Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
18.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
169 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 260030/ 22.09.2020 г., постановено
по а.н.д. № 403/2020 г. по описа на РС – Кърджали.
В касационната жалба
са изложени съображения за законосъобразност на НП № 09-002359/09.03.2020 г.,
издадено от директора на Директора на “ИТ“ - Кърджали, тъй като посочената в АУАН и в НП дата – 01.10.2020
г., не е препятствала по никакъв начин санкционираното търговско дружество да
упражни правото си на защита в пълен обем.
Посочва, че грешното посочената, в НП, дата на извършване на нарушението
– 01.10.2020 г., е резултат на техническа грешка, като от всички доказателства
по административнонаказателната преписка и а.н.д. №
403/ 2020 г. на РС – Кърджали се установило, че нарушението е извършено през
2019 г. Поради изложеното се прави искане да се отмени оспореното решение и се
постанови решение, с което да се потвърди наказателното постановление на
директора на Д „ ИТ” – Кърджали.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се
представлява. В писмени бележки на пълномощник е изразено становище за
неправилност на оспореното решение на РС – Кърджали.
Ответникът
–„Албена 16“ ЕООД, ***, в писмен
отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че е правилен
извода на Районния съд, че по време на проверките, извършени от служителите на
Д„ИТ“ Кърджали - 21.01.2020 г. и 24.01.2020 г., не са били констатирани
нарушения на трудовото законодателство. Счита, че на посочената в НП дата не е
извършено административно нарушение, поради което наказателното постановление
правилно било отменено от РС - Кърджали. Твърди също, че по делото са налични
достатъчно доказателства за изплащане на обезщетението преди съставянето на
АУАН. Претендира маловажност на нарушението съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ. Иска присъждане на деловодни
разноски.
Представителят на ОП
– Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
неправилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 403/2020
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна по следните съображения:
С оспореното решение РС – Кърджали е
отменил Наказателно постановление №
09-002359/09.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Кърджали, с
което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „Албена 16” ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за
нарушение на чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.228, ал.3 КТ. Със същото решение Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София, е осъдена да заплати на „Албена 16” ЕООД- *** и деловодни разноски в
размер на 300 лв.
За да постанови решението си, Районният съд е
приел, че в случая трудовото правоотношение с лицето С. Ш. В. е прекратено през
месец август 2019 г., поради което обезщетението за неползван отпуск е следвало
да се изплати от работодателя до 30.09.2019 г. Прието е, че грешно посочената в
НП дата на извършване на нарушението – 01.10.2020 г., към датата на извършване
на проверка, съставяне на АУАН, издаване на наказателното постановление и
постановяване на съдебното решение, все още не е настъпила. Приел е, че грешно
посочената дата на извършване на нарушението в НП затруднява както нарушителя,
така и съда да разбере на коя дата приема, че е извършено нарушението. По
горните съображения, съдът приел, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството-работодател, не е доказано, а наказателното постановление се явява
незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Установи се по делото, че с наказателното
постановление, предмет на производството пред районния съд, на „Албена 16” ЕООД,
***, е наложена имуществена санкция за
нарушение на чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.228,
ал.3 КТ, за това, че при проверки извършени на 21.01.2020 г. и 24.01.2020 г.,
се констатирало, че работодателят не е изплатил на работника С. В., дължимото
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019
година. Посочено е също, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор,
във фиша за заплати за месец август 2019 г., както и във ведомостта за заплати
за м. август 2019 г., работодателят не отразил, че на основание чл.224, ал.1 КТ
на лицето се следва обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като по силата
на чл.228, ал.3 КТ, това обезщетение се изплаща не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок.
Безспорно е, че трудовото правоотношение
между работника С. В. и работодателя „Албена 16 „ ЕООД, възникнало въз основа
на ТД № **/ *** г., е прекратено със
Заповед № **/ *** г., както и че лицето има право на платен годишен отпуск и не
е ползвало такъв за периода от
15.11.2018 г. до 10.08.2019 година. Следователно, на работника се следва
обезщетение за неползвания отпуск, което обезщетение, по правилото на чл.228,
ал.3 КТ и тъй като няма данни за наличие на колективен трудов договор, следва
да се изплати не по-късно от 30.09.2019 г.
В АУАН № 09-002359/ 07.02.2020 г. е отразено,
че нарушението е извършено на 01.10.2019 г. В административнонаказателната
преписка се съдържат достатъчно писмени доказателства, от които да може да се
установи какво е нарушението и кога е извършено. В проведено, на 19.08.2020 г.,
съдебно заседание по а.н.д. № 403/ 2020 г. пълномощник на санкционираното
търговско дружество е заявил, че наказателното постановление е издадено за
това, че не е изплатено обезщетение за неизползван отпуск за 2018 година и 2019
година на лицето С. Ш. В. Относно момента на извършване на нарушението –
01.10.2019 г., в наказателното постановление е допусната техническа грешка.
Нарушението е неизплащане на обезщетение на посоченото лице за неизползван
отпуск за 2018 г. и 2019 г., което обезщетение след извършената проверка е
заплатено. Пълномощникът на дружеството-работодател е претендирал приложимост
на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.
При така установените факти от РС – Кърджали
касационният състав на АС – Кърджали приема, че грешното посочване в
наказателното постановление на годината на извършване на нарушението – 2020
година, вместо 2019 година, не представлява съществено нарушение, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление. Лицето, което е било
наказано, чрез органите си на управление, е разбрало за какво нарушение на КТ е
наложена имуществена санкция, съответно – упражнило е правото си на защита,
като е оспорило наказателното постановление пред РС – Кърджали. Поради
изложеното не се споделя приетото от Районния съд, че грешно посочената дата на
нарушението в наказателното постановление затруднява както нарушителя, така и съда да
разбере на коя дата АНО приема, че е извършено нарушението.
При определяне на административното наказание
следва да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като от разпита
на актосъставителката в съдебно заседание на
19.08.2020 г., тя е заявила, че обезщетенията са изплатени. Обяснила е също, че
в случай, че не са били изплатени, при последваща
проверка за изпълнение на дадени задължителни предписания с Протокол, изх. № ***/
*** г., е следвало да се съставят актове
за установяване на нарушение за неизпълнение на тези предписания. Свидетелката
пояснява, че такива АУАН не са съставени, защото са изпълнени предписанията. В
същия смисъл са и показанията на С. В. – лицето, на което е следвало да се
изплатят обезщетения за неизползван отпуск. Поради изложените съображения
касационният състав на АС – Кърджали приема, че дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за календарната 2018/ 2019 г. на лицето С. В.
е било изплатено. Поради изложеното имуществената санкция по чл.415в, ал.1 от КТ следва да се определи в размер на 200 лв.
При този изход на делото искането в
касационната жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. На основание чл. 63,
ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 27е от НЗПП, ответникът по
касация следва да бъде осъден да заплати в полза на юридическото лице
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 260030/ 22.09.2020 г., постановено по а.н.д. № 403/2020г. по
описа на РС – Кърджали, с което е отменено Наказателно постановление № 09-002359/09.03.2020г.,
издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, гр.Кърджали, вместо което постановява:
Изменя Наказателно постановление № 09-002359/09.03.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на „Албена 16” ЕООД,
***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.228, ал.3 КТ, като на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, като изменя размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) на
200 лв. (двеста лева).
Осъжда „Албена 16” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (
осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.