Решение по дело №1948/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20194430201948
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Плевен, 31.10.19 год.

 

                   Плевенският районен съд,VІІІ – ми наказателен състав в публично заседание на първи октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Дарина Д., като разгледа докладваното от съдия Чавдар Попов НАХД № 1948/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-0000927 от 14.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Плевен, с което на "***" ЕООД-гр.Плевен, представлявано от Ц.А.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл.63 ал.2 във връзка с ал.1 КТ.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят „***” ЕООД, чрез представляващ Ц.А.Б.– редовно призован, се явява лично и с адвокат М.М. ***, която взема становище, че не е осъществен състава на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно и неоснователно  Наказателно постановление № 15-0000927 от 14.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Плевен.

Ответната страна – Административнонаказващ орган Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от старши юрисконсулт ***,  която взема становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че "***" ЕООД-гр. Плевен, представлявано от Ц.А.Б. е автор на деянието, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното наказателно постановление.

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити, а производството е редовно образувано пред РС-Плевен.

      Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

При извършена проверка на 23.03.2019 г. в 16: 30 часа на  обект пицария „***” намираща се в гр.Плевен, улица *** стопанисвана от „***” ЕООД  гр.Плевен, с ЕИК ***и при  извършена  документална проверка в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище *** било установено,че горепосоченият работодател е допуснал до работа  ***с ЕГН: ********** , преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62 ал.5 КТ за регистрация на трудовия му договор, заверено от ТД на НАП. Същият бе намерен на предоставя работна сила като „готвач” в работното време в обекта, с обособено работно място „кухня” и в работно облекло. С това е нарушен чл.63 ал.2 във връзка с ал.1 КТ.В момента на проверката в обекта, лично ***с ЕГН: **********  е заявил (декларирал) че, отношенията му  с работодателя не са уредени като трудов договор или гражданки договор. При проверката работодателя е представил гражданки договор №-2(3)/ 22.03.2019г. за периода 22.03.2019г. – 23.03.2019г.

Горната фактическа обстановка е отразена в АУАН № 15-0000927 от 03.04.2019 г., възпроизведена е в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление № 15-0000927 от 14.05.2019г.  и се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства, а именно: АУАН № 15-0000927 от 03.04.2019 г., констативен протокол от 23.03.2019г., обяснение /сведение/, гражданки договор №-2(3)/ 22.03.2019г., трудов договор №4/2019, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с входящ №15388193010605 / 23.03.2019г.

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и показанията на актосъставителя Т.А.Ц. и свидетеля И.М.Д., които съдът приема с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло съответстващи с приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства. От същите се изяснява, че на 23.03.2019г. в 16:30 часа в проверявания обект пицария „***” намираща се в гр.Плевен, улица *** стопанисвана от „***” ЕООД  гр.Плевен, с ЕИК ***, проверяващите заварили лицето ***с ЕГН: ********** да извършва трудови функции, в работното време в обекта, с обособено работно място „кухня” и в работно облекло, без отношенията с работодателя да са уредени като трудови.

Така установената фактическа обстановка е отразена в АУАН № 15-0000927 от 03.04.2019 г., и възпроизведена в наказателно постановление № 15-0000927 от 14.05.2019г. Тъй като безспорно е нарушен чл.63 ал.2 във връзка с ал.1 от Кодекса на труда от "***" ЕООД-гр.Плевен, представлявано от Ц.А.Б. с ЕГН **********, на виновното лице, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, налагат категоричният извод, че лицето ***с ЕГН: ********** е полагало работна сила, като "готвач" в обект пицария „***”,  намираща се в гр.Плевен, улица ***, стопанисвана от „***” ЕООД  гр.Плевен, с ЕИК ***, без отношенията с работодателя да са уредени като трудови правоотношения. С това без всякакво съмнение са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал.2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, установяващи задължение за уреждане на отношенията при предоставянето на работна сила само като трудови правоотношения и задължително сключване на трудов договор в писмена форма. Разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от КТ гласи, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.62 ал.2 работодателя няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.  В такъв случай, ако му е бил предоставен само един от двата документа, то работодателят няма право да го допуска до работа. Привилегированият състав на чл. 415в ал.2 от КТ изрично изключва нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ; и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 КТ, поради което същият не може да бъде приложен в настоящата хипотеза за извършено нарушение по чл. 63 ал. 2 във връзка с чл.63 ал.1 от КТ.  Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на въведената забрана е да се гарантират правата на работника преди той да започне да престира труда си на работодателя, като законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се касае за формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до маловажност на деянието, тъй като става въпрос за защита интересите на работниците и служителите. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно законовите разпоредби, тъй като една евентуална трудова злополука, без да са били гарантирани преди това правата на работника, би довела до сериозни неблагоприятни последици за него, а от там и за самия работодател, който при такова нарушение с настъпил вредоносен резултат би следвало да отговаря много по-сериозно. Освен това явно причината да бъде подадено уведомлението до НАП е била именно проверката, съпоставяйки времето между същата и момента на регистрация, тоест при липса на проверка надали щеше да бъде изпълнено това задължение. Няма как трудов договор с ясно изразени белези на трудово правоотношение  – работно време, работно място, месечно възнаграждение, почивни работни дни, да се замества с граждански договор.

В случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона (чл. 42 от ЗАНН), нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е предоставена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

В този смисъл правилно административнонаказващият орган е констатирал, че в деня на проверката ***с ЕГН: ********** е престирал труд, т. е. допуснат е бил до работа от работодателя, преди да му бъде връчено заверено от НАП Удостоверение по чл. 62 ал. 3 КТ заверено от НАП, уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, е изготвено на последващ нарушението час, т.е. проверката е направена на 23.03.2019г. в 16:30 часа, а уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е от 23.03.2019г. 19.07 часа – 2 часа и 27 минути по късно. Затова съдът намира за установено от правна и фактическа страна, че нарушението по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал.1 от КТ е извършено. Определената от административно-наказващия орган, при спазване на изискванията на чл. 27 ал.1 от ЗАНН имуществена санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 416, ал.5 и във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, съответства напълно на тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност, поради което се явява справедлива и способстваща за постигане на целите, установени в чл. 12 от ЗАНН. Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, която изрично предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.

      С оглед гореизложеното, съда  намира, че Наказателно постановление № 15-0000927 от 14.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Плевен срещу "***" ЕООД-гр.Плевен, представлявано от Ц.А.Б. с ЕГН **********, следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0000927 от 14.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Плевен, с което на "***"  ЕООД - гр.Плевен, представлявано от Ц.А.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл.62 ал.2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: