Р Е
Ш Е Н
И Е № 339
12.11.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. № 313 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №358 от 16.07.2020г.,
постановено по анд № 346/2020г. РС Стара Загора отменил наказателно
постановление №007011 от 20.01.2020г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ-София, с което на Д.С.С.,*** за нарушение на чл.139,
ал.6 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.3, от ЗДвП му била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 300 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган, който чрез пълномощник обжалва съдебният акт
на въззивния съд с твърдения за неговата неправилност, поради постановяване в противоречие
с материалния закон и процесуалния закон.
Според касатора, въззивният съд
неправилно приел, че разминаването в АУАН и НП относно посочването на ал.5 и
ал.6 на чл.139 от ЗДвП /само в акта/ и само на ал.6 в НП било съществено процесуално
нарушение и основание за отмяна на жаления акт.
Както в акта, така и в НП
нарушението било описано достатъчно ясно, с посочени всички елементи от
обективна страна на деянието, ведно с допълнителните допустими към него
обстоятелства. Така била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение се ангажира неговата административно-
наказателна отговорност, респ. пълноценно да организира своята защита. И в АУАН,
и в НП пределно ясно било казано какво било извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя.
Не
се споделя довода, че не посочването в НП на ал.5 от текста на чл.139 от ЗДвП
съставлявало съществено процесуално нарушение, тъй като в този случай можело да
намери приложение правилото на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Правната квалификация на
деянието била просто конкретизирана в НП и нямало разминаване между тази от
акта и постановлението, нито се визирала съвсем различна разпоредба.
На следващо място се сочи, че бил
неправилен изводът на РС, че водачът на ППС не бил негов ползвател и
следователно не бил в кръга на лицата, задължени за заплащане на винетната
такса по см. на чл.10а, ал3 от ЗП. Според касатора, щом едно лице управлявало
ППС, то той бил и негов ползвател, като по см. на чл.10а, ал.3 от ЗП такова било
всяко лице, управляващо ППС, различно от собственика му. Освен това изводът на
съда, че наказаният не бил ползвател/собственик, не бил подкрепен от
доказателствата по делото, тъй като в тази насока не били събирани такива от
РС. Въпреки това, Съдът приел за изяснено делото от фактическа и правна страна
и приключил съденото дирене, давайки ход по същество. Това било процесуално
нарушение, годно за отмяна на съдебния акт.
На последно място се възразява от
касатора, че изписаното в НП „ ….за управление на ППС, за което не е платена
винетна такса…“ , вместо изписаното в АУАН „ за което С. не е заплатил винетна
такса“, било съществено разминаване в описанието между акта и постановлението,
което да води до извод за отмяна на последното. Смислово двете фрази били
идентични и не била налице нередност в АУАН, касаеща фактическия състав на
нарушението, което АНО да санирал. Единствено за правилен се възприема извода
на въззивния съд, че деянието не съставлявало маловажно нарушение.
С оглед на така изложеното се иска
отмяна на решението на РС и постановяване на друго, с което да се потвърди
процесното наказателно постановление.
Касаторът, редовно
призован в с.з. се представлява от пълномощник, който поддържа касационната
жалба по изложените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат на
другата страна.
Ответникът, редовно призован, се представлява
от адв. К., който оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на РС.
Претендира разноски по настоящото дело.
Представителят на ОП Стара Загора
счита касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за правилно и
законосъобразно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото
си същата е напълно основателна.
За да отмени процесното пред него НП,
възивният съд приел жалбата за допустима и основателна. Съдът, въз основа
събрания доказателствен материал – писмените доказателства от преписката и
свидетелските показания, приел от фактическа страна това, което било описано в
АУАН, а именно, че на 07.08.2019г. около 10,05 часа на републикански път II-66, км. 55-000, в
посока гр. Нова Загора водачът Д.С.С. управлява л.а от посочената марка, модел
и ДКН, собствен на Станка Василева Стоянова, като не заплатил винетна таква за
управление по републиканската пътна мрежа – категория 3, съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП.
Съставът на РС Стара Загора обаче приел
извод за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите от ЗАНН, които
налагали отмяна на НП.
На първо място констатирал наличие на
разминаване между описаното в акта нарушение и съотв. това в НП. Според РС,
актосъставителят чрез обективираните в акта факти претендирал, че С. следвало
да заплати винетна такса, но съставът на административното нарушение изисквал
водачът да управлява ППС, за което не била заплатена винетна такса. Такава
обаче се дължала от собственика или ползвателя, но не и от водача. Според РС
чл.42, т.4 от ЗАНН задължавал органът да посочи всички елементи от обективна
страна на нарушението, за да било ясно на наказаното лице срещу кои факти
следвало да се защитава. Правело впечатление, че вече в НП наказващият орган
сочел, че ставало въпрос не за управление на ППС, за което С. не заплатил
винетна такса, а за управление на ППС, за което не била платена такава. Това
уточнение обаче било недопустимо според РС и чл.53, ал.2 от ЗАНН не бил
приложим в този случай, тъй като нередността касаела един от елементите на
фактическия състав на нарушението и не било възможно санирането му да става
едва с НП.
На второ място въззивният съд констатирал
и разминаване между посочените законови разпоредби в акта и тези, сочени в НП.
Актосъставителят сочел чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, докато наказващият орган
сочел на неизпълнение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, представляващо административно
нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, т.е. в НП било квалифицирано като нарушение
по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Това ограничавало правото на защита на наказаното лице
да разбира какво точно било обвинението, което се повдигало против него.
Отделно от това РС приел, че при даване на
правната квалификация на нарушението нито актосъставителят, нито органът сочели
нормите, към които препращали посочените текстове от закона. В чл.139, ал.5 от ЗДвП се правело препращане към чл.10, ал.1 от ЗП, а в ал.6 от текста към чл.10,
ал.1,т.1 от ЗП, който от своя страна препращал към чл.10а, ал.7 от ЗП, който от
своя страна съдържал три отделни точки. Това следвало да бъде отразено в АУАН и
в НП чрез посочване на съотв. обвръзка, а именно нарушение на чл.139, ал.5, вр.
с ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, вр. с чл.10а, ал.7 от ЗП,
наказуемо на осн. чл.179, ал.3 от ЗДвП. В заключение и за пълнота на изложението
си, РС посочил в алтернатива, че С. извършил нарушението, което се описвало в
НП и то се доказвало от събрания доказателствен материал. Наложеното наказание
било правилно определено. Съдът споделял довода на наказващия орган, че
конкретното нарушение не съставлявало маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция не споделя за
правилни така сочените по-горе доводи на РС, чрез които той обосновава извода
си за допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното конкретно АНП и
поради това постановява отмяна на процесното НП.
Не се споделя за правилно възприятието на
РС, че с АУАН се описва едно деяние от фактическа страна, а в НП друго. В акта
деянието от обективна страна има описание в смисъл, че С., като водач управлява
на посочената дата и време по индивидуализирания път, част от републиканската
мрежа, ППС, чужда собственост, като „не заплатил винетна такса за движението по
републиканската пътна мрежа – категория 3, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП“. В
акта още се сочи, че ППС е с допустима максимална маса до 3,5 тона, моделът и
марката на ППС и неговият ДКН. В НП наказващият орган обективира, че С. на
идентично посочените с тези в акта дата, време и път, „управлява ППС с
идентично посочени марка, модел и ДКН, с допустима максимална маса до 3,5 тона,
като към момента на проверката се установява, че за това ППС не е заплатена
винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.
Макар и словесно деянието да се описва по
различен начин в АУАН и в НП, то смислово сочи на описание на деяние, че С.
управлява ППС по републиканската пътна мрежа, за което няма заплатена винетна
такса по чл.10, ал.1 т.1 от ЗП. И двете описания са напълно ясни смислово в
своята описателна част и е невъзможно да пораждат каквито и да е съмнения и/или
обърквания у наказаното лице, нито правят невъзможно организирането на неговата
защита пред съда. Освен това и според чл.159, ал.6 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 105
от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице.“. Т.е. няма съмнения, че задължението да се заплати винетната
такста преди ППС да бъде пуснато в движение именно от водачът на това ППС, т.е.
законът не сочи, че това задължение е само на собственика и/или ползвателя, а
на всеки водач на ППС и това задължение следва да е изпълнено преди пускане на
ППС в движение по републиканската пътна мрежа. Именно и поради това в АУАН за
нарушена се визира само нормата на чл.139, ал.6 от ЗДвП. Макар в акта да се
сочи, като нарушена и ал.5 от текста, тя правилно не се визира вече в НП, тъй
като именно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, органът издава същото, отчитайки
тази нередност в акта и защото пред него безспорно е установен нарушителят –
водачът С. и неговата вина.
Ето защо, не се споделя за основателен и
доводът на РС, мотивирал го да приеме разминаване в сочeната като нарушена
норма в АУАН и тази в НП. Също не се споделя и приетото от въззивния съд за
липса на пълнота на посочените за нарушени норми от закона. Безспорно е
обстоятелството, че и в АУАН, и в НП изрично се визира, че се нарушава
задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП, тъй като за ППС няма заплатена винетна
такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, което в достатъчна степен дава яснота за претендираната
превръзка с тази норма от ЗП. Няма нито едно допуснато нарушение на проведеното
производство, което да е с характер на съществено такова и да е водещо до
ограничаване правото на защита на наказания, и той в пълнота може, и е
реализира своята защита.
Доколкото РС взе пак приема, макар и в
алтернативност, че конкретно описаното деяние безспорно съставлява нарушение на
чл.159, ал.6 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и то е извършено виновно от С.,
и поради това на същия се следва предвиденото в санкционната норма на чл.179,
ал.3 от ЗДвП санкция „глоба“ от 300 лв., която санкционна норма е изцяло
правилно приложена от органа, то не се налага след отмяна на неправилното
решение делото да се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Именно това е и правилния правен извод, до който достига настоящата инстанция –
за законосъобразно проведено производство, при спазени всички императивни
изисквания на ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон, вкл. и
досежно визираната санкционна норма и определеното по вид и размер наказание.
Изводът за основателност на касационната
жалба налага и извод за основателност на своевременно заявената претенция от
пълномощника на ответника по касация за разноски, които се претендират в
максимален размер. Съдът, като съобрази новелата на чл.63, ал.5 от ЗАНН приема,
че в случая негово е правомощието да определи размер на възнаграждението за
юрисконсулта, представлявал органа в това производство. С оглед на фактическата
и правна сложност на настоящото дело и процесуалната активност на пълномощника,
Съдът приема, че на ответника по касация се следват разноски за юрисконсулт в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №358 от
16.07.2020г., постановено по анд № 346/2020г. на РС Стара Загора, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №007011 от 20.01.2020г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ-София, с което на Д.С.С.,*** за нарушение на
чл.139, ал.6 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.3, от ЗДвП му била наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Д.С. ***, ЕГН-**********
да заплати на Агенция пътна инфраструктурасд разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.