право да строи в чужд имот по
силата на специален закон и в този смисъл не са заинтересована страна по
смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, предложение първо.С оглед доказателствата по
преписката органът приел,че с обжалваното Разрешение за строеж№82/15.08.1988год.
на Началник управление „Архитектура и благоустройство“ при община Каолиново е разрешено строителство на
нов строеж „Жилище и лятна кухня“,находящ се в парцел VIII-49 кв.29 по плана на с.Гусла община Каолиново.
С писмо с изх.№Ш -00-544/09.10.2018год.
Началникът на РДНСК-СИР изискал от Главния архитект на Община Каолиново и Кмета
да изпрати заверена за вярност цялата административна преписка,вкл. и данни за
съобщаване на издаденото разрешение за строеж на заинтересуваните лица,както и
данни за заверени за вярност копия на влязъл в сила ПУП и виза за имота.С
писмо-отговор с вх.№Ш-22-00-881/18.10.2018год. от Община Каолиново са изпратени
заверени копия на Разрешение за строеж№82/15.08.1988год.,ведно със заверени
копия на работни проекти част „Архитектура“ и част „Конструктивен“,както и
незаверено копие на виза с вписана забележка „Визата е копие приложение към
проектите“.С оглед съдържащите се в писмо на Община Каолиново до
Административен съд-Шумен с изх.№ИО-06-560/205.2018год. данни,че в общината не е открита преписка по издаване
на оспореното разрешение за строеж,с писмо изх.№Ш-22-00-583/29.10.2018год.,на
Началника на РО НСК-Шумен при РДНСК-СИР е разпоредено извършването на проверка
в община Каолиново за установяване наличността на съхраняваните оригинали на
досието по преписката на обжалваното Разрешение за строеж№82/15.08.1988год.,издадено
от Началник управление „Архитектура и благоустройство“ при Община
Каолиново,както и проверка на място за установяване на съответствието на изградения строеж с разрешението за строеж и
одобрените проекти.С писмо вх.№Ш-22-00-946/12.11.2018год. от Община Каолиново
са изпратени заверени копия на документ за собственост-нотариален акт№31 т.II нот.дело№125/2006год.,скица и заверено копие от
регистъра на вписаните собственици по партидата на парцел УПИ VIII-49 кв.29 по плана на с.Гусла,удостоверяващи
придобиването по давност на процесния имот /понастоящем ПИ с идентификатор 18188.501.116 съгласно
прил.скица на ПИ/,досежно който е било издадено оспореното разрешение за строеж
през 2006год. от М.С.С.,извадка от одобрения със
заповед№3882/06.10.1934год. регулационен план.
В развилото се производство по
реда на чл.216 от ЗУТ по повод депозираната от Н.А. и З.М. жалба против
разрешение за строеж№82/15.08.1088год. на Началник управление при Община
Каолиново,компетентният административен орган-Началникът на РДНСК-СИР,в унисон
с разпоредбата на чл.216 ал.5 от ЗУТ извършил проверка по допустимостта на
жалбата.За целта приел,че допустимостта на жалбата по чл.149 ал.3 от ЗУТ
предполага наличието на две кумулативно определени предпоставки-подаване на
жалбата в 14-дневния законов срок за обжалване от една страна и наличието на
правен интерес-от друга.
Досежно срочността на
жалбата,органът приел,че доколкото в жалбата се съдържа искане за прогласяване
нищожността на издаденото разрешение за строеж,което съгласно разпоредбата на
чл.149 ал.5 от АПК не е обвързано с ограничения във времето,жалбата е
процесуално допустима за разглеждане.До аналогичен извод за срочност на жалбата
органът е достигнал и относно преценката на допустимостта относно срока за
обжалване в хипотезата на искането за отмяна като незаконосъобразно на
разрешението за строеж,доколкото в жалбата се твърди,че за издаването на
разрешението за строеж жалбоподателите узнали едва на 30.04.2018год. от
получено писмо изх.№Ка -82-00-110/30.04.2018год. на Началника на РИ НСК-Шумен
при РДНСК-СИР по повод извършена проверка,а жалбата,макар и подадена пред
некомпетентен орган-ШАдмС на 11.05.2018год. е своевременно депозирана,в
законоустановения 14-дневен срок по чл.149 ал.3 от ЗУТ.
Досежно преценка допустимостта на жалбата с
оглед наличието на правен интерес от страна на двамата
жалбоподатели,административният орган,с оглед фактите и събраните доказателства
приел,че атакуваното Разрешение за строеж№82/15.08.1988год. ,издадено от
Началник управление при Община Каолиново с предмет изграждането на нов строеж
„Жилище и лятна кухня“,наход. се в парцел VIII-49 кв.29 по плана на с.Гусла община Каолиново е
издадено на името на М.М.С.-собственик на парцел VIII-49 кв.29 по плана на с.Гусла ,общ.Каолиново към
датата на издаване на разрешението за строеж и респективно възложител на
строежа по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ.Съгласно представения документ за
собственост-нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по
давностно владение№23 т.V рег.№2520 дело
№534/29.03.2012год. жалбоподателката З.Ю.М. се легитимира като собственичка на
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 18188.501.117 по КК на с.Гусла,община
Каолиново,съставляващ парцел IX-48 кв.29 по
плана на с.Гусла общ.Каолиново,докато обжалваното разрешение касае
строеж,наход. се в парцел VIII-49 кв.29 по
плана на с.с.,те. имот,съседен на имота на жалбоподателите.
Доколкото жалбоподателите не се легитимират
като възложители или собственици на земята в поземления имот,за който е било
издадено разрешение за новия строеж, а са собственици на друг ПИ-парцел IX-48,кв.29 по плана на с.Гусла,общ.Каолиново /ПИ с
идентификатор 18188.501.117/,съседен на парцел VIII-49,кв.29 по плана на с.Гусла,общ.Каолиново /ПИ с
идентификатор 18188.501.116/,в който е разрешено извършването на процесния
строеж,то съгласно разпоредбата на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ не се явяват
заинтересовани страни и като такива за тях не е налице правен интерес от
оспорване на разрешението за строеж ведно с одобрения проект.На това основание
и като приел,че жалбата е подадена от лице,което няма установен правен интерес
по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ,административният орган,издател на
обжалваната заповед прекратил производството,образувано по жалба с
вх.№Ш-22-00-807/28.09.2018год. от Н.А. и З.М. срещу Разрешение за
строеж№82/15.08.1988год. на Началник управление при Община Каолиново,поради
недопустимост на жалбата.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.149 ал.2
т.1 от ЗУТ , заинтересувани
лица, които могат да обжалват разрешението за строеж, в случаите на нов строеж,какъвто
е процесния, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят,
собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот,
лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон,а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл.22 ал.1-възложителят и собственикът на земята.В конкретния случай категорично е налице хипотезата на
предложение първо от разпоредбата на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ-изграждане
на нов строеж,тъй като видно от съдържанието на оспореното разрешение за строеж №82/15.08.1988год.,издадено
от Началник управление „Архитектура и благоустройство“ при Община Каолиново,със
същото на М.М.С.-собственик на парцел VIII-49,кв.29
по плана на с.Гусла е разрешено да извърши строеж на „Жилище и лятна кухня“
наход. се в парцел VIII-49,кв.29 по плана на
с.Гусла,общ.Каолиново.
Предвид на това жалбоподателите следва да докажат, че
попадат в хипотезата на чл.149 ал.2 т.1 предл. първо от ЗУТ ,а именно-че са
собственици или възложители на строителството или носители на ограничени вещни
права в ПИ,респективно,че имат правото да строят в процесния имот по силата на
специален закон.Видно от прил. по преписката доказателства ,собственик на
процесния ПИ към датата на издаване на разрешението за строеж и възложител на
строежа по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ е М.М.С.,която е и заинтересовано по
смисъла на чл.149 ал.2 т.1предл. първо от ЗУТ
лице да обжалва издаденото разрешение за строеж.Това се потвърждава и от
прил. към разрешението за строеж обяснителна и организационна записка към
работния конструктивен проект за сграда от м.февруари 1988год.,обяснителна
записка от 11.02.1988год. и скица,съдържаща копие на виза-приложение към
проектите,всички издадени на името на собственичката на ПИ и възложител на
строежа-М.С..Независимо от твърденията на жалбоподателите,че издаденото
разрешение за строеж е неистинско,по делото не са налице никакви
доказателства,удостоверяващи обстоятелството,че издаденото разрешение за строеж
е неистински или подправен документ,поради което релевираните в тази насока от
жалбоподателите доводи са напълно необосновани с оглед събрания по делото
съвкупен доказателствен материал.Доколкото прил.нотариален акт за собственост
на недвижим имот,придобит по давностно владение№23 т.V рег.№2520 дело
№534/29.03.2012год. легитимира жалбоподателката
З.Ю.М. като собственичка на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 18188.501.117 по
КК на с.Гусла,община Каолиново,съставляващ парцел IX-48 кв.29 по плана на
с.Гусла общ.Каолиново, т.е. като собственичка на имот,съседен на процесния ПИ-парцел VIII-49 в кв.29 по плана на с.Гусла общ.Каолиново /ПИ с
идентификатор 18188.501.116/,в който е разрешено ново строителство на „Жилище и
лятна кухня“,правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото е изводът
на административния орган,че двамата жалбоподатели нямат качеството на
заинтересовани страни по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 предл.първо от ЗУТ,имащи
правен интерес да обжалват издаденото разрешение за строеж.
Изводите на административния орган досежно липсата на
просрочие на жалбата,с оглед неограниченото във времето искане за прогласяване
на нищожността й ,както и срочността й в хипотезата на отправено искане за
отмяна като незаконосъобразно на обжалваното разрешение за строеж ,по подробно
изложените от органа съображения,обосновани и от събраните доказателства са
напълно споделени от настоящата съдебна инстанция.
Доколкото обаче за допустимостта на жалба срещу
разрешение за строеж се изисква наличието на две кумулативно определени
предпоставки-същата да е подадена в 14-дневния срок за обжалване и от
страна,имаща правен интерес от обжалването и с оглед установената от съвкупния
доказателствен материал липса на втората кумулативна предпоставка-качеството на
жалбоподателите на заинтересована страна по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ,обуславящо наличието на правен интерес,правилен и законосъобразен е изводът
на административния орган досежно недопустимост на жалбата, с оглед липсата на
правен интерес от страна на жалбоподателите и в този смисъл наличието на
основания по смисъла на чл.216 ал.5 от ЗУТ за прекратяване на производството по
депозираната жалба срещу разрешение за строеж.
Спазвайки
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия – Началника на
РДНСК Североизточен район, в установената от закона форма, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата не
противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона.
Правилни са изводите на административния орган, че след като жалбоподателите не
са заинтересувани лица по смисъла на сочената разпоредба - чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ, следователно не са активно легитимирани да подават
жалба срещу разрешението за строеж заедно
със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, поради което и
законосъобразно производството е прекратено по реда на чл.216 ал.5 от ЗУТ.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че при издаване на процесната заповед законовите
изисквания са били съобразени от административния орган, поради което
административният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.216 ал.5 от ЗУТ настоящото определение
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.А. с ЕГН ********** и З.Ю.М.,*** срещу
Заповед№ДК-10-СИР-34 от 04.12.2018год.
на Началник на РДНСК-Североизточен район ,с която на основание чл.216
чл.5 от ЗУТ е прекратено производството по жалба вх.№Ш-22-00-807/28.09.2018год.
срещу Разрешение за строеж№82/15.08.1988год. на Началник управление при Община
Каолиново поради недопустимост на жалбата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: