№ 227
гр. Благоевград , 23.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500149 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по частна жалба, подадена от
П. К. Е., ЕГН ********** и Г. А. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д., срещу
разпореждане № 503416/ 17.08.2020 г., пост. по ч. гр. д. № 688/ 2020 г. по
описа на РС - Р., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Твърди се, че не се налице предпоставките за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, тъй като е налице неравноправна клауза в договора за
кредит от 12.07.2006 г..
Прави искане за отмяна на разпореждане № 503416/ 17.08.2020 г., пост.
по ч. гр. д. № 688/ 2020 г. по описа на РС - Р., с което е допуснато незабавно
изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по частната
въззивна жалба от ответника. В отговора се прави възражение, че частната
жалба е неоснователна, тъй като са налице предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, а доколкото е налице неравноправна клауза
в договора за кредит, то това следва да се установи в производството по чл.
422 ГПК. Навежда се, че не е налице неравноправна клауза, тъй като банката
е извършила промяна на лихвата при наличие на обективните предпоставки за
това.
Постъпила е и частна жалба П. К. Е., ЕГН ********** и Г. А. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Д.Д., против определение № 505028/ 14.12.2020 г., пост.
по ч.гр.д. № 688/ 2020 г. по описа на РС – Р., с което е отхвърлено искането на
частните жалбоподатели за спиране на принудителното изпълнение по изп. д.
1
№ 818/ 2020 г. по описа на ЧСИ АА.Ц., с рег. № 701 по описа на КЧСИ.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
определение, поради което претендира отмяната му и постановяването на
ново, с което бъде постановено спиране на незабавното изпълнение на
заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по частната
въззивна жалба от ответника. В отговора се прави възражение, че частната
жалба е неоснователна, тъй като акта е правилен.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
“Б.Д.” ЕАД, със седалище и адрес на управление – град С., район О., ул. „М.”
№ 19, ЕИК *********, депозирано чрез юр. С.С.П., със съдебен адрес в град
С., бул. „В.“ № 15, ет. 3, надлежно упълномощена от Главния изпълнителен
директор В.М.С., ЕГН ********** и Изпълнителния директор Д.Н.Н., ЕГН
**********. Пълномощникът на търговското дружество – заявител моли да
бъде издадена заповед за изпълнение в полза на Банката против П. К. Е., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул. „5-Т“ № 12 и против Г. А. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул. „С.М.“ № 14, за сумата от 74 568,66 евро
(седемдесет и четири хиляди петстотин шестдесет и осем евро и шестдесет и
шест евроцента), от която а) 64 983,15 евро (шестдесет и четири хиляди
деветстотин осемдесет и три евро и петнадесет евроцента) – главница, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, б) 7 728,18 евро
(седем хиляди седемстотин двадесет и осем евро и осемнадесет евроцента) –
договорна лихва за периода от 07.12.2016 г. до 08.07.2020 г., в) 691,05 евро
(шестстотин деветдесет и едно евро и пет евроцента) – обезщетение за забава
за периода от 23.05.2017 г. до 08.07.2020 г.; г) 505,43 евро (петстотин и пет
евро и четиридесет и три евроцента) – законна лихва за периода от 08.07.2020
г. до 04.08.2020 г. включително и д) 660,85 евро (шестстотин и шестдесет
евро и осемдесет и пет евроцента) – дължими заемни такси, както и за
направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 966,87 лв.
(две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки).
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит
за строителство от 13.10.2005 г., договор за ипотечен кредит от 26.02.2012 г. и
допълнителни споразумения от 14.06.2012 г., от 19.09.2014 г. и от 28.06.2017
г.
От представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги
2
от счетоводните книги за сметка № 10853944 от 05.08.2020 г. при „Б.Д.” ЕАД
по договор за кредит за строителство от 13.10.2005 г., договор за ипотечен
кредит от 26.02.2012 г. и допълнителни споразумения от 14.06.2012 г., от
19.09.2014 г. и от 28.06.2017 г. се установява, че е налице вземане в полза на
„Б.Д.” ЕАД – С. против кредитополучателя и поръчителя за остатъка от
неиздължената главница по кредита, договорните и наказателните лихви и
такси. Според съдържанието на извлечението от сметка заемополучателят е в
забава 387 дни, поради което и на основание т. 20.2 от Общите условия,
цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо, за което
заемателят и поръчителят са уведомени на 01.06.2020 г. и на 08.06.2020 г. С
договора за поръчителство от 28.06.2017 г. Г.Д. се е задължил да отговаря за
задълженията на заемателя при същите условия, както главния длъжник.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 17.11.2020 г.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражение по реда на
чл. 414 от ГПК за недължимост на вземането и частна жалба срещу
разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
По частната жалба срещу разпореждането, с което е уважено искането
за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение:
Частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение на издадената заповед за изпълнение е допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК съдът отменя
разпореждането, когато не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 2, изр. 1 и
ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
В случая тези предпоставки са налице, представения от „Б.Д.“ ЕАД
документ не е редовен от външна страна, тъй като не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Това е така, тъй като
съгласно извлечението от счетоводните книги на „Б.Д.“ ЕАД, не са
индивидуализирани броя и размера на вноските, които не са платени,
послужили като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
не са посочени падежите на тези вноски, обусловили забава в плащанията на
главница и/или лихва за период над 90 дни, за да може да се обяви кредита за
3
предсрочно изискуем. В случая извлечението от счетоводните книги на „Б.Д.“
ЕАД не удостоверява това.
На следващо място, съдът намира, че е налице и другото твърдяно в
частната жалба основание, а именно вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Към процесния договор за кредит следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 35, ал. 1 Закон за защита на потребителите и за правилата
за търговия (отм.), съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван
с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 35, ал. 2, т.
10 Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (отм.),
позволява на търговеца да променя едностранно, без основание
характеристиките на стоките или услугите, а съгласно т. 8 е неравноправна
клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
Тези предпоставки са налице по отношение на разпоредбата на чл. 7.1.2
от договор за строителство на недвижим имот от 13.10.2005 г., след изтичане
на тригодишния срок кредитополучателят заплаща преференциална лихва в
размер, определен от кредитора в „Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по жилищен кредит“ – приложение № 1 към договора и в
случай, че отговаря на тях. Промяната на лихвата от кредитора е
задължителна за страните. Съгласно „Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по жилищен кредит“ – приложение № 1 към договора,
клиентът има право на преференциална лихвена отстъпка след третата година
– променлив лихвен процент от 9.30 % за левови кредити, като ако клиентът
отговори на допълнителни изисквания, има право на отстъпка от 0.50 пункта
за кредити в лева – променлив лихвен процент 8.80 % за левови кредити.
Съгласно раздел III, чл. 9.1 от Общи условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, кредитът се олихвява с фиксиран или
променлив лихвен процент. Променливият лихвен процент е зависим от базов
лихвен процент, определен по одобрена от кредитора методология и се
променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.
Съгласно чл. 9.2 Методологията за определяне на базовия лихвен процент,
стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и
интернет страницата му.
Върху съдържанието на тази клауза кредитополучателят не може да
влияе, тъй като тя е част от предварително изготвени общи условия, които
макар и приети чрез приподписването им от него, не предвиждат ясни и
разбираеми обективни критерии, въз основа на които да става промяната в
базовия лихвен процент по кредита. Възможността за промяна е
4
предоставена единствено на волята на кредитора, който следва да я извърши
въз основа на методика, която не е предоставена на кредитополучателя и
която не е предвидена като част от договора за кредит или общите условия
към него. Поради това при сключването на договора за кредит
кредитополучателя-потребител обективно не е в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Ето защо на
основание чл. 37 Закон за защита на потребителите и за правилата за
търговия (отм.), тази клауза е нищожна.
По изложените съображения частната жалба срещу разпореждането, с
което е уважено искането за допускане на незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, съдът намира за основателна, поради което следва да бъде уважена като
обжалваното разпореждане бъде отменено.
Относно частната жалба срещу определение № 505028/ 14.12.2020 г.,
пост. по ч.гр.д. № 688/ 2020 г. по описа на РС – Р., с което е отхвърлено
искането на частните жалбоподатели за спиране на принудителното
изпълнение по изп. д. № 818/ 2020 г. по описа на ЧСИ АА.Ц., с рег. № 701 по
описа на КЧСИ.
С оглед уважаването на частната жалба срещу разпореждането, с което
се уважава искането за допускане на незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение и необжалваемостта на този съдебен акт на въззивния
съд, то настоящият въззивен състав намира, че частната жалба срещу
определението, с което заповедният съд е отказал спиране на незабавното
изпълнение на издадената заповед за изпълнение е недопустима поради
липсата на правен интерес.
За наличието на правен интерес съдът следи служебно до приключване
на делото пред себе си, като последващото отпадане на правния интерес също
следва да се вземе предвид.
В настоящия случай при подаване на частната жалба за
жалбоподателите е бил налице правен интерес, тъй като целената от нея
защита е можела да бъде постигната посредством производството по чл. 420
от ГПК.
Понастоящем обаче правният интерес от спиране на незабавното
изпълнение на заповедта за изпълнение не е налице, тъй като е налице отмяна
на разпореждането, с което е било допуснато това незабавно изпълнение.
Страната е постигнала целената защита на своите права, като е получила по-
големия резултат – отмяна на разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение - липсва съдебен акт, чието изпълнение да бъде спряно.
Ето защо частната жалба определение № 505028/ 14.12.2020 г., пост. по
ч.гр.д. № 688/ 2020 г. по описа на РС – Р., с което е отхвърлено искането на
5
частните жалбоподатели за спиране на принудителното изпълнение по изп. д.
№ 818/ 2020 г. по описа на ЧСИ АА.Ц., с рег. № 701 по описа на КЧСИ,
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му
част да се прекрати.
Водим от горните и на основание чл. 419, ал. 3 и чл. 420, ал. 3 от ГПК,
във връзка с чл. 278, ал. 2 от ГПК, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 503416/ 17.08.2020 г., пост. по ч. гр. д. №
688/ 2020 г. по описа на РС - Р., с което е допуснато незабавно изпълнение на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вместо което постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Б.Д.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление – град С., район О., ул. „М.” № 19, ЕИК *********,
депозирано чрез юр. С.С.П., със съдебен адрес в град С., бул. „В.“ № 15, ет. 3,
надлежно упълномощена от Главния изпълнителен директор В.М.С., ЕГН
********** и Изпълнителния директор Д.Н.Н., ЕГН **********, за
постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист
срещу длъжника П. К. Е., ЕГН ********** и длъжника Г. А. Д., ЕГН
**********, в заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 688/ 2020 г. по
описа на РС – Р..
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 688/ 2020 г. по описа на РС – Р. и в полза на “Б.Д.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление – град С., район О., ул. „М.” № 19,
ЕИК *********, депозирано чрез юр. С.С.П., със съдебен адрес в град С., бул.
„В.“ № 15, ет. 3, надлежно упълномощена от Главния изпълнителен директор
В.М.С., ЕГН ********** и Изпълнителния директор Д.Н.Н., ЕГН **********,
изпълнителен лист по отношение длъжника П. К. Е., ЕГН ********** и
длъжника Г. А. Д., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба П. К. Е., ЕГН
********** и Г. А. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д., против определение
№ 505028/ 14.12.2020 г., пост. по ч.гр.д. № 688/ 2020 г. по описа на РС – Р., с
което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за спиране на
принудителното изпълнение по изп. д. № 818/ 2020 г. по описа на ЧСИ АА.Ц.,
с рег. № 701 по описа на КЧСИ, като недопустима поради липсата на правен
интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 149/ 2021 г. по
описа на Окръжен съд - Благоевград съд в тази му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението в частта, в която производството по делото е
прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – С.,
6
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7