РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. ИВ. СТ., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-003423 от 29.09.2021 г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба”
в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно и моли неговата отмяна. В жалбата и в писмена защита по делото излага
подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира разноски.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
налично в преписката становище оспорва жалбата като неоснователна, като счита
нарушението за безспорно доказано. Поддържа наказателното постановление да бъде
потвърдено. В случай че съдът уважи жалбата, навежда възражение за прекомерност на
претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С автоматизирано техническо средство – СПУКС ARH CAM S1 е било установено, че
на 25.03.2021 г. в 16:30 часа автомобил „Ауди КУ 5“ с рег. № ***, собственост на „ПОРШЕ
1
ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД е бил управляван в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“ до № 79 от
бензиностанция „Ромпетрол“ към ПВ „Запад“ с наказуема скорост при отчетен толеранс 3 %
от 116 км/ч при максимално допустима за движение в населено място до 50 км/ч. Законният
представител на дружеството собственик попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която
било посочено, че на датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от
жалбоподателката – П. ИВ. СТ.. От своя страна жалбоподателката също декларирала, че на
25.03.2021 г. в 16:30 часа е управлявала в гр. Бургас процесния автомобил. По тази причина
на жалбоподателката била връчена покана за явяване в сектор „ПП“ в гр. Бургас за
съставяне на АУАН, като изрично й било указано, че ако не се яви в срок до две седмици,
АУАН ще се състави в нейно отсъствие. Жалбоподателката получила поканата на 21.06.2021
г., но не се явила в указания срок и свидетелят Н.Д. на длъжност мл. автоконтрольор в
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас съставил на 19.07.2021 г. в нейно отсъствие АУАН за
констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил изпратен за връчване по
постоянен адрес на жалбоподателката и й бил връчен на 30.07.2021 г. Впоследствие на
29.09.2021 г. било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Д.
са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания в настоящото производство акт. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В тази връзка неоснователно се явява възражението за нарушение на чл. 40 ЗАНН
при съставяне на АУАН. В действителност в чл. 40, ал. 1 ЗАНН е предвидено, че АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението, но това правило не е абсолютно, като в ал. 2
на същата разпоредба се предвижда възможност за съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя. От данните по делото се установява, че в конкретния случай процесният АУАН
2
е бил съставен именно на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, съгласно която норма когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Тук следва да се отбележи, че съдът не споделя
изложеното в писмените бележки възражение, че жалбоподателката не е била поканена за
съставяне на АУАН, тъй като доказателствата по делото установяват точно обратното. От
налична в преписката покана (л.19) се установява, че на жалбоподателката е била връчена
лично на 21.06.2021 г. покана за явяване, като изрично в поканата е указано, че ако не се яви
за съставяне на АУАН в двуседмичен срок, актът ще бъде съставен в нейно отсъствие. В
показанията си свидетелят Д., който е съставил процесния АУАН също излага, че актът се
съставя след изпращане на покана на установения за нарушител за явяване за съставяне на
АУАН. В случая жалбоподателката не се е явила в указания срок и изцяло в съответствие с
изискването на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, АУАН е бил съставен от свидетеля Д. в нейно отсъствие.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявала на
25.03.2021 г. в 16:30 часа, в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“ до № 79 от бензиностанция
„Ромпетрол“ към ПВ „Запад“, лек автомобил марка „Ауди КУ 5“ с рег. № ***, с наказуема
скорост 116 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство – СПУКС ARH CAM S1
с № 11743d1, за чиято изправност по делото са представени писмени доказателства
(удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка от 11.05.2020
г.) При използване на автоматизираното техническо средство е бил съставен от контролния
орган Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който е надлежно
попълнен. В тази връзка неоснователно е възражението в писмената защита за допуснато
нарушение при попълването на протокола. Неправилно е било възприето от процесуалния
представител на жалбоподателката, че в протокола са отразени едновременно стационарен и
режим на измерване в движение. Видно от протокола в полето „режим на измерване“ е
отразено изрично, че режимът на измерване е стационарен. След като режимът на измерване
е бил стационарен, правилно контролният орган не е попълнил начало и край на участъка.
Това е необходимо да се стори само при режим на измерване в движение, както изрично е
указано в протокола. Полето „при режим на измерване Д“ има за цел да уточни, че ако
режимът е в движение, следва да се попълнят полетата „начало и край на участъка“.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В декларация по чл. 188 ЗДвП законният представител на дружеството –
собственик на автомобила е посочил, че на 25.03.2021 г. в 16:30 часа жалбоподателката е
3
управлявала автомобила. Тези данни е декларирала и самата жалбоподателка, като по тази
причина правилно е било издадено именно срещу нея процесното НП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП към датата на
нарушението (25.03.2021 г.) предвижда за превишаване над 50 km/h наказание глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На
жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 850 лева при правилно изчисление от
страна на наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца. Съдът счита, че с
така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-003423 от 29.09.2021 г.,
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
П. ИВ. СТ., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 850 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4