№ 4926
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110149736 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Л. П. П..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. ............. с абонатен № 440750, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 137,67 лв. – цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
07.90.2021 г. до изплащане на вземането и 35,10 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 24.08.2021 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 52181/2021 г. по описа СРС, 63 с-в въвежда възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
1
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 162, том III, рег.
№ 6533, дело № 491 от 08.12.2014г. е видно, че ответникът Л. П. П. е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, а
от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91, том XII, рег.
№ 82294, дело № 1694 от 24.08.2018г. е видно, че на посочената дата ищецът е прехвърлил
собствеността върху имота на трето лице – Р Д С.
Следователно през част от процесния период – от 01.05.2017г. до 24.08.2018г. ответникът е
бил собственик на процесния имот и като такъв е имал и качеството потребител на
топлинна енергия и е бил страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с
предоставянето й. За останалата част от исковия период – от 24.08.2018г. до 31.08.2018г., не
е доказано наличието на облигационно отношение между страните, поради което по
отношение на този период претенциите на ищеца подлежат на отхвърляне като
2
неоснователни.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
в процесния имот не е ползвана топлинна енергия за отопление, а само такава за битово
горещо водоснабдяване съобразно показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота.
Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия през процесния период от
01.05.2017 г. до 31.08.2018 г. се равнява на 247,70 лв.
Частично основателно е възражението на ответника за погасяване на част от задълженията
поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно
решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е
процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи
условия на ищеца, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни
дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ). Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е.
вземането за м. юни 2017г. – от 15.08.2017г., вземането за м. юли 2017г. – от 15.09.2017г.,
вземането за м. август 2017г. – от 16.10.2017г. и пр. В същото време, следва да се съобрази и
това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок е спрял да тече, на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /.
3
В настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 07.09.2021г., поради което
след отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно
ЗМДВИП), следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., като не са погасени вземанията за периода от
01.05.2018г. до 24.08.2018 г. (давността за м. 04.2018г. изтича на 22.08.2021г.), които съдът
при условията на чл. 162 ГПК намира, че се равняват на 44,28 лв. (като съобрази, че
съобразно СТЕ дължимата сума за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г. е в размер на
48,73 лв., а тази за м. 08.2018г. е в размер на 17,84 лв.).
При това положение предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи
като основателен за сумата от 44,28 лв. за периода от 01.05.2018г. до 24.08.2018 г., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 137,67 лв. и за периодите
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г. и от 24.08.2018г. до 31.08.2018г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. На основание чл.
119 ЗЗД се явяват погасени по давност и претенциите за мораторна лихва върху погасената
по давност главница. Що се касае до мораторната лихва върху главницата, която не е
погасена, съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към непогасената
част от главницата, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят,
като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия, топлопреносното
предприятие не начислява лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че ответникът дължи единствено мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 24.08.2021 г. върху непогасената по давност главница за топлинна енергия,
4
която в случая съдът намира, че се равнява на 8,74 лв., определена при условията на чл. 162
ГПК. Следователно предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия следва да се уважи за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021. до сумата от 8,74 лв.,
като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 35,10 лв. и за
периода от 15.09.2018г. до 15.09.2019г.
По разноските: При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени
съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца следните
суми: 7,98 лв. – държавна такса в заповедното производство, 15,96 - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 7,67 лв. – държавна такса за исковото
производство, 30,68 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 92,04
лв. – разноски за експертизи. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са
поискани, а и не са представени доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Л. П.
П., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „...... дължИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.....“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 44,28 ЛЕВА - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. ............. с абонатен № 440750 за периода от 01.05.2018г. до 24.08.2018 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до окончателно
изплащане на задължението и 8,74 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
24.08.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над
уважения размер от 44,28 лв. до пълния предявен размер от 137,67 лв. и за периодите от
01.05.2017 г. до 30.04.2018г. и от 24.08.2018г. до 31.08.2018г., както и иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 8,74 лв. до
пълния предявен размер от 35,10 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 15.09.2019г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52181/2021г. по описа
на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА Л. П. П., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „...... ДА ЗАПЛАТИ на „Т
С“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.....“ № 23Б
сторените по делото разноски, а именно: 7,98 ЛЕВА – държавна такса в заповедното
5
производство, 15,96 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
7,67 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 30,68 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 92,04 ЛЕВА – разноски за експертизи.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6