Решение по дело №2889/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 358
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Иванка Ангелова
Дело: 20201000502889
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. София , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502889 по описа за 2020 година
С Решение № 7306 от 30.10.2019г., постановено по гр.д. № 14374/
2017г., 1-20 състав на Софийски градски съд, ГО, ответното дружество ЗД
„Лев Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, на Ц. Т. С.
сумата от 72 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на смъртта на Н. Н. С., настъпила от ПТП
на 09.06.2017г., ведно със законната лих ва върху тази сума от 06.11.2017г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 72 000 лв.
до пълния предявен размер от 200 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да за плати на адв. В. В. О. сумата от 1 990, 80 лв.,
пред ставляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл.78, ал. 6 ГПК
в полза на СГС сумата от 3 106, 80 лв., разноски по делото. С решението ищ
цата е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ЗК „Лев
Инс“ АД сумата от 128 лв., представляваща направени по делото разноски и
сумата от 192 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на стра
ната на ответното дружество – М. М..
Решението е обжалвано от третото лице помагач в осъдителната част,
като счита така постановеното решение за неправилно, необосновано и неза
коносъобразно, с подробно изложени твърдения в обстоятелствената част на
жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Решението е обжалвано и от ищцовата страна с насрещна въззивна
1
жалба в частта, с която е отхвърлен прекият иск за сумата над 72 000 лв. до
сумата в размер от 150 000 лв., като счита същото за неправилно и незаконо
съобразно, с подробно изложени твърдения в обстоятелствената част на жал
бата.Претендира присъждане на съдебни разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Ответното дружество, в срока за отговор по чл. 263, ал. 3 от ГПК, не е
подало отговор на въззивните жалби. В с.з. ги оспорва, намира решението за
правилно и законосъобразно.
Жалбите, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоуста
новения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явяват
допустими.
Преценявайки основателността на така депозираните жалби съобразно
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 09.06.2017г. ПТП, при
което е починал Н. Н. С. с който ищцата е живеела на семейни начала, пряко
от застрахователя по риска „Гражданска отговор ност“.
За да уважи искът в посочения размер, първоинстанционният съд след
преценка на доказателствата е приел, че противоправното поведение на во
дача на МПС, чиято „гражданска отговорност“ е предмет на сключена с от
ветника застрахователна полица, за причинената на 09.06.2017г. катастрофа,
от която е последвала смъртта на Н. Н. С. е установено по категоричен начин
от приетия по делото писмен и експертен материал. По отношение размера на
претенцията, след обсъждане на свидетелските по казания, като е съобразил
вида на връзката, която са имали с ищцата, жи веейки на семейни начала,
възрастта на пострадалия, отражението, което е имала смъртта на му върху
психиката и емоциите на ищцата и начина й на живот, близостта и
емоционалните отношения, които са имали, общото ико номическо състояние
на обществото, нивата на застрахователното покритие към дата на инцидента,
както и съдебната практика по аналогични дела е счел, че справедливият
размер на обезщетението се равнява на сумата от 120 000 лв. Така
определеното обезщетение е редуцирал съобразно приетия процент на
съпричиняване от страна пострадалия за настъпването на инци дента в размер
на 40 %, като е присъдил на ищцата обезщетение за неиму ществени вреди в
размер на 72 000 лв.
Решението, в частта, с която е отхвърлен прекият иск за сумата над 150
000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва, като необжалвано е влязло в законна сила.
В рамките на правомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
намира следното:
2
Оплакванията на жалбоподателите са относно размера на присъденото
обезщетение. Оспорва се и произнасянето на съда по заявеното възра жение
за принос на пострадалото лице за настъпването на леталния изход при
реализирането на процесното ПТП.
Решението е правилно по отношение на извода за наличие на предпо
ставки за ангажиране имуществената отговорност на ответното застрахо
вателно дружество, като препраща към мотивите в тази част на обжалвания
акт.
Категорично установени по делото са елементите от фактическия със
тав на чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно: наличие на увреждане от застрахован при
ответното дружество моторно превозно средство, противоправно пове дение
на делинквента, както и че управляваното от последния моторно пре возно
средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска
отговорност“ и причинно-следствената връзка между деянието и причине
ните на ищцата неимуществени вреди от смъртта на Н. Н. С., с който
последната е живеела на семейни начала. Ищцата, в качеството й на лице,
което е живеело на семейни начала с починалия, е активно леги тимирана по
така предявения иск, тъй като е сред кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от
1961г., раздел III, т.2.
По възраженията на третото лице помагач за недоказаност на противо
правното му поведение, намира следното:
С Присъда № 158 от 20.06.2018г., постановена от състав на СГС по
нохд № 1575/18г., потвърдена с Решение № 189 от 03.05.2019г. от състав на
САС, подсъдимият М. М. е признат за виновен в това, че на 09. 06.2017г. в гр.
София, на бул. Сливница, в пияно състояние и след употреба на наркотични
вещества, при управление на МПС, в нарушение на правила та за движение,
визирани в чл.21ал.1 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Н.
С.. Видно от направеното отбелязване, присъдата е влязла в сила 07.06.2019г.
Следователно, виновността и проти воправността на деянието са надлежно
установени, по аргумент от разпоред бата на чл.300 ГПК, което обосновава
неоснователност на възражението на третото лице помагач за недоказаност на
противоправното му поведение.
По спорния във въззивните жалби въпрос по приетия от състава на СГС
размер на съпричиняването, намира следното:
От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че на
09.06.2017г., около 22.50ч., в гр. София, по бул. „Сливница“, в най-дясната
пътна лента, в посока на движение от бул. „Константин Величков“, към ул.
„Кукуш“ се е движил л.а. „Нисан Примера“, с рег. № *********, управля ван
от М. М., със скорост около 60 км/ч., при разрешена за уча стъка – 50 км/ч. В
същото време, по което автомобилът приближавал към кръстовището на ул.
„Мелник“, пешеходецът Н. Н. С. е предприел пресичане на пътното платно за
3
движение на бул. „Сливница“, в посока от ляво на дясно спрямо движението
на автомобила, по пешеходната пътека преди кръстовището с ул.„Мелник“.
Водачът на л.а. „Нисан“ не е реа гирал своевременно за спиране и настъпил
удар с предната дясна част на ав томобила, в зоната на десния фар, в дясната
страна на пешеходеца, в област та на долните крайници, в областта на
подбедриците, които се вдигат на го ре, а главата пада надолу и е ударена с
дясната част на челното стъкло, кое то се е счупило. От удара пешеходецът е
бил отхвърлен напред и надясно от автомобила, като се е спрял на мястото,
където е намерен. Произшествието е настъпило в тъмната част на
денонощието при добра видимост, работещо улично осветление и сухо пътно
платно. Вещото лице е заключило, че уда рът е бил предотвратим за водача на
процесното превозно средство, при вър вене на пешеходеца с бавен, спокоен
и бърз ход, както и при спокойно ти чане, съответно за скорост 50 – 60 км/ч.
При бързо тичане ударът е бил не предотвратим, но което е малко вероятно
като вариант.
Експертът посочва като причина за настъпването на инцидента дей
ствията на пешеходеца, който е предприел пресичане на червен сигнал на
пешеходния светофар, както и закъснялата реакция за спиране на водача на
процесното превозно средство, за който ударът е бил предотвратим.
В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещото лице е разяснило, че
пътното платно е с 6 ленти, всяка от които е по 3.25 – 3.50 м и още 1.30 м ве
лоалея, или общо 22 метра. Експертът посочва, че един възрастен човек не
може да премине през цялото пътно платно по време на разрешения за него
сигнал на светофара. При светофарната уредба за пешеходците била налице
особеност, че им се дават 5 – 10 секунди, за да навлязат на пешеходната пъ
тека. След това се подавал червен сигнал за пешеходците, но другите авто
мобили не се пропускали, а се изчаквало да минат пешеходците. Възрастен
човек не можело да пресече наведнъж, а следвало да спре в средата, където
нямало остров. Вещото лице посочва, че в случая липсва светлограма, ня
мало данни за конкретния светофар. Не знае и какви са физическите възмож
ности на пешеходеца и не може да каже дали е могъл да пресече цялото
платно. Експертът също пояснява, че светофарите се изчисляват с осред нени
скорости – 1.4 метра в секунда. Изразява становище, че на възрастта на
пострадалия, ако е здрав, би трябвало да може да пресече.
Настоящият състав напълно кредитира изготвената САТЕ, като вещо то
лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси и заключе нието
му не е в противоречие с останалите доказателства по делото.
По делото са събрани и показанията на свидетеля Б., от които се
установява, че последният е присъствал на мястото на инцидента по време на
настъпването му. Свидетелят пътувал от Сточна гара към Банкя по бул.
„Сливница“. Малко преди кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Кон
4
стантин Величков“ се разминал с водача, участвал в процесното ПТП. По
следният блъснал пешеходец, който пресичал на червен светофар. Свето
фарът светел зелено за автомобилите, а за пешеходците – червено. Свидете
лят посочва, че на мястото пътното платно е разделено на шест ленти – по три
в посока. В най-лявата лента, за завой на ляво, имало спрели автомо били,
които пречили на видимостта на пешеходеца от ляво на дясно. Самият
свидетел не видял пешеходеца откъде идва. Б. бил на около 50 м от вода ча,
участвал в инцидента. Движили се в една посока, с еднаква скорост – около
55 км/ч. Ударът настъпил в най-дясната лента. Това станало в тъмната част на
денонощието, но булевардът бил осветен. Пострадалият носел тъм ни дрехи,
пригодени за студено време. Ударът настъпил на пешеходната пътека. Освен
пострадалият, нямало други хора, които да пресичат по това време. Когато
приближавал кръстовището, свидетелят забелязал, че свето фарът свети в
зелено и не намалил, а имал намерение да продължи направо. На лявата лента
бил останал червен светофар.
Съдът кредитира показанията на свидетеля напълно, като счита, че
показанията му възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления, които
не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
Пред първата съдебна инстанция са събрани показанията на свиде ел
ката Х. (дъщеря на ищцата). Твърди, че познавала пострадалия от девет
годишна. Последният живеел на семейни начала с майка й близо 29 години.
Били в прекрасни отношения. Живеели в едно домакинство заедно със сви
детелката и брат й, а по-късно и с нейния мъж, както и двете им деца. По
страдалият се грижил за нея и брат й като за свои деца, като поемал семей
ните разходи и тези, свързани с обучението им. Нямало момент, в който да се
разделят с майка й. Последната приела смъртта на пострадалия много тежко.
Три месеца по-късно получила инсулт, към момента била полуинва лид. До
инцидента пострадалият живеел заедно със свидетелката и роднини те й в
едно домакинство. Ищцата към момента на даването на показанията била
самотна, липсвал й спътникът в живота. Свидетелката и брат й се гри жили за
нея. Помагали си. Майка й била тъжна и самотна, с пострадалият се
поддържали, преди не била такава.
Съдът кредитира горните показания, тъй като не са в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото и възпроизвеждат лични и не
посредствени впечатления.
След преценка на релевантните за определяне на обезщетенията об
стоятелства – възраст на починалия – на 67 години, и на ищцата – на 56г., ус
тановените от свидетелските показания добри и сърдечни отношения на при
вързаност и обич в семейството им, непрежалимата по внезапната смърт за
губа на човек, който е бил с много важно присъствие в живота й, в добро
здраве, обичан от близки и познати, социално-икономическите условия на
5
живот в страната ни към процесната 2017г., както и преобладаващата прак
тика на съда при определяне на обезщетения в сходни случаи, споделя из
вода, че сумата от 120 000 лв. за Ц. Т. С. е справедливо то в случая
обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. За да не намали размера на
обезщетението съдът взе предвид, че ищцата е живяла заедно с почина лия в
едно домакинство над 29 години, като се установи, че последният е бил важна
част от живота й. От свидетелските показания се установяват бли зостта и
дълбоката връзка, която е имал пострадалият включително с оста налите
членове на семейството, като е бил бащина фигура за децата на ищ цата.
Установи се също, че ищцата е приела тежко загубата му, като от пока
занията се установява, че все още не може да се възстанови напълно от нея.
За да не увеличи размера на обезщетението, настоящият състав съобрази, че
ищцата не е останала сама след загубата, а живее в едно домакинство заедно с
двете си деца, както и с внучетата и зет си, които продължават да я под крепят
и да се грижат за нея. От мотивите на присъдата, става ясно, че на следници
на починалия, освен ищцата, са и лицата С. Н. С. и Т. Н. С., очевидно деца от
брака му, или налице са и наследници по закон, т.е. легитимираният да искат
обезщетение кръг лица не се изчерпва само с ищцата. Освен това, по делото
не се установи прека раният от ищцата мозъчен инсулт да е в причинно-
следствена връзка със смъртта на пострадалия.
По оплакванията за намереното за основателно от първостепенния съд
възражение за съпричиняване, въззивният състав намира следното:
Настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния
съд, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на
40 %. Вещото лице, изготвило САТЕ в първата инстанция, подробно е
изследвало конкретните обстоятелства, като е разяснил и метода на работа на
светофарната уредба. Експертът е заключил, че предвид възрастта и здра
вословното състояние на пострадалия, то за него не би имало пречка да пре
сече пътното платно по време на зелен сигнал. Освен това беше установено от
свидетелските показания на свидетеля Б., че пешеходецът е пред приел
пресичане в момент, когато за движещите се автомобили светофарът е светил
зелено. Самият свидетел е посочил, че е нямал намерение да нама лява, а да
премине през кръстовището, тъй като за движещите се по негова та пътна
лента автомобили сигналът е бил зелен. От друга страна беше уста новено, че
водачът на процесния автомобил се е движил със скорост над раз решената за
пътния участък и е имал възможност да предотврати произше ствието при
положение, че е реагирал своевременно за спиране в създалата се опасна
ситуация. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че водачът
на процесния автомобил и починалият са допринесли за реализи рането на
инцидента със своето поведение и действия, като определеният от състава на
СГС размер на съпричиняване от 40% съответства на степента на принос за
настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като отчита
по-завишените нормативни изисквания към водачите на МПС.
6
С оглед гореизложеното и поради съвпадане в изводите, първоинстан
ционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Относно разноските пред настоящата инстанция, като съобрази раз мера
на обжалваемата част, която е за 150 000лв. спрямо потвърдената ува жена
част от иска – 72 000 лв., следващото се на процесуалния представи тел на
ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА възлиза на 2 174.40лв.,
с ДДС от 434.90 лв., или общо 2 608.30лв., дължими от третото лице помагач.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, с оглед потвърдената отхвър лителна част,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното застра хователно
дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7306 от 30.10.2019г., постановено по
гр.д. № 14374/2017г., 1-20 състав на Софийски градски съд, ГО, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА М. М., с ЛНЧ **********, ГР.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап. *** да заплати на адвокат В. О., САК, ЕГН: **********, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 2 608.30лв., с ДДС.
ОСЪЖДА Ц. Т. С., ЕГН: **********, да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лв., на основание чл.78,ал.8
ГПК.
Решението е взето с участието на третото лице помагач от страна на
ответното дружество – М. М..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7