МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 230 ПО НОХД № 1180/2011г. по описа на РС- В. Търново.

 

Районна прокуратура гр.Велико Търново е повдигнала обвинение срещу И.М.П. с ЕГН**********, роден на *** ***, живущ ***., дом № 279, български гражданин, неженен, осъждан, не работи, за това че на 26.01.2011г., в с. ***, общ. В.Търново отнел от владението на П.И.Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 5 метра съобщителен кабел ТЗБс, на стойност тридесет и шест лева, собственост на Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване"поделение гр.Велико Търново, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание районен прокурор К. Стайков поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че с оглед развитието на производството по делото по реда на глава 27 от НПК, при условията на чл. 55 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание - пробация, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода.

Производството е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК –съкратено съдебно следствие, като при условията на чл. 371 т.1 и 2 подсъдимият И.П. е дал съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица по делото, като при постановяване на присъдата непосредствено да се използва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното деяние и моли съда да му наложи наказание в предвидения от закона минимум. Излага твърдения за влошено социално, материално и здравословно състояние.

Назначеният на подсъдимия служебен защитник (адв. Д. П.) заема становище, според което извършеното от подсъдимия деяние не е престъпно съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което моли същият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност претендира да му бъде наложено наказание - пробация в минимален размер.  

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият е осъждан с присъда по НОХД № 720/2010г. на РС –В. Търново, влязла в сила от 07.06.2010г., с която за извършено престъпление по чл. 343, б, ал. 1 от НК му е наложено наказание прабация: Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от шест месеца, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност от два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и лишаване от право да управлява МПКС  за срок от осем месеца.

Подсъдимият И.М.П.,***. Същият е трайно безработен и нереализира трудови доходи. Препитава се от намиране на случайна работа и събирачество. На 25.01.2011г., около 24.00 часа се прибрал в жилището си в с.***, дом №279. Малко по-късно отишъл до намиращото се наблизо поделение Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване". Известно му било, че по това време там нямало охрана. Прескочил оградата и от складирания там кабел взел 5 метра съобщителен кабел ТЗБс 4x4x1,2. Впоследствие се върнал в дома си и обгорил кабела, който на следващия ден продал на неустановено лице с малко име Г.. След установяването на подсъдимия като извършител на деянието, той предал на органите на МВР остатъците от обвивката на кабела, които бил задържал в тях  протокол за доброволно предаване от 26.01.11г. – л. 22 от ДП).

По делото е назначена и изслушана единична съдебно–оценъчна експертиза. От заключението на вещото лице, които съдът възприе като компетентно и обосновано, е установено, че общата стойност на отнетите движими вещи възлиза на 36,00 лв.

Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания на подсъдимата и събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели и заключения на вещи лица) непосредствено използвани при постановяване на присъдата, съобразно разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Възприетата от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно доказано,че подсъдимият  на 26.01.2011г., в с. ***, общ.В. Търново, отнел от владението на П.И.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи – 5 метра съобщителен кабел - Т3Бс на обща стойност от 36,00лв., собственост на ДП „Съобщително строителство и възстановяване”, поделение - В. Търново.

Настоящият състав приема, че ниската обща стойност на предмета на престъплението (36 лв.), която се явява под размера на минималната работна заплата в страната, неговия вид и количество, тежкото материално положение и обстоятелството, че същият е трайно безработен и нереализира трудови доходи предпоставят, извършеното от подсъдимия деяние да бъде квалифицирано като такова - осъществено при условията на чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, точка 9 от ДР на НК.

Настоящият състав приема, за неоснователни съображенията на защитата на подсъдимия, че с оглед стойността на отнетия проводник са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Приложението на тази разпоредба изисква деянието да е толкова малозначително, че да не е обществено опасно или пък обществената му опасност да е явно незначителна. В случая, не са налице предпоставките за приложението й, тъй като стойността на предмета на престъплението е действително ниска (36 лв.), но тя не е единственото обстоятелство, което е от значение за решаването на този въпрос. На първо място макар и с ниска стойност предмета на престъплението не е възстановен, с което и към настоящия момент ощетеното юридическо лице търпи имуществени вреди от престъплението. Предвид на това не може да обективира извод за липса или незначителност на настъпилите от деянието на подсъдимия вредни последици.

От друга страна е налице и подготовка на подсъдимия, свързана със запознаване с обстановката около поделението и изчакване на подходящ момент за извършване на престъплението, които обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия - „поделението е малко преди къщата, отдясно на пътя. Има ограда височка е ама се прескача. Нощем няма охрана в събота и неделя”.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 194, ал. 3 НК са значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една сравнително - висока степен на обществена опасност на деянието, което в случая, изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. В подкрепа на този извод е и обремененото му съдебно минало с предходно осъждане.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасният характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.

Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура, системната употреба на наркотични вещества довела да зависимост, както и липсата на желание и постоянство за работа, и влиянието на криминално проявени лица. 

Обществената опасност на деянията е висока, с оглед на това, че е посегнато и са увредени отношения на собственост, защитени с правовия ред в страната ни. Обществената опасност на подсъдимият съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното и съзнаването от негова страна за укоримостта на деянието. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете и тежкото материално положение на дееца.

За отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете предишното осъждане на подсъдимия, по което наложената наказателна принуда не е оказала своето превъзпитателно поправително и най – вече възпиращо действие спрямо подсъдимия по отношение на деянието предмет на настоящето производство .

С оглед на изложеното, съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Предвид на това, като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, приложи чл. 54 ал. 1, от НК и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК, настоящият състав наложи на подсъдимия, за извършеното престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК наказание - пробация, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от девет месеца, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност от два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.

В тази връзка настоящият състав намира, че определяне на наказание на подсъдимия, при условията на чл. 57, ал. 1 от НК, вр. с чл. 194, ал. 3 от НК, във вид на лишаване от свобода, ще бъде несъразмерно тежко спрямо осъдения, за извършеното деяние, а такова във вид на глоба, в определен размер, също би се явило неподходящо за дееца и в частност несъобразено с неговото материално положение, визирано от обстоятелството, че същият е трайно безработен и нереализира доходи, от които да се издържа.

Съдът приема, че наложеното наказание пробация, определено към минималния  предвиден в закона размер, но над същия, постигне целите както на частната, така и на генералната превенция. Този извод на съда се предпоставя от факта, че наложената наказателна принуда по предходното осъждане на подсъдимия, изтърпяването на което е довършено, в един много кратък период от време, предхождащ процесното деяние не е оказала своето превъзпитателно поправително и най – вече възпиращо действие спрямо П., по отношение на престъплението, предмет на настоящето производство .

Настоящият състав приема, че веществените доказателства: остатъци от многожилен кабел (обгорена изолация, алуминиево фолио, външна изолация), след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени - като вещи без пазарна стойност.

При този изход на делото и на основание чл. 189,ал. 3 от НПК, съдът осъжда подсъдимия да заплати по сметките на ВТРС направените по делото разноски в размер на 80,00 (осемдесет лева) , както и 5 (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъда.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: