Р Е Ш Е Н И Е № 1687
гр.Пловдив, 19.09.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: НЕВЕНА НАЗАРЕВА
като разгледа АНД №
4394/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Д. П., ЛНЧ: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-0329-001061
от 05.09.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, с което на основание чл. 181
т.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 147 ал. 1 ЗДвП, и на основание чл.
183 ал.1 т.1 предл. трето ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба,
в размер на 10 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че
НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
поради обстоятелството, че жалбоподателят, независимо, че е постоянно
пребиваващ на територията на Република България, не разбира български език,
като не му е осигурен превод на АУАН. На следващо място се посочва, че липсват
реквизити в НП, а именно: не са описани обстоятелствата, при които е извършено
административното нарушение, както и че липсват доказателства, установяващи
вменените на жалбоподателя нарушения. На последно място се възразява досежно
нарушението по чл. 147 ал.1 ЗДвП, че адресати на задължението за представяне на
ППС за технически преглед са единствено собствениците, а жалбоподателят не се
явява такъв. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не се явява и
упълномощеният от него адвокат Г..
Въззиваемата страна – РПУ Раковски
при ОД на МВР Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.08.2018 г. около 10:50 часа на
път трети клас III-666, между с. Чоба и с.
Тюркмен, обл. Пловдив, жалбоподателят Д.П. управлявал лек автомобила марка
„Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. № ***, собственост на „Помексения-1932“ ЕООД.
Водачът бил спрян за проверка от К.Т., заемащ длъжността ***. При извършена
проверка Т. констатирал, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е
представен за годишен технически преглед в срок. Жалбоподателят не представил
на Т. и СРМПС.
Поради изложеното К.Т. съставил
АУАН бл. № 0626457/14.08.2018 г., с което вменил на жалбоподателя нарушения по
чл. 147 ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП.
На 17.08.2018 г. жалбоподателят
депозирал в РПУ Раковски при ОДМВР Пловдив възражения. Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по делото
писмени доказателства: АУАН бл. № 0626457/14.08.2018 г. и молба вх. № УРИ
329000-4349/17.08.2018 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство поради липсата на превод на АУАН на
жалбоподателя. Видно от депозираното в срок възражение, наименувано молба,
същият е разбрал съдържанието на съставения АУАН и в тридневен срок от
съставянето му е упражнил правото си по чл. 44 ал.1 ЗАНН. В тази връзка следва
да се посочи, че възражението изхожда лично от жалбоподателя и е изписано
изцяло на български език. Отделно, от
извършена на основание чл. 32 ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридически лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ служебно справка в Търговския
регистър, който се явява публичен и достъпен за всяко лице, се установява, че
жалбоподателят се явява управител и едноличен собственик на капитала на
„Поликсения – 1932“ ЕООД, като всички приложени документи във връзка с
учредяването на посоченото юридическо лице и неговата счетоводна отчетност са
изцяло на български език и изхождат именно от жалбоподателя, без да им е
осъществен превод на друг език. Поради изложеното се налага извод, че
жалбоподателят владее български език и е могъл
да се запознае със съставения по отношение на него АУАН.
Неоснователно се явява и другото
възражение на жалбоподателя, че НП се явява незаконосъобразно, доколкото в
същото липсват реквизити по чл. 57 ЗАНН, а именно: липса на обстоятелствата,
при които се твърди да е извършено нарушението и непосочване на доказателства
за неговото установяване. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП, са
описани всички обстоятелства, които имат отношение към елементите от
фактическия състав на вменените като нарушени разпоредби на жалбоподателя,
което се явява в достатъчен обем описание на фактическата обстановка, при която
жалбоподателят да разбира какви административни нарушения се твърди същият да е
извършил. Досежно липсата на описание на доказателствата, които установяват
нарушението, съдът намира, че непосочването им не представлява допуснато
съществено нарушение на производствените правила, доколкото на жалбоподателя е
предоставена възможност да се запознае с тях в хода на настоящото производство.
От правна страна съдът намира следното по отношение на нарушението по
чл. 147 ЗДвП:
Съобразно нормата на чл. 147 ал.1 ЗДвП регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
При извършен прочит на посочената
разпоредба се установява, че същата не вменява конкретно задължение на определено
лице, а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат
на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Задължение за непредставяне в определения
срок на превозно средство за технически преглед е регламентирано в чл. 181 т. 1
от ЗДвП и е по отношение единствено на собственика на МПС-то, което се
управлява. Това следва от обстоятелството, че за извършване на технически
преглед е необходимо представянето на документи, които единствено собственикът
на МПС-то притежава. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е
собственик, да го представя на технически преглед, настоящият съдебен състав
намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание. /в този смисъл Решение
№ 1153/17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 573/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 958/07.06.2017 г. по н. д. № 1104 / 2017 г. на
Административен съд – Пловдив, и Решение № 2027/23.9.2013 г. по н. д. №
1667/2013 г. на Административен съд – Пловдив/.
В тази връзка основателно се явява
възражението на жалбоподателя, че не се явява адресат на посоченото задължение,
доколкото същият се явява единствено водач на процесното МПС, не и негов собственик.
В тази част НП се явява противоречащо на материалния закон.
От правна страна съдът намира следното по отношение на нарушението по
чл. 100 ал.1
т.2 ЗДвП:
Съобразно посочената норма водачът
на МПС е длъжен да носи СРМПС. От приетата по делото фактическа обстановка се
установи, че при извършена проверка на жалбоподателя, същият не е представил
СРМПС. Поради изложеното, според съда, жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна вмененото му нарушение, и правилно е бил санкциониран на
основание чл. 183 ал.1 т.1 предл. трето ЗДвП.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН досежно нарушението по чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП:
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, поради което съдът намери, че процесният случай не разкрива
признаците на маловажен такъв.
От всичко изложено
следва, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно като противоречащо на
материалния закон в частта, с която на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.
147 ал.1 ЗДвП. В останалата част също е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0329-001061 от 05.09.2018 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, В ЧАСТТА,
с която на Д. П., ЛНЧ: **********, с адрес: ***, на основание чл. 181 т.1 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за
нарушение на разпоредбата на чл. 147 ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0329-001061 от 05.09.2018 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, РУ Раковски, В ЧАСТТА,
с която на Д. П., ЛНЧ: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183 ал.1 т.1
предл. трето ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 10
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС