№ 268
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20231000502853 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 412/7.07.2023г по гр.д.№ 104/2023г по описа на ОС-Благоевград, е
осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. “Витоша“ № 2, ет. 4
да заплати на С. Ю. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. “***“ № *, сумата в размер на
1000 лв./хиляда лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за
неимуществени вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 150
000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/. Осъдена е Прокуратурата на Република България да
заплати на С. Ю. Й., ЕГН ********** сумата в размер на 116,24 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на воденото срещу него
наказателно преследване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за имуществени
вреди за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 382,23 лв. Осъдена
е на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на С.
Ю. Й., ЕГН ********** сумата в размер на 4,75 лв., представляваща направените разноски.
Решението е обжалвано от С. Ю. Й., чрез адв. Пл.С. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция по чл.2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 1000лв. до 150 000лв. Сочи, че определеният размер на обезщетението е
1
занижен, като не са отчетени продължителният период на лишаване от право да управлява
МПС, поради което е останал без доходи за 4 месеца, че е бил задържан за срок от 24 часа по
ЗМВР, че съпругата му е била бременна, че му е била определена мярка за неотклонение-
парична гаранция в размер на 1000лв., и е изгубил доверието на клиенти, с които е работил.
Възразява срещу доводите на ответника, че следва да се съобразява съдебното минало на
лицето при определяне на размера на обезщетението. Претендира да се отмени решението в
обжалваната му част. В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се
поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.
Ответникът-Прокуратурата на Република България е оспорила въззивната жалба като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на въззиваемата страна,
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищецът по делото- С. Ю. Й. е посочил в исковата молба, че на 09.03.2022 г. му е
било повдигнато обвинение по ДП № 339 ЗМ-108/2022 г. по описа на РУП - Сандански,
пр.пр.№2315/2022 г. на РП - Благоевград за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На
08.03.2022 г. при извършване на проверката от органите на МВР, същият е бил задържан за
срок от 24 часа, със Заповед за задържане на лице с рег.№339зз-105. Издаден е бил талон за
изследване № 140594, което е било извършено в полицейското управление с „Драгтест
5000“, който показал наличието на амфетамини. На 09.03.2022 г. в РУП - Сандански му е
била извършена полицейска регистрация с № 7583, която била снета със Заповед № 3286з-
3297/14.09.2022 г. и с постановление от 09.03.2022 г. му е била взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 1000 лева. На 11.03.2022 г. е внесъл паричната гаранция в
размер на 1000 лв. и в същия ден му било направено лабораторно изследване в BODIMED, с
което не било установено наличието на амфетамини и други упойващи вещества. С
Постановление от 12.07.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград
наказателното производство срещу него е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.1,
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 61, ал. 8 от НПК.
Навел е съображения за негативно влияние върху него и семейството му от воденето
на наказателното производство. Работил е като шофьор, извършвал е международни превози
на пътници и багажи и лишаването му от правоуправление на МПС за срок от 4 месеца, се е
отразило неблагоприятно както на него, така и на семейството му. Съпругата му е била
бременна и трудно преживявала стреса от задържането и повдигането на обвинение срещу
съпруга й. По време на наказателното производство бил силно притеснен, изпитвал
непреодолим страх, бил обезнадежден с голямо напрежение и тревожност, поради
обстоятелството, че му е било повдигнато обвинение, за което се предвижда лишаване от
свобода до 3 години. Ограничил контактите си дори и с най-близките си приятели, не можел
да повярва, че е обвинен за управление на моторно превозно средство под въздействие на
наркотични вещества, които никога през живота си не е приемал, не можел да работи,
защото свидетелството му за управление на МПС било отнето и по този начин бил лишен от
доходи.
2
Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата от 154 474.96 лв., от които 150 000 лв., за обезщетяване на причинените му
неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, 382.23
лв. - имуществени вреди и 4092.73 лв. - лихва върху главницата, считано от 12.07.2022г. до
изплащане на главницата.
Ответникът-Прокуратурата на Република България е оспорила исковите претенции
като неоснователни. Възразила е, че от приложеното към исковата молба постановление за
прекратяване не може да се направи извод дали същото е влязло в сила, тъй като е
подлежало на обжалване, като дори и да е добило стабилитет, с него се доказвал само
първият елемент от фактически състав по ЗОДОВ. Изложила е доводи, че не следва да носи
отговорност за търпените вреди в резултат на предприетите действия по отнемане на
свидетелството за управление на МПС. Оспорила е исковата претенция за неимуществени
вреди от 150 000 лв. като завишена по размер, тъй като наказателното производство е
приключило в разумен срок - 4 месеца на досъдебната фаза, че престъплението по чл. 343б,
ал. 3 от НК не е тежко, че взетата мярка за неотклонение - „парична гаранция“ не е довела до
ограничаване на правата на ищеца, както и че в исковата молба не е твърдяна интензивност
на разследването. Възразила е, че не са налице трайни вреди върху физическото и
психическото здраве на С. Й., както и че Прокуратурата на Република България не е
отговорна за 24-часовото задържане по ЗМВР. Оспорила е исковата претенция за
имуществени вреди от 382.23 лв., тъй като твърдените такива за нереализирани пътувания
на сина на ищеца със самолет (трето лице) не подлежат на обезщетение по реда на ЗОДОВ,
че търпените вреди от нереализирания преглед не са в причинна връзка с повдигнатото
обвинение, тъй като спрямо ищеца не е била наложена мярка за процесуална принуда -
„забрана за напускане пределите на страната“, че сумата от 42 лв. за автобусен билет също
не е дължима, тъй като свидетелството за правоуправление е иззето от органите на МВР, а
по отношение на сумата от 38 лв. - билет за автобус за датата 13.07.2022 г., не е ясна
връзката между пътуването и повдигнатото обвинение. По отношение на исковата
претенция за лихва за забава е изложила доводи, че може да се претендира с начален
момент-постановлението за прекратяване на досъдебно производство и краен момент -
изплащане на главницата, като следва да се посочи само началният момент на същата.
Изложила е доводи, че предявената претенция за неимуществени вреди от 150 000 лева и
имуществени вреди в размер на 382.23 е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД и с тР.та съдебна практика в аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ),
както и с обществено-икономическите условия в страната и размерът е в разрез с принципа
на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
С решението съдът е уважил частично исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
и е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати сумата от 1 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, и за сумата от 116.24лв. за обезщетение за имуществени вреди, като
са отхвърлени до пълните им претендирани размери. В частта му, относно исковата
претенция за обезщетение за имуществени вреди, както и в частта за уважената част на
3
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, решението е влязло в сила като
необжалвано.
Между страните по делото не се спори, че на ищеца С. Й. му е било повдигнато
обвинение по ДП № 3393М-108/2022г. по описа на РУ-МВР гр. Сандански, пр.пр.
2315/2022г. на Районна прокуратура Благоевград за престъпление по чл. 343 б, ал.З от НК, за
това ,че на 08.03.2022г., около 17.10. ч в гр, Сандански, по улица „Серес", в посока
ул."Воден“, в районна на книжарница „Перун“, е управлявал моторно превозно средство-лек
автомобил „Опел Астра" с френски peг. № ********, собственост на Н. М., след употреба на
наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества й прекурсорите / ЗКНВП/ и Приложение 1 към чл.З,т.1 в Списък 1
на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, а именно- след употреба на високорисково наркотично вещество амфетамин,
установен по надлежен ред с техническо средство „Дрегер Драгтест 5000" със сериен №
ARLK 0023, предвиден в Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотично вещества и техни аналози. На 09.03.2022г. в РУ- МВР гр.
Сандански на ищеца му е била извършена полицейска регистрация с № 7583, която в
последствие е снета със Заповед № 3286з-3297/ 14.09.2022г. С постановление от 09.03.2022г.
му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1000 лв. На 08.03.2022г.
при извършване на проверката от органите на МВР, ищецът С. Й. е бил задържан за срок от
24 часа, със Заповед за задържане на лице рег.№ 339зз-105. Бил е издаден талон за
изследване № 140594, което е извършено в полицейското управление с „Драгтест 5000",
който е показал наличието на амфетамини.
На 11.03.2022г. ищецът е внесъл паричната гаранция в размер на 1000 лв и в същия
ден му е направено лабораторно изследване в BODIMED, където не е установено наличието
на амфетамини и други упойващи вещества.
От приложеното заключение на изготвената „Съдебно химикотоксикологична
експертиза" се е установило по безспорен начин, че в биологичните проби, взети от С. Й., не
е установено наличие на наркотични вещества.
С постановление от 12.07.2022г. на прокурор И. К. при Районна прокуратура -
Благоевград е прекратено наказателното производство на основание чл.243,ал.1,т.1,
вр.с.чл.24, ал.1, т.1 и чл.61, ал.8 от НПК, срещу С. Ю. Й..
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б. Й. -
съпруга на ищеца, която е дала показания, че последният й се е обадил на 08.03.22г., за да
прибере колата, тъй като бил задържан от полицията и бил обвинен, че е употребил
наркотици. Дала е показания, че ищецът е претърпял загуби, тъй като бил лишен от правото
да управлява МПС за около шест месеца и не могъл да упражнява дейността си като шофьор
на микробус, превозващ товар за чужбина със собствени автобуси. Съпругът й е имал
насрочена дата за преглед и трябвало да пътува, но поради задържането му, не е било
4
възможно да отиде.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основният спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди по предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
гражданите от разследващите органи, прокуратурата, съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
При преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и
Постановление №4/1968 относно справедливостта, като се отчетат: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на
незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на лицето процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние, обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на
населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства се установява, че наказателното
производство е продължило около 4 месеца, в периода 8.03.2022г до 12.07.2022г, като
процесуални действия са се извършвали само няколко дни. Производството е приключило на
етап досъдебно-първа фаза от наказателния процес и не е бил внесен обвинителен акт в
съда, от което следва, че е налице ниска интензивност на същото. Наложените
принудителни мерки също не са тежки и не са продължили дълъг период от време-
задържане за 24 часа и парична гаранция в размер на 1000лв. Следва да се съобрази, че
наказателното производство е причинило негативни преживявания на ищеца и на личния му
живот, като тези по отношение на трети лица от семейството му не следва да се отчитат.
Обстоятелството, че ищецът е бил лишен от право да управлява МПС, поради което е
останал без доходи за 4 месеца, е въпрос, който е релевантен при определяне на обезщетение
за имуществени вреди, а не и на неимуществени вреди.
При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че следва да се
определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 1 000лв.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
5
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 412/7.07.2023г по гр.д.№ 104/2023г по описа на ОС-
Благоевград, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ от С. Ю. Й., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България за
разликата от 1000лв. до 150 000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта
за присъдените разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6