РЕШЕНИЕ
№ 4347
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110156409 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Л. Д. Л., ЕГН: ********** и Р. Д. Л., ЕГН: ********** –
двамата с адрес: гр. София, общ. Столична, с ********, за осъждането на ответниците
да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност, по ½ от следните суми:
29,34 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.04.2021 г. до 30.09.2021 г., от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. и от 01.09.2022 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.06.2021 г. до 03.10.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че с ответниците /респективно с
наследодателя им Д. Л. Р./ не бил сключил договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. Поддържа, че за процесния период било извършвано разпределение
на топлинна енергия в процесния имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр.
София, бул. „Витоша“ № 184, като плащане не било извършвано, поради което
ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че била
налице и забава, поради което ответната страна следвало да заплати сумата от 3,56 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 03.10.2023 г.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който посочват, че не оспорват исковете и че са платили претендираните суми
след получаване на препис от исковата молба. Развиват аргументи, че не са дали повод
за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
1
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***** се установява, че Д. Л. Р. е бил
собственик на процесния имот – магазин 1 с площ от 54,70 кв.м., находящ се в гр.
София, ******
Страните не спорят и от представеното удостоверение за наследници се доказва,
че Д. Л. Р. е починал на 21.09.2023 г., като е оставил за наследници по закон двете си
деца – ответниците по делото.
Представени е Договор от 27.03.2002 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, ******* и третото на спора лице „Бруната“ ООД
/тогава с фирмено наименование „Бруната България“/ за извършване от третото лице
на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно
системата за индивидуално измерване, за сключването на които е взето решение от
общото събрание на етажната собственост на 05.03.2002 г., видно от представения
протокол.
Представен и договор от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице –
помагач за извършване от последния на дялово разпределение в сгради в режим на
етажна собственост.
Представен и акт за разпределение на кубатурата за процесния обект, съгласни
който същият е с 218 куб.м.
По делото са представени справка за дължимите суми за процесния период,
както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за същия период,
изготвени от третото лице-помагач.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, както и за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр.
София.
От представено на л. 77 от делото преводно нареждане се установява, че на
15.11.2023 г. ответниците са заплатили сумата от 33,25 лв., като извършеното плащане
изрично признато от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период
топлинна енергия, обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия,
както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е
доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се установят следните
факти: съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
Съгласно чл. 149, ал. т., 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови
нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая по делото не са представени нито писмен договор, сключен между
наследодателят на ответниците, съобразно изискването на посочената разпоредба, нито
заявление от същия за откриване на партида и сключване на договор, което да се
приеме, че замества договор за доставяне на топлинна енергия за небитови нужди.
От друга страна, въз основа на представения по делото Нотариален акт, може да
се обоснове извод, че през процесния период наследодателят на ответниците е бил
собственик и ползвател на топлоснабдения имот.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
2
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и
лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, съдът намира,
че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е
такъв, касаещ стопанско ползване, поради което, с оглед дадената дефиниция и
доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно
основание за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, то отношенията
следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници – чрез института на
неоснователното обогатяване.
Не е спорно по делото, че имотът на наследодателя на ответниците се намира в
сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Бруната“ ООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
В случая ответниците, в качеството им на наследници на Д. Л. Р. изрично са
признали дължимостта на претендираните от ищеца суми – главница за доставена
топлинна енергия, както и претендираното обезщетение за забава върху главницата за
съответния период. Същото се установява и от представените по делото писмени
доказателства.
Предвид изричното признание на ищеца, както и от представения фискален бон
може да се приеме, че претендираните суми са изцяло погасени, което като факт,
настъпил в хода на делото, следва да бъде съобразен от съда и исковете да бъдат
отхвърлени. Съдът не би могъл да вземе предвид изявлението на ищеца, че с платената
сума са погасени част от разноските за производството, тъй като вземанията за
разноски не са възникнали към датата на плащането и същите ще бъдат определени и
присъдени едва с решението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото
отхвърлянето на исковете е обосновано с извършено от ответниците в хода на делото
плащане, като последните са дали повод за завеждане на претенциите – за процесния
период ответниците са придобили задълженията като наследници на Д. Р.. Ищецът е
сторил разноски в размер на заплатената държавна такса – 50 лв., като на същия следва
да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда и не може да надвишава
размера, съобразно чл. 37 от Закона за правна помощ, въз основа на което и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че същото следва да е в
размер на 100 лв. Разноските следва да бъдат разпределени между ответниците по
равно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Л. Д. Л., ЕГН: ********** и Р. Д. Л., ЕГН: ********** –
двамата с адрес: гр. София, общ. Столична, с ********, за осъждането на ответниците
3
да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност, по ½ от следните суми:
29,34 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.04.2021 г. до 30.09.2021 г., от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. и от 01.09.2022 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.06.2021 г. до 03.10.2023 г., поради извършено в хода на делото ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА Р. Д. Л., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б сумата от 75,00 лв., представляваща разноски производството.
ОСЪЖДА Л. Д. Л., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б сумата от 75,00 лв., представляваща разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4