№ 246
гр. П., 26.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско
дело № 20235200100236 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът Д. А. П., редовно призован от предходното съдебно заседание,
се явява лично и с адв. Р. В., редовно упълномощен.
За ответника „Обединена българска банка“ АД, редовно призовани се
явява юрк. Й., с пълномощно по делото.
Ответникът К. А. В. не се явява, редовно уведомен. За него се явява адв.
К., редовно упълномощен.
Вещото лице А. К. К. се явява лично.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Юрк.Й.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило на 19.04.2024 г. заключение на вещото
лице по допусната съдебнотехническа експертиза, констатира, че същото не е
постъпило в рамките на законоустановения срок по чл. 199 от ГПК. Адв.В.:
1
Нямам възражение, че заключението не е в срок.
Юрк.Й.: Не възразявам за изслушване на заключението, което е
депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.
Адв. К.: Не възразявам за изслушване на заключението, което е
депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.
Съдът като взе предвид становището на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на вещото лице и
изслушване на депозираното заключение.
Вещото лице А. К. К. – 48г., български гражданин, висше образование,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото, предупреден за
наказателната отговорност за даване на невярно или заинтересувано
заключение по чл. 291 от НК.
в.л.К.:- Поддържам представеното заключение.
адв.В.: Оспорвам изцяло заключенето. Считам, че така депозираното
заключение е непълно и не отговаря на поставените въпроси. Дадените
отговори са формални и не обхващат всички данни по представените писмени
доказателства и не са изяснени обстоятелства, които са ключови за
установяване на съществени по делото въпроси. Например на въпросът: От
какви адреси обичайно е достъпено интернет банкирането на ищеца? Вещото
лице посочва буквално всички IP адреси от извадката независимо от това, че
от някои от тях се осъществен един единствен достъпв деня на осъществяване
на процесните транзакции. Отговорът на въпроса за физическите точки на
достъп до он лайн банкирането са непълни. Не е установено географското
местоположение на лицето, което достъпва Онлайн банкирането, въпреки че
това е възможно. Представеният списък на логовете в он лайн банкирането
включва единствено IP адресите, датата на извършване и доставчика във
втория списък, но няма обяснения какви действия са извършвани при
достъпването на интернет банкирането на ищеца. Това се изисква от
последния въпрос от ищцовата страна за необичайна дейност или признаци за
проникване в профила на ищеца. Считам, че трябва да бъде изяснен предмета
2
и характера на извършените действия при достъпа до он лайн банкирането за
определени влизания тези, които са най-важни за изясняване предмета на
делото. В т.3.4 от заключението е посочено само харакетристиката на този IP
адрес, от който е извършен превода се посочва единствено наименованието на
организацията. Записано е изрично „в обхвата на адреси, предоставени за
ползване на организацията „М247-LTD“. Липсва информация за характера и
дейността на тази организация. При отговорите на въпросите е налице една
категоричност на становището на вещото лице, а именно потребителят е
извършил преводите и той е удобрил преводите чрез въвеждане на SMS. За
мен това е едно предварително изградено вътрешно убеждение за механизма
за извършване на двата превода. Моето становище е да не се приема
заключението и да бъде назначена повторна експертиза от друго вещо лице.
Считам, че към настоящия момент без вещото лице да събере допълнителна
информация от банката и от банкирането, той няма да може да отговори в
пълнота на тези въпроси.
в.л.К.: Всяка една софтуерна система, която се ползва от потребители и
служители на определена институция има фронт. Това е софтуера, който се
ползва от потребителя и го наричат Back office. Това е задната страна, от
която влизат служителите на банката. До тази част потребителят няма достъп,
не е оторизиран. В този Back office само служители на банката могат да
влизат. Той е недостъпен за потребители. Не съм обследвал системата на
банката в чак такава цялост, за да мога да знам кой от потребителите до къде
може да влиза. Служителите в банката могат да влязат в този Back office и
могат да направят справка кога са транзакциите. В клиентаската част дали се
касае за Онлайн банкиране има стъпка на потребителя, която е със стъпка на
превод, попълва полетата които санеобходими той може да създаде десет
превода и да ги изпрати наведнъж. Той може да създаде един превод и да го
преведе само него. В системата има стъпка, която е създаване на превод. Той
избира сумата, избира на кого, попълва полетата, които са необходими. Той
може да създаде 10 превода и да ги изпрати наведнъж. Може да създаде само
1 превод и да го изпрати на веднъж. Създаването на един превод не обвързва
банката да го изпълни веднага. Потребителят може да създаде превод, но да
си го остави за след една седмица, когато му е падежа на нещо, а не го
преведе веднага. Създават си един списък от преводи и ги нареждат тогава,
когато тези преводи трябва да бъдат изпълнени, след като се изпълни
3
процедурата по оторизация. Таблицата от лист 5 е екранна снимка от
интерфейса на този Back office, а на стр.6 е извадка в още по-суров вид на
същите данни, които не са организирани по-прегледно в интерфейса, но
извадката е на същата дата. На ред 32а е сумата.
Не мога да нарека автоматично създадаена информация, защото в
системата на потребителя той създава превод. Това не е автоматично
отбелязване. При създаването на превода в системата на банката се записва в
колко часа става този превод. Това действие е единствено на базата на
действията на потребителя. Потребителят създава превод и натиска бутона
„Създай“ и създава превод. Този превод се записва в базата данни на банката
като създаден за изпълнение, но не е изпълнен. Не е необходимо намеса на
човек от банката, за да вземе данните и да ги запише. За изпълнението на
превода не мога да отговоря дали е единствено необходимо да се изпълнят
процедурите по разпознаване на потребителя и валидиране на този превод,
или банката може да има някакви вътрешни правила за това човек да
прегледа преводите дали всичко е както трябва и да ги разреши. Това
обстоятелство не съм го обследвал, защото не е имало такава задача.
На стр.7 съм дал една извадка от стравката, която ми предостави
банката за 3 месеца преди 31.10 какви са успешни влизания в потребителския
акаунт, който обследваме по настоящото дело. Проверил съм всеки един от
тези IP-адреси и съм изготвил таблицата на стр.9. Тя включва данни от
таблицата от стр. 7 и 8, като аз съм добавил трета колона ISP. Това е интернет
доставчика, на когото е предоставено да оперира с това, което аз съм видял
там. По въпроса, че съм дал всичките тези адреси, справката е за три месеца
назад, като включва процесното събитие и аз давам всички адреси, които
виждам. Не мога да преценя кои от адресите са обичайни. За да няма
пропуски, аз съм дал всички адреси. Оттук нататък всеки може да прецени
кои адреси са обичайни.
На лист 9 горе на таблицата виждаме, че от процесното IP 146.70.53.226
има осъществени 2 влизания в процесния акаунт на 30.10.2022г. в 17:20:27ч.
и второто на 31.10.2022г. в 10:03:05ч.
За процесните две влизания от цитираните IP-та, завършващи на 226
съм установил, че те принадлежат на интернет доставчик и на стр.11,
съответно стр.12 съм показал на кого са определени за ползване обхвата от
4
IP-та, в които попада и нашето процесно IP. Всеки един интернет доставчик,
за да започне да работи и да предостави интернет услуга на клиентите си
кандидатства в една институция, която раздава IP-адреси в световния
интернет и в зависимост от обема на своите клиенти, той заявява един обхват
от IP-адреси, който обхват да му бъде предоставен, за да може той да ги
предоставя на своите клиенти, когато клиента иска да ползва интернет. Тъй
като IP-адресите в света са увеличени много като количество, този процес е
много сложен, много труден. Заделят се едни обхвати от IP-адреси и се
предоставят на този интернет провайдър. След това в общия случай те не му
достигат. Заделили са му примерно 10 000 IP-та, защото те струват пари, но
развивайки мрежата той получава 20 000, 30 000 потребители. При това
положение те са направили статистика, че част от потребителите не са
активни винаги във всеки един момент и започва да раздава IP-адресите
динамично. В един отрязък от време той дава на вашия рутер един IP-адрес и
този в продължение на ден, два или повече до момента, в който вашият рутер
се растартира или изтече жИ.та на този IP-адрес, той ще ви даде друг. После
този първия IP-адрес може да бъде даден на следващ човек. Така работят
всички мобилни оператори и по-големите интернет провайдъри. На въпросът
защо няма геолокация къде точно е този IP-адрес? Защо не съм казал къде
точно е този IP-адрес? Това нещо е невъзможно от техническа гледна точка от
моя гледна точка. Аз не знам каква е политиката на раздаване на IP-адреси на
всеки един от интернет провайдърите. „М 247-LTD“ е Британско дружество,
регистрирано някъде в А.. Пише С., тъй като вероятно имат изходна точка в
С.. Тъй като те са голям интернет провайдър с многобройни видео услуги,
това са данните, които аз прочитам. Не мога да кажа дали е българско
дружество. Да, влязох в сайта на това дружество и оттам видях какво
представлява. Битиен сървър представлява абревиатура на дето прави
нетуърк. Това е една виртуална мрежа, която най-често се ползва от голями
корпорации тогава, когато имат множество изнесени офиси. Например всички
съдилища в страната са в една виртуална частна мрежа съда в П., съда в С.
имат изградени VPN тунели, за да може техните вътрешни мрежи с
компютри да могат да бъдат участници в една голяма виртуална мрежа.
Освен използване в корпоративни приложения, VPN се ползва за това да
може конкретни потребители да ползват IP-адреси на други страни. VPN
служи да обединява едни мрежи в една частна мрежа. VPN може да послужи
5
за прикриване на дейност и много от неправомерните операции в
киберпрестъпленията се осъществяват през VPN, през проксита и други
прикриващи.
С влизането на 30.10 е имало в 17:20ч. е имало и изход, за да може да
се осъществи влизане на 31.10. в 10:00ч., но на това влизане на 30 не е правен
превод, не е правено нареждане. За него не мога да кажа, че има отношение
към преводите. Моята справка с IP-адресите и датите и часовете са една
извадка от тази голямата таблица с пълните движения, които са дадени от
банката.
В детайли всеки едни от тези редове от справката в таблицата на стр.9
предоставени от банката, аз няма да мога да се изкажа всеки един от редовете
какво означава. Първото влизане на 30.10. от IP, завършващо на 226 в
17:20:27ч. се осъществява влизане. Веднага след него има индекс. После има
хоум, която е най-първата страница на Онлайн банкирането. После се
преглежда последната активност. Явно този, който е успял да се логне е
отишъл да погледне каква последна активност е имало в този акаунт. След
това банери индекс, най-вероятно се е появила реклама или някакво
съобщение на банката. Банери индекс означава, че се е появил този индекс
там, ама първоначалната му част с индекс се нарича всичко, което е
първоначално. Оттам нататък имаме мениджър на кампании, вероятно
реклама „Вземете кредит!“ или „Ползвайте нашите услуги!“ След това са
прегледани съобщения. След това са плащания. След това в раздел създаване
на нов превод в 17:21ч., но това е само посещение на страничката за
създаване на нов превод. В тази сесия на влизане на 30.10.2022г. няма
действия по създаване на превод. Продължава такова разхождане в сайта до
часа 17:21:44ч, когато има Log out. Log out означава, че потребителят е
натиснал бутона за излизане. Има няколко начина за излизане от един такъв
софтуер. Единият е с Log out. Потребителят съвсем осъзнато натиска Log out,
тогава сесията му се терминира, изтрива се и се излиза. Другият начин е
поради неактивност, изтича сесията поради време. Всяка една банка има
такъв защитен период между 3 и 5 минути, в който период, ако потребителят
не прави нищо. Тогава тук няма да се отбележи Log out, а е възможно от
системата на банката поради Time out и третия начин е затваряне на браузара
директно. След това имаме влизане на процесния ден в 10:03ч. на
31.10.2022г. в същия IP-адрес 226, ако проследим в 10:12:22ч., в което време
6
имаме действие Sade new означава, че се създава превод от този IP-адрес.
Това е в сесията на този IP-адрес. Тя сесията е отворена в 10:03ч. и докато се
затвори сесията, само този IP-адрес е актуален, няма как да е друг, докато е
отворена сесията. От възможностите, които имам като най-обикновен
потребител на интернет, не мога да кажа дали потребителят е от България.
Такъв тип данни аз не мога да извадя от някоя система, не мога и да поискам.
Тези данни обикновено се искат от интернет провайдъра, тъй като са
трафични с определение на съда и тогава интернет провайдъра ако е в 6
месечния срок, определен по ЗЕС, може да отговори това IP-адрес на кого за
конкретния ден и час е било дадено. Оператора не знае местоположението.
Ако това е фиксирана точка, оператора ще каже дал съм го на организацията
ОС-П., което отговаря на адрес. Нямам представа дали самият интернет
провайдър знае някакви подробности. За процесния IP-адрес, завършващ на
226, провайдърът в случая е от В.. Поне така излиза от регистрацията в
интернет. Има адрес, има телефон, има факс. Според мен ORG-GL37-RIPE е
някакво кодово наименование на организацията, на тази глобалната система,
която раздава IP-адреси. Тази организация се занимава с облачни услуги, GPN
услуги и др. На предната страница е изписано С., отделно е изписано и Р.
малко по-надолу на 12 стр. Не мога да кажа къде физически е бил
предоставен този IP-адрес към този конкретен ден и час.
IP-адресът не се създава, той съществува. Ако аз съм потребител на
банката за Онлайн банкиране и работя с компютъра си, аз мога да влизам
обикновено от вкъщи, обаче като отида във ваканция и имам да плащам
някакви битови сметки, закачам се към някоя мрежа, или на хотела, или си
пускам през терасата, тогава IP-адреса ще бъде този, който съм си пуснал през
телефона, за да имам интернет на телефона или ще бъде уай фай.
Видно от таблицата най-често срещания е Р. Нет - В., но има и други.
Всички тези, които са посочени са послужили за влизане чрез он лайн
банкиране. Има две влизания през мобилното. Те са дадени на лист 7 в
таблицата в заключението.
Юрк.Й.: Правя възражение. Интернет доставчика А1 е използван още
месец осми.
Адв.В.: Защо в тази таблица е посочен определен вид телефон и какво е
изпълнено с него на стр.11 и стр.10?
7
В.л. К.: Защо в таблицата е описано, че е влизано с телефон? На
24.10.22г. системата на банката е регистрирала успешно влизане в системата
от IP-адрес 151.251.246.164 от някакво устройство, което изглежда да е
„Айфон 12“. В същия ден аналогично има влизане в 22:34:01ч. от друг
телефон Моторола.
Използвайки браузер, човек може да влезе от всяко едно устройство,
което има браузер и съотвтено да влезе в сайт от таблет, от компютър.
Програма за достъп до интернет имам предвид под браузър. Щом е
отбелязано устройство, влизането не е Онлайн банкиране, а е мобайл. За тези
2 влизания има конкретно устройство като наименование, като модел
„Моторола“ и „Айфон 12“. В тези два случая на тези два мобилни телефона е
следвало да бъде инсталирано приложението Мобайл. При влизане чрез
браузър системата на банката не пази информация от това какво устройство е
влизано. При тези влизания е осъществен достъп до софтуера на банката чрез
Мобайл.
Юрк. Й.:Ако клиент си инсталира мобилно приложение, банката знае,
че клиента е регистриран. В конкретния случай процесните преводи са през
Онлайн.
В.л.К.: На стр.11 влизането с „Айфон 12“ е в 22:21:28ч., а влизането в
22:34:00ч. е с „Моторола“. Разликата от едното влизане до другото влизане е
13 минути. Не мога само по тези думи, които са изписани не мога да причиня
вдигане на лимит, защото последната дума означава блокиране.
В житейски и в секюрити план не всеки IP-адрес трябва да се знае къде
се намира. Това е напълно закономерна политика на тези, които раздават IP-
адреси. Достъпът до IP-адреси да не е достъпен за всяко лице, което пожелае.
Това са трафични данни.
На лист 14 от експертизата съм дал екранна снимка в системата на
банката, от която е видно, че банката е изпратила от 12222 до номер,
завършващ на 712 2 есемеса, съдържащи код, който потребителя трябва да
въвъде, за да оторизира. Изписан е кода и сметката. На телефона такъв смс не
съм видял.
Най-вероятно самата памет на телефона запазва един определен обем
от обаждания, като обобщение към процесните дати погледнато откъм
телефона не можем да дадем повече информация. Не знам оператора дали
8
държи някакви логове за входящи повиквания. Мисля, че не държи
информация.
От техническа гледна точка има влизане в банковия софтуер. Това
влизане е осъществено от IP-адрес 226 с потребителско име и парола.
Познаването на тези две неща потребителско име и парола би трябвало да е
само в собственика на този акаунт. Технически е възможно друго лице да има
информацияотносно потребителско име и парола. Предвид това, че се ползва
Онлайн банкиране е напълно възможно да има вирус на компютъра от типа
„Ти логър“, който записва всичко това, което се записва на клавиатурата. Той
може да си работи години, да си събира информация и да я изпраща
информация на злонамерен потребител, който да я ползва. Няма застраховани
хора от такъв тип вируси. Мобилното банкиране е малко по-защитено, тъй
като има и парола или лицево разпознаване. Всеки банков софтуер изисква
поставяне на някаква биометрия или пин. Не мога да кажа категорично.
Нямам за себе си доказателства. Аз само изреждам какви специфични неща.
От документите, които съм видял нямам достатъчно данни единствено, че
това IP се различава много от всички останали IP-та. Точното
местоположение не можем да установим, но доставчикът оперира на
територията на страната. „Р. Нет“ са местният провайдър във В.. Специално
този IP-адрес от М. 226 се различава от всички останали, като интернет
провайдър. Не можем да кажем от данните в таблицата, дали този човек,
който е ползвал този IP-адрес е бил в България или е бил извън България. По
едната таблица, която съм дал като справка имат явно някаква технична
единица прокси, може би GPS точка. М247 в същата таблица е даден и М.,
даден е и Б.. Това нещо може да го каже само провайдъра.
Обясниха ми и от банката, че потребителят е влязал с потребителско
име и парола оторизирал се е за банката и те не са в състояние да му отказват.
Относно двете процесни плащания са направени през браузър и
информацията не се записва.
В конкретния случай по данни от мобилния оператор на този телефон е
имало една карта. Когато е една, тя не е главна карта.
Смс нямат отношения към логването. Те служат само за оторизация на
преводите.
В пластиката на изгубения телефонен апарат се заменя с друга
9
пластика, но телефонния номер е останал същия. В мобилния всеки един
потребител може да си смени пластиката, но номерът остава същия. Към тази
пластика дават друг сериен номер.
Двете транзакзии, които са осъществени от потребителския профил на
В. на лист 18 е дадена извадка от системата на банката, от която се виждат 2
превода изходящи единият е на стойност 19 000лв., а другияте на стойност
8 250лв. 9лв. е таксата на банката.
На стр.19 започват екранните снимки за превода 2677 за сума 19000лв.
Нарежда се от К.А. В. и 27 ред е на кого е наредена „Х.“. На 25 ред е
сметката, на която е наредена Изи пей на „Х.“ ЕООД. На стр.19 долу е същата
информация, дадена на български. Това е една и съща система. На стр.19 от
заключението е екранна снимка от системата на банката, която включва и
анлглийска и българска част и има референтни номера до 224.
На стр.20 от заключението е абсолютно същия превод, но банката си ги
записва по няколко пъти. Това е цялата информация, която банката има за
този превод.
На стр.21 и стр.22 е същата информация, дадена в съвсем суров вид.
Суровия вид те ми го изведоха от базата данни на банката. Двата превода,
които са излъчени от В. са направени през мобилното приложение през
някакъв телефон. 8250лв. също са преведени през мобилно банкиране.
Това са данни, които банката не събира и тя не знае как потребителят се
е оторизирал с пръстов отпечатък, пин или всичките тези начини са във
владение на банката.
Основоното нещо, което показах с удебеения текс и двата превода от В.
са направени чрез мобилно банкиране от едно и също устройство телефон или
таблет. Това е устройство, което е имало операциона система Android 11 и Ай
джи, което не се обвързва с нищо.
Тези транзакции съгласно банката също са наредени по правилен начин.
Потребителят е влязал през мобилно приложение, пин или биометрия.
Банката не знае, след което е наредил плащанията. Не се е оторизирал с
потребителско име. Самото влизане е с паролата на телефона и после може би
влиза със самото приложение. Няма как да се влезе без парола на телефона.
Мисля, че при канал мобилно банкиране не се изисква потвърждаване чрез
10
СМС, тъй като второстепенния начин на оторизация вече е осъществен от
това, че се използват мобилни платформи. То няма смисъл да се изпрати
СМС на същото това мобилно устройство, ако то е в ръцете на
недоброжелател. Не мога да кажа дали е така, но в банки, които съм
обследвал мобилното приложение е достатъчно условие да се приеме за
двустепенна оторизация.
Адв.К.: Нямам данни преводите да са извършени от мобилно
устройство. Може ли да се пази информация в банката от какво мобилно
устройство са извършени и може ли да се установи къде се намирало това
мобилно устройство към момента на преводите?
В.л.К.: Със сигурност всички въпроси, свързани с идентификацията на
определено устросйтво, дали е на определено физическо лице, не мога да
отговоря на тях, тъй като банката не пази такива данни. Тя няма достъп до
такива данни. Единственото, което банката запазва е, че е осъществено от
мобилно устройство, каква му е операционната система, в случая „Android
11“ и едно IGI, което не е идентифициращо, нито неговото IMEI, който е
уникалния хардуерен номер на всяко едно мобилно устройство, което има
връзка с мобилния оператор. Мобилният оператор вижда нашите мобилни
устройства с IMEI номера. По данните, които банката има не може да се
установи кое е това устройство, а още по-малко на кого е и къде се намира и
т.н. Двата процесни превода са извършени от едно и също андроид
устройство. Данни, които банката ми предостави за В. е, че той е станал
клиент на банката на 26.10.2022г., 4-5 дни преди процесния превод. В
14:29:26ч. на 26.10.2022г. на телфонен номер +359********* е получено
уведомително съобщение, с което се уведомява клиента, че успешно е станал
клиент на банката. Следват няколко други СМС изпратени от банката към
същия телефонен номер в 14:32:45ч. това е преди процесните дати. Получил е
потвърждение парола, код за активиране, получил е СМС, за да може да си
активира мобилното банкиране. В случая се показва, че той е получил код за
активиране на СМС за мобилно банкиране. Това е кода за активиране на
телефонния номер, завършващ на 579. Това е само при активиране на
мобилното банкиране.
Банката използва 2 фактора за сигурност. Единия го наричат
притежание. Другия го наричат познание. По този начин банката до известна
11
степен е сигурна, че ако се извърши една операция и тя е извършена чрез
използване на пин или биометрия, имат двата канала притежание и знание.
Това е напълно достатъчно за нея, за да може да потвърди един превод. За
самите преводи използват пин и биометрия на лицето. Такива данни не ми е
предоставила банката да се изпращат някакви СМС-и, което ми дава
основание да смятам, че няма такива. Ако имаше такива, би следвало да ми се
предостави такава информация.
Юрк.Й.: Като през мобилното приложение се създаде един превод как
се потвърждава дали натискаш нареди и става или изисква код?
В.л.К.: С пин е потвърдено разплащането. За самият превод не се
изисква нов пин. Приема се, че човек който може да влезе в телефона е
достатъчно оторизиран, за да използва устройството. Този пин на телефона си
го избира потребителя на телефона. Възможно е да има и вирус. По-защитени
са от компютрите мобилните телефони и е възможно извън това отвън да се
прихване вирус.
адв.В.: -Да се приеме заключението.
Юрк.Й.: -Да се приеме заключението.
Адв.К.: -Аз също считам, че вещото лице е отговорило на всички
въпроси така, както са му поставени в експертизата. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза следва да бъде прието и приобщено като
писмено доказателство по делото.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешното заседание заключение на вещото лице А. К. К..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за разноски и изготвяне на
заключението в размер на определеното първоначално такова от 550 лева.,
което да се изплати на вещото лице А. К. К. от внесения депозит.
Адв.В.: Тъй като материята е изключително специфична, имам предвид
12
този механизъм за извършване на преводите чрез онлайн банкирането на
ищеца към сметката на лицето В.. За да сме наясно с ключовите въпроси,
трябва точният механизъм да се изясни и най-вече каква е ролята на този IP-
адрес 226, неговото географско положение и затова бих искал да назначите
повторна експертиза, която да се извърши от специалисти по криминалистика
и криминология, които работят с доста съвременни методи и над нИ.то на
киберпрестъпността, която винаги изпреварва разследващите. Те и в момента
работят по разкриването на друго престъпление, част от което е и нашето
производство. Данните са ми от неофициални сведения от ДП. В този смисъл
единият вариант, който стои пред мен е да поискам повторна експертиза за
изясняването на този механизъм и вторият вариант е дали да спрем делото на
основание чл.229 ал.1 т.5, тъй като има образувано ДП, конкретно за този
случай. То е пресирано от ОП като не маловажен случай и по него предстоят
процесуално следствени действия, които са в правомощията на разследващите
органи и резултата на тези действия би имал решаващо значение за нашето
дело. До момента няма конкретно обвиняемо лице. Към момента доколкото
разбрах Йордан В. е разпитан като свидетел.
Юрк.Й.:Тук ще оставим съдът да прецени. И двете искания имат
някаква логика.
Адв.К.: Не са налице основанията по чл. 229 ал.1 т.5. Т.5 визира случая,
когато при разглеждане на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от
които зависи гражданския спор. В случая при разглеждане на гражданското
делото не сме установили престъпни обстоятелства. При това, което се
твърди да има образувано ДП, няма повдигнати обвинения и лица, така че не
са налице основанията за спиране на делото. Що се касае за чл.201, повторна
експертиза се назначава, когато първоначалното заключение не е обосновано
и възниква съмнение за неговата правилност. Считам, че страните заявихме
заключението да се приеме и нямаме съмнения за неговата правилност.
Адв.В.: В началото на заключението аз изброих конкретни въпроси, на
които вещото лице не е отговорило.
Адв.К.: Такива въпроси няма поставени, на които вещото лице да
отговори. Вещото лице е отговорил конкретно на зададените въпроси така,
както са му поставени. Според мен не е налице хипотезата за назначаване на
повторна експертиза. Би могло, ако се иска някакъв разширен отговор на
13
поставените въпроси, да се постави допълнително заключение, но не и
повторно.
Адв.В.: Считам, че е нужна повторна или ако прецените допълнителна
експертиза по отношение на въпросите 2.3, 2.4. и въпрос 2.8.
Съдът счита, че не са налице основания за спиране на делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, който има предвид престъпни
обстоятелства, от които зависи изходът на гражданския спор. В случая дали
деянието е престъпление или не няма да се отрази на изхода на спора,
достатъчно е да са налице посочените от съда предпоставки. Съдът е посочил
какви са предпоставките за уважаване на претенцията в доклада по делото. В
законът няма изискване да е посочено, че за да се уважи такава претенция е
нужно установяване на престъпление, още повече няма повдигнато обвинение
срещу конкретно лице.
По отношение на искането за допускане на нова повторна експертиза,
която да отговори на поставените въпроси в предходното заключение под № 4
и № 8, съдът намира искането за основателно, доколкото не беше отговорено
в пълнота на задачите, ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото
производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
ДОПУСКА повторна СТЕ с вещо лице, което ще бъде определено в
закрито заседание от Националния институт по криминалистика към МВР,
което след запознаване с материалите по делото, вкл. изготвеното заключение
от в. л. К., да отговори на следните въпроси:
Въпрос № 4: Къде се намират физическите точки на адресите (като
местоположение), от които е достъпено банкирането за конкретните преводи
от сметката на ищеца?
Въпрос № 8: При анализа на информацията откриват ли се явни
признаци за извършено проникване от трети лица в профила на ищеца и
използване на незаконно придобитите по този начин данни за извършване на
двата процесни превода от неговата банкова сметка?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от днес.
14
ДА СЕ ОТПРАВИ запитване за назначаване на вещо лице от
института, след внасяне на депозита.
За изготвяне на допуснатата експертиза, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.06.2024г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните уведомени.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 12:15 ч.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
15