Гр.
Стара Загора, 17 .11.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
П редседател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова КАН дело № 240 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „НИК-МИР09-М.П.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано от
управителя М.П. Д., със съдебен адрес: гр. ***, против Решение № 38 от 22.07.2022г.,
постановено по АНД № 32/2022 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено
Наказателно постановление № ГБО-0062/17.01.2022 г., издадено от Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр. София, с което
на касатора на основание чл.34, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух /ЗЧАВ/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 лв. за нарушение по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ. В жалбата са
изложени оплаквания за незакосъобразност на решението, като твърденията са за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Касаторът оспорва изводите на районния съд за формална законосъобразност на
издаденото наказателно постановление и предшестващия го акт за установяване на
административно нарушение, както и извода, че е осъществен съставът на
нарушението, за което е санкциониран касаторът. Претендира приложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез
упълномощен представител съображения е направено искане за отмяна решението на
районния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото
наказателно постановление, като се иска и присъждане на разноски за две съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено възражение чрез
упълномощен представител оспорва касационната жалба като неоснователна, моли за
оставяне в сила на обжалваното решение и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши служебна проверка на основание чл.218,
ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд Гълъбово се е развило по жалба от „НИК-МИР09-М.П.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано
от управителя М.П. Д., против Наказателно постановление № ГБО-0062/17.01.2022 г., издадено от Председателя
на ДАМТН, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № Р-ЮЦБ-020/26.11.2021г., на основание чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за
извършено нарушение на чл.8а,
ал.6 от ЗЧАВ. Административно наказателното обвинение се основава на следните факти: На
04.11.2021 г. е извършена проверка в обект - „офис“, находящ се в гр. ***отразена
в Протокол от проверка и вземане на проби от горива за битово отопление №
ЮЦБ-П-120/04.11.2021 г., при която е установено, че „НИК-МИР 09- М.П.” ЕООД е
вписано под № Р-0426 на 02.11.2021 г. в Регистър на лицата, които
разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди
горива, а провереният обект е вписан под № Р-0426-1.
От изисканите и представени в момента на проверката документи: фактура №
231/20.10.2021г. за доставка на 70 тона твърдо гориво за битово
отопление-въглища, Декларация за съответствие № 4/22.10.2021 г., за партида
031-В, фактура № 321/22.10.2021 г. за разпространение на 18 тона твърдо гориво
за битово отопление-въглища, фактура № 322/22.10.2021 г. за разпространение на
18 тона твърдо гориво за битово отопление-въглища и фактура № 323/22.10.2021 г.
за разпространение на 4 тона твърдо гориво за битово отопление-въглища,
издадени от „НИК-МИР 09-М.П.” ЕООД на „Тефи 2010" ЕООД е прието, че „НИК-МИР
09-М.П.” ЕООД, в качеството му на разпространител по смисъла на §1, т.45 от
допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ),
на 22.10.2021 г. е разпространявало, чрез продажба, твърдо гориво за битово
отопление - въглища, без „НИК-МИР 09-М.П.“ ЕООД и провереният обект да са
вписани в Регистър на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в
които се разпространяват твърди горива. В съставения АУАН
№-Р-ЮЦБ-020/26.11.2021г. е прието, че „НИК-МИР09-М.П.” ЕООД на 22.10.2021г. е
извършило разпространение, чрез продажба, на твърдо гориво за битово отопление
- въглища - в проверения обект, без дружеството и обекта да са вписани в
регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ, с което е нарушило разпоредбата на чл. 8а,
aл.6 от ЗЧАВ. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и е
надлежно връчен срещу подпис на управителя М.П. Д. на 26.11.2021 г.
Районен съд Гълъбово е потвърдил обжалваното наказателно постановление по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният
съд не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при
съставянето на АУАН и издаването на НП. АУАН е съставен от длъжностно лице със
съответната компетентност и съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Обжалваното НП също е издадено от
компетентен орган, отговаря на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото на защита. По съществото на
спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства,
съдът е направил извод за установена по безспорен и несъмнен начин описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното съставомерно
деяние. Съдът е приел, че правилно и законосъобразно за извършеното деяние е
наложено наказание „имуществена санкция“ в минималния предвиден в закона размер,
като е обосновал неприложимост в конкретния случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед неустановяване обстоятелства, които да сочат на степен на
обществена опасност на деянието по-ниска от обичайната за посочения вид
нарушения.
Решението на Районен съд Гълъбово е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 8а, ал.6 от ЗЧАВ забранява разпространението на твърди
горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1
от ЗЧАВ. За нарушаване на тази забрана е предвиден конкретен административно
наказателен състав по чл. 34, ал. 3 от същия закон, а именно лице, което
разпространява твърди горива за битово отопление без регистрация, се наказва с
глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция от 10 000 до 50
000 лв. Субект на забраната по чл. 8а
ал. 6 от ЗЧАВ е всяко лице, което разпространява твърди горива, но без то и/или
обекта, където се извършва съответната дейност, попадаща под определението за
разпространение, да са регистрирани в нарочния регистър по чл. 8б ал. 1 от
ЗЧАВ. Съгласно чл. 8б, ал. 2 от ЗЧАВ дейностите по разпространение на твърди
горива се извършват от лицата и в обектите, които са вписани в регистъра по ал.
1. По дефиницията на § 1, т. 44 от ДР на ЗЧАВ „разпространение на твърди
горива“ е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно
от внос или въвеждане, до разпространителя включително, а съгласно §1 т.45 от
ДР на ЗЧАВ "разпространител на твърди горива" е лице, което
етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за
битово отопление. Видно от легалната дефиниция за разпространител на твърди
горива, сред действията, които може да извършва разпространителят е и
разпространението на твърди горива. Установените от доказателствата факти са
следните: санкционираното лице е закупило 70 тона въглища, съгласно фактура №
231/20.10.2021г., като на 22.10.2021 г. е разпространило чрез продажба общо 40
тона въглища, съгласно фактура № 321/22.10.2021г.; фактура № 322/22.10.2021г. и
фактура № 323/22.10.2021г. придружени от Декларация за съответствие № 4/22.10.2021г.
/л.34-40 от АНД № 32/2022 г. на РС Гълъбово/. От ангажираните писмени
доказателства - заверени копия на фактури и декларации за съответствие, а и
товарителници и пътни листове, се установява, че е налице покупка и продажба
въглища, което безспорно представлява разпространение на твърдо гориво. Несъмнено
е и обстоятелството, че към 22.10.2021 г. както дружеството, така обектът не са
били вписани в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Изцяло без връзка с фактите
по настоящото дело са съображенията в жалбата, че в периода до м. април 2020 г.
регистърът по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ не съществувал, а започнал да функционира от
15.04.2020 г., доколкото деянието, за което е санкциониран жалбоподателят е
извършено на 22.10.2021 г., към която дата не е спорно по делото, че регистърът
е функционирал.
Неоснователно е оплакването за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно приложената по делото
Заповед № А-406/19.07.2021 г. на Председателя на ДАМТН /л.55 от АНД № 32/22г.
на РС Гълъбово/, с която са оправомощени различни длъжностни лица от Главна
дирекция „Контрол на качеството на горивата за битово отопление“, между които К.К.С.,
да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.34
ал.3-9, чл.34б, ал.3-5 и чл.34г от ЗЧАВ. Административнонаказателният състав по
чл.34, ал.3 от ЗЧАВ, по който е ангажирана отговорност на санкционираното лице,
съдържа санкция за нарушение на забраната по чл. 8а, ал.6 от ЗЧАВ за разпространение
на твърди горива без регистрация – от лица и/или в обекти, които не са вписани
в регистъра по чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ. Тази правна конструкция води до извод за
несъстоятелност тезата на касатора, че макар да е оправомощен да издава АУАН за
нарушения по чл.34 ал.3-6 от ЗЧАВ, актосъставителят не разполага с
компетентност да съставя АУАН за нарушение по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ. Имплицитната
свързаност на материалноправната и санкционната разпоредби сочат, че АУАН е
издаден от компетентен орган. Спазена е процедурата по съставяне на АУАН, а
последният съответства със законовите изисквания за съдържание. Доводите на
жалбоподателя, наведени в жалбата срещу НП, са изцяло преповторени пред
касационната инстанция, въпреки изчерпателния отговор в мотивите към решението
на въззивния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл.221, ал.
2, изр. 2 от АПК без да е налице необходимост от преповтарянето им. В допълнение следва да се отбележи
съставянето на АУАН в присъствие на законния представител на нарушителя - управителят
на санкционираното юридическо лице е присъствал при съставяне на АУАН. За да се преодолее
необективността при установяването на обективните признаци от състав на
нарушение, законът предвижда подписването на акта от свидетели, присъствали при
извършването на нарушението или такива, които са присъствали в момента на
установяването му. Техните подписи са гаранция за истинността на фактическите
констатации, посочени в обстоятелствената част на АУАН. Всъщност правото на
защита на нарушителя включва в съдържанието си процесуалните способи и
средства, чрез които се установяват действителните, меродавните обстоятелства,
въз основа на които се извежда и приложимото към проявлението им право. Това право
е всякога компрометирано, когато е налице потенциална и пряка опасност тези
фактически констатации да са неверни. В този смисъл съществено е онова
процесуално нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите
/обстоятелствата/, които актосъставителят е счел за установени и които са от
значение за проявлението на отговорността на съответния нарушител. В тези
случаи действително правото на защита е нарушено и това би било основание за
отмяна на последващото го наказателно постановление. В настоящия случай АУАН е съставен
в присъствието на управителя на дружеството-нарушител, който е запознат със
съдържанието му и с правото на възражения в срок, т.е. при запознаване както с
отразените в него обстоятелства, така и с направената правна квалификация е
осигурено гарантираното от закона право на защита. В този смисъл дори и АУАН да
не е съставен в присъствие на конкретен свидетел на установяване на нарушението
/сочен в жалбата/, то това нарушение не е от категорията на съществените
ограничаващо правото на защита на лицето, чиято административно наказателна
отговорност е ангажирана, тъй като АУАН е връчен надлежно, лицето се е запознало
с констатациите в него, уведомено е за правото на възражения в законния срок, а
в последствие се е възползвало от правото да оспори издаденото НП.
Санкционираното лице е разполагало с възможността на сочи и иска събирането на
доказателства в подкрепа на тезата си, като тази му възможност не се установява
да е била ограничена и в производството пред районния съд.
С оглед горните съображения, настоящата инстанция приема, че при
проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните
изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа
на него НП. Административнонаказателното обвинение за извършено от касатора
нарушение на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ като основание за налагане на
административно наказание по чл. 34, ал. 3 от ЗЧАВ, е фактически, правно и доказателствено
обосновано. Съдържанието на наказателното постановление съответства на
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително на тези по т. 5
и т. 6, за пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа и правна
страна.
Неоснователна е претенцията за приложението на чл.28 от ЗАНН. В
съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от въззивния съд
извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административно-наказателна
отговорност с прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел отсъствието
на установени по делото факти, които да сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните
обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид. Изложените в тази връзка в обжалваното решение
мотиви, вкл. и защо не се приемат за основателни доводите на санкционираното
лице изцяло се споделят от касационната инстанция. А и жалбоподателят нито
твърди, нито сочи доказателства за съществуването на конкретни обстоятелства от
обективен или от субективен характер, съставляващи основание нарушението да
бъде определено като "маловажен случай". Не води до друг извод
соченото в жалбата обстоятелство за извършено разпространение само на една дата
- 22.10.2021 г. Издадени са три фактури, като случаят не може да бъде определен
като маловажен с оглед количествата разпространено твърдо гориво. Обобщено, по
делото не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха
могли да обусловят евентуален извод за приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо
и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДАМТН
сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
38 от 22.07.2022г., постановено по АНД № 32/2022 г. по описа на Районен съд
Гълъбово.
ОСЪЖДА „НИК-МИР09 - М.П.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Гълъбово, кв.
„Съединение” вх.Б, ет.3, ап.8, представлявано от М.П. Д. - управител, да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - София,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по КАНД № 240/2022 г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.